Копривщица

Копривщица – малък град разположен в Същинска Средна гора по поречието на р. Тополница, е забележителен и уникален исторически резерват. Със своите калдъръмени улички, с боядисаните в ярки цветове къщи с просторни чардаци и големи стрехи, и високопланинска природа, тя пленява със своята неповторимост.

Копривщица устоява на много набези, изгаряна е неколкократно от кърджалиите, жителите ѝ неведнъж били ограбвани и прогонвани. По-заможните копривщенци успяват да „откупят” Копривщица от турската управа, спечелват ѝ специални привилегии и така съхраняват непокътнати българските традиции и облик на града.

Опазвайки свободолюбивия си патриотичен дух, Копривщица го предава на своите деца. В този град са родени много българи, отдали живота си на Родината.

Намира се на почти 90 км от София и един хубав юнски ден ние решихме да заведем за първи път детето там. Времето последните седмици беше ужасно облачно и дъждовно, а точно днес слънце грееше от сутринта, което ние приехме за добър знак.

След малко повече час и половина след тръгването ни пристигнахме и в Копривщица, където обаче ни посрещнаха облаци… Няма значение, това нямаше как да ни откаже, вече бяхме тук.

Първото, което ни направи впечатление е колко беше празно навсякъде. Хора почти нямаше, повечето магазини и хотели не работеха… Но това си има хубавите страни – всички забележителности и красоти бяха само за нас 🙂

Първото, което почти всеки посетител на града вижда е площад „20 април“. Тук се намира и мавзолей, изграден в памет на загиналите в освободителните борби от Априлската епопея, за да напомня за бурната и изпълнена с патриотизъм пролет на 1876 г. Построен е през 1928 г. със средства на хаджи Ненчо Палавеев. Долната част на монумента е костница, а в горната се помещава малък параклис.

Съвсем близо до него е една от най-пищните къщи от този период – Ослековата къща. Къщата е построена в периода между 1853 – 1856 г. по поръчка на заможния копривщенски джелепин Ненчо Ослеков, който по–късно пренасочва  дейността си в сферата на традиционния копривщенски занаят абаджийство.

Къщата е изградена от  самоковския майстор Уста Минчо, а стенописите са дело на самоковецът Коста Зограф. Специфичното за нея е нарушената симетрия. Поради тесния терен къщата  остава с централна част и едно крило. Фасадата  се носи от конструкция опряна на конзоли от три ливански кедъра.

Къщата е двуетажна, с полу-вкопана  изба. Към втория етаж води двураменно стълбище с красив дървен ажурен парапет. Впечатляват стенописите в синята и червена гостни стаи, многобройните алафранги, медальони и пейзажи. Впечатляват трите големи стенописни пейзажа на фронтона от вън, изобразяващи изгледи от Александрия, Кайро и Цариград.

Ненчо Ослеков участва в подготовката на Априлското въстание – в неговата абаджийска работилница са ушити дрехите на участниците във въстанието. Заради тази си дейност след потушаването му Ненчо Ослеков е заловен и обесен в Пловдив.

През 1956 г. е уредена като етнографски музей, където туристите могат да се запознаят с традиционния бит, местни занаяти и националното облекло. Изложени са празнични  и ежедневни женски дрехи  от ХІХ в., костюм на богатия копривщенски чорбаджия и всекидневно традиционно мъжко облекло. В Ослекова къща посетителите могат да видят уникални образци от прочутите копривщенски кенета, женски накити от средата на ХІХ в., наргилета и чибуци, донесени от Азия.

По малки калдъръмени улички се стига и до следващия музей – къщата на Димчо Дебелянов.

Родният дом на Димчо Дебелянов пази и до днес магията струяща от поезията на най-нежния български поет. Още с прекрачването на дървената порта, човек попада в китен двор с вековни борове и кичести вишни.

Сред зеленината и аромата на цветя е сгушена дървена къща с наситено сини стени. Красотата на родния дом и град остават в душата на поета до сетния му час. Изпълненият с емоции живот – поезия на Димчо Дебелянов завършва трагично. На 02.10.1916 г. той загива на фронта край Демир Хисар.

Има много музеи, които да се разгледат в Копривщица, но не пропускайте и да се помотаете безцелно из уличките.

През 1817 г., на мястото на изгорения от кърджалиите храм, смолски и мирковски майстори съграждат нова църква “ Успение Богородично“. Историята разказва, че е построена за около 11 дни. Тя представлява вкопана в земята ниска постройка, слабо осветена, боядисана от вън, така че да прилича на къща и да не привлича внимание върху себе си. Забележителен е иконостасът, творение на един от големите български резбари – хаджи Георги от Видин, представител на Тетевенската школа. Завършен е 4 год. след построяването на църквата. В него като във фина дървена паяжина са вплетени библейски мотиви, красиви растения и животни. Иконописите също са дело на известни художници и зографи като Захари Зограф, Иван Николов Образописов, Иван Спасковски и копривщенския художник Христо Енчев.

В двора на църквата, на гроба на Димчо Дебелянов, е поставена каменна фигура на майката на поета. Вперила поглед в безкрая тя чака своя син „да се завърне в бащината къща…“.

През двора на църквата може да стигнете до друга къща музей – тази на Тодор Каблешков. Къщата, в която през 1851 г. се ражда авторът на Кървавото писмо, е сред образците на българската възрожденска архитектура. Построена през 1845 г. от копривщенския майстор Генчо Младенов, тя се отличава със симетричност, красиви форми и просторен остъклен салон на втория етаж. Таваните, вратите и долапите са покрити с изкусни дърворезби.В тази къща расте Тодор Каблешков – председателят на тайния революционен комитет в Копривщица. Човекът, който на 20-ти април 1876 г. обявява Априлското въстание. Под негово ръководство конакът е превзет и българското знаме се вее от покрива му. След погрома на въстанието Тодор Каблешков е заловен край с. Чифлик и на 17.06.1876 г. се самоубива в Габровския конак. Пред нея има и негов паметник.

След нея пътят ви води и към толкова важният за нашата история „Мост на първата пушка“. Тук за първи път гръмва пушка, която отбелязва началото на Априлското въстание. Паметникът е разположен до Калъчевия мост, където на 20 април 1876г. Георги Тиханек убива заптието Кара Хюсеин. С кръвта на убития турчин Тодор Каблешков подписва кървавото писмо, за да извести, че: ”…знамето се развява пред конака, пушките гърмят придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!”

Следваща е Лютовата къща, която впечатлява със своята архитектура. Построена през 1854 г. от пловдивски майстори за копривщенеца Стефан Топалов, тя притежава богато изрисувани стени и красиво дърворезбовани тавани. През 1906 г. къщата е продадена на търговеца Петко Лютов – от тук и името, с което е известна днес. В приземния етаж на къщата е уредена постоянна изложба на плъсти – нетъкани пъстри постелки, изработени от вълна. Плъстите са се използвали за застилане на подове, както и като удобна дебела постелка за спане. Произвеждани са в домашни условия, чрез специфични методи на валяне и притискане. Украсявани са с оцветена с естествени багрила вълна.

Училище „Св.св. Кирил и Методий“ е второто взаимно училище в България и първото класно училище, създадено от Найден Геров. Тук е преподавал Неофит Рилски. 

В същия двор се намира и читалището „Ненчо Палавеев“. Копривщенското читалище е основано през 1869 г. по инициатива на главния даскал Найден Попстоянов, който е и автор на читалищния устав.

От тук тръгнахме към паметника на Георги Бенковски, който се е надвесил над града и изгледа сякаш постоянно го пази и защитава. По пътя може да се види и новия парк Тополчица, направен покрай едноименната река.

Величествената скулптура на Георги Бенковски е издигната над Копривщица по случай 100 години от обявяването на Априлското въстание. В основата ѝ са пет камъка, пет са морените, които символизират петте века турското робство. И на тях е написано: „Ставайте, робове, аз не ща ярем!“

От него се разкриват прекрасни гледки към града:

А в подножието на паметника се намира и родната къща на Георги Бенковски. В Копривщица, в родния дом на Гаврил Хлътев, познат на българите като Георги Бенковски, предводителят на легендарната хвърковата чета, е уреден скромен музей, посветен на революционера. Къщата е интересна със своята архитектура – тя е представител на типичната еснафска къща от времето на Възраждането, принадлежаща на средно заможен гражданин. Сградата е дървена и е построена през далечната 1831г. Там се пази един от уникалните експонати, останали от бурните дни на Априлското въстание – личната пушка на Бенковски, с която е стрелял срещу турците.

Ние вече бяхме доста изморени и решихме да си потърсим хапване, само че по пътя ни заваля такъв дъжд, че трябваше да се приютим под чардаците на една от многото къщи и да почакаме да спре. След около 15 минути и в лек дъжд стигнахме и до ресторант, в който сядаме почти всеки път в Копривщица – „Дядо Либен“. Препоръчвам го 🙂

Дъжда вече си заваля сериозно, така че не ни оставаше нищо друго, освен да тръгнем към колата си, паркирана близо до центъра, но не и преди да посетим последната къща-музей – тази на Любен и Петко Каравелови. В големия сенчест двор са разположени три сгради – зимна и лятна къщи и стопанска постройка. В зимната къща, построена в 1810г, са представени предмети, снимки и документи, разкриващи живота и дейността на големия български писател и революционер Любен Каравелов. Стопанската сграда е от 1820г и в нея е експонирана печатарската машина, на която са печатани първите революционни вестници „Свобода“ и „Независимост“. След Освобождението на нея е отпечатана първата българска конституция. Лятната къща е построена по-късно през 1835г и в нея е представен живота на бележития политик Петко Каравелов.

След нея не ни оставаше друго освен да се сбогуваме с Копривщица и да си пожелаем „До нови срещи“ 🙂

Очаквайте следващите пътеписи и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.