Дубай-ден пет

Вече ви разказах за пътуването ни до пустинята, която беше една от най-желаните от мен места, така че в Дубай не остана за разглеждане нещо, което да чакам с нетърпение.

Въпреки това бях подготвила няколко забележителности, с които да запълним следващите два дни и половина, но тръпката вече някак я нямаше…

Това и обяснява нежеланието ни да излезем рано през деня, особено при условие, че времето се беше развалило и духаше силен студен вятър, въпреки че беше слънчево, а прогнозата обещаваше и дъжд.

Нямаше как обаче, не можехме да стоим цял ден вътре, така че събрахме сили и малко преди обяд поехме към, старата, не толкова лъскава част на Дубай и по-специално към новият им рибен пазар.

Пътуването се оказа голяма епопея, трябваше да се прехвърлим от метро на автобус, като спирката на която слязохме, вече беше с вида на метро, с който сме свикнали, за разлика от по-новите в града. Казва се Union и беше доста красива.

О тук имахме малко да походим до спирката на автобус C28, който щеше да ни закара максимално близо до пазара. Както съм споменавала, цялата навигация в правихме само с Googlemaps на телефона. Вече се намирахме в квартал Дейра, където живее по-бедната част на населението и определено си личеше. Дори видяхме магазин подобен на нашите, в които всичко е по един лев и от там напазарувахме доста сувенири и типични лакомства, които бяха в пъти по-евтини от другата част на Дубай. Ето нещо, което се продава навсякъде и хем е вкусно, хем атрактивно – бонбони камъчета:

Друго нещо, което задължително трябва да опитате в Дубай са фурмите. Тук се продават във всякаква разновидност – с шоколад, с ядки в тях или смесени с различни видове шоколад.

Купихме и чай, малки стъкленици с шафран и какво ли още не. Уж влязохме само да погледнем, а излязохме с огромна пълна торба 🙂 Магазините са част от верига, казват се Day to Day и се намират на доста места в тази част на града.

Както и да е, да продължим разказа… Стигнахме ние и до спирката на автобуса, трябваше да го почакаме малко, но толкова духаше, че се наложи да влезем в закритата спирка, този път не да се пазим от слънцето, а от вятъра.

Да знаете, че както в метрото, и в автобусите има обособена част само за жени и деца. Това е предната част, точно зад шофьора, така че имайте го предвид, ако пътувате цялото семейство.

Толкова дълго пътувахме и минавахме през толкова неприятни квартали, че леко започнах да се притеснявам къде сме тръгнали и какво ще открием на място. Стоварихме се в някакъв индустриален район, а Googlemaps упорито твърдеше, че сме на прав път и съвсем след малко ще сме на пазара. Около нас се строеше някакво ново шосе или магистрала, надлези и какво ли не. Имаше оставена малка пътека за пешеходци и ние, след малък спор дали да тръгваме изобщо, решихме, че сме били прекалено много път за да се откажем и започнахме да се провираме между скелетата и работниците.

Снимки нямам, защото бяхме толкова потресени и искахме бързо да се измъкнем, че изобщо не се сетих да документирам през какво минаваме.

Както и да е най-накрая стигнахме до сграда, която беше чисто нова и приличаше удивително много на мол.

Вътре вече беше топличко, забравих да кажа, че ужасен вятър ни следваше по целия път, и учудващо празно. Казва се Dubai Waterfront Market и вътре беше впечатляващо чисто и красиво.

Пазара се оказа не точно пазар, а рибна борса, като от всеки щанд те подвикват и дърпат и преживяването, поне за нас, не е никак приятно. Все пак успях да направя няколко снимки:

От другата си страна пазара е на водата, а по крайбрежната алея навсякъде беше украсено заради наближаващата китайска Нова година.

Ето тук сутрин рибарите докарват стоката си:

Въпреки, че беше почти два след обяд, няколкото ресторанта едва сега започваха да отварят. Ние бяхме доста гладни и след кратки сверки с менютата избрахме този, в който имаше най-много хора, по-точно трима 🙂

Оказа се,че в ресторантите, освен че рибата е абсолютно прясна, ако вие поискате може да отидете да си купите каквото си харесате на борсата и да я донесете да ви я сготвят срещу определена такса.

Ние се доверихме на менюто, изобщо не сме рибни разбирачи и нямаше смисъл да се мъчим да купуваме риба, и избрахме някакви риби напосоки, към които имаше и допълнително гарнитура. Цените бяха подозрително ниски, та бяхме леко напрегнати. Храната, която ни донесоха, обаче, беше толкова вкусна, че ви съветвам, ако някога стигнете до там, изобщо да не се колебаете да поръчвате. A ето и какво получихме : две огромни порции с риба, допълнително ориз и хумус. За детето бяхме поръчали детско меню с рибни пръчици и пържени картофи, като той вместо хумус получи нещо като мляко. Детската порция беше толкова голяма, че и възрастен би се нахранил добре.

Много доволни от избора си и наяли се доволно бяхме готови да продължим по плана си, когато видяхме,че навън се е разразила истинска буря и се лее пороен дъжд. Нямахме друг избор освен да се помотаем още малко из сградата и при първите признаци на спиране на пороя продължихме към друга част от историята на Дубай – историческия квартал Ал Фахиди.

До там отново стигнахме с автобус, за щастие не беше започнало да вали пак, но вятъра си беше неприятен.

Историческият район Ал Фахиди се намира в Дубайския проток и е ключова забележителност, която е запазила голяма част от оригиналната си инфраструктура. Социалния живот, културното развитие и търговията са били важни през 19 век и все още може да изпитате какъв е бил живота по тези улички.

Старите вятърни кули са построени от камък, тик, гипс, палмово и сандалово дърво и представят само малка част от историята на Ал Фахиди. Всяка уличка, криволичещ път и ветровита кула разказват история за живот преди Емирствата.

Има над 50 „къщи, които може да се разгледат. Започнете от център Шейх Мохамед, където може да се присъедините към организиран тур, разказващ за всички различни аспекти на района и да научите за местните обичаи. След това спрете в прекрасния Музей на монетите, в който могат да се видят над 470 редки монети и показва монетната система на Британската империя, Индия и страните в района преди независимостта. Не пропускайте Калиграфската къща, която специализира в калиграфия и всичко, свързано с нея, както и Общината, която е впечатляващ пример за дубайска архитектура.

На излизане от другата страна на квартала ни очакваше изненада – шатра върху пясък с традиционни мебели и вързани соколи, а зад нея камила с малко. Предполагам, че показваха бита на бедуините в пустинята, за детето беше много впечатляващо, въпреки че беше видял камили отблизо предния ден.

Отсреща пък имаше от традиционните лодки на местните.

От тук можете да отидете и до протока на Дубай, където да видите много кораби, другият бряг с по-бедните квартали и местния начин за придвижване между двата бряга – лодките абра.

Маршрута ни вече на връщане към автобуса премина и през пазар за дрехи, подправки и сувенири.

Минахме и покрай исторически музей на Дубай, но вече беше късно и не работеше:

И от тук вече започнаха нашите проблеми… Първо започна лекичко да вали, след около пет минути беше порой и се наложи да се крием под козирките на входовете на жилищните сгради. Така на няколко прибежки успяхме да стигнем до спирката на автобуса, който трябваше да ни заведе близо до последната част от плана ни – Dubai Glow Garden, който беше по средата на нищото и до него трябваше да ходим доста пеша.

Дъждът уж намаля, докато се возехме с автобуса и решихме все пак да се пробваме да стигнем до него. Слязохме на спирката близо до началото на квартала с небостъргачите и тръгнахме към парка.

Само, че точно когато минавахме покрай един хотел, заваля и задуха брутално. Почакахме малко под една козирка, но ми стана толкова студено, че нямаше никакъв смисъл да продължаваме с опитите. Особено като се има предвид, че паркът е голям и всичко за разглеждане е навън. Метрото беше близо, така че просто тръгнахме натам. А ето и гледката, която ни заобикаляше:

Както вече ви бях разказвала, апартамента ни беше близо до Мол Емирейтс и тъй като имахме внезапно освободила се вечер решихме да разгледаме него и по-специално ски пистата или поне това, което се вижда от нея.

Намираща се в Мол Емирейтс, Ски Дубай е третата най-голяма вътрешна ски писта в света и първата, отворила в Средния изток. Има седалков лифт и влек, както и 6000 тона сняг, които са на ваше разположение. Дали просто искате да усвоите основните умения или сте достатъчно добри да полетите от рампите, квалифицирани инструктори ще ви помогнат.

Можете да видите и пингвини съвсем отблизо. Ски Дубай има кралски и генто пингвини, които се появяват няколко пъти на ден.

Въпреки, че се бях постоплила в мола и поразгледахме доста лукс и магазини, исках вече просто да се прибера, да си почина и да се затопля сериозно. Изобщо не бях очаквала, че в Дубай може да ми бъде толкова студено, хем бях с жилетка и дънково яке… С две думи, голяма изненада беше това време!

Но, утре беше последния ни пълен в града и трябваше да бъде оползотворен до дупка.

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате (когато отново имаме тази възможност)!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.