Нос Калиакра

Как по друг начин да прекараш добре почивката си, ако не да обиколиш някои от най-знаковите места наоколо 🙂 Около Балчик има толкова много красоти, че просто нямаше как да не разгледаме поне малка част от тях. Първи в списъка ни беше нос Калиакра.

Намира се на 36 км от Балчик, като пътя преминава през живописни красиви слънчогледови полета, на места разнообразени от лавандулови. Естествено, трябваше да спрем за снимки.

Преди да отидем до носа бяхме решили да обядваме в толкова рекламираната от всички мидена ферма „Дълбока“. Тя се намира на кратка отбивка от пътя, като малко преди да стигнете до нея има огромен наклон, а пътя е черен и много тесен. Ресторанта е точно на брега на морето и явно е доста посещавана, защото имаше голям брой маси.

При нашето посещение нямаше много хора, но духаше сериозно неприятен вятър. Менюто беше почти изцяло само от миди, което за мен беше леко разочароващо, защото не ги обичам и се надявах да хапна някаква риба… Това си е моя грешка, не проверих предварително какво има, така че няма да им се сърдя. Въпреки това, трябва да кажа, че цените, поне за мен, бяха доста скъпи… Всичко, което беше различно от миди беше с ужасяващи цени – например порция картофи – 8 лв…Но пак казвам, грешката си е моя…

Поръчахме все пак ядене, детето яде цаца (една от малкото риби, които предлагаха, мисля че порцията беше около 8 лв), а ние – миди с паста, някакво руло от тиквички и миди, както и рак. Мъжа ми беше много доволен от пастата, но аз си останах гладна. Явно просто това не беше моето място, имах съвсем различни очаквания…

Както и да е, продължихме по пътя си и съвсем близо беше и самият нос. Малко преди него има бариера, на която ви взимат и входната такса – 3 лв за възрастен, детето беше безплатно, а след нея и паркинг.

Веднага след бариерата можете да видите паметника „Портата на 40-те девици“ в чест на една от най-известните легенди за носа.

Нос Калиакра e скалист полуостров, а по него има много природни пещери, приличащи на стаи. От последната „стая“ в скалата се открива сводест прозорец над шеметна пропаст, в която вълните на Черно море с шумен плясък се разбиват около балваните, натрупани под най-тясната издатина на планинския нос. Тази част е наречена „врата на четиридесетте моми“.

По време на османското нашествие, нападателите успели да завладеят крайморските селища. Те ограбили и плячкосали всичко, което срещали по пътя си. Взели в плен 40 девойки. Избрали най-красивите, които срещнали. Отвели пленниците на нос Калиакра и ги затворили в последната пещера, като оставили стража, която да ги пази откъм входа. Очаквали настъпването на вечерта, за да напалят буйни огньове и да предадат хубавиците на най-изявените войни, като награда за храбростта им.

Девойките, събрани от различни села, не се познавали, но общата зла съдба ги сближила като сестри. Нито една от тях не искала да бъде обезчестена от нападателите. Цял ден търсили начин да се спасят от участта, която ги очаквала. Най-смелата от тях им разкрила пътя, чрез който да спасят честта си, като посочила прозореца и казала: Натам е спасението, натам, морето ще ни прибере! Някои от девойките се изплашили и започнали да вият. Но повечето от тях се окопитили и утешавали другарките си: Няма живот за нас, по-добре чисти да умрем в морските води, отколкото да попаднем в ръцете на войниците.

Дълго време се уговаряли девойките, ала все още някои треперели от страх – млади били, искало им се да живеят и да се радват на света. Но по-голямата част от тях смело решили съдбата си – по-добре смърт, отколкото гавра с младостта им. Решили, за да не се откаже някоя от тях, да заплетат плитките си една за друга. Когато слънцето почнало да клони на запад, те се изправили. В средата била най-смелата и най-красива девойка. Тя направила крачка към прозореца и двете редици като крила трепнали от двете ѝ страни. Когато войниците ги видели, те били като ято жерави, с развени дрехи и разперени ръце се носели към морето. Замаяни от гледката, никой не се сетил да се спусне след тях и да се опита да ги спаси. Паднали четиридесетте девойки в морето и загинали в аленеещите се от залеза води, запазили чисто своето име и моминска чест.

На паркинга има друг паметник, свързан със съвсем различна история – този на адмирал Фьодор Ушаков. На 31 юли/11 август 1791 г. край нос Калиакра се разразява най-голямата битка в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков, разбива армадата на Османската империя. С тази победа завършва Руско-турската война от 1787-1791 г. Маневрите, използвани от Ушаков в битката при нос Калиакра, впоследствие са успешно използвани от британския вицеадмирал Хорацио Нелсън в битката при Нил и битката при Трафалгар. Ушаков е един от създателите на Черноморския флот и негов командир от 1790 г. Той постига редица големи победи над турския флот. От 43 морски сражения, които ръководи, не е загубил нито едно, нито един кораб под негово командване не е бил потопен, нито един моряк не е попадал в плен. Въпреки това славата му не е свързана само с военните победи. Своята първа награда – орден „Св. Владимир”, той получава през 1783 г. за умели действия и грижа за моряците по време на борбата с епидемията от чума в Херсон.

Нос Калиакра и намиращият се на негова територия археологически резерват се намират на 12 км югоизточно от град Каварна. Представлява удължен и стесняващ се скалист полуостров, вдаден на около 2 км навътре в морето. Това е едно от най-атрактивните за туристите място по Черноморието заради богатата история, запазената природа и красивите панорамни гледки.

Склоновете на нос Калиакра се спускат на 60-70 м височина направо във водата. Вълните са издълбали в подножието им пещери и арки, които могат да се достигнат само откъм морето. В миналото тези пещери-тунели били свързани с крепостта и през тях се товарели и разтоварвали кораби.

Калиакра е природен и археологически резерват. Заема площ от 687,5 дка и включва диви степи и уникални крайбрежни скали. Растителният свят наброява повече от 400 вида. В морето около носа могат да се наблюдават и делфини.

Първите сведения за населението на носа са от ІV в. пр.н.е., когато районът е населен от тракийското племе тиризи, вероятно заради това първоначалното име на носа е било Тиризис. По-късно крепостната стена, започната от тракийското племе, била възстановена и била издигната още една укрепителна линия. Селището се състояло от две части – вътрешен и външен град. Първата крепостна стена отбранявала селището откъм сушата. Сега нейните останки са запазени на височина 2 м и дължина 440 м. Върху територията на външния град са разкрити останки на много сгради. И досега може да се види запазена една голяма постройка – баня, съществувала през ІV век н.е. От същото време е и една зидана засводена гробница, която е почти напълно запазена. В процеса на археологическите разкопки са открити също и няколко средновековни църкви.

За първи път името Калиакра, което означавало „красив нос”, започва да се споменава в ХІІІ – ХІV в. През ХІV в. българската държава се разделя на три, а Калиакра става център на най-източната част и се утвърждава като голямо международно пристанище.

Гледките са умопомрачителни, а водата е с най-искрящото и кристално синьо, което съм виждала на нашето море.

Втората легенда за нос Калиакра е свързана със Св. Никола, покровителят на моряците. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земята под краката му, за да успее да избяга. Така се е образувал носът. В крайна сметка той бил заловен и посечен. Сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишски манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.

В една от пещерите на нос Калиакра е уреден музей, където могат да се видят много археологически находки, открити при разкопки в резервата. Сред най-атрактивните експонати е макет на древната крепост, който демонстрира как е изглеждала в миналото.

Бях много впечатлена от мястото и ви препоръчвам да го посетите. Снимките просто няма как да предадат красотата му, а и има какво да се разгледа и види.

Очаквайте продължението на пътеписите ми и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.