Глендалох, планините Уиклоу и Килкени

Както вече писах, през лятото на 2019 г. живяхме два месеца в Дъблин и най-логичното нещо за обожаващи пътуването хора като нас беше да обиколим колкото ни е възможно из Ирландия.

След Скалите на Мохер и Галауей решихме да се разходим по-наблизо, до Глендалох и градчето Килкени.

Отново пътувахме с организирана екскурзия, Глендалох е природен парк и няма никакъв шанс да стигнете до там с градски транспорт. Фирмата беше различна този път, но отново останахме много доволни. Казва се FinnMcCoolTours и ги препоръчвам с две ръце. Екскурзовода ни беше чудесен, времето беше разпределено добре и получихме точно това, което очаквахме. Само искам да ви покажа табелата, чрез която трябваше да си познаваме автобуса измежду другите, това беше знак, че екскурзията ще е забавна 🙂

Тръгването беше на 24 август, но този път в по-нормално време – 8 ч. пред Глерията Хю Лейн, за която ще разказвам друг път. Изключително неизненадващо, времето отново беше кофти, но прогнозата беше хубава и се надявахме да се изпълни.

Пътя до Глендалох е около 70 км, така че нямахме дълго пътуване, но пък гледките отново бяха прекрасни. За щастие се показа дори слънце.

От хиляди години хората са привлечени от „долината на двете езера“, както се превежда Глендалох (Glendalough), заради невероятните си гледки, богата история, археология и изобилстващ див живот. Глендалох е удивително място, което ще успокои ума ви, ще вдъхнови сърцето ви и ще напълни душата ви.

То е и дом на един от най-важните манастири в Ирландия. Това ранно-християнско монашеско селище е основано от свети Кевин през 6 век и по-късно се е превърнало в монашески град. Много от сградите оцелели до наши дни датират от 10 до 12 век.Въпреки атаките от викинги през годините, Глендалох е разцъфтял като едно от най-добрите църковни общества и училища в Ирландия , докато норманите не го разрушават през 1214 г и диоцезите на Глендалох и Дъблин се обединяват.

Най-известната от всички забележителности в Глендалох е Кръглата кула, извисяваща се на 33 м над земята. Построена е преди над 1000 години от монасите от манастира свети Кевин. Конусовидния покрив е трябвало да бъде сменен през 1876 г., когато е ударен от светкавица. Такива кули са били наречени „сloigtheach“, значещо камбанария, подсказвайки главното ѝ предназначение. Също така са служили за наблюдение и като маяци за приближаващи маяци и поклонници.

Катедралата е най-голямата от седемте църкви в Глендалох. Построена е на няколко различни фази от 10 до 13 век. Големи слюдести шистови камъни, които формират основите до височината на западната врата, са използвани за по-старата малка църква. Ранната част е нева с антите за поддържане на дървен покрив. Иконостаса, мястото за дрехите и северната врата са добавени през късния 12 век и ранния 13. Вътре има стенен шкаф, каменен фриз, много надгробни плочи и останките на декорирана арка.

Църквата Свети Кевин , по-известна като кухнята на свети Кевин, е църква с нев и иконостас от 12 век. Наречена е кухня, защото хората мислели, че камбанарията била комин на кухня, но всъщност там никога не е готвена храна. Постройката с каменен покрив е имала само нев първоначално, с вход от запад и малък кръгъл прозорец в източния фронтон. Камбанарията със знаковия си конусовиден покрив с четири малки прозореца се издига в западния край на каменния покрив във формата на миниатюрна кръгла кула.

На мен манастира много ми хареса, никога не бях виждала такива каменни църкви, а кулите са просто прекрасни и дават много приказен изглед на цялото място. Из цяла Ирландия е пълно с тях.

След манастира екскурзовода ни пусна свободно време за да решим дали да се разходим до двете езера или просто да правим каквото искаме. Има си идеални пътеки за разходка, няма изкачване, само беше леко мокро, но предполагам, че е така постоянно. Ето маршрутa:

Първо се преминава покрай Долното езеро, което не е много впечатляващо, но те подготвя какво да очакваш.

Ето гледки и от пътя, както се вижда нямаше особено много слънце, но не беше и студено. Все пак беше лято, дори и ирландско 🙂

След малко повече от половин час стигнахме и до Горното езеро. Там свети Кевин е прекарал седем години от живота си. Има няколко заведения за хапване, тоалетни и паркинг. Също така има и много места за пикник и е приятно място за семейства с деца. На езерото има малък каменист плаж, но плуването не е позволено заради подводни скали. Цветя на водата е кафяв заради дъждовните води, които преминават през почвата надолу към езерото.

Ако сте любители планинари, от тук тръгват много маршрути за изкачване на хълмовете наоколо, а и започва националния парк Уиклоу. Маршрутите се водят за едни от най-красивите в Ирландия.

Ние се помотахме малко и понеже нямахме много време тръгнахме да се връщаме на обратно, този път от другата стана на езерото. Тук се ходи по понтон над водата и гледките са още по-красиви.

Това е понтона

След разходката, по програма имахме да видим демонстрация на овчарски кучета. Честно казано, изобщо не ме вълнуваше, но беше включено така или иначе. Оказа се доста интересно, а стопанина и кучетата бяха големи симпатяги.

Човека ни разказа как се отглеждат, обучават и възпитават кучетата. Обясни ни и за гледането на овце и целият животновъдски бизнес в страната. Дори изкара няколко агнета, което беше рай за децата 🙂

А ето и малко от демонстрацията:

От тук тръгнахме и към последната и по-далечна част от екскурзията – градчето Килкени. По пътя видяхме много красиви гледки…

В този район е сниман филма „Смело сърце“, а освен всичко си имат и село Холивуд

С автобуса се изкачихме до най-високата част на планината Уиклоу (Wicklow Mountain), цели 1000 метра надморска височина, където би трябвало да се насладим на подобни красиви гледки:

Но заради прекрасното ирландско лято, точно на най-високата точка падна мъгла, стана студено и видяхме това:

Както се предполага, изобщо не се бавихме, а направо продължихме към Килкени.

Килкени е бил столица на Ирландия за кратко време през 17 век и има дълга история, Катедралата Сейнт Мери е седалище на диоцеза на Осори, която има същите граници като древното кралство Осори, датиращо отпреди 2000 години.

През 12 век норманските крале основали замъка Килкени, по-късно превърнат в аристократично имение.

През летните вечери центъра на града кипи от енергия, а през деня може да се разходите по главната улица и съседните ѝ преки, наречени „Слипс“.

Нашия автобус ни остави пред замъка и ни дадоха свободно време за да решим къде да ходим и какво да посетим. Ние, разбира се, веднага тръгнахме към замъка 🙂

Малко сгради в Ирландия могат да се похвалят с по-дълга история и по-дълго време, в което да са обитавани, от замъка Килкени. Построен скоро след норманското завоевание над Ирландия, замъкът е престрояван, разширяван и адаптиран за да отговори на променящите се обстоятелства и нужди в период от над 800 години.

Входа струва 8 евро, деца под 12 години влизат безплатно. Тук може да видите работното му време и ако има някаква специални изложби или чествания.

Можете да разгледате приземния, първия и втори етаж, както и средновековните основи.

Средновековните основи датират от 13 век, а в основата за Западната кула се вижда голяма част от стената.

На приземния етаж може да се види Китайската стая за рисуване, която е върната в първоначалния си вид от 1830 г. през 90-те години на 20 век. По стените се виждат оригинални секции от ръчно рисуваните китайски тапети от 1810 г. Социалния етикет през 19 век е диктувал, че дамите е трябвало да се оттеглят в такава стая след вечеря, докато джентълмените се отдават на „непривични“ за жените пороци като пури и пиене на порт и бренди.

Главната трапезария била официалната трапезария на замъка до 1860 г., когато била превърната в билярдна. Аристократите често имали две трапезарии, една за официални събития и една за всеки ден. По стените има ръчни тапети, наречени Вернис Версай.

През 19 век, коридора бил разширен и в двете посоки от по-ранния вход за карети. В момента свързва западното и източно крило.

Стаята с гоблените е в северната кула и има дебели стени от 12 век. Формата на ключалка на тавана показва къде е била добавена квадратна кула към средновековната кръгла. Гоблените са част от серия, наречена Трите истории на Дециус Мус, изтъкани по проекти на Рубенс след 1616 г.

На тази снимка, пред камината, се вижда параван използван само от дамите. Тъй като по онова време са ползвали какви ли не помади, ако заставали близо до огъна на камините той лекичко се разтапял. Така че, бил измислен този параван, който ги предпазвал от горещината, но в същия момент били на топло.

На първия етаж се намира библиотеката. Декорацията е прекрасно копие на мебелния стил през средния до късен 19 век. Благодарение на останки от тъкан, намерена зад перваз, френския копринен план на стените е бил възпроизведен с оригиналния си дизайн и цвят. Реставраторите на замъка са имали късмет и са намерили фактурата за първоначалния плат в семейните документи и така са успели да намерят фирмата във Франция, която е изработила оригинала.

Конзолното стълбище е конструирано от ирландски уиклоуски гранит и датира от ранния 19 век. Те осигуряват достъп до западната кула и централния блок на всички етажи.

Картинната галерия е построена през ранния 19 век върху по-ранни основи.

На втория етаж се намират главно спалните и личните стаи на семейството. Коридора е бил картинна галерия през 16 и 17 век. По това време семейството е имало колекция от над 500 картини, най-голямата в Ирландия.

Викторианската детска стая предоставя очарователен поглед към детството през 19 век. Мебели, характерни за периода като детски столчета, люлка и бебешко креватче допълват стаята, заедно с всичко което бихте очаквали да има едно привилегировано дете от това време.

Личния кабинет бил използван от господарката на къщата за четене, писане на писма и частни визити. В стаята има селекция от принтове от 19 век и миниатюри на членове на семейството.

Синята спалня е една от спалните с балкон в северната кула и се намира директно върху стаята с гоблените. Била е ползвана от крал Едуард VII и кралица Александра през 1904 г.

А ето и една тоалетна, датираща от 1904 г.

Китайската спалня е свързана със синята чрез двойни врати и е декорирана със съвременна репродукция на ръчно рисуван китайски тапет.

Мавърското стълбище е базирано на мавърската архитектура и е със странна форма. По него има резбовани натуралистични листа и малки животински детайли.

Градината и парка около замъка са много красиви и си заслужават разходката, ако имате време.

След като разгледахме прекрасния замък вече нищо не ни се струваше забележително, но все пак решихме да разгледаме и градчето. Има някои забележителности, които си струват времето.

Катедралата свети Канис се намира на древно място, където се е намира църква преди 500 години. Катедралата е построена през 13 век в ранен готически стил. Със своите 68 м е втората най-голямата в Ирландия.

Средновековната миля е маршрут, преминаващ през центъра на Килкени, свързващ катедралата със замъка. Тя не е фокусирана само върху историята, можете да посетите и доста други обекти.

На Парламент стрийт ще откриете изумителна тюдорова къща, почти недокосната през годините. Рот Хаус е била построена за важния търговец Джон Рот в началото на 17 век и е впечатляващо колко голяма част от оригиналната архитектура е запазена.

Всъщност къщата е три отделни къщи, построени през 1596, 1604 и 1610 г., всяка със собствен дворец и поделяйки градина.

Вътре има малък археологически музей с обекти, намерени около Килкени, а официалната градина е възстановена във вида си от 17 век.

На Милята се намира и старата пивоварна Смитуик, която е превърната в атракция с интерактивни изложби, дегустиране и магазин. Тук се е варяла бира още от дните, когато на това място се е намирал Францискански манастир. Сегашната сграда съществува от 1700 г. и като пивоварна до 2014 г.

Интересен факт е, че бирата от марка Смитуик се продава с това име в Ирландия, но извън нея е Килкени.

Сградата Тосел е от 1761 г. и в момента е Кметството на Килкени. В миналото е било митница, съд и общината. Тосел е любимо място за събиране на хора и винаги нещо се случва под фасадата. Понякога са певци на коледни песни, но най-често са улични музиканти.

Естествено, има още доста неща за разглеждане, както и пъбове, но ние просто нямахме време. Затова само малко гледки:

Наложи се да си кажем с Килкени и да поемем към Дълбин. Честно казано, нямах големи очаквания от този ден, но и манастира в Гледалох и замъка ме изненадаха приятно. Цялото семейство беше доволно, така че екскурзията беше повече от успешна:)

Очаквайте следващия пътепис от Ирландия и не спирайте да пътувате!

Please follow and like us:

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.