Сицилия-ден пет

Днес беше денят с най-голямото ни пътуване – чак до другия край на острова и Скала дей Турки.

Станахме доста рано, чакаха ни около 160 км все пак. Отново се наложи да минем покрай Палермо и ужасяващия му трафик, като този път видяхме нов куриоз – на светофарите имаше паркирани малки камиончета и мъже продаваха касетки с праскови на колите, като се движеха между тях и предлага на всеки 🙂

Като цяло пътуването ни не беше особено интересно, опитвахме се да не обръщаме внимание на ужасните пътни настилки и пропаданията на чисто новите магистрали, колкото и да беше трудно, но прекрасните гледки помагаха за това.

Цялата ни навигация беше с гугъл, като пътя е достатъчно добре указан и нямахме никакъв проблем с ориентацията. А ето и първата ни среща със Скала дей Турки, от специална платформа за снимки и наблюдение:

Скалата се намира горе-долу по средата на нищото, около нея има няколко построени вили и кафенета. След като се мине терасата за снимки, няколкостотин метра нататък по пътя има огромен платен паркинг, където може да си оставите колата. Много хора ги оставяха по пътя, но аз не бих рискувала. Ето сайта на паркинга, в него има и бани, кафене, тоалетни. Цената беше по евро на час, напълно стандартна.

Веднага срещу него се намират стълби, точно до друго кафене, по които се слиза до водата и плажа до Скала дей Турки. Но първо малко информация 🙂

Тези бели скали се намират по крайбрежието между градовете Реалмонте и Агридженто и са направени от мек, пясъчен и ослепително бял мергел (варовикова глина). Природата, точно като един гениален художник, е работила с материала през времето, правейки го мек и криволичещ, с помощта на морето и соления бриз, създавайки тераси и заглаждайки всеки ъгъл. Когато се пуснете по стълбите, имате чувството, че сте в приказка или върху огромна бяла целувка. Морето, възползвайки се от блестящото бяло пък изглежда ослепително синьо. Местните често скачат от скалите, но не препоръчвам да го правите и вие.

Слънцето тук се усеща парещо, но за да се покатерите по скалата, за по-голяма сигурност, трябва да ходите боси и много да внимавате да не се подхлъзнете, особено на мокрите части. Аз лично дори не си представях, че може да са толкова хлъзгави. Ако имате желание може да преминете скалите и да отидете до другия плаж, който не е толкова населен с хора, но имайте предвид, че е трудно и не особено безопасно.

Между другото, името Скалата на турците, изглежда че идва от факта, че в древни времена корабите на мародерстващите араби и турци са акостирали в този залив.

Ние, освен, че бяхме дошли да видим това природно чудо се бяхме приготвили и за плаж, който беше също страхотен.

Както се вижда от снимките, не беше толкова добре организиран както другите на които бяхме до сега из острова, но пък беше много красив, с невероятно прозрачна, чиста и плитка вода и просто идеален за нас с детето.

Единственото неприятно беше, че имаше прекалено много търговци, продаващи шалове, шапки, бански, кърпи и какво ли и бяха заели доста голяма част от плажа.

Както можете да си представите прекарахме тук доста часове и някъде в ранния следобед си тръгнахме. Може да се прекара цял ден тук, като около километър по-надолу по пътя има и друг, по-цивилизован плаж, ако този не ви допада. Изкачването по поне стоте стъпала до пътя обратно хич не беше приятно преживяване, но нямаше как 🙂 Имахме още един обект в плана за днес и после няколко часово прибиране към Мондело.

На около 14 км се намира толкова известната „Долина на храмовете“. Преди да ви разкажа за нея давам малко информация, защото на място е доста объркващо. Има огромен паркинг на един от входовете, но за да обиколите цялата площ ви трябват поне 4 часа. Ходенето е доста, под жулещо слънце и почти никаква сянка. На паркинга има доста таксита, които предлагат да ви извозят до другия край и да не ходите само в едната посока, но не съм ги ползвала и не мога да кажа дали си заслужава. Паркинга се плаща с автомати, като имайте предвид, че приемат само кеш, никакви карти.

Билетите за долината са на различни цени, вариращи от 17 до 12 евро, според включените в тях обекти.

Една от най-големите забележителности в Сицилия е Долината на храмовете, намиращ се съвсем близо до град Агридженто.

Този прекрасен археологически парк се състои от осем храма(и различни останки), построени между 510 г.пр.Хр. и 430 г.пр.Хр. Ето и част от храмовете, които можете да разгледате:

Храмът на Кастор и Полукс (Диоскури), легендарните братя близнаци, родени от съюза на Юпитер и кралицата на Спарта, днес има останали само четири колони и е станал символ на Агридженто.

Храмът на Зевс (Юпитер) е бил построен като благодарност към Зевс заради победата на агридженто над картагенците през 480 г.пр.Хр. Тук се намират известните атласи, гигантски статуи с човешка форма, някога използвани като колони.

Храмът на Конкордия, също построен около 5 век, се намира по виа Сакра и е един от най-добре запазените храмове. През 6 век е превърнат в свещена постройка. Името Конкордия идва от надпис на латински, намерен близо до храма.

Храмът на Херкулесе най-старият в комплекса. Вътре е имало статуя на самият Херкулес, който хората от Агридженто обичали много. Храмът, разрушен от войни и природни бедствия, днес има само осем останали колони.

Храмът на Асклепий е бил построен извън древните стени на града и е бил място за поклонение на болните, които са молели за изцеление. Стените на храма са били покрити с надписи от болните, които идвали тук.

Гробницата на Терон, близо до Златната порта, е впечатляващ пирамидален монумент направен от варовит камък. Построен е в памет на загиналите от Втората Пуническа война.

Храмът на Вулкан, чиито останки ни карат да вярваме, че някога е бил впечатляваща сграда, датира от 5 век. В основите му са открити останки от стар архаичен храм.

Храмът на Юнона – името му, както и този на храмът на Конкордия, е резултат от грешен превод на латински надпис, който го свързва с храмът на Хера в Кротон. Разположен на впечатляващо място в най-източната част на този магнетичен хълм, той е бил дом на култ към богинята на плодовитостта. Следи от пожар, още видими по стените, ни напомнят за 406 г.пр.Хр. когато е бил разрушен от картагенците. Наблизо има и видим голям олтар за жертвоприношения и секция от улица, дълбоко набраздена от каруците, които са преминавали по нея.

А ето и още малко снимки на това прекрасно място:

Въпреки, че нямах толкова за разказване, колкото за Палермо, този ден беше много изморителен и пълен с впечатления за нас. Пътуването на обратно беше леко изнервящо, тъй като качеството на пътя изобщо не беше добро и притесняваше шофьора ни, а на най-високите места даже се появиха мъгла и облаци. Но пък гледките отново бяха прекрасни…

Забравих да напиша, че видяхме много изоставени сгради край пътя. От колиби до замъци… Не знам защо са имали такава злощастна съдба, но беше доста тъжно…

С тези гледки приключва и този мой разказ. Очаквайте продължението за разходката ни до Ериче и най-ветровият лифт, на който съм се качвала 🙂

Пожелавам ви прекрасна нова 2020 година и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.