Кьолн

Просто нямаше как да сме толкова близо до този известен град и да не отидем да го разгледаме, поне за ден.

Намира се на около 120 км от Браубах, така че веднага след закуска се качихме в колата и поехме натам. Разбира се, нямаше да сме ние, ако първата ни спирка, а и паркинг за колата ни през деня, не беше зоопарка 🙂

Основан е през 1860 г. и е една от най-старите, но в същия момент и от най-модерните зоологически градини. Никъде другаде не може да се види така добре развитието на зоопарковете, сградите започват от менажерията от 19 век до дивият резерват от 21 век, от слонската къща в мавърски стил и бившата къща на птиците в стил на руска базилика, датираща от 19 век до острова на маймуните, създаден в стил Хагенбек и модерни светове като джунглата.

Тъй като мястото за големите котки е отворило преди десет години, вече имаме възможност да наблюдаваме животните през стъкла, а не през решетки.

Превръщането на старата къща за птици в къща на Южна Африка за примати, показва традиция и прогрес.

През 2004 г. пък е отворен отново парка за слонове, даващ на животните най-много място от всеки друг зоопарк на север от Алпите.

Зоопарка притежава над 500 различна вида животни от целия свят и океаните, включително хищниците, както и прекрасен аквариум с терариум и инсектариум.

Особено впечатляваща беше и детската площадка, на която, ако имате нерви може да прекарате и цял ден 🙂

Да не пропусна хипопотамите, които имаха малко, и изобщо цялото тяхно пространство, заедно с крокодилите.

Входа струва 19,50 евро за възрастен и 9 за деца над 4 години. Вътре без проблем може да изкарате цял ден, има ресторанти, будки за храна и сладолед, сувенирни магазини, изобщо всичко, за което се сетите.

Ние стояхме половин ден, като едва изкарахме сина ни, но оставаше да видим още малко от забележителностите на града.

Първата спирка в същинският град, разбира се, беше катедралата. Може да се види от почти всяко място в центъра, тя се извисява над покривите и комините на града. Все още е втората най-висока сграда в Кьолн, след телевизионната кула. Височината ѝ е 145 метра, а основната част с кръста е 86 м. Общата площ е почти 8000 кв.м. и събира 20 000 човека.

Основният камък на готическата катедрала е положен на 15 август 1248 г. при празнуването на Успение Богородично. Явно старата катедрала вече не е била достатъчно представителна за мощите на Тримата крале, които архиепископ Рейналд фон Дасел донесъл през 1164 г. от победеният Милано. Тези реликви превърнали катедралата в едно от най-посещаваните места за поклонение в Европа. През ранния 16 век строежа бил спрян, частично заради липсата на средства, отчасти и заради липсата на интерес.

По това време ниската част на южната кула с камбанарията, както и дългият нев с кръста били завършени до ниските арки. Северната кула почти не съществувала. За повече от 300 години панорамата на града била доминирана от огромния торс и строителния кран на незавършената южна кула.

Около началото на 19 век поддръжници на германското романтично движение събудили обществения интерес към завършването на катедралата, благодарение на влечението си към Средновековието. Продължаването и завършването на сградата се превърнало във въпрос на национална чест за германците. През 1842 г. крал Фридрих Вилхелм IV положил основния камък за продължителните работи. Катедралата била завършена през 1880 г.- точно по плана от Средновековието, за рекордните 38 години.

Малко чудо е и, че катедралата е оцеляла през Втората световна война, въпреки масивните бомбардировки и сериозните си разрушения..

В наши дни главните фактори, влияещи на катедралата са времето и природните явления. Над 80 каменоделци, майстори и стъклари работят постоянно по поддръжката и реставрацията на сградата.

Каменният масив в интериора изглежда, че се издига почти безтегловно до 43 метровите си балдахинови арки. Тесният главен нев, водещ до олтара е ограден от два странични. В северния светлината преминава през пет великолепни прозореца, които произхождат от късните години на кьолнските витражи.

През 2007 г. изцяло нова концепция била създадена в южния нев. Лекият, обикновен прозорец, заменил витража, разрушен по време на Втората световна война. Художника Герхард Рихтер създава творба, покриваща 100 кв.м. от безкрайни цветни квадрати.

Смесването на старо и ново се получава и при бронзовия олтар от Елмар Хилебранд. Зад него е високият иконостас с галерията на хора – една от най-прекрасните в западния свят. Картините в нея са добавени около 1340 г. Над тях са скулптурите на Христос, Дева Мария и апостолите.

Зад олтара се намират мощите на Тримата крале – Каспар, Мелхиор и Балтазар, патроните на Кьолн, заедно с мощите на свети Феликс и свети Георги от Сполето. Олтара е висок 153 см, дълъг 220 см и тежи около 300 кг.

По пътя към галерията на хора минавате покрай органа. Разпятието от Геро виси в параклис и е най-старата голяма скулптура на разпънат Христос от тази страна на Алпите.

Най-старият прозорец в катедралата (от 1260 г.) все още се намира на първоначалното си място в параклиса на тримата крале.

Друго голямо произведение на изкуството може да се види в параклиса на Дева Мария. То е олтар с три крила, рисуван от Стефан Лохнер за параклиса на кметството, който показва тримата светци-крале, света Урсула и свети Гереон заедно с мъченици.

В средновековната крипта, съкровищницата на катедралата е дом на богата колекция от църковни скъпоценности, датиращи още от 4 век. Предметите там са направени от злато,сребро, бронз и абанос, като включват свещени реликви, текстил, архиепископски знаци, скулптури от средновековието и находки от франкофонски гробове. Отворена е всеки ден от 10-18 ч., входа струва 4 евро.

Платформата на южната кула на катедралата предлага впечатляваща гледка от приблизителна височина от 100 м. За да може да се насладите на тази страхотна гледка над града и Рейн трябва да изкачите 533 стъпала. По пътя се подминава и камбанарията. От осемте камбани на катедрата, камбаната свети Петър е най-голямата свободно люлееща се камбана в света и тежи 24 тона. Цената за това удоволствие е 3 евро.

След най-известната забележителност на града остана малко време и за останалите.

Мостът Хоенцолерн е построен от 1907 до 1911 г. Замества катедралният мост, който вече не можел да поеме изискванията на все по-развиващият се влаков трафик. Специалната черта на конструкцията на новият мост е, че е бил построен под продължащото използване на стария мост и постепенно е бил подменен. След завършване се е състоял от три свързани арковидни моста, всеки от три арки.

Той е единственият мост в Кьолн, който не е бил разрушен от бомбите. Всъщност, Вермахта сам го взривява при наближаването на съюзническите сили на 6 март 1945 г.

След войната един от влаковите мостове е възстановен, но другите два не. Между 1956 и 1959 г. са добавени допълнителни дървени арки, така че в момента влаковете имат шест линии по моста. По Хоенцолерн има и ленти за пешеходци и колела.

В момента на моста висят над 40 000 катинара, сложени от влюбени двойки, но градската управа мисли да ги премахва, тъй като тежат прекалено много (добавят 2 тона към моста и може да доведат до пагубни последици).

Старият град на Кьолн има специфичен исторически чар. Посетителите са впечатлени от тесните селски улички, оградени от традиционни стари къщи. Безброй бирарии, пъбове и ресторанти се редят един след друг.

Намиращ се точно до Рейн, Старият град заедно с катедралата, римската църква Свети Мартин и кулата на историческото кметство, формират световно известната Рейнска панорама. В района има много музеи, монументи и фонтани. Също така и няколко исторически останки като Археологическата зона.

С отличителната си кула и тристранно място за хор, църквата Великият свети Мартин е формирала контура на историческия стар град на Кьолн още от средновековието. В римски времена това място се е намирало на остров по средата на реката и е имало само няколко склада.

Пострадала е сериозно през Втората световна война, а впечатляващи археологически разкопки са направени под мястото за хора.

Горните части са възстановени и са в типичния рейнски архитектурен стил от 1150 до 1250г. Интериора днес се характеризира от една страна от внушителната архитектура, а от друга от минималистичната мебелировка и украса.

Разбира се, в Кьолн може да разгледате и доста музеи, да се разходите из парковете или просто да се помотаете по улиците. Ние имахме сили още само за по една торта 🙂 Няма нужда да казвам, че бяха страхотни!

С това сладко изкушение приключвам този пътепис и започвам следващия, в който ще разкажа за двата най-известни замъка – Бург Елц и Кохем. А и да не забравяме, че имах рожден ден! Така, че очаквайте продължението и не спирайте да пътувате!

Please follow and like us:
error

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.