Сицилия-ден шест

Тук всъщност ще опиша ден шест, седем и почти осем 🙂 Тъй като за шестия почти нямаше какво да кажа, понеже след много натоварващата разходка до Скала дей Турки искахме просто да си почиваме и целия ден го прекарахме по плажовете.

Първо искам да ви покажа прекрасният гостенин, който ни посещаваше всеки ден, заедно с още двама хубавци, но те не бяха толкова смели:)

Та, да се върнем на плажовете. Половината ден го прекарахме на близкият ни плаж в Мондело, но ако сте чели и друг път пътеписите ми, знаете, че изобщо не можем да стоим дълго време на едно място. За мъжа ми не съм толкова сигурна, но аз определено не мога 🙂

Преди да отидем в Сицилия бях ровила доста за да намеря кои са най-добрите плажове в нашия район, ето един линк, и бях подбрала няколко подходящи. От тях все пак избрах един – Лидо Исола дел Фемин. Това е доста дълъг и красив плаж, напълно облагороден и разделен на различни части – платени и безплатни.

Името на плажа идва от градчето, до което се намира. Въпреки, че името му се превежда като „Островът на жените“, градът се намира на земната част от Сицилия, а „островът“, за който се отнася името в момента е необитаем. Етимологията на името не е сигурна, една история твърди, че идва от женски затвор, който може би се е намирал тук през 16 век. По-достоверната е, че тук през 19 век, чума или друга болест се е появила в града и жените и децата са били пратени на него докато опасността не отминала.

Плажът беше чудесен, но този в Мондело ни хареса повече. Така или иначе нямаше нищо интересно за описване повече, така че направо се прехвърлям в следващия ден – разходката ни до Ериче!

Отново ни очакваше дълго шофиране, този път до северо-западния край на острова и високопланинското градче Ериче, известно освен с надморската си височина и с крепостта си.

Намира се на около 100 км от Мондело, като отново ни заобикаляха прекрасни гледки по пътя. За щастие се движехме по чисто новата магистрала до летището, така че изненади с пътя нямаше.

След около час и половина пристигнахме и до подножието на планината, на която се намира градчето. По план трябваше да си оставим колата тук, на широк паркинг, точно до лифта, който се качва до Ериче. Идеята ни беше да вземем лифта, хем да се насладим на гледката, хем да избегнем и пълния със сериозни серпентини път нагоре и изкачването от 0 до 800 м надморска височина за има-няма 20 км.

Но, изненада! Стигаме там и се оказва, че не само има опашка, но и лифта по някаква причина е спрял да работи… Ха, сега де! Явно е духало повече отколкото е безопасно за движението му и беше временно спрян. Започнахме да се чудим ние какво да правим, хората около нас също… Имайте предвид, че се намирахме накрая на град Трапани, който е в подножието на изкачването, в жилищен квартал и наоколо нямаше жива душа 🙂 Някакви хора започнаха да звънят на таксита и на нас ни стана ясно – с колата ще е…

Е, честно ви казвам, по-стресиращо пътуване не съм имала 🙂 Мен си ме е страх от високо и иначе прекрасната гледка от доста ниските ограждения по завоите направо ми спираше дъха, но не по добрия начин. Добре, че мъжа ми, който беше и шофьор изобщо не беше усетил пътя по същия начин 🙂 И разбира се, още на втория завой лифта, който върви по протежението на пътя тръгна…

Така, че ако и вие се окажете в нашата ситуация и нямате кола или друг транспорт, не се отчайвайте, просто изчакайте.

Толкова ме беше шубе, че се оказала, че не съм направила нито една снимка, така че показвам малко от интернет с уговорката, че нито една не предава истинската красота и емоция.

След като преживеете, сторилите ми се, хиляди серпентини, сe озовавате на голям паркинг, който е и единственото място, на което можете да си оставите колата. Вътре в Ериче не може да я карате, така че се разхождате пеша.

Плащането става отново на автомат, а цената е стандартната за Сицилия – евро за час.

След като си оставите колата и успеете да се преборите с автобусите за малко място се насочвате към входа на града. Но първо малко информация за него:

Ериче се намира на толкова впечатляваща, природно укрепена позиция високо над естественото пристанище на Трапани, че не е изненада, че мястото е обитавано от векове. Също не е изненадващо, че заради булото на облаците и мистериозната атмосфера е бил важно свещено място. Имало е храм на Венера, който е преживял различни цивилизации, владеещи района.

Ериче сигурно е бил основан от елимианите, местни сицилианци, които са построили и близкия град Сегеста. След гърците, картагенците и римляните, градът е управляван от араби, а след тях и норманските владетели на Сицилия.

Има доста забележителности в града, като всички започват от порта Трапани. Паркинга се намира до нея и е входа на града. От нея започват тесни улички, разкриващи невероятни пейзажи.

Ериче е известен с многото си църкви, като даже е наричан „градът със стоте църкви“. Всъщност са много по-малко, но си заслужават посещението. Трябва да се отбележи Църквата майка, посветена на култа към Санта Мария Асуанта. Нейната квадратна камбанария е украсена с двукрилни прозорци, а сградата е ползвана и за защита. На дясната ѝ стена има девет кръста, а легенда твърди, че те идват от храм на Венера и са донесени от Федерико Арагонски.

Символа на Ериче е Кастело ди Венере, построен от норманите, които ползвали материали за строежа от храма на Венера в града, откъдето идва и името му. Замъкът е бил обграден от кули, а до тях е Бальо, прекрасна градина от която се вижда страхотна панорама.

От едната страна се вижда Тиренския бряг в залива на Трапани и върха на Сан Вито ло Капо на хоризонта, а от другата – пристанището на Трапани и солните мини.

Можете да го посетите за 4 евро, а ако искате може да си купите комбиниран билет и за още няколко забележителности за 12 евро.

Под стените на замъка се намира Торета Пеполи. Тя представлява малка вила построена през 1870 г. от граф Агустино Пеполи на склоновете на планината. Тя била място за медитация и почивка, но с годините започнала да се руши. След дълга реставрация, Торета била отворена през 2014 г. Входа ѝ е включен в комбинирания билет.

След всички тези красоти тръгнахме просто по уличките хем малко на сянка, хем да се потопим в атмосферата на града.

Въпреки, че имахме планове да разгледаме и Трапани и солниците до града, усетихме че умората вече ни идва в повече и решихме просто да се прибираме. Този път лифта работеше, което беше идеално за мен, понеже нямах абсолютно никакво желание да преживявам този път отново, особено пък надолу 🙂

Та, ние с детето (който беше най-доволен от лифта) избрахме този начин, а мъжа ми тръгна с колата. Цената на пътуването е 5,50 за една посока и 9 за двете. Входа на лифта е точно до паркинг, където между другото, има и магазинчета за сувенири, ако случайно сте пропуснали да си купите нещо от Ериче.

Пътуването беше леко ветровито и люлеещо се, но гледките си заслужаваха:

тук се вижда малко от стария път до Ериче

Въпреки, че не успяхме да ги посетим, искам с две думи да ви разкажа за солниците до Трапани и да ги препоръчам. Te са спиращ дъха природен резерват, където история, индустрия и дивия живот се сливат.

Мелниците изглеждат все едно са излезли от романа за Дон Кихот, но както се разбира след визита в музея, много от тях все още се използват. Снимките са от интернет и дават представа защо толкова много исках да ги видим.

На връщане към Мондело отново се любувахме на прекрасни гледки:

Това е пътепис е за почти три дни, но за последния няма какво много да добавя, освен че трябваше да бъдем на летището в 3.30 през нощта 🙂 Връщането на колата беше без проблем, просто се паркира на местата на рент-а-кар компанията, а ключовете, заедно с документите се оставяха в кутия в салона за излитащи.

Отново летяхме до Бергамо, като този път нямахме нито време, нито сили за да ходим до града,а просто се помотахме няколко часа в огромния мол точно до летището. Ако имате и вие време можете без проблем да го изгубите там.

Та, това е последният ми разказ за почивката ни в Сицилия и ако трябва да обобщавам бързичко мога да кажа: Сицилия е страхотна! Това ни беше второто ходене до острова, но съм сигурна, че няма да е последното 🙂 Времето беше прекрасно, а острова е прекрасен за всякакъв тип туризъм. Дали ще изберете морска почивка или обикаляне по забележителности,а може би пък кулинарен туризъм, тук има всичко. Така, че хич не се колебайте,а го включвайте в плановете си.

Очаквайте следващите ми разкази и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.