Дубай-ден четири

След късното ни прибиране от Абу Даби предната вечер, за което описах тук, искахме само да лежим и да почиваме. Но при нашите пътувания този вариант не съществува 🙂 Имахме план да изпълняваме!

Най-вълнуващата цел за деня беше организирания ни тур до пустинята, но преди него бяхме решили да се разходим до едно от съвременните чудеса – изкуственият остров Палм Джумейра.

Както вече бях споменала, придвижвахме се само с градски транспорт, не бяхме взели кола под наем. Освен всичко останало, на Палмата не могат да се ползват автобуси, има само еднорелсово влакче с което се стига до най-далечната ѝ част и първата му спирка беше нашата цел.

Oт апартамента ни (до Мол Емирейтс) взехме автобус №84 и след около половин час и 15 спирки слязохме на Infotech, Dubai Internet City 1. Отвсякъде ни заобикаляха небостъргачи и строежи и нито един човек. Наистина, беше топло, беше обяд, но не видяхме жив човек чак до спирката на влакчето.

От тази автобусна спирка имахме десетина минути пеша, като преминахме през градинки, големи булеварди и стигнахме до един от закритите ръкави, за които вече ви споменах. Той пък ни заведе до паркинга към влакчето, от където стигнахме и до самия перон. Цената на влакчето е малко скъпичка – 20 дирхама в едната посока и 30 в двете, но ако нямате кола или не искате да ползвате такси, това е единствения ви вариант за придвижване из Палмата.

Спирките са четири (петата още не е открита), като ние се бяхме насочили към последната – хотел Атлантис и открития океан.

Самото влакче прилича на малко метро, няма шофьор и ако успеете да седнете близо до първия прозорец виждате това:

Палм Джумейра е един от най-смелите строителни проекти в света, който е и рай за туристи. Издаден в Арабския залив, този изкуствен архипелаг е построен във формата на палма, с 5 км стъбло и ветрило от листа, натъпкани с луксозни вили и пет-звездни хотели.

Едно от първите неща, което ще ви порази, когато посетите Палмата е размера ѝ. Този гигантски архипелаг е видим от космоса, а външната му дъга е дълга 11 км. Освен всичко, разстоянията между хотелите са доста големи, така че няма и как да ги ходите пеша.

Аз, да си призная честно, не бях особено впечатлена като я видях, защото изглежда като обикновен жилищен квартал. Да, с луксозни сгради, но мисля, че най-интересното на Палмата е гледката отгоре 🙂

Все пак бяхме дошли и нямаше как да не разгледаме поне малко. Първото, което се вижда още при слизането от влакчето е хотел Атлантис.

Хотелът е отворен през септември 2008 г. и включва атракции за всякакви възрасти. Главната е Акуавенчър, огромен аква парк с 12 водни пързалки и 2,3 км дълга река с водопади, вълни и бързеи. Има и два месопотамски храма достигащи над 30 м с водни пързалки, две от които изстрелват посетителите в прозрачни тръби през лагуна с акули.

Тук се намира и Делфинариума, както и лагуната Амбасадор, която поддържа 11 милиона литра вода и е сред десетте най-добри аквариума в света.

Хотелът има и собствен плаж, който гледа към небостъргачите на Дубай и над 700 шезлонга.

Най-известната скулптура в хотела е на автора Дейл Чихули и е в голямото лоби. Направена е от 3000 ръчно духани и поставени парчета стъкло за да създадат 10 метровия шедьовър.

Естествено, всички тези неща не могат да се видят безплатно, трябва да си платите вход, който изобщо не е евтин. Ние видяхме само малка част от магазините, но честно казано ни стана скучно и тръгнахме към океана.

Тъй като Палмата е изкуствен остров от страната на открития океан няма плаж, а само огромни скали. Така че, освен отличителния по форма хотел Атлантис нямаше нищо друго интересно 🙂

Вече ни беше омръзнало да разглеждаме тук и решихме да се върнем с влакчето в по-жилищната част на Палмата, където видяхме приятни паркове и детски площадки. Не помня дали споменах в предишните ми пътеписи, но в Дубай детски площадки почти няма, така че всяка срещната беше истинско съкровище за нас и сина ни.

Ето малко гледки от влакчето:

А така изглежда района около самото влакче и релсите му:

Постояхме тук известно време, колкото сина ни да поиграе, и тръгнахме обратно към апартамента за да обядваме и да се подготвим за пътуването до пустинята.

Самостоятелно не може да я посетите, така че задължително ще трябва да си купите екскурзия от някоя от хилядите фирми, предлагащи различни турове, обикновено до близки места в дубайската пустиня.

Почти всички предлагат една и съща програма – возене из дюните с джип, яздене на камила, хапване в лагер и подобни. Нас разходката с джип не ни устройваше, защото това е едно непрестанно лашкане с висока скорост из дюните в продължение на половин час, като специално се набляга, че не е подходящо за хора с проблеми с гръбнака и сърцето, както и за бременни. Както се сещате, нямаше никакъв шанс да заведа детето си, на четири години, на такова нещо, а и аз лично не съм фен.

Така че, започна се търсене на фирма, която предлага екскурзия без тази екстра. Другото ми изискване беше тура да е вечер за да може да видим и залеза в пустинята. Признавам, задачата не беше лесна, наложи се търся повече отколкото очаквах, но накрая успях и ги препоръчвам без задръжки – фирма Funtours Dubai. Цялата комуникация стана по мейл, като отговаряха доста бързо и адекватно. Цената на човек беше 130 дирхама, платихме на място.

А ето как протече и една от най-знаменателните вечери от цялата ни екскурзия до Обединените арабски емирства.

По предварителна уговорка трябваше да дойдат да ни вземат от апартамента в 15.00 ч. Ние слязохме пет минути по-рано и един симпатичен пакистанец вече ни чакаше. Натовари ни в неговата леко мръсна кола и отидохме да вземем още двама туристи, нежелаещи да изпитат невероятните емоции от блъскането във вътрешност на джип из пустинята. По пътя видяхме отново много небостъргачи…

…както и специалните таксита само за жени, шофирани отново от жени.

Взехме една симпатична двойка възрастни датчани и поехме към пустинята. Гледано на карта, тя изобщо не изглежда далеч, но на мен ми се стори, че се возим с часове. Минахме през почти целия Дубай, видяхме прекрасната джамия Aл Салам, която е една от най-новите в града, и отново много небостъргачи.

През целия път всички пътници всячески се опитвахме да затворим каквато вентилация открием, защото климатика беше пуснат до дупка и честно казано, умирахме от студ. Във всички топли страни, в които съм била, явно за да ти предложат максимално добра услуга направо те простудяват с тези ледени температури.

Както и да, след доста път, започнахме да виждаме и пясъците. Аз сериозно започнах да се въодушевявам, защото посещение на пустиня беше една от мечтите ми, която някак все успяваше да ми се изплъзне до сега.

В един момент шофьора просто паркира в пясъците до пътя и ни каза да слизаме. Оказа се, че по-навътре той не може да продължи и се прехвърлихме на един от известните джипове, който ни закара до лагера, в който щяхме да прекараме вечерта. Въпреки, че караше бавно, стабилно си подскачахме из дюните и аз отново установих, че избора на този тип екскурзия е бил правилния.

Още с пристигането ни аз почти подскачах от радост, а първото, което видяхме беше опашката за язденето на камила и снимки с нея.

Нашият шофьор, обаче ни подкани да влезем в лагера и да ни обясни кое, как и къде.

Веднага с влизането ни почерпиха с фалафел сандвич, както и с малки топчета, подобни на нашите казанлъшки понички, но поляти със сироп и много, много вкусни. Фалафелът също беше чудесен, освен едноименния пълнеж в него имаше и краставица и някакъв сос.

Освен тези дреболии имахме безплатна вода и чай на корем, а алкохолни и други напитки се плащаха допълнително. Всички тези „сергии“, на които се даваха или продаваха всякакви неща бяха обособени около бетонна сцена и масите на които ние щяхме да вечеряме. Те бяха на земята, а столовете ни бяха дебели възглавници.

На нас обаче изобщо не ни се стоеше на едно място и веднага отидохме да се редим за камилите. Няма нужда да казвам, че освен мен, и детето беше в еуфория и буквално се зариваше в пясъка, търкаляше се, хвърляше във всички посоки и какво ли още не. Естествено, веднага се събра с още няколко други на неговата възраст и лудницата беше пълна. А, да не забравя, в лагера имаше и кът с люлки и малка пързалка за децата.

Ние не прекарахме много време там, защото камилите бяха в пъти по-интересни. След като си изчакате реда стигате до три камили, които са вързани в редичка, всяка с по две места. Качвате се, правите кръгче и снимки и слизате. Всичко звучи чудесно, нали? Да, ама не!

Когато дойде вашия ред и като видите как се изправя това ми ти животно и рязко изпадате в паника. Имах чувството, че буквално заставам успоредно на земята при изправянето и сядането на камилата! Аз, естествено, бях най-отпред и нямаше как да не усетя всичко на сто процента. Голям страх брах, но всичко приключи благополучно, сина ни крещеше от удоволствие и все още повтаря за тия камили 🙂

След тях тръгнахме из пясъците за да се порадваме на слънцето и на този необятен простор.

Ако желаете можете да си платите допълнително за каране на бъги, sandboard и какви ли още не забавления.

Ние се забавлявахме с обикновено катерене по дюните, слизане почти по дупе и безуспешните опити да озаптим детето да не си върне поне кило пясък в обувките и дрехите.

Ето ни и нас, покатерени на дюните:

А ето и клип за да видите истинския мащаб:

Беше започнало да се стъмва, така че решихме, че е време да се връщаме в лагера. Аз веднага отидох да ми нарисуват ръката с къна, като една малка рисунка беше безплатна, а по-голяма – 10 дирхама. Останах много доволна 🙂

А ето и готовата рисунка:

А пък вижте как изглеждаше лагера при залез

Малко след като се стъмни започна и шоу програма. Първите няколко танца, лично за мен, бяха направо пародийни. Излязоха две жени и един мъж, които изглеждаха все едно биха правили всичко друго, само и само да не са там. Изпълниха един египетски, един индийски и едни неясен за мен танц, а накрая завършиха с кючек. Показвам само едно клипче, защото не мисля, че си заслужават да им отделя повече време 🙂

Аз тъкмо напълно се бях отказала, че ще видим нещо, което да е интересно тази вечер и излезе един мъж да изпълнява дервишки танц. Е, този човек отсрами всичко, което видяхме преди това. Сигурно повече от 20 минути не спря да се върти, като изпълнява какви ли не номера по време на въртенето.

След него излезе друг, който пък танцуваше с огън, отново изключително впечатляващ.

Така неусетно дойде време и за вечерята. Тя беше шведска маса, като по някаква причина жените бяхме разделени от мъжете 🙂 Имаше доста вида салати, хумус, плодове, ориз и други гарнитури. Накрая на редицата ни даваха кебапчета и шишчета, разбира се и много арабски хляб. Всичко беше вкусно и цялото семейство останахме доволни и приятно похапнали.

Някъде около 8.30 отново се появи шофьора ни, който доста припряно ни подкани да тръгваме, като вече извън лагера направо започнахме да тичаме към джипа, който ни докара. Нямахме си идея за какво беше това бързане, но се оказа, че всички джипове тръгваха по едно и също време от лагера и на шосето ставало огромно задръстване. Шофьора направо препускаше през дюните и между лашкането ни се виждаха стотици фарове из иначе непрогледната тъмнина. Доста нереално и красиво беше, въпреки бързането.

На връщане нямаше нищо забележително, този път минахме по-бързо през града, явно движението беше намаляло и по живо, по здраво стигнахме до апартамента си изморени, но доволни.

С това приключвам този разказ и започвам да подготвям следващия, когато времето рязко се развали и ни валя брутален дъжд. Да, и в пустинята валяло дъжд, колкото и никой да не ми вярваше!

Очаквайте следващия пътепис и не спирайте да пътувате (когато отново имаме тази възможност)!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.