И така, ето че дойде и последният ни ден… За разлика от предните два, в него студеният, пронизващ вятър беше спрял и отново времето беше изключително приятно.
Ние нямахме особено големи планове, полета ни беше в 19,30 ч. и трябваше някак да оползотворим времето до тръгването към летището.
Багажа беше събран, като предварително се бяхме разбрали с рецепцията на сградата, в която беше апартамента ни да си оставим куфара при тях, след като го напуснем. Все пак, трябваше да се чекираме до 12 ч., а да тръгнем към летището около 15.30 ч.
И така… какви да ги вършим днес 🙂 След кратка справка с картата със забележителности, която винаги правя, когато ще пътуваме някъде, установихме че сме пропуснали Дубай Марина, която за късмет беше и близо.
Стигнахме до нея отново с метрото, до спирка Dubai Marina Mall и от нея веднага тръгнахме към плажа. Естествено, озовахме се отново в квартал от небостъргачи, но тук уличките бяха по-малки и имаше достатъчно тротоари за ходене.
Дубай Марина е един от най-големите и най-добре планирани крайбрежни комплекси в света. Освен това предлага ободряващ и жизнен стил, смесен с предимствата от факта, че живееш до водата. Това е град в града с космополитна, свободна атмосфера и уникален характер.
Комплексът е построен на над три километра бряг и има над 200 жилищни кули. Също така помещава и осем километра алеи за ходене, включващи водни атракциони, пейки и детски площадки. Строителната фирма е същата, която е построила и Бурж Халифа.
Плажът е доста близо, не повече от десет минути пеша, като по пътя видяхме няколко интересни гледки.
Марина бийч се намира покрай алеята „The Walk“, между островa Bluewaters и hotel Hilton Dubai Jumeirah. Има си шезлонги и чадъри под наем, алея за тичане дълга 1,8 км и много магазини, ресторанти и будки с храна. Някога е бил известен и като „Руския плаж“, заради популярността си сред руснаците в Дубай.
Тук постояхме доста време и въпреки, че водата беше хладна, за моите разбирания, това не попречи на сина ни да се забавлява както подобава на море.
Тук и обядвахме, но въпреки това започва да ни омръзва да стоим толкова време на едно място. Тогава се сетих, че на идване към плажа мернах табела, показваща, че някъде из Марината тръгваше ферибот, който може да ни разходи из залива и да видим града и от друга гледна точка.
Речено-сторено… Оказа се, че лодката тръгва от кей 7, съвсем близо до нас и набързо се сдобихме с три билета. Добрата новина беше, че се усетихме навреме, защото този ферибот минаваше само три пъти на ден – в 11, 13 и 18,30 ч. На снимката виждате маршрута на всички фериботи в Дубай, като ние взехме светло синия. Цената е 50 дирхама, за деца под 5 години е безплатно. Спирката на която ви оставя е Al Ghubaiba Ferry Station и разходката продължава около час и четиридесет минути.
А ето и гледката, която ни заобикаляше, докато чакахме:
Точно в 13.00 часа се натоварихме на ферибота, като забравих да кажа, че можете да си вземете и по-скъп билет, за златната класа, но за 70 дирхама. Абсолютно излишно според мен, ето така изглеждаше вътрешността на ферибота, а през цялото време можеше да се излиза на външната палуба за да се радвате по-пълноценно на пътуването.
И така, пътуването започна. Първо преминахме през Марината…
тези кораби са ресторанти, с които се правят разходки вечер 
…след това преминахме под моста свързващ Дубай Марина с остров Блууотърс и все още незавършеното огромно виенско колело…
…и се насочихме към Палмата, знаковия хотел Атлантис и открито море.
Минахме и покрай Бурж Ал Араб, доста отдалеч, но формата ѝ няма как да се сбърка.
И така, в приятно полюшване и почивка приближихме и крайната си точка, но не преди да се насладим на невероятния релеф на новия Дубай и Бурж Халифа.
Заобиколихме и няколко частни острова с кипящо строителство, оградени от табели, че снимането е забранено 🙂 А след индустриална част и докове стигнахме до началото на Дубай крийк и последната ни спирка. Тук пейзажа стремглаво се смени и ето тази гледка ни посрещна :
Нямахме време за повече разглеждане, така че се насочихме направо към метрото. Тук минава зелената линия и след няколко спирки с нея се прехвърлихме на червената, която ни закара до вече „нашия си“ Мол Емирейтс.
Взехме си багажа от апартамента и щем, не щем, трябваше да си кажем чао с Дубай и ориенталския му разкош. Отново взехме метрото, този път до спирка Ibn Batuta, където се намира и едноименната автогара и автобус F55 , който ни закара до летището. В пътеписа за първия ни ден подробно описах как може да се мине този маршрут с градски транспорт, но набързо да кажа пак – ползва се NOL карта, цъкате се на качване и слизане, а билета е 2 дирхама. Пътуването отнема около час и 15 минути, така че го имайте предвид.
Без закъснения стигнахме до летището, което освен луксозно беше и доста празно и леко разочароващо с безмитния си магазин. Но все пак, бяхме на почивка, не сме пътували заради летището.
Самолета си излетя навреме, но ни чакаше огромна и неприятна изненада. Бях писала, че заради тогавашната обстановка с Иран и Ирак, повечето авиокомпании избягваха да летят над тяхната територия. Това наложи ние да спрем в Ларнака за да може екипажа да се смени и вместо 5 часа пътувахме 7! Можете да си представите колко ужасно беше това, особено при тесните седалки на WizzAir, но нямаше как… Понякога нещата не зависят от нас и трябва да извлечем най-доброто от всяка ситуация, колкото и трудно да е. В моя случай това беше да изгледам цял сезон на прекрасен сериал 🙂
И така, живи и здрави, но много изморени и заспали, пристигнахме в София около 2 часа вместо 23,40 ч.
Ако мога накратко да опиша това пътуване бих казала, че беше много различно и неочаквано. Сблъсках се с начин на живот и лукс, който не бях виждала до сега в Европа. Някак много по-фрапантен и изумяващ. Всичко в Дубай е направено за да е най-голямото, най-високото, най-дългото и най-впечатляващото.
Не знам колко е добре това в далечен план, но за сега явно върши работа на местните, защото градът е една от най-посещаваните дестинации в света. Аз лично, не съм сигурна, че скоро ще се върна пак, не е моят стил Дубай, но като гледам с какъв темп се променя, може би след 10 години няма да има нищо общо и ще трябва да се посетят новите забележителности 🙂
Дотогава очаквайте следващите ми пътеписи и не спирайте да пътувате (когато отново имаме тази възможност)!
