Кюстендил

След два месеца изолация забраните най-накрая паднаха и ние имахме възможност да пътуваме на малка разходка. По принцип живеем в София, но изолацията я прекарахме в родния ми Самоков. Така, че пътуването ни този път, за разнообразие, започва от тук 🙂

Кюстендил е на около 70 км от града, които ни отнеха около час и малко. Имах набелязани няколко обекта за посещения, като първият беше крепостта Хисарлъка.

Крепостта Хисарлъка се намира се на най-високата равнинна част на едноименния хълм, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Изградена в края на ІV-началото на V в. Поправяна през VІ в., тя преживява Първата и Втората българска държава и е съборена от османските завоеватели през XV в. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, с размери 117/175 м и площ 2,12 ха. Местоположението на укрепителните съоръжения и формата на укрепената площ не са съобразени с класическите принципи на фортификация. Те по скоро следват конфигурацията на терена.


В различни сектори на крепостната стена са разположени четиринадесет кръгли, триъгълни и правоъгълни кули,  две порти и пет потерни. Най-главната и най-широка порта е на източната стена и се намира близо до главния път. Портата първоначално е била устроена като двукрила врата, впоследствие преустроена на спускаща се и накрая е затворена изобщо. Потерните за пешеходци са разположени в непосредствена близост до кули, които ги охраняват. Те са тесни, с гранитен праг и врата с хоризонтална греда за залостване от вътрешната страна.

Самата крепост се намира над града и както виждате гледките са невероятни.

От тук тръгнахме към друга забележителност, близко до града, за която научих съвсем наскоро. Три уникални вековни секвои – гигантея гордо се извисяват в местността „Ючбунар” в района на кюстендилското село Богослов. Те са обявени за природна забележителност през 1989 година с цел опазване на вековни дървета. Това са и най-старите секвои в България, а възрастта им е над 130 години. Около трите уникални секвои има цяла горичка от млади такива.

Родината на този хилядолетен вечно зелен иглолистен дървесен вид е планината Сиера Невада – Калифорния. Там има и национален парк “Секвоя”, където отделни екземпляри са на възраст над 2000 години, с височина повече от 100 метра и диаметър 10-12 метра. Названието им е свързано с името на индианския вожд Секвоя от племето чероки, създател на червенокожата азбука.Най-старите секвои са на 2200 г., но за тях човечеството е научило едва след 1850 г., след като случайно един англичанин открива цяла гора.

У нас дървесния вид се сади в началото на 20 век предимно в Южна България – в района на София (Борисова градина, Бояна, Герман, Княжево, Владая, Банкя, Враня). Секвои се срещат в Своге, Берковица, Пирдоп, Костенец, Кричим, Стара Загора, но най-големите дървета са измерени именно в местността “Ючбунар”.

След тази красота вече се насочихме към града и многото му забележителности.

Първо видяхме Пирковата кула – названието „Пиркова” произхожда от гръцката дума – „пиргос”, което означава кула. Няма данни за точната дата на създаване на тази кула. Кулата има почти квадратна форма с размери: 8,25 х 8,35 м и височина 15 м. Състои се от приземие и 3 етажа, от които третият се разделя в едната си половина на два полуетажа. Градена е от ломени камъни, тухли и материали от античните терми. Осветява се от мазгали и прозорци разположени в горния край на южната фасада. Приземието е служело за склад. На първия етаж са разположени засводен вход от север, каменно огнище за отопление на южната стена и две бойници. Вторият етаж е организиран за продължително обитаване с огнище, ниша, 3 вертикални и 2 кръгли бойници, и галерия с ниша за хигиенни нужди.. Третият етаж е осигурявал кръговата отбрана. През 2009 г. завърши нова голяма реставрация на кулата. Възстановени са изцяло петте и нива, като посетителите вече могат да я разгледат отвътре. 

Точно срещу нея се намира бившата джамия “Ахмед бей”, известна още като”Ингилиз”,  “Инджили” (Християнска). Джамията е построена към средата на ХV в., върху основите на средновековната българска църква “Света Неделя”. 

Входната аркада на джамията е запазена в оригиналния си вид. През 1734 г. “Ахмед бей” джамия е разширена и преустроена. Силно земетресение през 1904 г. довежда до разпукване на минарето и то е премахнато окончателно. Сградата на джамията е внушителна, с широк купол, мраморни стълбове и подпори. Построена е от каменни блокове и тухли, с отличителна декоративна тухлена украса, характерна за средновековната българска архитектура – корниз “вълчи зъб”.

Джамията не е действаща, понастоящем се ползва за изложбена зала на музея в Кюстендил.

Римските терми се намират се в централната част на Кюстендил, в съседство с джамията „Ахмед бей”. Термите са изградени през ІІ – ІІІв. и са част от голям комплекс – асклепион. Те се нареждат на второ място по големина в България. Най-големи по площ са термите в град Варна.

Разкрити са  части от 6 помещения, на площ от около 1000 кв.м. Предполагаемата площ на сградата е около 3000 кв.м. Големите правоъгълни помещения се свързват помежду си с входове, оформени от гранитни прагове със следи от двукрили врати. Техниката на градеж е смесена зидария „opus mixtum” – редуващи се каменни и тухлени пояси от по четири реда тухли с хоросан, смесен със счукана тухла. Всички помещения са разположени с посока югоизток, северозапад, което показва, че няма зала лишена от слънце. Снабдени са с централна отоплителна инсталация със сух въздух – хипокауст, употребен в две разновидности. Първият вид е от отвесни тухлени колонки или тръби в успоредни редици, покрити отгоре с големи тухли. Вторият вид е аркадосводова система от коридори. Тази втора конструкция на хипокауст е единствената известна досега в България.

Чифте баня е обществена баня в града. Първоначалната късносредновековна турска баня е построена през 1489 г. от Сюлейман паша върху основите на Пауталийския асклепион. Сградата е на два етажа и се състои от две отделения – мъжко и женско, всяко от които има по три басейна. Банята се захранва с топла минерална вода. Използва се и днес, като е предназначена и за балнеология. Около нея е устроен паркът Банска градина с декоративни дървета и цветни лехи.

Дервиш баня е турска баня и датира от 1566 г., функционирала над 400 години – до 1992г. Върху фасадата и могат да се видят годините, когато вероятно е била ремонтирана – 1604 и 1835 г. В строежа и са използвани ломени каменни блокове и червени тухли. Името ѝ произлиза от една от степените за послушници.

Следващата ни спирка беше една от най-хубавите галерии в цяла България. Художествената галерия, носеща името на най-значимия български художник със световна известност,, Владимир Димитров – Майстора, е създадена през 1959 г., а през 1972 г. е поместена в специално построена за целта модерна сграда.
Галерията притежава основната и най-голяма колекция от уникални творби на Владимир Димитров-Майстора, подредени в постоянна експозиция.

Зад галерията се намира къщата-музей Димитър Пешев, музейна сбирка към Регионалния исторически музей. Къщата е възстановена и е автентично копие на родната къща на политика. Първата част от експозицията разказва за живота на Димитър Пешев – неговото семейство, образование, служба в българската армия и т.н. Историята е подкрепена с лични вещи, снимки, факсимилета и разкази на Димитър Пешев.

А ето и още малко снимки от центъра на града :

С две думи мога да обобщя, че Кюстендил е приятен и приветлив град, с доста интересни забележителности, които си заслужава да се видят. Идеален е за еднодневна разходка 🙂

Очаквайте продължението на разходките ни и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.