Резиденция “Евксиноград” се намира на 8 км. северно от гр. Варна и е разположена на 3-километрова крайбрежна ивица в непосредствена близост до курорта „Св.Св. Константин и Елена”. Комплексът е бил лятна резиденция на монарсите, управлявали България след освобождението от османско владичество. Само тази информация беше достатъчна да ме накара да искам да го посетя, да оставим настрана великолепният му външен вид и това, че допреди няколко години беше изцяло затворен за посещения.
През 1880 г. княз Батенберг посещава Варна и е посрещнат в манастира „Св. Димитър”, който се е намирал на мястото на днешната резиденция. Монархът толкова харесал природата тук, че две години по-късно варненската община му дарила манастира и прилежащите му земи.
Най-напред е построен дворецът, като постепенно около него се изгражда паркът. За близо половин век някогашният недружелюбен и каменист бряг се превръща от „грозно патенце“ в „прекрасен лебед“. Той става любимо място за почивка и морски бани на княза. Хората го наричат „Сандрово“, по името Сандро, с което Александър І е известен сред близките си. Князът пристигал с файтон от Варна, ескортиран от лична охрана гвардейци. С крайморския княжески дворец са свързани важни събития около обявяването на Съединението. Именно тук на 6 септември 1885 княз Александър І, който пристигнал седмица по-рано на почивка, подписва Указа за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Първоначалният проект за главната сграда на двореца „Евксиноград” е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер във френски шато-стил „Луи XIII“ (фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовника кула). Сградата е довършена през 1893 год. и се възприема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението.
Под главната тераса на двореца е вграден централния фронтон от покрива на френския замък Сент Клу (от френски – Château de Saint-Cloud) (XVIII век). Той изобразява френския кралски герб и бил пренесен във вагон на „Ориент-експрес“ камък по къмък през 1891 година. Сент Клу е бил разрушен през 1870 година по време на Френско-Пруската война. Замъка е бил емоционално свързан със семейството на Фердинанд I след като там на 20 Април 1843 е била сватбата на родителите му (Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и Клементина Бурбон-Орлеанска) и това е бил мотива да спаси част от него.
Една от най-красивите страни на Евксиноград е неговия парк. Той заема над 550 декара от общо 800 на резиденцията. Първоначално цялата територия от местността Траката до нос Чаталташ са оградени с триметрова каменна стена с обща дължина 3 км.
Паркът е разделен композиционно на две части – френска градина и английска градина. Френската градина обхваща терена пред главната фасада на двореца и около него. Композицията е осово-симетрична. Върху терасата пред двореца е класическият цветен партер с геометрични форми, свързан хармонично с архитектурата. Боскети, ароматни пъстри цветни групи от рози, рододендрони и азалии, романтичното Езеро с лилиите, над всичко това доминира бронзовата скулптура на Нептун, излегнал се в спокойна поза на страж пред двореца. Стълби водят на по-долното ниво, където са геометрично подрязаните чимшири.
За английския парк е характерна пейзажната композиция, преливането на пространствата, алейна мрежа, която се плъзга по терена, води погледа към морето или към красиви паркови пейзажи. Тук преобладават иглолистните видове. През парка преминава река Кестричка бара, на няколко места пресечена с живописни мостчета. Паркът е най-красив през пролетта, когато градините ухаят и цъфтят във всички цветове на дъгата. Приятно място за разходки е крайбрежната алея, от която се открива гледка към морето.
Особено интересни са лампите по алеите, които са с герба с коронования лъв 🙂
Близо до главната алея е уникалният слънчев часовник, издялан от камък, подарен на Фердинанд от кралицата на Великобритания Виктория в знак на благодарност за спасяването на английски кораби във Варненския залив.
Естествено, най-чаканата част от обиколката беше самия дворец. Може да се разгледа само първия етаж, като само много малка част от предметите са оригинални. Всички мебели, декорация и предмети са реплики. Също така не може да се снима вътре, но аз успях да щракна няколко снимки преди да разбера това…(не правете като мен)
Първият етаж е зает от просторен хол, свързан с приемни зали, музикален салон, трапезария, кабинет и работни помещения. На втория етаж са разположени царските спални и стаите за гости, които както разбрах все още се реставрират и има идея да се включат също към обиколката.
Ето тук можете да разгледате повече снимки от интериора.
Други забележителности са оранжерии с над 310 вида растения и царската конюшня „Щала“. Оранжерията, поне на мен, ми беше много интересна.
През 1891 г. като част от комплекса и като приемственик на старата манастирска изба е създадена дворцовата винарна. Инициативата за това принадлежи на княз Фердинанд, а планът е изработен от немски архитект. Сградата представлява кокетна къща във възрожденски стил. Тя включва подземна част на две нива, приемно крило, лаборатория, цех за бутилиране, административна част и дегустационна зала, а размерите й са колкото за малко бутиково производство.
Освен всички тези красоти, в парка на двореца има още няколко допълнителни вили и постройки, които са построени или за Тодор Живков или за служителите на партията по онова време. В момента някои от тях се дават под наем, когато не се ползват от държавната администрация, а други все още не са възстановени и са в окаян вид.
Лично аз бях изключително впечатлена от двореца, който е единствения в България, който може да се съревновава с подобни из западна Европа. Е, този в София е прекрасен, но липсата на парка към него разваля цялостното усещане.
Посещението става само организирано, като трябва да направите резервация през сайта на двореца, чрез мейла им. Има три организирани тура – в 9, 11 и 15 ч., като беседата, която ни изнесоха беше много интересна. Цената е 12 лв за възрастни, за деца до 16г. и пенсионери е 3 лв.
