Северна Ирландия

Лятото на 2019 г. семейно ни излезе възможност на прекараме почти три месеца в Ирландия, по-специално в Дъблин. Естествено, искахме да разгледаме възможно най-много от този зелен остров, като ще се опитам максимално добре да опиша всяко място, което посетихме.

Прекарахме в Северна Ирландия един уикенд, като от Дъблин пътувахме с автобус. Описала съм подробно как стигнахме тук.

Вторият ден от пребиваването ни беше предвиден за организирана екскурзия, която обикаляше по едни от най-красивите места из източния бряг, като едновременно с това минаваше и през много от местата, на които е сниман сериала Game of Thrones.

Големи фенове сме му семейно, така че нямаше как да не се възползваме, а една от най-големите забележителности на обиколката – Giant’s Causeway ми беше мечта отдавна. Но всяко нещо по реда си…

Бях избрала фирма по отзиви в интернет и мога да я препоръчам без никакви угризения. Организацията беше перфектна и нямам никакви забележки. Ето техния сайт, на който предлагат и много други варианти, разбира се – City Tours Belfast.

Тура тръгваше от центъра на града, точно срещу кметството и аз специално бях избрала апартамент, който да има удобен транспорт до него.

Но, можете да си представите изненадата ми, когато станахме в неделя сутринта (предварително бях проверила, че ще ни отнеме около 30 мин) и в уречения час за излизане погледнах гугъл мапс и се оказа, че автобуса ще дойде след един час! Пълна паника,шок и ужас! Оказа се, че в неделя автобусите са на час и половина и наоколо няма абсолютно никакъв друг транспорт… Хубавото е, че бързо се организирам и свалих приложението на Uber, имаше кола наблизо и за има-няма 10 лири и 30 минути пристигнахме точно навреме. Никога не ми се е случвало такова нещо, дори през ум не ми е минавало, че в такъв голям град градския транспорт може да минава на такива периоди, но човек се учи цял живот. Вече ще си знам да проверявам предварително.

Бяхме се събрали хора вече за тура, качихме се в едно малко бусче и поехме и на това приключение. Вълнението, поне за мен, беше голямо и очаквах прекрасен ден.

Първата ни спирка беше замъкът Carrickfergus.

Замъкът е видял над 800 години военна окупация, бил е пленяван от шотландци, ирландци, англичани и французи и е продължил да играе централна военна роля до 1928 г., а днес е собственост на държавата.

Гордо се смята за една от най-добре запазените средновековни структури в Ирландия и е популярна дестинация за туристи, обичащи историята. Обграден е от морето, а централната му част е четири етажна кула, висока 27 м и с вход на втория етаж. Входната му част, първоначално една голяма, лошо осветена стая с двоен нужник и без камина, е служила като обществена стая. Шахта е давала достъп по кладенец, а стълбище водело до сводеста изба за съхранение. Четвъртия етаж, висока, ярко осветена стая с прозорци по четирите стени, камина и единичен нужник бил покоите на военно-началника.

Пред замъка се намира статуя в цял ръст на крал Уилям III близо до пристанището на Карикфъргъс. Поръчана е за да отбележи тристагодишнината от пристигането му в града през 14 юни 1690 г.

След него продължихме към първото място от снимките на сериала, но не и преди да видим от пътя декорите, ползвани за Castle Black (тук само фенове ще ме разберат)

1

В покрайнините на Гленкой и на брега на Карнлох Бей се намира това компактно и скрито пристанище и главна точка на селцето Карнлох. То е използвано от лодки за разходка и рибарски такива.

Задължителна спирка за всеки фен на Game of Thrones, те ще разпознаят каменното стълбище, водещо към водата, като част от свободния град Браавос, където Аря Старк излиза от водата.

Следващата ни спирка бяха пещерите Cushendun, но не и преди да се насладим на тези гледки:

Кушендун е малко живописно, крайбрежно селце, сгушено между Баликасъл и Кушендал. Има впечатляващото пристанище и се намира на устието на река Дун и Глендун.

Въпреки живописния му облик и изключителните гледки на Mull of Kintyre в Шотландия, само на 30 км от брега, селото пази някои тъмни тайни

През 1567 г. тук, ирландския крал Шейн О’Нийл е бил брутално убит от враговете си, Макдонелс. Домът му, замъкът Кара, може да се види и до днес, по-скоро руините му. Бил е обезглавен, а главата му пратена на Елизабет I. Твърди се, че безглавия му, търсещ отмъщение, дух все още броди из брега и пещерите наоколо.

Пещерите Кушендун са скрита известна забележителност, формирана преди повече от 400 милиона години от екстремното време. Феновете на сериала ще ги познаят като мястото, на което акостират сър Давос и Мелисандра.

Следваше една от най-големите забележителности по маршрута ни, а самата околност и пейзажите, които ни показваше бяха изумителни.

А ето и целта ни, моста Carrick-a-Rede :

Мостът е на 1 км от паркинга, така че си подгответе достатъчно време да стигнете до него. Билети се продават за определен час и ако не го спазите няма да може да го видите. От паркинга ще видите невероятни гледки, а в ляво от него се намира и изоставена мина.

Мината Ларибейн е използвана за важна сцена от Game of Thrones, служила е за лагера на Ренли Баратеон.

Карик-а-Рийд е една от най-обичаните забележителности в Северна Ирландия, поддържана от Националния тръст, благотворителна организация, пазеща красиви и специални места в страната.

Въжения мост свързва остров Карик и район Антрим през Атлантическия океан. Карик-а-Рийд е последната спирка и дом на рибарска колиба, потопена в история. Километърът до него може да ви отнеме и много време, защото на всяка крачка ще спирате да правите снимки 🙂

Висящ на над 30 метра над морското ниво, въженият мост е бил първоначално сложен от рибари, ловящи сьомга преди почти 300 години.

Тествайте смелостта си като пресече моста, високо над водата и открит към всички природни елементи – почувствайте скрибуцането на дървените стъпала под силния вятър, чуйте вълните, разбиващи се под краката ви и вдишайте солените капки, идващи отдолу.

Когато ние пристигнахме до моста имаше събрана огромна опашка, а самият той беше затворен. Оказа се, че постоянно се измерва силата на вятъра и се преценява дали може да минават хора. Наложи се да почакаме поне половин час преди да дойде нашия ред.

Все пак дори и чакането си заслужаваше, гледките са изключителни! Цената за това удоволствие е 10 лири, за деца под 5 години е безплатно, а между 5 и 17 години е 5 лири.

Благодарение на прекомерния риболов и замърсяването на реките, в този район вече няма сьомга, а последната е била хваната през 2002 г. Някога тук са минавали по 80 рибари, а сега са останали само туристите.

След като вятърът ни издуха порядъчно се прибрахме в бусчето и поехме към най-голямата забележителност на Северна Ирландия – Giant’s Causeway.

Тук можем да видим природата в най-първичната ѝ форма, даваща голям полет на въображението… Никак не е случайно, че приказни и фантастични митове са обвили историята на това място.

Giant’s Causeway (Пътят на гигантите) се намира между хълмове, които нежно са обвили тези базалтови колони, впускащи се надолу към Атлантическия океан. Те са епична гледка, с впечатляващите около 40 000 шестагонални стъпаловидни камъни, датиращи още към вулканичната ера преди 60 милиона години.

Можете да влезете в посетителския център и да откриете историята, която е сърцето на този обект на ЮНЕСКО. Звездата на изложбата е Фин МакКул, ирландски гигант, който се сбил с шотландския великан Бенандонер.

Легендата твърди, че гигантите са се мразели. И така, един ден, след като Бенандонер обидил Фион, той построил пътека, която да използва за да стигне до Шотландия, която след това била разрушена от Бенандонер. Резултата е Giant’s Causeway.

А само колко уникално е! До самите камъни може да стигнете след разходка от около километър или да вземете автобусче с цената 2 лири на посока. На мястото можете да се разходите по колоните, да разгледате близките хълмове или просто да седнете и да се наслаждавате на удивителната геология, която е довела до един от най-впечатляващите природни чудеса в Европа.

Имайте предвид, че достъпа е безплатен, само посетителския център е платен. Ако искате някакъв сувенир може да го купите само от него и да си платите вход, задължително. За мен това беше изключителен парадокс и не пожелахме да влезем. Цената е 10 лири, като освен магазин, може да видите и изложба, посветена на мястото. Много хора твърдят, че задължително трябва да се мине през центъра, но не е така. Трябва просто да го подминете, да минете под един мост до него и стигате до началото на пътеката, водеща към Giant’s Causeway.

Ta, приятно обрулени от вятър, но много доволни и щастливи отново поехме на път. Спряхме за малко снимки при руините на замъка Дънлус (Dunluce castle).

Впечатляващите руини на замъка са свидетел на дълга и буйна история. Построен е първоначално на драматичния бряг на северния район Антрим от семейство МакКуилан около 1500 г., а най-ранните данни за него са от 1513 г.

Превзет е от амбициозния клан МакДонъл през 1550-те, които са оставили своите следи върху замъка по владичеството на известния вожд Сорли Бой МакДонъл през ера на насилие, интриги и бунтове.

През 17 век замъкът Дънлус е бил седалището на графовете на Антрим и е бил свидетел на основаването на малък град през 1608 г. Драматичната му история е свързана с истории за баншита и как кухнята е паднала в морето една буреносна вечер през 1693 г.

След него вече потеглихме и към последната ни спирка, станала толкова популярна благодарение на сериала Game of Thrones.

Всичко свързано с „Тъмните плетове“ крещи атмосфера, но когато тези редици от дървета били засадени целта е била просто да посрещат посетителите на имението до тях.

Засадени през 18 век от семейство Стюърт, срещуположните редове от букови дървета трябвало да представляват впечатляващ, живописен път, водещ до тяхното имение Грейсхил Хаус. Но дърветата пораснали и започнали да се надвесват над пътя и горните им клони се преплели и създали сенчест дървесен тунел.

Наклонените стъбла и чепати клони дават на пътя усещане за свръхестествено, което му помогнало участва в редица филми и телевизионни сериали. „Тъмните плетове“ си имат и собствена история с дух, „Сивата лейди“, която се носи зад редовете и изчезва, когато пътя свърши…

И така, след тази красива гледка тръгнахме на обратно към Белфаст. Пристигнахме около 18,30 ч., като единственото, което искахме беше да хапнем нещо и да се приберем. Имахме билети за автобус в 20 ч, а търсенето на отворено хапване беше почти невъзможно. Накрая все пак открихме един Бургер кинг и заситихме глада си.

След това отидохме на спирката на автобуса и започна едно чакане… Въпреки, че автобуса трябваше да дойде в 20 ч. той закъсня ужасно много и се появи към 21 ч. Можете да си представите колко бяхме изнервени при условие, че нямахме идея какво се случваше, чакахме на тротоара до хотел Европа, а и беше започнало да вали. Бяхме се събрали сериозна тълпа и никой освен нас не изглеждаше притеснен. Явно беше нормално, но аз лично вече бяха забравила, че проблеми с разписания и закъснения могат изобщо да съществуват.

Все пак след като автобуса дойде отново започнахме да се качваме първо тези с предварително купените билети и някои от чакащите останаха за следващия.

Това малко помрачи хубавите ми впечатления от Белфаст, но бързо лошите чувства бяха забравени. Красотата, която видяхме, както и приятните емоции в града напълно заличиха края на екскурзията ни. Препоръчвам на всеки да посети ако не града, то поне забележителностите наоколо, защото гледките са незабравими и не могат да се сравнят с нищо друго.

Очаквайте продължението на разказите ми за Ирландия и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.