Или половин ден в Азия, половин в Чефалу 🙂
Както ви казах в предния пътепис, днешният ден криеше изненада за мъжа ми, любител на Изтока.
Винаги когато подготвям някое пътуване подробно, или поне колкото мога подробно, разглеждам какви знайни и незнайни забележителности има там, където отиваме. Така и открих първата ни дестинация за деня, а именно Китайския дворец. Реставрацията му завършва през 2013 г, след редица години неглижиране и се издига сред прекрасна дъбова гора. Намира се в Мондело, на около 2 км от квартирата ни, така че посещението му беше задължително.Веднага показвам защо:
В град, пълен с исторически дворци в арабско-нормански стил, един такъв в азиатски изглежда напълно не на място. Датира от XVIII век и е служил на крал Фернандо IV Бурбон като новото му жилище. Кралят, бягайки от Неапол след последиците от война с Франция, поверил строежа на един от най-известните италиански архитекти – Венацио Марвулия.
Фернандо бил крал на Двете Сицилии и времето е доказало, че не се е справял добре в тази си роля. Дори жена му, Мария Каролина, сестра на Мария Антоанета, не е имало много добро мнение за съпруга си. Но каквото му е липсвало като управник е компенсирал като естет.
Въпреки името си, китайци не са нападали или владеели Палермо, въпреки че азиатската култура е била много интересна за европейските аристократи по време на XVII век. Двореца е копие на вилата на Фернандо и Мария-Каролина близо до Палермо, която те били декорирали с голяма любов, но се наложило да изоставят след неуспешната война с Франция.
Дворецът е на четири етажа: мецанин, първи етаж, втори и мазе. Прекрасна е и градината. Централната част на сградата включва типичен китайски покрив с форма на пагода, азиатски колони характеризират входа, а цялата сграда е пълна с ориенталски архитектурни елементи.
На мецанина има много стаи, една от тях е ползвана като приемна на краля за други лордове и монарси от целия свят. Тавана на стаята е декориран с ежедневни сцени на китайци, но също така и с много надписи на различни езици, които приветствали гостите от чужди държави.
На този етаж се намира също и трапезария, спалнята на краля и зала за залагания, всички декорирани в азиатски стил.
Първият етаж е бил със стаи за дамите и господата, но, със сигурност, най-красив е вторият със спалнята на кралицата и подобни в различни стилове. Първа е Турската стая, обзаведена с триъгълен диван и декорации със стилизирани слънца и луни.
Следва стаята Ерколан, декорирана в имперски стил и стаята на кралицата.
Ето и още малко снимки :
Градината също е красива, но не може да се сравни с двореца:
Както виждате мястото е повече от впечатляващо, а това, че е с безплатен вход ме изуми! Свикнала съм да плащам солидно за да посетя такава красота, така че ви съветвам, ако се намирате в района не го подминавайте. Заслужава си!
От тук следваше и главната забележителност за деня – градчето Чефалу. То се намира на около 70 км от Палермо и отново трябваше да преминем през ужасяващия трафик на града. Пропускам го, описала съм го в предният ни ден и след около час и малко пристигнахме в Чефалу.
Да не забравя да предупредя. По пътя има част, за която се плаща такса. Има бариери на които спирате и, при влизане, си взимате билет, а при излизане си плащате. Всичко е с автомати, няма никакви хора, но и направено елементарно. Tаксата беше 1,10 евро, а автоматите връщат монети.
В Чефалу първата ни спирка беше плажа, до който има огромен паркинг. Цената за цял ден беше 8 евро, иначе е по едно евро на час.
Вече беше време за обяд, а ние толкова много искахме да поплуване в тая жега, че изобщо не търсихме ресторанти, а взехме по един сандвич от най-близкото кафене и веднага се опънахме на пясъка. Това се оказа добро решение, сандвичите бяха чудесни.
Красивото Чефалу предлага рядка комбинация от туристически забележителности : един от най-прекрасните плажове в Сицилия ръка за ръка с един от най-големите шедьоври на Арабо-норманската архитектура.
На плажа е добре да се дойде по-рано, защото е доста известен и посещаван. Има достатъчно платени и безплатни зони, а водата е идеално топла за плуване до октомври. Най-интересното за него е, че се намира в града и, буквално, някои от къщите започват от него.
Както виждате, водата отново беше кристална и доста плитка, така че посещение с деца не би било никакъв проблем.
След като прекарахме няколко часа тук решихме, че е крайно време да посетим и някоя забележителност, започвайки от самите улички на града. Страхотно е да се помотаете из тях, защото можете да усетите истинската атмосфера на града и да разберете защото именитият режисьор Джузепе Торнаторе е избрал Чефалу за снимките на филма си „Кино Парадисо“.
Разхождайки се стигнахме до Античната пералня, която е изцяло издълбана от скала и се е ползвала до съвсем скоро. За да стигнете до нея се слиза по стъпала от камък от лава. Пред вас се открива място, полу-закрито и съдържащо множество басейнчета, захранвани от река Чефалино, която изтече през 22 железни чучура във формата на лъвски усти.
Покритата част е увенчана с голяма арка със силно арабско влияние. От дясната страна на входа ни посреща надпис, връщащ ни в древни времена, гласящ “ Тук тече Чефалино, по-здравословна от всяка друга река, по-чиста от сребро, по-студена от сняг“. Легенда твърди, че Чефалино извира от неспиращите сълзи на нимфа, която се разкайва за това, че е наказала със смърт любимия си, който ѝ изневерил.
Посещението е безплатно, а забавно и ни показва една част от живота на местните, не толкова популярна.
Градът е доминиран от монументална скала, която се извисява на над 270 м, известна още на финикийците като „Носа на Херкулес“, където се намира Храмът на Диана, мегалитна сграда, свързвана с почитането на водата, за което ни показва близката цистерна, датираща от 9 пр.Хр.
Историческата част на града се намира под сянката на този бастион и се е оформил около туптящото му сърце, което без съмнение е Катедралата, гигантска постройка от крал Рожер II Нормански.
Според легенда катедралата е построена тук, а не в столицата Палермо, заради клетва, която крал Рожер направил към Христос, когато се спасил от буря в морето и акостирал на бреговете на селото. Всъщност, много по-реално е мотивите му да са били повече от военно-политическо естество, имайки предвид териториите и естествената крепост от скалите наоколо.
Може да звучи странно, но норманският крал е открил вдъхновение за тази демонстрация на силата си в ислямската архитектура. Линиите на сградата са същите като на други шедьоври в Палермо, вдъхновени от зиридските и хамамидските крепости, характерни за Магреб (това е името за държавите в северна Африка). Катедралата представлява сурова сграда, с две кули, но впечатляваща благодарение на златото по стените и отраженията на мозайките. Вътре, колонада маркира околната среда и води вниманието ни към Христос Пантократор, красива византийска мозайка на златен фон с надписи на гръцки и латински. Дървеният кръст, висящ в централната апсида е от Гилермо да Песаро. Впечатляващ е и манастира, свързан с катедралата, декориран с колони и резбовани капители.
С тази забележителност приключи и нашата разходка из Чефалу. Хареса ни градчето и препоръчвам да му отделите време, независимо дали сте почитатели на архитектурата и музеите или на плажовете и разходките. Тук можете да се насладите и на двете, или само на това, което ви е интересно. Както се казва, има за всекиго по нещо.
Ето още малко снимки из градчето, като за последно 🙂
Да не забравя да добавя, тук за първи път видях как наистина трябва да се приготвят невероятните каноли. Истинските, оригинални сицилиански каноли се продават, като тестената част се пълни с крема чак когато си ги поръчате, за да може да са хрупкави, а не да омекнат. Както можете да си представите, бяха да си оближеш пръстите …
Приключвам разказа с две снимки от пътя и от скалите до нашата къща за да започна подготвям пътеписа за следващия ни ден до Палермо. Както можете да си представите, градът беше шумен, шарен, изморителен и много, много интересен.
Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!
