Скалите на Мохер, Бурен и Галауей

С доста голямо закъснение започвам този пътепис, но толкова много неща ми се случиха, че Ирландия все оставаше на заден план.

По стечение на обстоятелствата се наложи да прекараме семейно два месеца в Дъблин през лятото на 2019 г. Бяхме там от средата на юли до септември месец. За невероятното ирландско лято ще пиша и друг път, но беше толкова неприятно, дъждовно, ветровито и студено, че просто единственото спасение събота и неделя беше да обикаляме някъде извън града с тайната надежда да забравим за него 🙂

След като все пак прекарахме няколко седмици в Дъблин решихме, че е крайно време да разгледаме и малко от страната. Едва ли има някой, който не е чувал за Скалите на Мохер, така че не е изненада, че това беше и първата дестинация, която избрахме.

Първоначално искахме да си вземем кола под наем, но по редица причини идеята отпадна, после рових дълго време как може да се стигне с градски транспорт (невъзможно) и накрая остана единствения вариант – организирана екскурзия.

Избрах фирма Irish Days Tours, защото тръгваха най-близо до нашия апартамент, от където и доста голяма част от други агенции, но някак тези ми допаднаха.

Тръгването беше в 6.50 ч. на 03 август от знаковата за Дъблин статуя на Моли Малоун, за нея ще ви разкажа в друг пост. Имаше доста хора събрани отпред, беше студено, влажно и доста неприятно.

В точното време ни подбраха по автобусите, като първоначалното ми впечатление хич не беше добро, защото всички хора си бяха насядали където искат и се наложи ние тримата да се разделим из автобуса. Впоследствие се оказа, че това не е толкова лошо, защото до нас с детето седеше българка, която живее в Австрия и беше дошла с приятелки на разходка в Ирландия 🙂 И за двете ни беше прекрасно да си поговорим със сънародник 🙂

Пътят до Скалите е доста, около 270 км, което наложи и ранното тръгване. По пътя ни валя дъжд здраво, но все пак успях да се нагледам на прословутите зелени поляни на страната 🙂

Горе-долу по средата на пътя стигнахме до един комплекс бензиностанция, ресторанти и подобни. Кръстен е на Барак Обама, защото, както каза екскурзоводката ни, „Когато някой известен човек посети Ирландия, ние строим тоалетни за да го отбележим“ 🙂 Да не забравя да вметна, екскурзоводката ни беше прекрасна. Много забавна, разказваше интересни неща и цялата екскурзия премина прекрасно в голяма част и заради нея. Освен като екскурзовод работи и като статист в различни продукции и беше участвала в сериалите „Викинги“ и „Игра на тронове“.

Та, през 2011 г. Барак Обама идва в Ирландия и посещава селцето Moneygall за да даде почит на част от предшествениците си. Да, оказва се, че Обама има пра-пра-пра-пра дядо от това градче, ето подробна информация. Както можете да си представите за малкото село (има 310 жители) това е било изключително събитие.

А ето и малко от супер странният комплекс, пълен със сувенири свързани с Обама и тяхна статуя отпред. Естествено, валеше дъжд 🙂

Други забележителни неща не видяхме чак до Скалите 🙂 освен гледките, разбира се.

Автобуса ни остави пред посетителския център, от който можете да си купите билети, да разгледате изложба, да ползвате тоалетни и да хапнете. Цената за скалите зависи от времето, в което искате да ги посетите – до 11 сутринта и след 16 ч. е 4 евро, а в другото време е 8. Деца под 16 години разглеждат без пари. Ето и сайта, от който можете да си купите билети предварително.

Когато решавате да посетите скалите, вие го правите обикновено заради две неща – зашеметяващата височина и още по-впечатляващата красота на гледките от върха. Извисяващ се на 214 м, ивическия камък протяга дългите си пръсти на юг към областите Корк и Кери, а набито око може дори да види островите Аран на север от кулата О’Браян.

Докато морския бриз пълни въздуха с ободряващата свежест на Дивия Атлантически път (невероятен маршрут от Malin Head до Kinsale Harbour, преминаващ през дивата част на западния бряг на Ирландия) е трудно да не се почувствате все едно разбивате вълните на океана с въображаем кораб. За да усетите пълноценно магията на скалите е най-добре да минете по маршрута преминаващ по билото им, докато ръбовете надничат над вълните, които безкрайно се блъскат в тях. Може да опитате маршрута Дуулин, ако имате достатъчно време, разбира се. Ние лично тръгнахме надясно от посетителския център, защото искахме да разгледаме максимално от най-живописната част на скалите за времето, което имаме (два-три часа).

Маршрута започва от кулата О’Браян, която е била построена през 19 век от местен големец за да привлече повече посетители към скалите.

Тук почти винаги духа сериозен вятър, често вали, така че е много важно да следите направения от властите път и по възможност да не излизате извън пътеките. На тази снимката се вижда как той е издълбан в почвата, като на места достига до кръста ви, но предполагам, че при силни ветрове това може да се окаже животоспасяващо. Също така е видно, че никой не го спазва, но мен лично си ме беше шубе, вятъра наистина беше много силен, а ръба ми изглеждаше нестабилен…

Естествено, един от най-уникалните и скъпоценни аспекти на скалите са местните животни. Обичащите птици ще бъдат много впечатлени тук, има безброй кайри, гагарки, чайки и ако сте късметлии дори и неуловимите соколи перегрин.

Може би заради вятъра или голямата тълпа, ние не можахме да видим много птици, но затова пък се порадвахме на стадо с крави, които си пасяха досами ръба 🙂

Колкото и да беше прекрасно мястото и моя отдавна чакана мечта трябваше да си тръгнем и от тук. Чакаха ни още две спирки по маршрута, като първо трябваше и да обядваме.

При такива екскурзии обикновено се сяда в някакво ресторантче, което ви очаква, но ако не искате, като нас, можете да хапнете сандвичи или каквото си носите в градината му и да разгледате наоколо.

След като се подкрепихме и починахме малко дойде време и до следващата ни спирка – местността Бурен. Той е част от район Клеър в югозападната част на Ирландия. Представлява карстов пейзаж oт скали, напукани пясъчници, камъни, пещери, фосили и археологически находки.

Националния парк Бурен се намира в югоизточната част на района и е приблизително 1500 хектара. Думата бурен идва от ирландската „boireann“, означаваща „каменисто място“. Тя е особено подходяща, имайки предвид пълната липса на почва и обширната покривка от пясъчник. Въпреки това, в миналото е бил наричан „Плодородната скала“ заради смесицата от богати на хранителни вещества билки и растителност.

Нашият автобус спря просто на шосето в този район и ни оставиха малко време за снимки. Ако все пак харесвате такъв тип природа и имате достатъчно време можете да разгледате маршрутите из парка.

Oт тук имахме повечко път до Галуей, но гледките бяха просто убийствени…

Тук се вижда невероятния плаж Фанор (Fanore). Tой е почти недокоснат плаж зад огромни пясъчни дюни и Бурен за фон. Намира се съвсем близо до село Фанор, което има кафене, кръчма, магазин и къмпинг. Плажът е много популярен сред любителите на природата, сърфисти и ботанисти.

Тук се вижда фара Блекхед, който е построен през 1902 г. Упътвал е много известни кораби, включително и Титаник, а хора са живеели на него до 1975 г. Той е един от 70 фара в Ирландия, които продължават да се ползват и до днес.

От пътя видяхме и замъка Дънгуира (Dunguaire Castle), който е построен през 1520 г. като къща-кула с укрепени стени до бреговете на залива Галуей. Построен е от клана Хайнс, а името му идва от легендарна семейна връзка с крал Конахт, като името „dun“ означава „укрепление“ на ирландски.

През 16 век собствеността преминава в клана Мартин и остава техен докато през 1924 г. го купува Оливър Ст. Джон Гогарти. Той бил учил за доктор и служил като сенатор, но истинската му страст била поезията. След като Гогарти го възстановил замъкът станал любимо място за събиране на ирландското литературно общество. Йейтс, Бърнард Шоу и Дж.М. Синдж често го посещавали. Всички те включили Дънгуира в поемите си.

През 1954 г. лейди Амптил купила замъка и довършила реставрацията му. В момента е популярно място за посещение, ако сте в района.

Съвсем близо беше и така наречения „най-ирландски“ град в Ирландия – Галуей (Galway). Tой е известен с бликащия си от енергия живот и многото фестивали, които се правят тук. В момента е европейска столица на културата за 2020 г.. заедно с хърватския град Риека.

Набразден е с канали от река Кориб и е наричан „града на племената“. Това име отразява 14 фамилии, които са контролирали търговията и политиката на Галуей от 13 до 19 век.

Той е като инкубатор за традиционна ирландска музика, както ще разберете, ако се разходите из Латинския квартал, където изобилства от улични музиканти и винаги има танци и музика от кръчмите.

Освен пъбовете можете да видите и много приятни магазини за ръчно направени стоки, както и бижутерии.

В Галуей се правят и специфичните пръстени „кладах“ (Claddagh), които представляват две ръце, държащи сърце и над него корона. Елементите символизират любов (сърцето), приятелство (ръцете) и лоялност (короната). Начина и ръката, на която се носи пръстена показват и дали сте в романтична връзка или не.

Има много легенди за произхода на пръстена. Една от тях е за Маргарет Джойс от клана Джойс. Тя се омъжила за испански търговец и отишла с него в Испания, но той починал и ѝ оставил голяма сума пари. Тя се върнала в Ирландия и се омъжила за кмета на града. С парите от първия си брак тя спонсорирала построяването на мостове в Конахт. Заради тази си благотворителност, един ден орел пуснал в скута ѝ пръстен кладах като награда.

Друга история разказва за принц, който се влюбил в обикновена слугиня. За да убеди баща ѝ в намеренията си направил такъв пръстен. С него предложил брак на момичето и бащата, след като чул обяснението за символите на пръстена, им дал благословията си.

Галуейската катедрала изглежда все едно е строена преди векове, но истината е, че е започната през 1958 и завършена през 1965 г. на мястото на стария затвор.

Архитектурата ѝ е голяма бъркотия, има римски влияния в гладките стени и полукръглите арки на прозорците, готически в розетата над главната порта и ренесансови в свода и красивия купол.

До река Кориб се намира градския музей в чисто нова сграда от 2007 г. и е безплатен. Можете да видите традиционна галауейска лодка, известна като „хукър“ и впечатляващи орнаментирани сребърни прибори, произведени в Дъблин през 18 век. В средновековната част може да видите плакети, гербове, части от комини и две цели автентични камини от 16 век.

Toчно пред музея се намират последните оцелели арки от Предната стена на града. Известна като „Испанските арки“, тази структура била част от защитна стена, преминаваща от старата кула Мартин до реката за да пази кейовете на града.

И докато арките не са особено интересни, си заслужава да се спомене,че датират от 1584 г. и са преживели стабилни разрушения от цунами, предизвикано от земетресението в Лисабон през 1755 г.

На ъгъла на Шоп Стрийт и Абигейт се намира яка варовикова къща, която се отличава от съседните си. Това е замъка Линч, укрепена къща, която може би датира още от 14 век, но е в сегашния си вид е от 16 век.

Къщата е давала допълнителна защита на собствениците си, семейство Линч, които имали англо-нормански корени и били едно от 14 племена, които управлявали Галуей в този период.

През 1493 г. Джеймс Линч Фицстивън, тогавашен кмет на Галуей, обесил собствения си син от прозорец на замъка, заради убийството на испански моряк. От този човек и фамилията му е произлязъл и термина „линчуване“.

На главната фасада ще видите герба на семейството и друг панел с герба на Хенри VII, който царувал от 1484 до 1509 г.

С това приключи разходката ни из Галуей, където вече вятъра и дъжда ми бяха сериозно омръзнали и просто исках да се върна в Дъблин. По принцип, западната част на Ирландия е известна с постоянното си лошо време и въпреки, че местните ходеха с тениски и къси панталони изобщо нямах усещането, че сме в началото на август.

Пътя на обратно си беше дълъг, но гледките отново бяха прекрасни.

С това приключвам този изпълнен с емоции и красоти ден и ви пожелавам, ако някога имате възможността, да посетите тази толкова красива, но неприветлива част на Ирландия. За мен лично, най-прекрасното от целия ден бяха Скалите на Мохер, все пак заради тях дойдохме, но местността Бурен беше много приятна изненада. Много ми харесаха и гледките на безкрайните зелени ливади на Ирландия, но не можах да се зачудя как тези хора могат да живеят толкова изолирано и как издържат това време! Предполагам, че като си живял така цял живот не ти прави впечатление, но за мен си беше тема за размисъл…

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Please follow and like us:

Author: marinelapetrunova

1 thought on “Скалите на Мохер, Бурен и Галауей

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.