Единбург – ден първи, част втора

И така, тази част на пътеписа се надявам, че няма да е толкова дълга, колкото предишната :)Ето, продължаваме по Кралската миля със статуята на Дейвид Хюм. Местната традиция диктува, че ако докоснете палеца на статуята ще имате добър късмет, въпреки че тази практика иронично се противопоставя на учението на философа против суеверията. Скоро след като статуята е поставена пред Висшия съд, студенти по философия идвали да отдадат уважение и да докосват палеца му за късмет и мъдрост. Повече от две десетилетия по-късно, групи туристи се блъскат пред нея по всяко време, превръщайки палеца му в лъскава златна сфера.

Хюм е изобразен като древен гръцки философ. Всъщност той не е нито древен, нито грък, а влиятелен историк, икономист и писател, живял в шотландската столица от 1711 до 1776 г.

Съвсем близо до статуята е Gladstone’s Land – сграда, някога собственост на търговеца Томас Гладстоун, който я разширил и префасонирал за да създаде пищно декорирани апартаменти. Гладстоун привлякъл богатите наематели, включително Уилям Стрътър, свещеник в катедралата Св. Джил, както и лорд Крайтън и богаташкия търговец Джон Ридок, който търгувал от приземния етаж.

До средата 1800-те само най-бедните от градските жители останали в Стария град и тази някога луксозна сграда изпаднала в занемареност. Гладстоунс Ленд била една от първите сгради, която Националния тръст на Шотландия придобил, спасявайки я от разрушаване през 1934 г.

Днес сградата е музей, показващ как богатите са живели по времето, в което претъпкания Лоунмаркет бил сърцето на един от най-бързо развиващите се и влиятелни градове в света.

Точно зад сградата се намира Музея на писателите. Той е в чест на тримата гиганти на шотландската литература – Робърт Бърнс, сър Уолтър Скот и Робърт Луи Стивънсън.

Музеят се намира в красиво имение, наречено Къщата на лейди Стеър, построена през 1622 г. и кръстена на ранният ѝ собственик, Елизабет, вдовстватаща графиня Стеър. Сградата е дарена на града през 1907 г. и трансформирана в музей.

Житейската история на тримата писатели е разказана чрез ръкописи, книги и портрети, както и редица лични предмети.

От тук вече следва само края на Кралската миля и замъка на Единбург. Малко преди площада пред него се намира изключително любопитен паметник на странната и „варварска“история на града.

„Кладенеца на вещиците“ е желязна чешма и плакет, сложени тук в чест на шотландците, които са били изгорени между 15 и 18 век. Лесно може да се пропусне, така че внимавайте. През 16 век повече жени са били убити на това място, отколкото където и да е другаде в Шотландия. На всяка жертва ѝ е бил отказан честен процес.

Шотландския крал Джеймс VI вярвал, че вещерството било форма на сатанизъм и всеки, притежаващ такива умения е покварен от злото. Като резултат, през 17 и 18 век, повече от 4000 „вещици“ били убити, главно били жени. В края на 17 век вещиците вече били бесени вместо горени. Последното обесване се е случило през 1728 г.

Замъкът на Единбург е огромен комплекс, като ще ви разкажа за най-интересните му части и истории. Издигнат на величествена скала, стратегическото място на замъка е видно. Разбрали за военния му потенциал, хората от желязната ера са построили форт на хълма.

Освен, че е опазил много велики моменти в историята, замъка е преживял много обсади. През войните за независимост е сменил владетелите си много пъти. През 1314 г., шотландците си го върнали от англичаните при смел нощен бой, воден от Томас Рандолф, племеник на Робърт Брус.

Началото на крепостните стени е входа, впечатляващ , но построен не като допълнителна защита, а по-скоро с естетически причини. Заменил е обикновената порта, построена през късния 17 век. Главният арковиден вход е украсен с бронзови статуи на двама шотландски борци за свобода – Уилям Уолъс и Робърт Брус, добавени през 1929 г. От всяка страна на падащия мост, водещ до входа има сух ров, датиращ от времената на Оливър Кромуел.

Ето и карта, показваща най-добрия маршрут, по който да разгледате замъка:

Първа в списъка е батареята Аргил – тези шест оръдия, заедно с тези на запад са били главната северна отбрана на замъка.

Артилерийската болница и складове – намира се в западната част на замъка и е построена по проект на Уилям Скинър през 1753 г. Състояла се е от два склада за оръжия и военно оборудване, построени от всяка страна на двора. През 1897 г. складовете са бутнати и са построени отново като военна болница, която преди това е била в Голямата зала. В нея в момента е Военния музей.

Къщата на губернатора е била официалната му резиденция в града и се твърди, че е обитавана от духове. Построена е през 1742 г. и след като поста губернатор е премахнат през 1860 г., е използвана от сестрите от военната болница.

Някога пиратите и военнопленниците са били държани в трезорите под площад Краун. През 1700-те и 1800-те стотици затворници са държани в тези тъмни и наблъскани помещения. Днес те показват как точно са изглеждали по това време.

Този малък параклис, построен от крал Дейвид I е най-старата сграда, все още намираща се в двореца. Построен е в чест на св. Маргарет, майката на крал Дейвид, която е починала в замъка през 1093 г. Използвана е от краските особите като лично място за молитва до 16 век, когато е използвано като склад за барут. Възстановен е като параклис през 1845 г.

Монс Мег някога се е смятало за върховна военна технология. Дадено е крал Джеймс II през 1457 г. и представлява шест тонно оръдие, което може да изстреля 150 кг гюле на почти 3,2 км. Наречено е на белгийския град, в който е направено.

Намираща се отстрани от главния маршрут има малка градина, в която е гробището за кучетата на войниците, датиращо още от 1837 г. Годината маркира и качването на трона на кралица Виктория, чието управление е отбелязано с няколко културни промени, една от които е оценяването на домашните любимци.

Кулата на Дейвид е построена от крал Дейвид II и е била сърцето на замъка през 1300-те и първоначално е била висока над 30 м. Тя е била кралската резиденция в замъка за повече от 100 години, където кралете са се срещали с чужди дипломати в пищна обстановка.

Крале и кралици са живели сред комфорта и лукса на Кралския дворец. Площада на короната пред него е приел форма с годините, като крал Джеймс IV го довършва като четириъгълник през 1500-те. Някои ключови моменти за историята на Шотландия са се случили зад стените на двореца.

Кралица Мери от Гис е умряла в двореца през 1560 г. Тя е била последният защитник на съюза с Франция и привърженик на католическата вяра срещу протестантската реформа. Дъщеря ѝ, Мери, Кралица на шотландците е родила крал Джеймс VI тук. Раждането е било тежко и се твърди, че близките на кралицата са използвали магия за да прехвърлят болките ѝ към слугиня.

Джеймс VI имал забележителен живот. Коронован е само на 13 месеца и станал първият монарх на Шотландия и Англия през 1603 г. Неговото родно място е едно от най-посещаваните места в двореца.

Крал Чарлс I е бил последният монарх, който е бил тук. Спал е в двореца на 17 юни 1633 г., в нощта преди да бъде коронован.

Отличията на Шотландия, изложени в Коронната стая, са най-старите коронни бижута в Британия. Направени от злато и скъпоценни камъни, безценната корона, скиптър и държавен меч са предмети с огромно значение.

Короната е направена за Джеймс V, а Мери Шотландска е първата, която е коронована едновременно с короната и скиптъра. Предметите са имали бурно минало. Махнати са от двореца и са били скрити от 1651 -60 г. за да ги опазят от армията на Оливър Кромуел. През 1707 г., след съюза между Англия и Шотландия, са заключени в ракла и прибрани.

През 1818 г., сър Уолтър Скот, известния писател, ги открил заедно с мистериозна сребърна пръчка.

Голямата зала е средновековно шотландско чудо, завършено през 1511 г. за крал Джеймс IV. Дървеният ѝ покрив е един от най-прекрасните в цяла Британия. Гигантски греди лежат върху резбовани камъни с глави и символи като магарешкия бодил – знака на Шотландия.

Великолепни банкети и държавни събития са се случвали в Голямата зала. Но Джеймс IV имал малко време да се порадва на новото допълнение към двореца си. Бил убит през 1513 г. от войската на зет си – Хенри VIII.

Армията на Оливър Кромуел превзема замъка през 1650 г. и започнал да го превръща във военен обект, правейки Голямата зала на казарма. По-късно е била военна болница, докато войниците са се изнесли окончателно през 1886 г.

Днес е върната към средновековния си разкош и показва оръжия и брони, загатващи военното ѝ минало. Сред мечовете и щитовете може да се видят странни полеви оръжия като смъртоносната брадва Лохабър, от която всички са треперели.

Един от пет шотландци, които са се записали във войската в Първата световна война никога не се прибира вкъщи. Шотландския национал паметник е подходящ монумент за загиналите в двете световни войни и в конфликтите след 1945 г. и е направен от едни от най-добрите шотландски художници и майстори.

Скулптури и витражи изобразяват трогателни сцени от Първата световна война. Други творби символизират кураж, мир, справедливост и оцеляването на духа.

Цялата разходка може да ви отнеме часове, а цената за възрастни е 15,50 лири, а за деца от 5 до 16 години е 9,30.

А ето и малко допълнителни снимки:

От замъка заслизахме отново към центъра, като ни съпътстваха страхотни гледки.

това е сградата на училището по теология

Няма как да не ви покажа и каква невероятна красота беше замъка на тази светлина и от тази гледна точка.

Малко се разходихме по главната улица Принцес стрийт, помотахме се по магазините и се насочихме към последните няколко забележителности в плана ни.

В една от преките на Принцес стрийт се намира родното място на Александър Греъм Бел. Всъщност е само една табела на сграда, така че не е задължителна за посещение 🙂

Както и в Лондон, и тук има паметник на Албърт, съпруга на кралица Виктория. Великолепната статуя на Албърт, яздещ кон се намира на Шарлот скуеър.

От тук следваше дълга разходка из прекрасните квартали на Единбург до едно от най-живописните и нетипични места в града.

Дийн вилидж (дийн на шотландски означава дълбока долина) някога е било място, на което са се намирали водните мелници на града, чиито останки можете да видите и до днес. Скрити в квартала ще срещнете редица мелнични камъни и каменни плакети, декорирани с печени хлябове и пайове.

Обърнете внимание на моста Дийн, когато се разхождате из квартала.

В сърцето на Дийн вилидж се намира Уелс корт, най-знаковата сграда в квартала. Построена е през 1880-те и е била дом за работниците в мелниците.

Вече беше станало късен следобед и освен, че слънцето залязваше, ставаше и доста хладно. Естествено ние бяхме порядъчно уморени след толкова дълъг ден, а и почвахме да огладняваме. Върнахме се отново в центъра, където предварително бях открила едно местенце за фиш и чипс, което имаше добри ревюта.

Преди това се поразходихме отново из Кралската миля, тъй като още беше рано за вечеря. Сградите по залез бяха още по-красиви.

Ето го и ресторантчето, на една от най-живописните улички в целия център – Bertie’s Fish and Chips. За уличката ще ви разкажа в следващия пътепис, успяхме да я разгледаме и са я снимаме по-добре на дневна светлина. Дори и да не бяхме успели да го намерим, пак щяхме да влезем някъде, защото беше станало ужасно студено и аз направо треперех. На всичкото отгоре започна и да ръми. Но ресторанта беше чудесен, обстановката приятна, а храната идеално вкусна.

А искам само да ви покажа как се сервираше детската порция, няма нужда да казвам, че сина ни беше във възторг 🙂

Вече стоплили се и хапнали доволно, не ни остана нищо друго освен да се приберем да почиваме и да се подготвим за следващия ден, който отново беше изпълнен с емоции.

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.