Сицилия-ден четири

Денят, в който се разходихме из Палермо. Каквото и да кажа за този град ще е малко, страшно много ми хареса и бих искала да имам малко повече време да го разгледам, както и, ако може, да не е такава адска жега, въпреки че беше края на септември…

Та така, ето как започна и този ден :

Бяхме решили да ходим с градски транспорт, защото както вече разказах няколко пъти, трафика в града е просто ужасен и изобщо нямахме желание да се набутваме отново в него. Но пък и пътуването с градски транспорт беше едно преживяване… Явно в Палермо каквото и да е придвижване си е предизвикателство.

Тъй като апартамента ни се намираше в края на Мондело, а градският транспорт имаше спирки само в центъра се наложи да походим около 20 мин до най-близката такава. Това по-принцип не би било проблем, ако не се оказа, че в един момент тротоара просто изчезва изпод огромни храсти, а колите профучаваха покрай нас с бясна скорост. Пресичането, дори и на светофар, беше животозастрашаващо, а квартала около самата спирка беше като изоставен и осеян с боклуци. С две думи, след като се качихме в автобуса си отдъхнах и изобщо не исках да си помислям как ще се приберем, сигурно по тъмно.

Цялата тази координация ставаше с помощта на гугъл, който беше доста точен. Автобусите на Палермо са доста стари и ми напомниха времето, в което се возех в старите раздрънкани тролеи от квартирата ми до училище. Все пак трябва да отбележа, че имаше климатик, нищо, че стоях на около половин крак, а детето се наложи да се разположи между две седалки, защото иначе рискуваше да бъде смачкано.

След това невероятно потно, нервно и изстискващо силите ни пътуване стигнахме и до самия град и първата (от много) отбелязани за разглеждане точки. Не знам дали можете да си представите колко смачкани и изморени се чувствахме, а тъкмо започвахме.

Още с първите гледки на заобикалящата ни среда, настроението ми малко започна да се повдига, което беше добър знак.

А ето и главният виновник за покачващия се тонус- театър Политемиа Гарибалди.

Впечатляващият театър Политеама Гарибалди се намира до Пиаца Ругеро Сетимо и впечатлява с прекрасният си вход с триумфална арка. Построен е в края на 19 век, а днес е дом на симфоничния оркестър на Сицилия. Думата „политеама“ идва от гръцки и означава, че театърът е построен за различни функции, тъй като Палермо вече е имал главна опера – Театро Масимо.

Два реда колони обграждат кръглата сграда, срещайки се с триумфалната арка на входа. Дори завесата на сцената е произведения на изкуството, показвайки сцена от гръцката митология и е изрисувана през 1891 г.

Самият театър е покрит с червено кадифе и злато, с две нива на театрални ложи около полу-кръглата сцена.

След него решихме да продължим със следващият красив театър, като преди това не пропуснахме и заобикалящите ни гледки.

С неговите 7 700 кв.м., Театро Масимо е най-голямата опера в Италия и третата в Европа. Представлява огромен нео-класически комплекс, сгушен на Пиаца Верди. Театърът е открит през 1897 г. с операта на Верди „Фалстаф“ и скоро след това е станала най-възхваляната, завиждана и обсъждана сграда в Сицилия.

Отворена е отново векове по-късно, през 1997 г. след дълъг период на забвение и неглижиране, а днес е главна дестинация за любителите на опера и балет в Палермо.

Можете да го разгледате чрез организиран тур всеки ден от 9,30 до 18 ч. Разходката трае около 30 минути и се предлага на английски, италиански, френски, испански и немски. Цената е 8 евро за възрастни и 5 за под 25 години. Деца по 6 влизат безплатно. Можете да купите билети тук.

След това се подкрепихме с малко сладолед, който не беше нищо особено и затова няма да го препоръчвам и потеглихме по голямата търговска улица Виа Македа. Нейното най-голямо предимство беше, че е пешеходна и ни предложи малко типични гледки.

Леко встрани от нея се намира пазара Вучирия. Той е по-малко известният и не толкова интересен рибен пазар в Палермо, който едно време е бил важен център на мафията. Днес е много западнал и почти изчезващ, освен вечер, когато се пълни с хора.

От тук маршрута ни заведе на едно от най-прекрасните места, които видях този ден – фонтана Претория.

Имало време, в което площада пред двореца на Претора в Палермо бил известен като „площада на срама“, заради голите статуи около невероятния фонтан в центъра му.

Фонтанът Претория, скулптиран от Франческо Камилиани, пристигнал в столицата на Сицилия през 1574 г., след като украсявал прекрасна градина във Флоренция за няколко години. Транспортиран бил на острова на няколко парчета – 644, за да сме точни, и бил сглобен отново на сегашното си място. Сената на Палермо го купил от първоначалния му собственик, който имал финансови проблеми и трябвало да плати дълговете си.

Жителите на Палермо гледали тези полу-голи статуи и ги отъждествявали с корумпираната власт в кметството… а всъщност, те трябвало да символизират митологични фигури като боговете от планината Олимп и реките на Флоренция – включително Муньон, увековечена от Бокачо в „Декамерон“. Писателят развил един от разказите си на бреговете на Муньон, където неговите герои търсели хелиотроп, камък за който вярвали, че ще направи всеки носещ го невидим… идеалното средство за всеки, който се срамувал от нещо.

След като очите ни се напълниха с красота, успяхме да обърнем поглед и към сградите наоколо, които отново бяха невероятни. Заобикаляха ни двореца на Претора, църквата Сан Джузепе дей падре Театини, Палацо Бонокоре и църквата Санта Катерина.

Въпреки, че вече жегата сериозно започна да си взема своето и дори детето вече нямаше много сили, не бяхме и преполовили плана за деня! Нямаше много време за почивка, само поседяхме малко на стъпалата пред площада и продължихме към съседната атракция – кръстовището с четирите ъгъла, наречено Quattro Canti.

Четирите ъгъла, както е наречен от местните, е централна точка в града. Намира се на кръстовището на двете главни улици, Виторио Емануеле и Виа Македа, площадчето е винаги осветено от слънцето и затова го наричат и „Театър на слънцето“.

Истинското му име е Пиаца Вилиена и е от времето на вицекрал Хуан Фернандез Пачеко, маркиз на Вилиена, който бил аристократ, който винаги искал да се открои по някакъв начин.

Най-впечатляващата черта на „Четирите ъгъла“ е осмоъгълната форма на кръстовището, получена от четирите ъглови сгради, обогатени с четири заоблени, вдлъбнати фасади. Проектирани са от кралския архитект Юлио Ласо през 1608 г. Всяка фасада е декорирана различно, споделяйки един архитектурен стил, създаден от друг кралски архитект, Мариано Смирильо, който ги довършил в следващите години.

Всяка фасада се издига на четири етажа в три различни стила: дорийски, йонийски и коринтски. В центъра на основата на всеки кантон има чешма, над която има фигура, представляваща всеки сезон: пролетта е показана с Венера, украсена с цветя; лятото и есента са представени от Церес с плодове и посеви и Бакхус, докато зимата е Аелус с лампа в ръката.

В средата на втория ред колони, над статуите на сезоните, са четири испански крале : Карлос V, Филип II, Филип IV и Филип III. Последният ред пък представя четирите патронни светци на кварталите в Палермо и се намират зад всеки ъгъл: Света Кристина е патрона на Кралския дворец, света Нинфа е патрон на „Монте ди Пиета“, света Олива е на „Кастело а маре“ и санта Агата – на „Трибунали“. Всеки ъгъл е завършен с три герба: кралският герб е в центъра, а този на вицекраля и сената са от двете му страни.

Купихме няколко сувенирчета от съседните магазини и се запътихме към две знакови църкви за града. Честно казано, краката ми бяха започнали напълно да отказват, така че просто се проснах на една пейка до църквите и пуснах мъжа ми да ги разгледа. Не знам жегата ли беше виновна или нещо друго, но имах огромна нужда от почивка.

А ето ги тях самите, които изобщо няма да познаете, ако не ги търсите специално:

Това са Сан Каталдо в дясно и Санта Мария дел’Амиральо.

Църквата Сан Каталдо е арабско изглеждаща сграда, покрита с три червеникави купола. Проста и елегантна отвътре, запазила оригиналния си под с мозайка от порфир и серпентин, тази малка църква от 12 век е идеален пример за арабско-норманската архитектура. Построена е през 1154 г. и е преживяла много промени през вековете. Ето и един забавен факт: през 1787 г. е била превърната в поща! А куполите, които виждаме днес са благодарение на грешка при реставрация ѝ през 19 век.

Цената на посещението е почти символична – 2,50 евро , а под 14 години е безплатно. Работното време е всеки ден от 10.00-13.00/15.00-18.00 ч.

Точно срещу нея се намира и църквата Санта Мария дел’Амиральо. Наричана е също така и Ла Марторана и е поръчана през 1143 г. от Георги от Антиох, адмирал на норманския крал на Сицилия, Рожер II. Твърди се, че проектирането и декорирането ѝ са били надзиравани от самият Георги, който обичал византийския стил и изкуство на родната му Гърция. Църквата е построена като дар за Дева Мария за нейната защита и за да даде на гръцките византийски монаси църква.

Няма как да объркате църквата, тъй като е доста отличителна. Оригинална квадратна норманска кула е определяща за нея. Фасадата е променена през 1600 г. като е добавен бароков портал, но норманските арки и заострените прозорци са запазили оригиналната си архитектура. Интериорът е с гръцки план на кръст. Но може да забележите, че е трудно да го видите от невероятните мозайки, които покриват всеки сантиметър. Наистина са забележителни. Добавени са през 1150 г. и въпреки миналите векове са все още ярки и впечатляващи. Това са и най-старите и най-добре запазени мозайки от този период.

След като бях посъбрала сили пред църквите реших, че все пак трябва да продължим по план. Не знам кога пак ще ме отвее вятъра на пътешествията отново в Палермо!

Ето малко снимки от разходката…

… и целта ни – Палацо Конте Фредерико. Дворецът е една от най-старите сгради в Палермо и е построен на римските градски стени, които оригинално са обграждали древният Панормус.

Кулата на южната му страна е една от малкото останали части от тези стени. Датира от 12 век и е с арабо-нормански произход. Над двойните арки на норманските прозорци може да видите герба на имперското семейство Хохенщауфен от кралство Арагония и Палермо.

С течение на вековете дворецът е преминал през няколко ремонта. Заради тях можете да видите няколко архитектурни стила : високи рисувани тавани от 14 век, барокови фрески , различни скулптури и фонтан във формата на лъв от 17 век, както и голямото стълбище и стени, проектирани от Марвуля. За съжалени по време на нашето посещение беше затворен, така че всички снимки, които ви показвам са от интернет.

Семейството на граф Федерико, чиято линия може да се проследи до император Фридрих II, живее тук от векове. Можете да го посетите само с организиран тур, воден от графа или съпругата му, но за съжаление никъде не можах да намеря посочена цена. Отворен е всеки ден от 11.00 до 16.00 ч, освен в сряда.

След като не можахме да го видим тръгнахме и към кралският дворец в Палермо, но не и преди да ви покажа съседите на Палацо Конте Федерико.

Ето го и Норманският дворец:

Пред него има малък парк, който честно казано не ме впечатли особено, но пък има пейки на които да отморите малко преди да се втурнете да щурмувате замъка.

Крепостта е построена от арабите през 9 век и е била известна с арабското си име Касаро. Ползвали са основите на по-стара римска крепост.

Норманите, под управлението Рожер II я разкрасили и превърнали тогавашната четири етажна крепост в кралско имение. В сърцето на тази впечатляваща резиденция е Аула Регия, кралската зала, резервирана за изслушвания и банкети.

Рожер II бил известен с мулти-културния си начин на управление и осигурявал двор, рефлектиращ философията му.

И до сега, има красив параклис посветен на Свети Петър в замъка, а Рожер повикал арабски и византийски художници да го декорират. Ефекта е поразителен : Капела Палатина е на първия етаж и си заслужава да се види, въпреки опашките, които често се събират пред него. Построен е във форма на базилика и е разделен на три нева от гранитни колони с коринтски капители.

Мозайките на Христос Пантократор, евангелистите, истории от Новия и Стария завет, на златен фон, са истински шедьоври. Византийските образи и декорации са преплетени с невероятно майсторство с арабския дизайн (например класическите осмовърхи звезди).

Покривът, уникална структура с обърнати надолу дървени „сталактити“, падащи от покрива, резонират с ислямските образи, създавайки уникален синтез между католическа, ислямска и византийска култури.

По времето на царуването на Федерико II, дворецът се превърнал в място за среща на култури, раси и традиции. Тази идилия, обаче, не оцеляла дълго. Нови нашественици и времена заменили норманските крале. След смъртта на Федерико дворецът бил изоставен и започнал да се руши, само параклиса бил запазен за идните поколения.

През 1555 г. цялата сграда била ремонтирана по времето на царуването на арагонската династия. Вицекралете променили повечето от оригиналните постройки, издигайки фасадата, разрушавайки три от четирите кули и създавайки два големи вътрешни двора.

Замъкът бил подготвен и за битки – тайни стълбища, малки скрити врати в основите на стените за да подпомогнат бягство, скрити дупки в стените и механични уреди за разсипване на врящо олио.

В днешно време, дворецът с последната си фасада, датираща от 16 век, е седалище на Сицилианското регионално събрание. Moжете да го посетите срещу 12 евро, а под 14 години е безплатно.

Веднага след двореца се намира и Порта Нуова или Новата порта. През 1536 г. свещеният римски император Чарлс V дошъл в кралство Сицилия и преминал арката след като превзел Тунис от Османската империя. За да се ознаменува това събитие, сенатът издал декрет да се построи нова порта, достойна за императора.

Портата води до най-старата улица в града – Казаро. Фасадата към площад Независмост се поддържа от четири впечатляващи атласа, символизиращи маврите, победени от Чарлс V.

Сегашният вариант на арката е третият след средновековната. Тя имала не само декоративна функция, била е и склад, който се запалил през 1667 г. разрушавайки постройката. Построена е отново в тази форма през 1669 г. При горещ летен ден арката прави доста приятна дебела сянка, в която можете да се приютите.

Няколкостотин метра след портата се намира още един от задължителните обекти, които трябва да посетите в Палермо – катедралата.

Преди да я разгледаме имахме нужда от малко подкрепване и, разбира се, седнахме в една малка сладкарничка точно срещу входа ѝ. А ето и резултата, като няма как да не спомена, че всичко беше много вкусно:

Катедралата на Палермо е един от най-важните архитектурни монументи в Сицилия. Построена е през 1184 г. от норманите като християнска църква на мястото на ислямска джамия, която пък е била построена върху християнска базилика.

Идеята за строежа на тази катедрала е била да надмине красотата на катедралата в Монреале, така че можете да си представите колко много архитектурното преувеличение е било включено в състезанието. Това, което виждаме днес е резултат от напластяването на стилове през вековете от готически до средновековен, арабски (цитат от Корана все още е гравиран на една от колоните) до неокласически.

Впечатляващият екстериор предизвиква големи очаквания за интериора, който също е прекрасен, но не толкова богат, колкото други забележителности в Палермо, покрити със злато. Самата църква е с безплатен вход, но ако искате да посетите другите част ще трябва да платите вход oт 7 евро. Работното време е от понеделник до събота, от 9.00 до 17.30 ч. , а в неделя работят само гробниците и то от 9.00 до 13.00 ч.

А те са както следва:

Съкровищницата – ако ви се разглеждат скъпоценни златни, сребърни и емайлирани предмети.

Терасите – от тях се открива прекрасна гледка към Палермо и зелените куполи на катедралата.

Кралските и имперски гробници – тук са погребани важни аристократи и императори (ще ги видите, докато ходите към терасите, така или иначе)

След толкова изморително обикаляне цял ден решихме, че е крайно време да посетим и нещо за детето, а именно единствената детска площадка в града, намираща се до пристанището.

Като цяло детските площадки в Сицилия са някакъв мираж, няма почти никъде и идея си нямам къде си играят тези деца, може би вкъщи… Дори в Мондело, което уж е място само за почивка, имаше нещо като увеселителен парк, в който може да се возите на виенско колело, имаше люлки, батут и какво ли не, но никъде нямаше детска площадка.

Снимки на самата площадка нямам, но беше фраш с деца и родители, а очевидно беше и съвсем нова. Ето как изглежда по план и точното и местоположение, ако и на вас ви е нужна :

По пътя се натъкнахме на много интересни гледки, а след площадката тръгнахме да търсим едно препоръчано ми заведение за вечеря, което се намираше наблизо. Ето част от гледките:

Вече беше започнало да се смрачава, което се оказа перфектното време, в което да се натъкнем на един над 100 годишен фикус макрофила, който изключително много ме впечатли. В Палермо ги има само на две места, тук, на площад Марина, и в Ботаническата градина.

Листата му приличат на магнолия, но клоните му влизат даже под земята с цел да стане все по-голямо растението. Фикусът е тук от 1845 г. и е донесен от остров Норфолк.

А ето го и самото заведение, което е по-скоро тип закусвалня с много характерни за райони манджи и сандвичи. Аз лично бях много доволна и го препоръчвам също – Antica Focacseria S. Francesco

Пицети
Малки сандвичи с моцарела и прясно сирене, единия беше и с аншоа

С това угощение приключвам този изморителен ден и ви оставям с гледки от нощен Палермо. Прибирането ни отново беше с градски транспорт, отново неприятно преживяване с прекачване на автобуси на някакви изключително тъмни спирки по средата на ужасен трафик, но оцеляхме и даже не се отказахме от по-нататъшната ни програма, включваща шофиране до другия край на острова до един изключителен природен феномен. Но за него другия път…

Очаквайте продължение и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.