Сицилия – ден първи и втори

Та така, вече разказах за първата част от пътуването ни през Бергамо, време е за втората. Полетът ни до Палермо беше отново с Раянеър и премина безпроблемно, като задължително трябва да спомена кацането и най-безумното пляскане, викане и въодушевление, на което съм присъствала.Това явно беше категорична заявка за емоционалността и манталитета на хората, на чийто остров отивахме.

Кацнахме на летище Палермо, което не е хич голямо и тръгнахме да си търсим колата под наем. Лично за мен, в Сицилия е почти задължително да имате кола, защото междуградския транспорт е леко нередовен и то по най-неочакван начин. Чувала съм история как си има разписание, но автобуса просто не идва и никой не знае защо, как и ще дойде ли изобщо следващ! И явно това явление е нещо нормално, защото местните дори не били притеснени или ядосани!

При нас проблема с наемането на кола беше по-сложен от обикновено, тъй като на връщане полета ни беше в 6 сутринта, което значеше, че колата трябва да я оставим около 3.30 през нощта и автоматично работното време на гишетата на компаниите отпадаше. Търсих аз, търсих аз, почти никой не беше обявил какво се прави в такива случаи, а аз не исках да рискувам да пробвам на място, защото фермани могат да изпишат за проблемите на хората с колите под наем в Италия и особено Сицилия. Най-накрая се спряхме на Alamo, които изрично си бяха написали, че няма проблем да се оставят ключовете в кутия на летището, просто се дължи такса.

Та, резервирах си директно от тях, без посредници, с пълна застраховка за седем дни. Пълна застраховка, поне за мен, е задължителна, може би не навсякъде, но в Сицилия, защото едно, че ви изнудват и тормозят, ако не си я направите и второ – шанса някой да ви одере или удари е огромен в тези тесни улички и кошмарно движение.

Когато кацнахме и дойде време да си вземем колата само на тяхното гише нямаше опашка! Страхотен късмет, при условие, че за другите чакаха по минимум 10 човека, което няма какво да се лъжем, забавя и изнервя доста началото на почивката ви.

Всичко мина супер гладко и след пет минутки имахме вече всички документи, без взета допълнителна такса за оставянето на ключовете и ни упътиха към паркинга за да ни дадат и самата кола. Паркинга за всички коли под наем е на едно място, само трябва да откриете вашата си фирма. При нас беше в единия край и бързичко получихме един малък Фиат Панда. Оказа се, че това е най-масовата кола в Сицилия и за нашите нужди беше повече от перфектна. Горещо ви препоръчвам да не взимате голяма кола, имате шанс да се окажете в ситуация, в която ще ви е невъзможно да вземете завой или да минете през някоя уличка.

Натоварихме се и поехме по 23 км до Мондело и базата ни за следващата седмица. Мондело е нещо като вилната зона на Пaлермо и се слави с един от най-добрите плажове в района. Това и беше причината да се установим точно там, а и апартамента ни имаше безплатен паркинг в двора на къщата. Ето го и апартaмента, който беше повече от прекрасен и препоръчвам горещо.

Докато стигнем до него беше станало и време за вечеря, а нямахме време нито за магазин, нито да търсим каквото и да било. Да не забравя да отбележа, че магистралата от и до летището беше най-добрият път, който срещнахме в Сицилия и ни остави с грешното впечатление, че всички са така 🙂 Гледките наоколо бяха извънземни, острова е с много интересна природа и аз се скъсах да снимам докато шофирахме, за съжаление не всички снимки са добри. Ето една от летището, дава бегла представа.

Още по пътя ви посреща напомняне за нелеката съдба на Сицилия в борбата ѝ с мафията – паметника на убитият, заедно със семейството си, прокурор Джовани Фалконе.

Няколко километра по-нататък виждаме и това:

Не зная дали сте започнати с тази трънлива история, но ето линк за най-показните и ужасяващи убийства, които мафията е сътворила и са белязали острова. Няма да навлизам в повече подробности, тъй като не се смятам и за спец по история и политика, но ще кажа, че дългата ръка на мафията се усещаше…

Да се на върнем на пътуването ни все пак. Беше дошло време за вечеря и единствения ни вариант беше близък ресторант. Гугъл даваше 20 мин пеша до него, но никой не предупреждаваше, че трябва да минем през сицилианската версия на Dark Hedges, при това по тъмно и с постоянен трафик с превишена скорост.

нощем лампите почти не се виждат заради гъстите корони на дърветата

Все пак стигнахме цели, въпреки пресичането на пешеходни пътеки, които никой не зачита (това се случваше навсякъде из острова) и успяхме дори да се насладим на красивите вили из Мондело, които видях по-добре на дневна светлина на следващия ден.

A eто и ресторанта, който препоръчвам веднага Bar Pasticceria Alba, където и разбрах, че това ни пътуване ще се отрази много негативно на килограмите и фигурата ми. Ястието ми е фетучини с риба меч, патладжан и мента.

Така вакханалийски приключи вечерта ни за да може следващият ден и първият ни плаж да дойдат още по-бързо 🙂

Тъй като бяхме далеч за ходене пеша до плажа трябваше да намерим места за паркиране в центъра на градчето. Много е важно да запомните едно нещо за паркирането в Сицилия – различните видове места са оградени с различни цветове линии. Сините са за платено паркиране, белите – за безплатно, а от жълтите стойте надалеч, защото са или за инвалиди или за местни. Платено паркиране има на достатъчно места, продават се билети, 1 час- 1 евро.

Можете да си ги купите от автомат (често няма) или магазинчетата за цигари. При особени случаи и вървежни места има едни чичковци, които ви продават билетите, много са услужливи, само дето си взимат и едно евро за тях 🙂 При първото си паркиране случихме на такъв, на следващият ден го прескочихме, но при взимането на колата същият ни направи скандал 🙂 Та, имайте си едно наум.

Паркинга беше точно до плажа, чиято платена част струваше по 8 евро за шезлонг и чадър, а след 14 ч. – 5 евро. От тази опция също се възползвахме само първия ден, безплатната част беше точно толкова чиста, а и по близо до водата.

Както виждате плажа е божествен, това беше най-чистата вода и ситен пясък, които съм виждала! Плуваха рибки около краката ни, а ако останеш неподвижен за малко те и хапваха! За деца е изключително подходящ, защото е плитък доста далеч от брега, а и по времето, по което бяхме ние (средата на септември) нямаше и много хора.

Попекохме се и поплувахме доволно количество време, но започна да не ни свърта на едно място… Естествено, аз бях отбелязала много неща за разглеждане, но решихме да отидем до катедралата в едно близко градче – Монреале. Тук се сблъскахме челно и с истинското сицилианско шофиране и косите ни се изправиха!

Мисля, че всички сме чували за тази специфична особеност на италианците, но нас ни беше за пръв път. Е, всичко, което сте чули е вярно 🙂 Правила не се спазват, няма маркировка по булевардите, предполагам за да могат по-лесно да си карат който където му скимне, а за предимство дори не са и чували! Особено впечатляващо беше излизането от малка уличка, което се случваше без да се оглеждаш и с мръсна газ… Абе, не случайно решихме разходката ни до Палермо да е с автобус, а не с колата.

Но тук само минахме през крайната част на града за да достигнем до близкото мъничко Монреале, което уютно се е сгушило на един хълм и съзерцава залива на Палермо. Градчето е най-известно с невероятната си норманска катедрала, за която ще ви разкажа след малко. Можете да стигнете до него с автобус от Палермо, а има и много приятни местенца за хапване и почивка след изтощителното обикаляне на най-голямата му забележителност.

Тук виждате гледката от паркинга за катедралата, който е обособен специално за посетителите. Ето тук можете да видите работното му време, а цената за час беше две евро. Плаща се на място на едни момчета, които стоят на сянка и записват коя кола в колко часа влиза 🙂 Тъй като паркинга е на по-ниско ниво от улицата отиваща до катедралата, има асансьор, който ви води до нейното ниво и със страхотна гледка. Ето линк към видео:

След като се качите имате не повече от пет минути ходене до този впечатляващ архитектурен шедьовър, а по пътя ви следват тези гледки :

А ето я и самата катедрала и уютното площадче пред нея :

Една от най-големите забележителности в Сицилия, катедралата в Монреале била замислена повече като политическо заявление, отколкото като художествено такова. Резултата е най-важният монумент за артистичните вкусове на норманите в цяла Сицилия.

Цялата концепция на норманското кралство като най-висока светска и религиозна власт е показана тук по несравним начин. С цикъла си от мозайки на златен фон и изключителния си манастир, катедралата заема място като една от най-добрите в цялата история на европейското изкуство.

Построена е от Уилям II след като английският архиепископ се опитал, със солидната помощ на папата, да наложи авторитета си над краля чрез отказа си да уважи молбата на неговия баща да бъде погребан в Чефалу, вместо в катедралата в Палермо. Уилям II веднага се заел да построи по-голяма и по-пищна катедрала, назначавайки свой собствен епископ и превръщайки я в кралски пантеон. Резултата е оцелял почти непокътнат от построяването си.

Въпреки, че монрелската катедрала се е отдалечила от концепцията за пространство на източна Византия, духът на византийската култура присъства доста осезаемо във великолепните мозайки, които покриват всяка възможна повърхност.

Невероятно е, че художниците от Константинопол с помощ от местните майстори са успели да покрият всичките стени (6 340 кв.м.) за краткото време от 1179 до 1182 г. и то с такова невероятно качество.

Можете да проследите Старият и Новият завет като започнете обиколката от главният кораб на южната стена на централната част и се движете по часовниковата стрелка. Ще видите историята на създаването на света и на Ева, падането на човека, изгонването от рая и даването на заповедите на Каин и Ной. Продължавайки по южната стена ще проследите ковчега на Ной и историите на Авраам и Яков.

Както мозайките са изключително впечатляващи, така за някои художествената стойност на манастира не им отстъпва. Toй е най-значителната останка от бившото бенедиктинско абатство, което също е било построено по заповед на Уилям. 26 -те арки на всяка от четирите страни гледат към тучна градина, и се крепят от 228 двойни колони с двойни капители.

Тези колони са или гладки или инкрустирани с цветни камъни, като нито едне двойка не е еднаква с друга, а по ъглите ще откриете малки релефни колони. Детайлът на резбата на капителите е не само впечатляващ, но и темите им са интересни – странни животни, човешки фигури, митични зверове.

В ъгъла се намира фонтан с орнаментирани колони с още по-впечатляваща изработка, а в центъра, водата се излива от стълб със зигзагообразен мотив и скулптурна декорация на върха.

Най-впечатляващата част от екстериора е източната страна, с три апсиди, които са запазили оригиналният си вид. Фалшиви арки са покрити с различни декорации, символ на литургическа възвишеност.

Фасадата с входа не е толкова впечатляваща, а е леко простовата, като една от кулите ѝ не е довършена. Но двата бронзови портала са забележителни. Западният портал, творба на Бонано Пизано от 1186 г. е най-голямата бронзова врата за времето си с 7.8 м височина и 3.7 ширина и 42 квадратни панела с библейски сцени. По-малкият северен портал е от Барисано да Трани, по същото време, и има 28 панела, изобразяващи светци и евангелисти.

От западната страна на олтара потърсете изхода към стълби, които водят към покрива на катедралата. Въпреки, че някои от коридорите са доста тесни и неудобни, те дават възможност на посетителите да се разходят по горните стени около църквата. Можете да се насладите на впечатляващи гледки към катедралата, манастира, града и залива на Палермо.

Ако искате можете да посетите само катедралата, като входа е безплатен, но ако искате да разгледате целият комплекс, цената е 16 евро. Друго нещо, което не трябва да забравяте е облеклото! Никакви къси панталони и голи рамене и при мъже и при жени. Ако все пак сте забравили на входа може да си купите нещо като дъждобран от плат, на цена 1 евро, който ви покрива от горе до долу.

Пред катедралата има малко площадче, наречено Виторио Емануеле и една малка прекрасна пастичерия, в която можете хем да отдъхнете, хем да хапнете страхотни вкусотии. Ето само малка част от тях:

И площадчето:

Друго особено в градчето няма, така че можете с чиста съвест да потеглите към следващите си задачи. В нашият случай това беше кратка почивка и намиране на място за вечеря.

Няма да се впускам в големи обяснения, поста и без това стана дълъг, но този път се разходихме до центъра на Мондело, където освен големият избор на ресторанти ни посрещна и страхотна гледка на свечеряване.

Бързо си избрахме заведение, първо заради менюто, а и заради големият брой хора, седнали в него. Никога не ходим на места, които са празни 🙂 Ето го и него – Poldo 2 Mondello. Тук ядох най-вкусното ризото с морски дарове на света, имаше повече морски гадинки от ориз, а самата порция беше огромна. Останалата част от менюто ни беше стек от риба меч и пица Маргарита, и двете повече от страхотни. Препоръчвам заведението, а и сядахме в него още няколко пъти.

Оставям ви с тези невероятни вкусотии за да започна да подготвям следващият ден, в който бях приготвила специална изненада за мъжа ми, любител на изтока 🙂

Очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.