Единбург – ден втори

След вчерашния доста изморителен ден бяхме решили този да го даваме по-спокойно. Сутринта отново ни посрещна с дъжд, така че логичното решение беше да се подслоним някъде на топло и сухо.

Напуснахме квартирата и поехме към Националния музей на Шотландия. Той, както и всички държавни музеи в Обединеното кралство са с безплатен вход, практика, която аз много одобрявам. Благодарения на нея, със сина ми посещавахме Природонаучния музей в Лондон всяка седмица, докато живеехме там 🙂

Националният музей на Шотландия е най-големият музей в Обединеното кралство, извън Лондон, посрещайки над два милиона посетители всяка година. В него са изложени над 20 000 предмета в 36 галерии, като за по-интересните ще ви разкажа подробно. Някои от най-интересните предмети са Нобеловата награда на сър Александър Флеминг, бижутата на Мери, кралицата на Шотландия, овцата Доли, първото клонирано животно, скелет в естествена големина на Т-рекс и сервиза за чай на Наполеон.

Отворен е за първи път през 1866 г. Величествената викторианска сграда и в момента се реставрира по огромен проект, продължаващ 15 години.

Голямата галерия е едно от красивите пространства в Шотландия и е прекрасно начало на вашата визита. Може да видите гигантски скелет на елен, огромен черен на кита Моби и машина, използвана за да разрушаване на атоми.

Драматичната галерия Животинско царство показва важните теми за поведението и взаимодействието със заобикалящата ни среда. Тук можете да откриете животни от целия свят, от Арктика до Австралия и дори да се премерите дали тежите повече от шимпанзе. Разбира се, за нас, тя беше най-интересната 🙂

Можете да срещнете застрашени животни като гигантската панда Чинг Чинг или шотландската дива котка, както и да се възхитите на впечатляващата подредба на плуващи и летящи животни в „Дивата панорама“.

Навсякъде има интерактивни дисплеи, на които децата могат да играят и научават факти за животните и да изпробват различни неща.

Те могат да се забавляват и в интерактивната галерия „Приключенска планета“, в която може да открият скелет на динозавър, да се преоблекат за да изследват дълбините на морето или да пълзят из корените на огромен дъб за да открият видовете насекоми, които живеят там.

В галериите „Световни култури“ можете да се срещнете с различни хора, култури и предмети и да откриете в какво си приличаме и в какво се различаваме. Изложените предмети са взети от някои от най-старите колекции на музея и показват международните връзки на Шотландия.

Можете да посвирите и поиграете дори:

В галерията „Източна Азия“ можете да видите гледки и звуци от три запленяващи и динамични култури: Китай, Япония и Корея. Сред най-интересните предмети са китайски лакови оризови везни от династията Минг, дървени блокчета за печат от Япония и важна ранна купа във форма на лотус от Корея.

Подходящата за семейства галерия „Изследвай“ на първия етаж дава живот на науката с игри и интерактивни изложби. Дори може да опитате някои от генетичните експерименти. Точно до нея е другата научна галерия – „Как се прави“, която показва как машините и инженерството е променило живота ни, от ранната индустрия до 3д принтирането. И не забравяйте да погледнете нагоре към въздушната история на авиацията, висяща от тавана.

Има още няколко галерии, които ние не успяхме да видим, тъй като нямахме време. Дори и тези не успяхме да разгледаме добре, хубаво е цял ден да си оставите само за музея или да идвате поне няколко пъти.

В „Мода и стил“ можете да откриете творчеството и иновациите в тъканите и модата. Можете да видите шедьоври на Вивиан Уестууд, Зандра Роудс, Жан Мур и Прингл ъф Скотланд, както и да се опитате да проектирате дигитално свой собствен модел.

Любителите на изкуството ще се зарадват на галерията на третия етаж, където може да видите техниките и вдъхновението зад творбите на художници и дизайнери. Не пропускайте и творбата на Пикасо от 1954 г.

Изкуството не принадлежи само в галериите, така че се разходете и до петия етаж, където се намира „Дизайн за живеене“ и разгледайте идеите, които са оформили век на дизайн, от Голямата изложба до Фестивала на Британия.

Можете да разгледате и три билиона години от историята на Шотландия и да откриете произхода и еволюцията на пейзажа, флората и фауната на етаж -1. След това да се срещнете с мъжете и жените в „Ранни хора“.

На следващото ниво, „Кралете на Шотландия“, следва Шотландия от създаването на нацията около 1100 г. до 1707 г., когато Съюза на шотландците и английския парламент създават Обединеното кралство.

Както виждате има много какво да се види, а за хора с деца музеят е идеален. Навсякъде е помислено и за тях, да им е интересно и да научават полезни неща чрез игра.

Съвсем близо до музея се намира една изключително интересна статуя. Това е Greyfriers Bobby. На 15 февруари 1858 г. местен човек на име Джон Грей умира от туберкулоза. Грей бил по-известен като „Алд Джок“ и бил погребан в стария църковен двор на Грейфрайърс. Боби, дребен териер, принадлежал на Джон, който работел за единбургската полиция като нощен пазач и двамата били буквално неразделни за приблизително две години.

Боби водил погребалната процесия и по-късно, когато се опитал да остане до гроба, бил изгонен от пазача. Но малкото кученце отказало да си тръгне без значение от времето.

Въпреки задружните усилия на пазача на гробището, семейството на Алд Джок и някои от местните, Боби отказвал да бъде преместен от гроба и така докоснал сърцата на местните.

Въпреки, че не било позволено да има кучета на гробищата, хората се събрали и построили на Боби колиба, от която той пазел Алд Джок. Четиринайсет години Боби лежал на гроба, местейки се само за да се храни. Местните се грижели за него много добре и през 1872 г. той починал, на 16 години.

Боби също бил погребан в гробището Грейфрайърс, само на 70 ярда от гроба на господаря си. Има си собствен надгробен камък от червен гранит, сложен през 1981 г.

А сега няколко думи за самата църква и гробището. Грейфрайерс е била първата църква построена в Единбург след Реформацията през 1560 г. върху земя, дарена от Мери, кралица на Шотландия. Църквата играе важна роля в шотландската история.

Гробището е изключително интересно и старо, както вече ви разказах в предния си пътепис, обичам да ги разглеждам и да откривам прилики и разлики в различните държави. Тук особено много се впечатлих как едната страна беше гърбовете на съседните къщи, върху която бяха поставени редица надгробни плочи. Какво ли е усещането задния ти двор да е гробище 🙂

Гробището е толкова старо и уникално, че е послужило и за вдъхновение за писателката Дж.К.Роулинг за поредицата „Хари Потър“. Тук може да намерите гроба на Томас Ридъл, който е вдъхновението зад името Том Ридъл (лорд Волдемор).

Има и гроб на Уилям Макгонагъл, описван като „най-лошият поет, живял някога“. На Роулинг ѝ се сторила забавна идеята, професор от Хогуортс да произлиза от най-лошия поет в света 🙂

Съвсем наблизо се намира Виктория стрийт, построена между 1829 и 1834 г. и шедьовър на архитекта Томас Хамилтън. Улицата е построена за да замести една от главните артерии на града, Уест Боу – неудобна, с форма на z и опасно стръмна, осигуряща достъп от пазара Грасмаркет до Касълхил. Освен това е важно да споменем, че Виктория стрийт е и вдъхновение за Диагонали от „Хари Потър“.

Еклектичната смесица на цветни сгради формира голяма част от специалния ѝ чар. Томас Хамилтън имал специалната задача да наподоби стария фламандски стил. Заради това голяма част от средновековните сгради били разрушени, докато новите арковидни къщи, покрити с тераси се превърнали в магазини.

От тук вече се насочихме към двореца Холируд, който днес вече щяхме да разгледаме. Но понеже и друг път сме ходили с детето по дворци, искахме да застраховаме и да го приспим. Както повечето родители знаят, това става най-лесно в количка. Та, решихме вместо в двореца, решихме първо да отидем на разходка до близкия хълм с интересното име Arthur’s seat. Извисяващ се на 240 м надморска височина и гледайки надолу към Единбург, Артърс сийт е скалист зъбер, известен с това име още от 1500-те. Намира се в Холируд парк и предлага невероятни гледки към града и заобикалящия го район, включително морето на изток. Самото „седалище“(така се превежда seat), е ниша по средата между най-високата точка на върха и следващата по пътя надолу. Той е магично място и въпреки това е кръстен по-скоро на местен герой и има малко общо с истинския крал Артур.

Единствената сграда в парка е параклиса Свети Антони, или руините от него. Изглеждат повече като руини на древен замък, отколкото на религиозна сграда, те стоят на скалиста част над езерото „Света Маргарет“, предоставяйки прекрасни гледки към северен Единбург и Лийт.

С вече заспало дете се поразходихме още малко и се насочихме към двореца, като гледките от хълма към него бяха чудесни.

Двореца Холирудхаус е официалната резиденция на монархията в Шотландия.

Основан е като манастир през 1128 г. в края на Кралската миля в Единбург, дворецът има близка връзка с историята на страната. Днес, той е на фокус при национални празници и събития в Шотландия, най-важното от които е „Седмицата Холируд“, обикновено от края на юни до началото на юли всяка година, когато кралицата посещава страната.

Цената за посещение е 16,50 лири, деца под 5 години влизат безплатно. Вътре не може да се снима, така че повечето снимки ще са от интернет, но мога да кажа, че беше повече от впечатляващо.

Посещението на двореца включва останките на абатството от 12 век, градините, държавните апартаменти и много история за най-известните му обитатели от миналото и настоящето.

Отражение на променящия се вкус на последователните монарси, държавните апартаменти са известни с красивите си тавани и ненадминатата колекция от френски и фламандски гоблени.

Докато се разхождате в двореца ще забележите, че стаите стават все по-пищни колкото повече се приближавате към спалнята на краля – най-великолепната стая от всички, където исторически, само най-важните гости са били удостоявани с аудиенция.

Кралицата и членовете на кралското семейство използват тази стая като трапезария, когато са в двореца. Сребърния банкетен сервиз е подарък на крал Джордж V и кралица Мери за да отбележи сребърния им юбилей през 1935 г. Поръчан специално за да се използва в Холируд, сервиза е бил направен в Единбург и е базиран на шотландски примери от 17 век.

По време на „Седмицата в Холируд“, когато кралицата идва в двореца всяка година, тя е домакин в тронната зала на обяд за носителите на „Ордена на магарешкия бодил“, най-високия рицарски орден в Шотландия.

Внушителното стълбище е първата част от процесионалния маршрут от държавните апартаменти до спалнята на краля. По стените са окачени гоблени от 16 век от Брюксел. Донесени са тук от принц Албърт след 1918 г. Освен гоблените има и осем фрески от италиански майстори.

Тайната стая, създадена за Чарлс II през късните 1600 г. се използва от кралицата за частни аудиенции с Първия министър на Шотландия и посещаващи сановници.

Проектирана като спалнята на Чарлс II, това е най-богато декорираната стая в двореца, и е била само за най-привилегированите посетители. Стаята е доминирана от специално легло, което е тук от 1684 г. Декоративния панел е направен от Якоб де Вет, един от майсторите, работили по двореца за Чарлс II. Заобиколен от сложни гипсови декорации, включвайки коронования бодил на Шотландия, панела показва Херкулес като дете.

До спалнята се намира малка, интимна стая, първоначално проектирана за да служи като кабинет на краля. Стените са покрити с гоблени, както е било през 17 век.

По време на обиколката за малко излизате и във вътрешния двор, който също е доста впечатляващ.

Може би един от най-известните монарси, живял в Холируд, е Мери, кралицата на Шотландия. Стаите, в които е живяла между 1561 и 1567 г. не трябва да се пропускат. Когато се качвате по стълбите на северозападната кула, вие влизате в свят на интриги, трагедия и убийство. Това беше и най-впечатляващата част за мен.

Достига се по тясно, стръмно и ветровито стълбище, това е най-старата част на двореца. Построена е преди почти 500 години, а бойните кули и укрепените стени са типични за времето, когато кралете и кралиците са имали нужда от защита срещу враговете си.

Спалнята е известна заради оригиналния си декоративен дъбов таван, рисуван фриз и невероятно ниската врата. Докато хората са били доста по-ниски през 1500-те, когато тази кула е била построена, Мери е била висока 1,80 м.

Веднага до спалнята е трапезарната стая, където Мери е вечеряла на 9 март 1566 г., когато е станала свидетел на убийството на личния ѝ секретар, Давид Рицио. Убит от ревнивия ѝ съпруг, лорд Дарнли, и група властни шотландски лордове, Рицио бил намушкан 56 пъти. Твърди се, че кървавите петна от тялото му са все още видими в стаята за посетители, където е било оставено за да го видят всички.

В стаята за външни хора Мери е приемала посетители. Набожната римо-католическа кралица се е радвала на много дебати с Джон Нокс, упорит протестантски духовник. Облицованата с дъб оратория е мястото, на което тя се е молила, оригиналния таван е декориран с кръст на свети Андрю, обкръжен от кралска корона. Може да се види и впечатляващия скъпоценен камък Дарнли, едно от най-големите съкровища от Кралската колекция.

Принц Чарлс Едуард Стюарт, по-известен като Хубавия принц Чарлс, съживил двореца през 1745 г., когато дошъл тук за шест седмици.

Чарлс пристигнал в Шотландия за да поиска трона на Великобритания за баща си, Джеймс Франсис Едуард Стюарт. Когато влязъл в кралския дворец на стюартските си предшественици, той бил приветстван от големи тълпи поддръжници.

Голямата галерия била използвана като зала за аудиенции през деня и преобразувана за екстравагантни балове и приеми вечер. Можете да си представите колко е била впечатляваща вечер, осветена от стотици свещи и оживена от музика, смях и танци.

В предверието можете да видите къде е вечерял принца, гледан от възхищаващи се зрители, а в спалнята на лорд Дарнли, огромното легло на което е спял.

Тази стая е доминирана от така нареченото легло „Дарнли“, което за определено време е било в апартамента на лорд Дарнли. Всъщност е направено за херцога на Хамилтън през 1682 г. Сложено е зад стъкло за да се предпази крехкия текстил. Бродираното покривало било дадено на крал Едуард VII през 1910 г. и се вярва, че е принадлежало на Хенри VIII и Ан Болейн.

Първоначално приемна на Чарлс II, тази стая сега се използва за приеми. Четирите гоблена са донесени от Бъкингам през 1851 г., за да донесат малко топлина, когато кралица Виктория превърнала стаята в стая за рисуване.

След като разгледахме тези невероятно богато украсени и красиви стаи, пропити с история и дух, стигнахме до специална част направена за деца. Тук можеха да се пробват костюми, да готвиш в „дворцовата“ кухня, да миришеш подправки и какви ли не още интересни неща. Сина ни беше повече от впечатлен и прекарахме доста време тук 🙂

В парка и точно до двореца на фона на Салсбърските скали се намира абатството Холируд, някога едно от най-величествените средновековни абатства в Шотландия.

Абатството е разширявано през вековете и оцелелите нев без покрив, римската аркада, готическите прозорци и заоблените тавани ни помагат да си представим величието на тази някога великолепна сграда.

Парка на двореца е също прекрасен и си заслужава да му отделите време, въпреки че може да сте вече уморени от разходката из двореца.

След тази впечатляваща разходка имахме нужда малко да си починем и лека-полека да се насочим към летището за да се прибираме към Дъблин.

Помотахме се малко по кралската миля, разгледахме магазините, хапнахме и докато се усетим се беше свечерило и градът си посрещна с прекрасния си нощен вид.

Два дни бяха изключително малко за Единбург, но съм доволна, че успяхме да видим дори и толкова.За мен това си остава един от най-красивите градове, в които съм била и нетърпеливо чакам момента, когато отново ще мога да се върна.

Очаквайте следващите ми пътеписи и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.