Дубай-ден първи и втори

След дълга „суша“ и липса на пътувания чак от септември дойде време и за първото пътуване за 2020 г. И то не какво да е, а до впечатляващия и екстравагантен Дубай!

Идеята да го посетим се зароди от желанието да отидем накъде на топло през студената зима в София. Решението взехме лесно, никога не сме били там, а и градът е по-различен от всичко, което сме посещавали до сега.

Организацията беше малко по-сложна от обикновено, наложи се да следя полетите по-сериозно, но накрая намерих що годе нормални цени за 22-28 януари 2020 г с Wizz Air. Те пък, малко след като купих нашите билети, решиха да спрат полетите си до там от април 2020 г., така че уцелихме идеалния момент. Търсенето на място за спане също беше интересно, защото в Дубай разстоянията са огромни, а по-голямата част от предлаганите хотели с добро местоположение са луксозни и на солени цени.

Все пак намерих апартамент, който отговаряше на нашите изисквания, на нормални цени и на идеално място – хем близо до метро, хем зад Мол Емирейтс и огромен супермаркет. Самият той не е нищо особено, но все пак слагам линк, ако и вие нямате много претенции и ви допада.

Много сериозно проверявахме какво искаме да посетим и как да стигнем до там с градски транспорт, тъй като не искахме да взимаме кола под наем. За всичко това ще ви разкажа подробно, но след малко. Сега, нека пътуването започне…

На 22 януари полета ни беше в 12.00 ч., като най-важното нещо, което трябваше да свършим на нашето летище бе да си купим алкохол от безмитния 🙂 Както знаете, Обединените арабски емирства са мюсюлманска държава и там, за разлика от други арабски страни, алкохол не се продава в нито един магазин. Можете да пиете само в определени заведения и то на безбожни цени. Ние не сме купували много, но все пак не искахме напълно да се лишаваме от идеята да разпуснем малко след дълъг обикалящ ден. Принципно можете да си купите и от безмитния на летището в Дубай, но цените са по-високи и ние решихме да не рискуваме, ако случайно не се оправим на място.

Полета с Уиз мина безпроблемно, беше доста дълъг – 5 часа, като заради обстановката в Иран и Ирак заобиколихме през Египет, Йордания и Саудитска Арабия. В тази посока отклонението не се отрази на времето ни, но на връщане нещата не стояха така. Но затова по-късно.

Кацането беше доста впечатляващо:

След като преминахме цялата задължителна бюрокрация без проблем дойде моментът за две много важни стъпки – купуването на сим карта за интернет и разговори и карти за транспорта.

Първата взехме от щанд на летището на фирма Etisalat, който работеше и до късно и един много любезен младеж ни обясни вариантите и помогна за избора. Взехме карта само за интернет , 1 GB и 5 часа в wi-fi мрежата на компанията за 100 дирхама (1 дирхама е приблизително 50 стотинки). Ето всички варианти, да сте подготвени и вие.

Втората карта, за градския транспорт, се казва NOL Card и има два варианта, сребърен и златен, като най-ползвана е сребърната. Струва 20 дирхама, като 10 могат да се ползват веднага за пътуване, а после си я презареждате на всяка спирка на метрото. На летището може да се купи от магазина, точно преди да излезете към автобусите. Не се притеснявайте, летището, на което кацат Уиз е малко и няма как да се объркате. Ето и сайта на транспорта за да се ориентирате какви са грубо цените на пътуванията.

Вече екипирани с карти, детето се вози безплатно до 5 години, тръгнахме към спирката на автобуса ни. Както казах, кола под наем нямаше да взимаме и всичкото ни придвижване беше с градския. От летището до червената линия на метрото, която обслужва и почти всички забележителности в града, трябва да се хване автобус F55, цената за него е 2 дирхама. Задължително е да чекирате картата на влизане и излизане от всяко превозно средство, иначе може да ви сметне завишена цена за придвижването. Автобуса изглежда като нашите междуградски, спирката е само една, така че няма как да я объркате. А тук може да намерите и разписанието му, но имайте предвид, че гугъл мапс е много точен и може да разчитате и на него.

За около половин час автобуса ви кара до автогара Ибн Батута, където освен доста впечатляващ мол има и спирка на червената линия на метрото. Както вече споменах, ние специално избирахме хотела ни да е близо до него, за да можем лесно да пътуваме.

Пътуването в него става отново с Нол картите, които се валидират на влизане и излизане. Всички спирки са нови, само имайте предвид, че в зависимост от посоката, първият или последния вагон са за пътуващи със златната карта и вие там не може да стоите.

След няколко спирки с метрото стигнахме и до Мол Емирейтс, който е огромен. Ама наистина огромен 🙂

Ние нямахме никакви сили да го разглеждаме, вече беше станало 9 и нещо, а имахме и да се регистрираме в апартамента. Да не забравя, всички спирки на метрото са свързани с ръкави като на летището я с мол, я с някоя друга важна сграда, явно за да не се излиза на адската жега през лятото по никакви причини (по същите тези причини почти никъде няма и тротоари из новия град).

За да стигнем хотела си все пак трябваше да прекосим мола и 5 мин след него бяхме там. Регистрирането беше без проблем, апартамента чист и уютен, но ние нямахме време да почиваме, защото не бяхме вечеряли. Вече бях проверила, в Дубай, почти всички магазини, молове и бързо хранене работят поне до 22.30, а през почивните им петък и събота – до 24 ч.

Почти нямахме сили да мърдаме, но се довлякохме до мола, където пък избора на ядене беше толкова голям, че едва избрахме. Бързо казвам примерни цени – за около 25-35 дирхама, на човек, можете да хапнете прилично всякакъв тип манджа. Дюнер, индийски, китайско, корейско, каквото ти душа пожелае 🙂

След този доста дълъг и изморителен ден, а благодарение и на часовата разлика, дълго време не можахме да заспим. За първи път усещам толкова силно тази разлика, май и до края не успях съвсем да ѝ свикна.

За това пътуване бях направила доста стриктен план, все пак имахме само седмица, а нещата за гледане бяха доста и разстоянията между тях впечатляващи и времеемки.

На следващия ден хапнахме набързо закуска в апартамента и поехме по плана и първата ни цел – Бурж Ал Араб и плажа до нея.

Вече на дневна светлина успях да видя по-добре района докато отивахме към автобусната спирка.

Взехме автобус 81 до спирка Maharba Masjid 2, пресякохме и след около пет минутки бяхме на прекрасен пясъчен плаж с брилянтно сини води. За съжаление строежите кипяха с пълна сила, но ние не обръщахме внимание на крановете.

Oсвен прекрасният пясък и вода, особено много ме впечатли предупредителния надпис при спасителите. Свикнала съм със стандартните цветове флагове при нас, но тук беше нещо съвсем различно:

Имаше прекрасни мидички, с които детето се забавлява доста. Този плаж е безплатен, както и доста други в Дубай. Няма нужда да се притеснявате за облекло, всички си бяха с нормални бански, въпреки че имаше и напълно облечени хора. Няма шезлонги, чадъри и подобни, но пък има обществени и доста чисти тоалетни.

Ето и малко думи за Бурж Ал Араб – отличителния силует като платно на кораб на сградата подсказва, че е много повече от хотел, тя е символ на Дубай. Издигаща се на изкуствен остров, 280 м от брега на обновения плаж Джумейра и построена за да напомня за грациозното платно на арабската лодка доу, тя се извисява на 321 м, доминирайки брега на Дубай. Хотелът предлага 201 луксозни апартамента с изумителни гледки към океана, достъп до частен плаж и девет от най-добрите ресторанти в света.

Времето беше наистина прекрасно, около 27 градуса, но след няколко часа ни омръзна да стоим на едно място и тръгнахме към Мадинат Джумейра. По принцип по улиците няма почти никакви хора и пешеходците се гледат доста странно. Ние обичаме да ходим, а и разстоянието го взехме за по-малко от половин час. По пътя видях от прословутите затворени климатизирани спирки:

Както и просто навес с пейки, но и вентилатори:

Мадинат Джумейра е луксозен курорт с три големи хотела, както и доста традиционни летни къщи. Има над 50 ресторанта и нощни клубове на площ над 40 хектара.

Има цяла речна система, течаща пет километра, заедно с флотилия от традиционни абра лодки. Можете да вземете тур около цялата площ и да спрете до Сук Мадинат по пътя.

От подправки и пантофи до местни накити, Сук Мадинат е арабски пазар, пълен с невероятни находки.Разходете се между щандовете под орнаментираните лампи и резбовано дърво и се потопете в атмосферата на традиционен арабски пазар.

Вече се бяхме изморили доста, така че се прибрахме да си починем малко и да съберем сили за най-чаканата от мен забележителност – Бурж Халифа и фонтаните.

До нея отново отидохме с метрото, тук също имаше стъклен тунел, свързващ спирката с Дубай мол, който е точно до кулата. Само че, тунела беше доста дълъг, ходи се около 20 минути!

Преди да ви покажа Бурж Халифа, ще кажа няколко думи за мола, въпреки че нищо не може да ви подготви за лукса и размерите на този комплекс.

Дубай мол е най-голямата световна дестинация за пазаруване, забавление и свободно време. Има над 1200 магазина и стотици места за ядене и пиене. Площта му е над 1 милион кв.м. – еквивален на 200 футболни игрища!

В него се намират Дубайския аквариум, ледена пързалка с олимпийски размери, комплекса за деца за игра и учене Kidzania, огромен комплекс кина и „Селото“- прибиращ се покрив, който се отваря през зимните месеци. За някои от тези забележителности ще ви разкажа през следващите дни, както и повече снимки от мола.

Ние бързахме да излезем за да видим Бурж Халифа, както и фонтаните, за които бях слушала толкова много. Имайте предвид, че в мола е пълно с хора, има много изходи, така че стриктно следвайте табелите към мястото, което търсите, защото може да се лутате с часове.

А ето я и нея :

Знаех, че е прекрасна, но действителността ме порази! Стоях и я гледах захласнато поне пет минути… Ще разкажа подробно за нея в следващия ми разказ за деня в който се качихме до 125 ѝ етаж!

Бяхме дошли тази вечер, обаче, за да видим и фонтаните. Tе са признати са най-големите музикални фонтани в света и привличат хиляди туристи. Проектирани са от създателите на фонтаните на Беладжио в Лас Вегас. Дълги са 274 м, колкото две футболни игрища, а са стрували около 218 милиона щатски долара.

Открити са официално през май 2009 г. Осветени са от 6600 крушки и имат възможността да изстрелват вода на над 150 м височина, колкото 50 етажна сграда. Също така могат да разпръскват 83 000 литра вода във въздуха всеки един момент. Цялото това нещо, заедно с музиката, разбира се, създават едно невероятно преживяване, което не може да се опише по никакъв начин. Трябва да се види…

Програмата им може да видите тук, но главно са след 18 ч. на всеки половин час. Имайте предвид, че се събират ужасно много хора, така че застанете до парапета по-рано. Ние ги гледахме поне 5 пъти в различни дни и музиката и хореографията никога не се повториха. Лично за мен, това беше едно от най-интересните и запомнящи се атракции в Дубай.

Ако имате желание, може да се качите на лодка, която плава вътре в езерцето и фонтаните се наблюдават от съвсем близо. Цената е 65 дирхама, иначе фонтаните са безплатни.

Най-добре е да застанете срещу Бурж Халифа и от там да ги гледате, гледката е умопомрачителна.

Освен фонтаните, между две представления можете да наблюдавате 3D мапинг по Бурж Халифа. Отново беше невероятно…

С тази красота ви оставям, но съвсем скоро ще публикувам следващият ми пътепис, в който ще ви покажа как изглежда света от 125 етаж 🙂

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Please follow and like us:

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.