Балчик

Не бях ходила на нашето море от поне седем години, но благодарение на вируса тази година нямахме голям избор. Тъй като не харесвам особено много натъпканите курорти и ходенето по 40 мин до някой плаж и след кратко проучване решихме да отидем в Балчик.

На пръв поглед градчето има всичко, което искахме – близък плаж, исторически и природни забележителности и прекрасен син цвят на водата, който не бях виждала по нашето черноморие.

Ta така, сряда рано сутринта поехме към Балчик. Пътят е в много малка част магистралата, останалото нормален двулентов път. Нямаше много коли и беше учудващо спокойно. Около два следобед пристигнахме и веднага се насочихме към хотела, който бях резервирала – Hotel Valeo. Препоръчвам го веднага, бяхме в прекрасна и широка стая, чиста и удобна. Имахме страхотна гледка от терасата, а за бонус на терасата се бяха сгушили три бебета лястовички 🙂

След кратка почивка, колкото да опънем краката след дългия път тръгнахме на разходка по крайбрежната алея, която е една от най-дългите на нашето море.

Преди да ви разкажа за най-големите забележителности на Балчик, ето и няколко думи за градчето – Балчик е разположен в североизточната част на българското Черноморие, на 40 км от Варна и на 20 км от Каварна. Макар че е с древна история, днес жителите му наброяват малко над 11 000 души.

Градът е основан преди 26 века от гръцки колонисти под името Круни. През VІ в. пр. Хр. бил наречен на гръцкия бог на виното и веселието Дионис – Дионисополис. През ІV в. пр. Хр. Дионисополис вече е бил важен икономически център със собствени монети, сечени в града, върху които е било отпечатано името на бог Дионис. Силно разпространени били култовете към бога на виното и към великата богиня майка Кибела.

През І в. н.е. градът станал част от Римската империя, а най-голям разцвет достигнал през ІІ – ІІІ в. След разделянето на Римската империя през 395 г. от съществено значение за развитието на града се оказала близостта на Константинопол – столицата на Източната римска империя. Тогава селището се превърнало във важен административен и пристанищен център. През 544 – 545 г. градът е разрушен от силно земетресение, предизвикало огромни приливни вълни. В ранното Средновековие градът е бил един от областните центрове на българското царство Карвуна, завладяно в края на XIV в. османските турци. Името Балчик получава в края на ХVІ в.

В началото на ХХ в. тук е построена най-голямата мелница на Балканския полуостров. Около 70 000 т жито годишно са се изнасяли от града, като за целта са били използвани над 500 кораба. Житото е пътувало за Англия, Белгия, Германия, Дания и др.

Областта Южна Добруджа, в която се намира Балчик, през 1913 г., в края на Междусъюзническата война, е анексирана към Румъния и той остава извън границите на България чак до 1940 г. От периода на румънската окупация е останала най-голямата забележителност на Балчик – „Двореца“ – бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург.

Тя го нарича с турското име „Tenha Yuvah”, което в превод означава самотното, или уединеното гнездо. Днес по-разпространен е преводът „Тихото гнездо”. Кралицата посещава града за първи път през 1921 г. в компанията на сина си принц Николай и е очарована от красотата на залива. Строителството започва през 1924 г. и завършва през 1936 г.

При първото посещение на Кралица Мария в Балчик тук вече са изградили свои вили някои известни румънски фамилии от интелектуалци и хора на изкуството (Щторк, Сатмаре) и градчето се оформя като любимо място за румънската интелигенция.

Вила „Тихото гездо” – вилата на кралицата. Изградена е през 1925 г. по първоначални скици на румънския художник Александру Сатмари, които са преработени в архитектурни чертежи от военния архитект Емил Гюнеш (1890–1945). Тя ще бъде асиметрична, с грубо иззидан приземен етаж и еркерно горно ниво, изнесено към морето от предната страна и приютено в ската от задната страна. Къщата ще бъде обрамчена с „чердаци”.

Интериора демонстрира в не по-малка степен, че отдадеността на Мария на „артистичното” понякога е за сметка на практичните нужди. Приземният етаж (средното ниво) се състоял от две малки входни зали и голяма дневна-трапезария, докато горния етаж бил почти изцяло зает от огромната предспалня и спалня на Мария и от турска баня, със само една мъничка стая за преобличане, спалня за прислужница и писалищен салон в задната част. Нямало спални за гости, нито дори кухня или сервизно помещение.

Вратите, както и по-голямата част от дървения материал, употребен за строежа на къщата са били закупени от стари замъци из ориента.

В границите на резиденцията е разположена и Ботаническата градина – уникална с размерите си, парковата си архитектура и многообразието от растителни видове. Създадена през 1955 г., когато теренът на парка е предоставен на Софийския университет за създаването й. Градината е специализирана в отглеждането на тропически и екзотични колекции. В нея се отглеждат над 3500 вида растителност, някои от които са редки и застрашени видове по Вашингтонската конвенция.

Римска лоджия (Нимфеум) – Оригиналното наименование на тази каменна пергола е Suliman Leïc – Водите на мира. Днес тя е по-известа като Нимфеума, като нимфеумите са храмове на древногръцките богини на водата.

Триструйната чешма, която се намира в Нимфеума е заварена тук при градежа на Двореца. Данните сочат, че е изградена през 1865 г.  Над чешмата има мраморна плоча с надпис: “Пийте със здраве бистра вода от тази нова чешма, построена благодарение на Асан Угли син на Холед ага”.  Кралица Мария я избира, за да пресъздаде прочутата витезда в Йерусалим.  Самата баня представлява нещо подобно на голям аналой, по средата на който има басейн във форма на квадрат.  

Покривът се издига върху каменни колони, с височина близо 2 метра и по средата е открита.  Иззидана е само от едната /северна/ страна, а от останалите три страни е открита.  Нощно време се е осветявала, като за целта има поставени особени електрически  оригинални лампи имащи форма на многолъчни звезди. Перистилът  е покрит с дървена конструкция и керемиди.  По горните вътрешни стени на перистила има стенописи – флорални елементи и арабески.

Може да се видят още забележителни вили, както и много красиви растения и гледки.

Най-голяма забележителност в Ботаническата градината е постоянната експозиция от кактуси и сукуленти. Любителите на бодливите екзоти могат да се насладят още на едроразмерните кактуси на открито, както и на къта със зимоустойчиви кактуси. Интерес за специалисти и туристи представляват и успешно интродуцираните в градината екзотични видове – древното гинкго, метасеквоята (индивид с такива размери и на такава възраст извън естествения ареал има само в Кралската ботаническа градина в Лондон), бонбоненото и каучуковото дърво, каменния дъб, едроцветната вечнозелена магнолия и други.

Моето любимо място обаче е точно пред оранжерията с кактусите, а именно тази алея. Направо се влюбих:

Освен всичко това има още много градини, алпинеум, водопади, розариум и какво ли още не! Това е най-красивата градина, която съм виждала в България и може да си съперничи с всяка друга в чужбина. Много се надявам да видим и тази в София в този вид някога…

Посещението на тези невероятни красоти става по малко странен начин… На входа имате две каси, защото двореца и градината са под различни юрисдикции и трябва да платите два отделни билета. За двореца е 6 лв, а за градината – 8. И на двете работното време през лятото е до 8 часа, така че имате възможност да ги видите и в прекрасна светлина.

Естествено в Балчик има още много неща, които могат да се видят, за които ще разкажа с по няколко думи.

Историческият музей в Балчик е официално отворен за посетители от 1937 г. Преобладаващата част от изложените ценности са археологически находки. Днес във фонда на музея се съхраняват над 20 000 експоната, които представят историята на Балчик от неговото възникване през VI век пр. Хр. до освобождението му от румънска окупация през 1940 г. Сериозно място е отредено и на снимки и документи, свързани с живота в града след Освобождението на България от турско робство (1878 г.) до връщането на града в границите на България през 1940 г., след края на Румънската окупация.

Храмът на Кибела е най-добре запазения досега неин храм. Кибела е Великата Богиня-майка на плодородието. Площта на храма е 93,5 кв.м и датира от 280-260 г. пр.Хр. В него са открити 27 напълно или почти напълно запазени надписа, от които само един не е на гръцки. През 544-545 г. храмът е засипан от земна маса при удар, тъй като го залива морска вълна. Това предизвиква свлачище, което запечатва храма и го съхранява до наши дни.

Възрожденският комплекс е един от най-посещаваните музейни обекти в града. Той включва храма „Св. Николай“, построен през 1865–1866г, и пълна възстановка на старото взаимно училище, съществувало на това място от средата на ХІХ до първата половина на ХХв .

И разбира се, освен забележителности, около Балчик има и страхотни плажове, с една от най-кристалните и невероятни сини води, които съм виждала.

Ние веднага след разходката се възползвахме от най-близкия до хотела ни, който е доста мъничък, но пък е плитък и идеален за деца. Кръстен е просто Нов плаж 🙂

Другият е Централния плаж, до който ние така и не стигнахме през деня. Той е доста по-голям, но нашият отговаряше чудесно на желанията ни, така че си стояхме на него.

Освен тях, съвсем близо до Балчик има няколко заслужаващи си посещение. Единият, който посетихме ние е при село Топола, самият плаж се казва Кибела.

Плаж „Икантълъка“, познат още и като „Бялата лагуна“ се простира на площ от около 8.8 дка. Това е може би едно от най-живописните кътчета по цялото българско Черноморие. Тук плажната ивица е доста тясна, обградена от високи бели скали, които драматично се издигат над морето. Пясъкът е фин и златист, а брегът – чист и лазурен. Девствената и дива природа и изключително спокойната атмосфера, която цари в това малко заливче са в хармонично единство и са основна предпоставка за популярността на Икантълъка.

Аргата е малкият плаж на Thracian Cliffs Golf & Beach Resort, с искрящ пясък, девствена природа и чисти, тюркоазни води.

Бендида е главният плаж на Thracian Cliffs Golf & Beach Resort – непокътнато и уютно местенце в отличителен марокански стил, разположено по крайбрежната ивица на комплекса. Дължината на плажната ивица е близо 2 километра фин, бял пясък и кристални води във всички нюанси на синьото и зеленото.

Освен плажове може и да отидете на кални бани в местност Тузлата, но имайте предвид, че мъжете и жените са разделени.

Не ми остава друго, освен да привърша този пътепис с невероятните гледки от крайбрежието на Балчик по залез и да ви кажа, че бях изключително приятно изненада от града и задължително ще се върна пак там.

Очаквайте следващите пътеписи за северното черноморие и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.