Долината на Рейн- ден първи и втори

Може все още да не съм дописала пътеписите си за Мароко, но последното ни приключение беше толкова прекрасно, че ме сърбят пръстите да почна да го описвам.

Миналата година за рождения ден на мъжа ми решихме да се разходим из замъците в Бавария. Толкова ни хареса този тип пътуване, че повторихме и тази година, само че повода беше моя рожден ден.

В Германия има над 20 000 замъка, така че избора кои точно да видим не беше хич лесен. Все пак най-важното беше да има летище наблизо и подходяща база, от която да обикаляме всеки ден.

След известно взиране в картата и проверяване из сайтовете за настаняване се сдобихме с билети до Кьолн с Раян еър. Те пък ни смениха полетите с неудобни за нас и накрая летяхме до Франкфурт с Уиз еър. Полетите на трима ни (двама възрастни и дете на почти четири) струваха 210 лв.

От летището взехме кола под наем, тъй като нямаше никакъв шанс да разгледаме всичко, което бях предвидила с градски транспорт. Колата беше отново чрез сайта Rentalcars, а за първи път ползвахме Budget. Всичко мина бързо и спокойно, падна ни се Renault Capture, който ни беше изключително удобен и подходящ за трима ни.

Та, нека истинското пътуване започне 🙂 Пристигнахме навреме във Франкфурт, взехме си колата бързо и поехме към Браубах – селце, близо до Кобленц, в което щяхме да пребиваваме следващите няколко дни. Селце е даже силна дума, защото то има точно три улици, един магазин и две кръчми. О, и да не забравяме – замък…

За нас беше перфектно – спокойно, близо до целите ни и на нормална цена. Апартамента го взехме отново от airbnb, ето и линк към него. С наставянето приключи и първия ни ден, все пак кацнахме в 18 ч.

Бях подготвила сериозен списък от замъци за посещение, а на място се оказа, че има още три пъти по толкова. Само в малкото разстояние до Кобленц имаше три!

Все пак нямаше как да ги видим всички и затова започнахме по симпатия 🙂 Първият беше Burresheim – намира се на северозапад от Майен и принадлежи на местната църква Санкт Йохан. Заедно с Бург Елц и замъкът Лисинген, той е един от малкото, които никога не са били превземани или разграбвани и са успели да преживеят непокътнати войните от 17 и 18 век, както и социалните катаклизми на Френската революция.

През тъмните векове, замъкът бил резиденция на рицари и крепост едновременно. Въпреки това думата дворец му отива също, заради впечатляващия интериор, който оставя посетителите да мечтаят за дните от времето на Снежанка. Всички поколения, владеещи го са допринесли с мебели и картини, както и декорация.

В същия момент, замъкът Бюресхейм, както всички, се състои не от една единствена сграда, а от кула, много защитни стени, порти и пасажи, както и от голяма зала и изключително запазена зала за срещи на общината от 17 век. По време на богатата му история, замъкът е бил много кратно разширяван и преобразяван. След като последните собственици прехвърлили собствеността му към община Рейнланд-Палатинат, е започната масивна реставрация, включително и на оригиналните барокови градини.

Работното време, обаче, е изключително интересно. От 01 февруари до 14 март – само събота неделя и на официални празници от 10.00 до 17,00 ч. От 15 март до 31 октомври – от 10.00 до 18.00 ч. и от 01 ноември до 01 февруари, отново от 10.00 до 17.00 през уикендите. Въпреки, че ние бяхме там юни месец, замъкът отново работеше само през уикендите, така че успяхме да го разгледаме само отвън, но това изобщо не беше малко.

Следващата ни спирка, благодарение на една дама, следваща блога ми, беше Драконовия дворец. Както подсказва и името, замъкът беше изключително красив и с невероятна история.

Мисля, че не е нужно да обяснявам, че нямахме никакви проблеми по пътищата и, че шофирането в Германия си е чисто удоволствие. Този район на държавата, поне на мен, като природа и релеф много ми напомня за България, само дето е по-чисто и поддържано.

Пътят ни отне един час, като се минава през Бон. Паркинга е малко преди самият дворец, така че има ходене пеша по малък наклон. Плаща се на автомати и после си оставяте билетчето на предното стъкло. Ето и цените :

Минимума е три часа – 2 евро, които са напълно достатъчни за да разгледате, освен ако не сте решили да се разходите до руините на стария замък, тогава ще ви трябва повече.

По време на кратката разходка до замъка ще видите открит басейн, Нибелунгхале – сграда, в коятоима картини със сцени от операта на Вагнер „Пръстена на Нибелунгите“, драконовата пещера, построена през 1933 г. и съдържаща скулптура на динозавър и малък зоопарк за влечуги. Ние нямахме време да ги видим, но на някой може да му е интересно. Билета струва 6 евро за възрастни и 4 евро за деца над 4 години.

След тази отбивка и един завой по-късно се открива и входа на замъка. Той е отделна сграда в същия стил, от където се купуват билетите, има сувенирен магазин и кафене. Билета струва 7 евро, деца-5 евро, а работното време е както следва:

Януари и февруари 12  – 17 ч

Март до Юни 11 – 18 ч

Юли и Август 11 – 19 ч

Септември до 24 Ноември 12 – 17 ч

Твърди се, че Зигфрид, героят от Нибелунгите, е победил дракона Фафнир тук и се е изкъпал с кръвта му за да стане непобедим. Само тази история е достатъчна за да събуди любопитството ми и желанието да го посетя.

Всъщност, замъкът се намира в местността от седем хълма Зибенгебирг, между Кьонигсвинтер и Бад Хонеф. Драхенфелс е един от хълмовете, която гледа надолу към река Рейн от 321 метра височина. Скалите на хълма са формирани от древен вулкан и са използвани като трахитна мина от римляните.Материал от тук е използван при строежа на легендарната Кьолнска катедрала.

Днес хората идват за да видят нео-готическият дворец от 1882 г., построен от барон Щефан фон Зартер. Имал е редица частни собственици, всеки оставяйки ексцентрична следа в него(имало е планове за построяването на площадка за кацане на цепелини, превръщането му в увеселителен парк и дискотека през 70-те).

След смъртта на барон фон Зартер през 1902 г., Драконовият дворец преминава в ръцете на племенникът на барона – Яков Бизенбах. Яков решава да го преобрази и да го превърне в елитен хотел. Драконовият дворец разполагал с изключителна Изложбена зала, в която в продължение на много години барон фон Зартер бил събрал изключително ценни и красиви произведения на изкуството.

След като наследява резиденцията, Якоб Бейзенбах разпродал колекцията, за да може да инвестира много средства в поддръжката на изключителния дворец. След неговата смърт собствеността му се сменя няколко пъти, като собствениците го превръщали ту в католически интернат, ту в железопътно училище. Когато на власт идва Адолф Хитлер дворецът е превърнат в национал-социалистическо военно училище. Втората световна война и нейните бойни действия не подминават Драконовия дворец и той е частично разграбен и разрушен от бомбардировките. Следвоенният период също е жесток и дворецът е напълно занемарен и се превръща в руина. Но той възкръсва като феникс от пепелта благодарение на Пол Спинат. Той спасява уникалния шедьовър от гибел през 1972 г., след като откупува развалините на двореца и само за една година успява да го реставрира напълно. Пол Спинат се премества да живее тук и въпреки това до смъртта си през 1989 г., оставя вратите му отворени за всички, които желаят да го посетят.

Дворецът Драхенбург бил включен в националната листа на паметниците през 1986 г. През 1989 г. спешни мерки за реставрацията му били инициирани от фондация. От тогава насам те се грижат за него, като проектите още продължават.

А ето и малко гледки към реката :

След като обиколихме най-отдалечените от базата ни замъци беше време да се приберем. Пътят ни минаваше през Кобленц, а и наближаваше време за вечеря, така че решихме да минем и през него.

Тук се сливат реките Рейн и Мозел, той е портата към включените в списъка на „ЮНЕСКО“ терасирани лозя. За повече от 2000 години история Кобленц е видял много идващи и тръгващи си армии, но е запазил най-доброто от всичките си завоеватели.

Паркирахме колата до Избирателния дворец – една от най-важните дворцови сгради във френски класически стил в юго-западна Германия, и е един от последните построени дворци в Германия преди Френската революция. Построен е между 1777 и 1786 г. Пруският наследник на короната живял тук от 1850 до 1858 г., а по-късно е дом на кайзер Вилхелм I. Бил е почти изцяло разрушен през 1944 г., но е възстановен през 1950/51 г.

След него видяхме и сградата на Пруското правителство, ползвано през 1902-1906 г. Император Вилхелм II лично е направил промени по плана на кулите и на покрива. Резултата бил 158 м дълъг комплекс, в стил нео-романски, с две странични крила, който все още доминира пейзажа на брега на Рейн.

А ето и гледката от брега:

Седнахме да хапнем любимият си къри вурст и такъв дъжд ни запра, че единственото, което ни остана беше да тичаме до колата и да си се приберем… Естествено, в Кобленц има още много за разглеждане, но явно ще трябва да го видим друг път 🙂

Свършвам вече този станал дълъг разказ за да започна да подготвям следващият, посветен на Кьолн. Дотогава не забравяйте да пътувате!

Please follow and like us:
error

Author: marinelapetrunova

1 thought on “Долината на Рейн- ден първи и втори

  1. Чудесен разказ. Замъците по Реин са ми в план за близко бъдеще и информацията ще ми е пътеводна. Благодаря

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.