Побитите камъни

Не знам дали има други такива луди като мен, но аз имам няколко направени карти в гугъл с обектите, които искам да посетя, в зависимост дали са в чужбина или в България. И всеки път, когато изберем някоя дестинация първата ми работа е да огледам какво имам набелязано в тази карта и чак тогава да тръгна да откривам дали не съм пропуснала нещо 🙂

Та, по тази причина, на връщане от Балчик нямаше как да не спрем до този обект, който е буквално на няколко километра от магистралата.

Побитите камъни представляват каменни колони в няколко групи с височина до 7 м и дебелина до около 3 м. Имат различно сечение; някои са разположени на етажи. Колоните нямат твърди основи, кухи са и съдържат вкаменелости – нумулити, охлювчета. Изглеждат като побити в пясъка – оттам идва и наименованието им. Побитите камъни се намират край варненските села Слънчево, Баново и Страшимирово и градовете Белослав и Девня. Наричат ги още „Каменната гора“ и „Дикилиташ“.

„Побитите камъни” са били известни като сакрално място от дълбока древност, но за първи път са документирани през 1829 г.
От хилядолетия природата извайва каменните късове, за да ги превърне във впечатляващи скулптури, наподобяващи хора, животни, чудовища, митични същества. „Каменните стражи”, „Камилата”, „Трона”, „Каменната гора” са имената само на част от тези природни пластики.
Най-известният и атрактивен за туристите е ансамбълът „Дикилиташка група”. Намира се на около 18 км западно от гр. Варна и е лесно достъпен по шосе Е70. Комплексът се състои от над 300 различни по големина колони, разположени в ивица с размери 850 м х1 20 м и около 50 структури в по-малко петно на юг. Някои от колоните са счупени на две или три части, други лежат на земята, сякаш са били изтръгнати от местата си, трети образуват интересни скулптурни групи.

Въпреки че почти липсва намесата на човешка ръка, е любопитно как тук векове наред хората не спират да откриват човешки образи. За Побитите камъни се носят много и различни легенди.
Според една от тях някога тук се простирала обширна вековна гора. В най-гъстата й част се криела хайдушка дружина със своя войвода, все млади момци – закрилници на народа в неговата робска неволя.

Един ден пристигнала турска потеря да гони хайдутите. Отишла в селото на войводата, подпалила дома му, а младата му невяста с невръстно детенце подкарала пред себе си, за да посочи скривалището на хайдутите. Тя обаче решително отказала. Озверелият главатар на потерята се нахвърлил върху детето и го съсякъл с ятагана си. Небето изведнъж притъмняло. Блеснали светкавици като огнени езици и започнала ужасна буря. Загърмели хайдушките пушки и войводата с дружината си връхлетял върху потерята. В ужасната кървава сеч всички загинали. Цяла нощ бурята бушувала яростно. Когато заранта първите слънчеви лъчи осветили земята, се открила чудна картина. Близо един до друг се издигали каменни дънери. Не се чувала нито птича песен, нито нежното шумолене на листата. Изворите пресъхнали. Всичко наоколо било глухо и пусто. В тази ужасна нощ гората се вкаменила.

Със своя интригуващ вид Побитите камъни са практически тест за въображението на посетителите. Освен легенди с годините се раждат и различни научни хипотези. Според най-популярната преди 50 млн. години тук съществувало море, наречено от геолозите Лютеско. С течение на времето на дъното се образували три пласта. Най-долният се състоял от сиво-жълти мергелни настройки, над него се образувал дебел слой кварцов пясък, а най-отгоре – варовик. След като водата се оттеглила от тези места, под влияние на атмосферните условия най-горният слой започнал да се руши. Наситената с варовик дъждовна вода прониквала в долния пласт от кварцов пясък. Така те започнали да се спояват здраво помежду си и да образуват от горе на долу големи каменни стълбове подобно на сталактитите в пещерите.

Повечето големи каменни колони са кухи. Това накарало някои учени да смятат, че тук е имало растения от рода на тропическите мангрови дървета. Около тях с времето се образували каменни колони. След като растенията изгнили, останали кухините. Други смятат, че това са останки от големи скали, върху които е протичал ерозионен процес, докато трети предполагат, че са коралови образувания.

Цената на посещение беше 6 лв, за деца безплатно. Може да чуете и кратка беседа с информация на камъните, както и да си купите сувенири. Имайте предвид, че сянка почти няма, така че бъдете подготвени за силното слънце. Има и доста широк паркинг, така че няма да се чудите къде да оставите колата си.

Посещението беше доста интересно и различно от повечето места, които сте виждали. Все пак това е може би единствената пустиня на Балканите и Европа.

Очаквайте следващите ми пътеписи и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.