Долината на Рейн-ден три

Рожден ден празнувам аз, рожден деееен 🙂

Та така де, имах рожден ден и какъв по-добър начин да го отпразнувам от това отново да сме на път.

Първата ни спирка за деня беше най-известният замък в този район – Бург Елц. Деляха ни около 45 км, но ние нямахме търпение да го стигнем, така че не губихме никакво време и веднага се метнахме на колата. След 40-50 минути (пътят е планински и с доста завои и ограничения на скоростта) стигнахме и до паркинга.

Той не е близо до замъка, има си ходене, а цената му за деня е 2 евро. От него, ако не ви се ходи пеша, има микробусче, което за 5 минути ви закарва до входа на замъка, отново за 2 евро. А ето и главният герой :

Замъкът Елц се намира във Виершем, област в западно-германския район Ринланд-Палатинат. Различното от всички други известни замъци, излезли като от приказка, е че не се намира на хълм, а на скала, обградена от реката Елцбах и гъстата гора Елц.

Приема посетители от късен март или ранен април то ранния ноември, всеки ден от 9,30 до 5,30 ч. За всеки случай проверявайте и в официалния сайт. В пиковия сезон има големи опашки, така че се запасете с търпение, билети онлайн не се продават. Ние бяхме рано и все още нямаше много хора, но много приятно впечатление ми направи факта, че когато хората, продаващи билетите, видяха, че сме с малко дете му подариха малко пакетче бисквити „Prince“. Не е нещо много или скъпо, но и детето, и ние бяхме трогнати. Цената е 10 евро, децата влизат безплатно. Лошото е, че вътре в замъка е забранено снимането.

В момента замъкът е собственост и се поддържа от 33 поколение от семейство Елц. С вековете, докато Елц е вдъхновявал много писатели, поети и художници, също така е бил изправян срещу завладявания и опити за разрушаване.

Строежа на средновековният замък, на който се възхищаваме днес започнал през 9 и 10 век. Това, което е било малко имение, заобиколено от високи скали, се е превърнало в укрепен с високи стени замък. Главният строеж е бил между 11 и 13 век – периода на династия Щауфер. По това време и за пръв път се споменава името Елц.

През 1157 г. император Фредерик I Барбароса издал декрет за дарение на замъка, който бил подписан и запечатан от Рудолф фон Елц като един от свидетелите. По това време той пребивавал в малък комплекс до Елзбах. Останки от този първи замък днес са интегрирани в частта Кемперих и могат да се видят и до днес. Може би най-старият изрисуван комин и наскоро откритата изрисувана арка на прозорец датират от същото време.

Братята Елиас, Вилхелм и Теодерих, собственици на замъка,влезли в спор и разделили семейството през 1268 г. Това довело до разделянето на замъка и на земите на три нови клона.

Ето и какво ще видите по време на обиколката с екскурзовод : Започва се с оръжейната. Входът на частта на семейство Рубенах бил превърнат в оръжейна през романтичния период. Съдържа най-старите оцелели оръдие, пробойни и обсадни оръжия както и селекция от пушки от 14 до 17 век.

Следва долната зала, която е била дневната на семейство Рубенах. Построена е през 1311 г. и в нея се намира известната картина „Мадона с дете и грозде“ на Лукас Кранах Старши.

Горната зала със стенописите от бургундски художник, готическия параклис и цветните си прозорци е наричан и спалнята, заради голямото резбовано легло.

Стаята за обличане, свързана със спалнята е също декорирана със стенописи от 15 век, орнаменти и фигурални изображения на членовете на семейството. Два от портретите изобразяват Юта и Ланселот фон Елц от 1451 г.

През 1881 г. граф Карл обзавел стаята над входа на Рубенах като кабинет за съпругата си Лудвин. Стенописите от Е. Кнакфус изобразяват късно-готически лозя, обграждащи негов и на двамата му сина и шест дъщери портрети в романтични рокли и пози.

Тази стая е кръстена на двамата избиратели от семейство Елц – Якоб цу Елц и Филип Карл цу Елц от Майнц. Оригиналната мебелировка показва стилистичното развитие през 17 и 18 век.

Тази средновековна зала от ранния 16 век била използвана за фестивали и преговори от всичките три клона на семейството. Забележителни са оригиналните тежък дъбов таван и хералдическия фриз, както и някои от красивите брони.

А ето тази нестандартна стая, наречена Ангелската стая или Ловната стая, съдържа ловни трофеи, елегантни ловни оръжия, мебели с фина интарзия и стари амбразури, датиращи от първоначалния строеж на замъка. До нея се намира тавана на параклиса с колекция от модели на оръдия.

Стаята Уамболт е обзаведена с красиви инкрустирани мебели, датски портрети, късни ренесансови гоблени, както и исторически домашни уреди – преса за дрехи, чекрък и макара, датиращи от 17 и 18 век.

Тази малка стая е наречена Стаята на графинята или детската стая, заради картините на деца и млади членове на семейство Елц или техни роднини от 17 и 18 век. Тук можете да видите и, може би, най-старото оцеляло ренесансово легло в Германия, направено около 1520 г.

Залата на знамената е от 1480 г. и е една от най-впечатляващите стаи в замъка, заради пищния си късно готически сводест таван. Предполага се, че преди е била параклис, вграден в частта на Грос Родендорф около 1510 г. По-късно е била използвана като дневна и трапезария.

Кухнята на Родендорф от 15 век е една от оригиналните четири кухни в замъка Елц. Предметите изложени тук датират от 15 до 19 век.

Архитектурата на замъка е и най-голямата му атракция – има осем кули, издигащи се на 35 метра височина, а неговите арки, покриви и дървени рамки го правят въплъщение на определението „замък“.

Връщането до паркинга може да е отново с бусчето или пеша по живописна пътека в гората. Само трябва да имате предвид, че има изкачване и ако нямате сили е по-добре да го пропуснете.

Следващата ни спирка беше замъкът Кохем, намиращ се на около 40 минути от Елц. Тук проблема с паркирането беше голям, затова ще ви кажа всички възможности, които имате.

В центъра на града има няколко платени паркинга, които през уикенда бяха претъпкани. Все пак намерихме едно местенце, но проблема беше, че може да се стои само два часа. Така или иначе, ако разглеждате само замъка ще са ви достатъчни. Цената беше 2 евро на час.

За да стигнете до замъка има два варианта, като много хора предпочитат автобусчето,което е пуснато специално до замъка, защото си има сериозно катерене. Цената му е 4 евро за отиване и връщане, като разписанието и повече подробности можете да видите тук. Ние също щяхме да го вземем, защото вижте къде е замъка, но тъкмо го бяхме изпуснали и нямахме време да чакаме следващия.

Така, че поехме нагоре, жената в информационния център каза, че отнема максимум 20 минути, а имахме и запазен час за тур. Вижте от къде трябваше да минем :

Важно е да си купите организиран тур предварително, защото са само на определен час, а на английски има само няколко за цял ден. Цената е 6 евро. Ние успяхме да стигнем за нашия, но горе не можехме да си поемем дъх, въпреки красотата, която ни посрещна.

Замъкът Кохем датира още от първи век, от 1000 г. Тогава е бил дом на палатински графове и е построен по заповед на граф Ецо и е използван главно като защитна структура. Твърди се, че по това време в него са живели 40 000 рицаря. Кралят слънце Луи XIV нападнал и изгорил целия замък през 1688 г. Чак през 1868 г. Лоу Равен, берлински бизнесмен, започнал реконструкцията му до нео-готическата сграда, която виждаме в момента. Замъкът се извисява на стометров хълм над река Мозел.

По време на тура можете да разгледате десет стаи и, за щастие, снимките са позволени.

Има популярна легенда за прислужник, който пътувал и чул група въоръжени мъже да планират атака срещу замъка. Той побързал да предупреди и когато мъжете се появили били победени от добре подготвените рицари на замъка. Рицарите отпразнували победата с храна и вино. Това започнало традиция, наречена Knipp Monday. Всеки може да усети тази традиция след тура на замъка като участва в Кралският пир. Лорда на имението ще ви посрещне с чаша местно вино и ще ви настани за четири часов пир.

Ние не участвахме в него, но накрая на тура, в последната стая, организаторите бяха приготвили много приятна изненада за всички деца. Под стълбището, в таен шкаф бяха скрили съкровище от златни шоколадови монети, от които всяко дете можеше да си вземе. Няма нужда да ви казвам колко бяха впечатление всички, барабар с родителите.

И, разбира се, да не пропусна да покажа и прекрасните гледки, откриващи се от замъка.

След обиколката беше лесно – само надолу. Сблъскахме се, обаче, с друг проблем – искахме да разгледаме града, но времето ни за паркинга изтичаше. Чудихме се дали да не се опитаме отново да платим за два часа, но нямаше кой да попитаме дали може и решихме да действаме на сигурно и да попитаме чичко Гугъл. Оказа се, че съвсем близо има голям паркинг, който дори беше по-евтин. Ето къде се намира, а цената беше 0,40 цента за първите 30 минути, всички следващи по 0,20. Оставихме колата и отново тръгнахме на разходка.

Град Кохем е бил обитаван още в келтските и римски време, а за първи път е споменат в документи през 886 г. През 1332 г. получава права на град и малко след това са построени и градските укрепления, които съществуват и до днес. По време на Втората световна война голяма част от града е бил унищожен. Заслужава си да се види дори само заради малките павирани улички

, но обърнете специално внимание на Маркплац, където се намира бароковото кметство от 1739 г.

Най-голямата от трите запазени средновековни порти на Кохем е Enderttor. Построена е през 1332 г. в северния край на града. Стотици години тя е била ориентир за пътниците в района между Кьолн и Франкфурт. Както и много други порти, Ендетор е била и градския затвор на Кохем, а сега добавя средновековен чар към стария град.

Близо до горната част на стария град, крайречната улица се разширява в парк и точно преди да стигнете до моста Skagerrak-Brücke може да се насладите на най-красивата гледка по долината на река Мозел.

Ако имате желание можете да си вземете и разходка с корабче, но ние вече нямахме сили и искахме просто да се приберем. Все пак ме чакаше празнуване на рожден ден и път до квартирата ни.

След този изтощителен ден ви поздравявам с импровизираната ми торта и напомням : не спирайте да пътувате 😉

Please follow and like us:
error

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.