Малага

И така… мароканското ни приключение завърши през този последен ден.

Трябваше да станем доста рано тъй като напускането на хотела и тръгването ни с автобуса беше в 7 сутринта. Както можете да си представите, всички бяхме прилично изморени и почти всички заспаха моментално при потеглянето ни, но пък пропуснаха възможността да се насладят на гледките, които аз видях.

Маршрута ни до Малага премина през едни от най-добрите курорти и плажове в Испания. Видяхме Коста дел Сол, Марбея и Фуенгирола. Ето само малка част от това, което може да видите там:

Но беше едва април и единственото, което можех да направя е да ги гледам през автобуса и да си мечтая да дойда пак през лятото.

След може би два часа път пристигнахме и в Малага. Автобуса ни остави близо до кметството и направихме наистина кратка обиколка около най-големите забележителности на града.

Малага има едно от най-красивите кметства в Испания. Огромното „Аюнтамиенто“ било построено между 1912 и 1919 г. и е по проект на известния архитект Фернандо Гереро Страхан.

Дизайна е нео-бароков. Плана е правоъгълен и има голям вътрешен двор в средата. Фасадата е прекрасно декорирана и има красив, триъгълен фронтон, украсен с описателни изображения. Фигурите по ъглите на сградата представляват морето, риболова и търговията. Кметството има три етажа и пищно изобразен балкон, йонийски колони и часовникова кула. Не може да се посети без специално позволение, което е жалко, тъй като в интериора има впечатляващи произведения на изкуството. За щастие, има много , което да се види отвън.

Градината на Педро Луис Алонсо, кръстено на първия кмет на Малага след Испанската гражданска война, се намира зад кметството. Построена е през 1945 г. и има засадени над седемдесет различни вида рози.

Зад него са и градините де Пуерта Оскура. Те са по проект на същия архитект и са построени през 1937 г. и се намират на мястото, където едно време е стояла градската порта „Puerta Oscura“. Състои се от няколко малки тераси, засадени с кипариси, фурми, борове и бугенвилии.

До него се намира Банката на Испания – построена между 1936 и 1939 г. от архитекта Хосе Ярноз. Формите и елементите на сградата оставят силно и важно впечатление, както и обекта, който представлява. Архитекта е направил впечатляващата фасада, чийто основен елемент е входа с шест коринтски колони, поддържащи портик в нео-класически стил.

Това е офиса на декана на Университета на Малага, проектиран от Теодоро де Анасагасти и открит през 1923 г. за да помещава Пощата. Сградата е в нео-мавърски стил, правейки я изключително ценен архитектурен паметник. Има квадратен план със заоблени ъгли на главната фасада, където са вдълбани малки кули, тази от ляво малко по-високо от останалите и с покрив, който добавя ориенталски привкус. Сградата е успяла да създаде баланс между естетика и функционалност, въпреки че второто е било главната цел.

Използвана е като поща до 1986 г., а сега е реабилитирана и превърната в офис на декана.

Над всички тях се издига крепостта Алказаба. Тази мавърска крепост е със сигурност по-малко известна от Алхамбра в Гранада, но определено си заслужава посещението. Преди да започнете, може да видите умаления модел, намиращ се на входа за да придобиете представа на сградата като цяло. Мавърските владетели започнали строежа ѝ през 8ми век, въпреки че ебила готова чак 11 век. Алказаба някога е била част от градските стени и е била построена за да пази града от нашественици.

Има няколко градини, дворове, порти, дворци и езерца, както и сто правоъгълни кули.

Арабският стил е преобладаващ. Типичните арки, сложната зидария и другите декоративни елементи ще ви върнат назад във времето. След като влезете внимавайте с лабиринта от стени и коридори, лесно може да се изгубите в него. Крепостта е построена по този начин за да обърка потенциалните нападатели.

Във пределите на Алказаба се намират бившите дворци на ислямското правителство и мавърския дворец Назари. Той е построен около три правоъгълни вътрешни двора. Всеки двор има отворена страна с три арки и е строен по подобие на Алхамбра в Гранада. В един от дворците в Аказаба се намира Археологическия музей. В него могат да се видят финикийски, римски и мавърски керамика, скулптури и мозайки.

Кратката разходка към крепостта започва от Римския театър. Ако не сте в настроение за ходене или просто имате проблеми с него може да използвате асансьора, намиращ се от другата страна, близо до кметството. Входа е 2,20 евро, за деца под 16 г. : 0,60 евро. Комбиниран билет за Алказаба и замъка Гибралфаро, намиращ се над него е 3,55 евро.

Римският театър се намира в подножието на крепостта е открит по погрешка през 1951 г. по време на обновяването на библиотеката и градските архиви. Датира от 1 в.пр.Хр. и е използван до 3 век. Част от театъра е бил скрит под началото на планина Гибралфаро, а друга част под библиотеката. Понеже сградите са пречели на разкопките на театъра било решено да се разрушат. Този процес приключил през 2011 г.

Въпреки, че открития театър не е цял заради маврите, които използвали материали от него за да построят Алзакаба , полу-кръглата сцена с каменните пейки са все още видими.

През лятото различни изпълнения и концерти се изпълняват в театъра. Разбира се, мястото и атмосферата са идеални за това. Освен него може да видите и стъклената пирамида, точно до него, през която се вижда място, използвано за съхранението на риба.

След него посетихме катедралата на Малага. След като християните си възвърнали Малага, започнали да я строят на мястото на джамия. Строежа продължил повече от два века и половина (1528-1782), което обяснява и различните стилове. И екстериора и интериора са почти изцяло в ренесансов стил, но можете да откриете барокови и готически влияния. Заради липсата на средства втората кула никога не е построена, което дава на катедралата специфичен асиметричен вид. Заради този факт тя е наречена “ La Manquite“, което означава „едноръката жена“. Въпреки това, официалното ѝ име е „Ла Санта Иглесиа Катедрал Басилика де ла Енкарнасион“.

Три арки могат да се видят в екстериора. Тези красиви портали са оградени с различен на цвят мрамор с медальони над вратите. Страничните врати са с изображения на патроните на Малага и библейски сцени. Катедралата има малка, зелена градина и може да откриете красиво направения вътрешен двор „Де лос Наранхос“, ако се разходите около външната ѝ част.

След като влезете в катедралата ще се впечатлите от големината ѝ. Цялото пространство, заедно с трите си 42 метрови олтара, има красиви сводести тавани. Средният олтар е висок колкото другите, но много по-широк. Мраморните амвони и мястото за хор, от 17 век, са впечатляващи. Четиридесет и двете скулптури са резбовани от махагон и кедър и са направени то известния скулптор Редро де Меня. Иконостаса датира от същото време . Двата барокови органа са от 1871 г. Много усилия са вложени в параклисите, които имат важни произведения на изкуството. Страничните параклиси съдържат изображения на Пиета, Христос на кръста и Дева Мария.

Входа е 6 евро.

След нея просто се размотахме по улиците, като времето ни стигна само да си купим сувенири и да се насочим към летището за полета си на обратно.

Това е всичко от първото ни излизане от Европа и прекрасното Мароко. Сега започвам пътеписите за следващото ни пътуване – замъците по Рейн в Германия.

Очаквайте продължение и не забравяйте да пътувате!

Please follow and like us:
error

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.