Гибралтар

Последния ни ден в Мароко и малка разходка из тази любопитна скала с дълга и интересна история.

Вече знаете създадената ни рутина – ставане рано, закуска, но този път отпътуване към пристанището на Танжер. Там чакахме доста време екскурзоводите ни да ни вземат билетите за ферибота, но най-накрая се натоварихме по посока Тарифа, Испания. Вече описах как стоят нещата с фериботските услуги в пътеписа за първия ни ден, така че сега ще ви покажа само снимки.

Тези микробуси са всъщност чейдж бюра

Пристигнахме в Тарифа навреме (по марокански стандарти) и веднага поехме към Гибралтар.

Гибралтар е потопен в история, резултат от преплитането и формирането на цивилизации и култури, който датира много хилядолетия назад. И не само това, той е жива история, отразена не само върху местните хора, но и заради наследството, което се пази до наши дни, включително праисторически пещери и мавърски замък, както и бани датиращи между 11 ди 14 век. Архитектурата е също толкова еклектична с много джорджиански и викториански сгради, както и такива с португалски, мавърски и от генуански влияния.

Древни моряци първи пристигнали тук през 8-9 век пр. Хр., оставяйки дарове за боговете и търсейки благословия преди да потеглят на плаване към Атлантика и неизвестното. Първото описание на Гибралтар е написано от римския географ Помпониус Мела около 45 сл. Хр.

Мюсюлманската инвазия на Европа започнала от залива на Гибралтар, където визготи отцепници се съюзили с мюсюлманите и заели корабите си на берберския главатар Тарик ибн Зеяд през 711 г. Гибралтар продължил да бъде под мавърско управление над седем века, докато бил превзет от християните от кралство Кастилия за краткия период от 24 години през ранния 14 век. Чак през 1462 г. християните превзели скалата завинаги. Известните испански „католически монарси“ Изабел и Фернандо също били главни действащи лица в осигуряването на скалата като собственост на испанската корона през 1501 г.

Гибралтар бил отстъпен на британците след войната за испанското унаследяване през 1701-04 г. Чарлс II от Испания починал през 1700 г. без наследник. Не било ясно кой ще го наследи и заради това се появили редица претенденти. Накрая избухнала война и през август 1704 г. британските морски части, заедно с холандските, превзели скалата от името на Чарлс Австрийски. Войната продължила до 1713 г., когато бил подписан мирния договор в Утрехт, повелявайки Филип V, внук на краля на Франция да наследи трона на Испания. Заради него Гибралтар преминал под британско управление, както Минорка, който си сменил името няколко пъти преди да бъде върнат на Испания като част от договора от Амиен през 1802 г.

Но Гибралтар продължил да бъде обект на кървави конфликти от страна на Испания. През 1779 г. Испания и Франция започнали най-дългата и кървава обсада в историята на Скалата. През 1782 г. пък започнало изграждането на известните „Тунели от Голямата обсада“. Битката на Трафалгар е проведена близо до Скалата през 1805 г.

През 19 век бил най-големия разцвет на Гибралтар, тъй като бил главното пристанище по важния път до Индия. Друга серия тунели били завършени по време на Втората световна война. Гибралтар станал дом на кралската военно-морска сила и главна точка, от която Айзенхауер контролирал кацанията в северна Африка през 1942 г. По време на управлението на Франко, Испания се опитала отново да възроди претенциите си към Скалата, като тяхната кулминация била затварянето на границата за 13 години през 1969 г. Корените на Гибралтар са забити дълбоко в Скалата от милиони години. Естествената история, културата и самите хора са резултата – най-голямото доказателство, че историята на Скалата продължава да живее.

Тук голяма част от групата ни решиха да се размотават сами, а няколко от нас искахме да вземем организирания тур из най-големите забележителности на Скалата. Може да направите същото чрез агенция, която предлага разходка с микробус до върха на Скалата и кратко резюме на историята и живота тук.

това бяха нашите бусчета

Първата ни спирка беше джамията Ибрахим-ал-Ибрахим, известна като джамият на крал Фахд Абдулазис ал–Сауд, дар от крал Фахд от Саудитска Арабия, чийто строеж отнел две години, на цена от около 5 милиона британски лири. Тя е най-южната джамия на континентална Европа и е една от най-големите в не-мюсюлманския свят. Построена е за да обслужва хилядата вярващи тук, около 4 % от населението на Гибралтар.

По пътя видяхме и красив водопад:

Близо до джамията се намира и исторически комплекс с няколко монумента и панорамни точки. Ето фара Тринити Хаус, построен през 1841 г.

Малко от прекрасните гледки:

Паметника Сикорски отбелязва катастрофата на самолет В-24 през 1943 г., когато главнокомандващият и премиер на полското правителство в изгнание, генерал Владислав Сикорски, умира. Още петнайсет човека умират при тази катастрофа, само пилота Едуард Прчал оцелява. Настоящата версия на паметника е третата, подменила предни две, издигнати през 1945 и 2003 г. близо до мястото на падането. Построен и проектиран е от полска компания, използвала пясъчник от Полша, донесен чак до Гибралтар и представляващ по-голямата част от пет метровия паметник.

Батареята на Хардинг е възстановена артилерийска казарма, известна и като форт Хардинг. Получава името си от сър Джордж Хардинг, главен инженер на Гибралтар около 1844 г. Намира се на Европа пойнт, в южната част на Гибралтар и е собственик на сградата на списание Еуропа Сънкън, която днес се използва като информационен център за туристите.

След тази спирка тръгнахме на стръмно изкачване до върха на Скалата, което ни предложи зашеметяващи гледки.

Достигнахме една от най-големите забележителности на Гибралтар – пещерата Свети Михаил – мрежа от варовикови скали, намиращи се в Природния резерват Ъпър рок, на височина 300 м над морето. Според Алонсо Хернандес дел Портильо, първия историк на Гибралтар, името им идва от подобна пещера в Монте Гаргано, близо до светилището Монте Сант Анджело в Апулия, Италия, където се твърди, че е появил архангел Михаил.

Тя е най-посещаваната от повече от 150 пещери, намиращи се в Гибралтар, приемаща над 1 000 000 посетители всяка година.

Скалата е създадена от дъждовна вода, която бавно се е просмуквала във варовика, превръщайки се в слаба карбонова киселина, постепенно разграждаща скалата. По време на този процес, малките процепи се превръщали в дълги пасажи и големи пещери, в продължение на хиляди години. Редицата сталактити и сталагмити в пещерата са формирани от натрупването на разпадащата се скала, капеща заедно в водата.

През 1974 г. тук била открита купа от неолита, един от многото примери, доказващи че пещерите са били познати на праисторическите човеци. Друг пример са наскоро откритите рисунки, изобразяващи дива коза, нарисувана с въглен по една от стените.

По време на викторианската епоха пещерата била използвана като място за пикници, партита, концерти, сватби и дори дуели. Била украсявана за много от тези събития и дори осветявана за важни гости от войници, които заставали на сталагмитите с факли в ръце.

Офицери, търсещи приключения по време на мирните моменти от службата си, прекарвали времето си изследвайки многото пасажи на пещерната система. Малко преди 1840 г., полковник Мичъл, придружен от втори офицер се изгубили в пещерите и никога не били намерени. Изчезването им довело до мащабни изследвания на системата през 1840,1857 и 1865 г., но не били намерени никакви следи от тях. По-късно били повторени, през 1936 и 1938 г., когато научни експедиции обходили всяка известна част на пещерите, но отново не било открито нищо.

Твърди се, че пещерата Свети Михаил е използвана за военни цели още от берберския генерал Тарик ибн Зияд, по време на умаядския поход към Испания през 711 г. Твърдението е базирано на защитните стени с мавърски произход, които са пазели входа на пещерата до скоро.

По време на Втората световна война цялата пещерна система била подготвена за спешна военна болница. Никога не била използвана като такава.

През 1942 г. било решено да се направи алтернативен вход за да се подобри вентилацията на спешната болница в ниските части на пещерата, като в същия момент да служи и като авариен изход в случай на бомбардировка. Докато взривявали скалата, за да отворят входа, била открита друга по-дълбока система от пещери, известна като „Новата пещера свети Михаил“. Серията от спускащи се камери са изпълнени с примери на вече съществуващите, както и подземно езеро с кристално чисти води.

Най-голямата камера, наречена Катедралната пещера, в момента се използва като аудитория. Превърната е заради природната добра акустика на мястото. Оборудвана е с бетонна сцена и има над 100 седящи места.

Билета за пещерата е в комбинация с други забележителности и струва 12 лири.

На входа бяхме посрещнати от известните макаци. Те идват от Атласките планини и планините Риф в Мароко, като популацията в Гибралтар е единствената дива маймунска популация на Европейския континент. Въпреки, че повечето популации в Африка намаляват като численост заради лов и обезлесяване, тази на макаците в Гибралтар се увеличава. В момента около 300 животни в пет семейства населяват Горната скала на резервата, но и често слизат до града.

Популярно вярване е, че докато в Гибралтар има макаци, територията ще остане под британско управление. През 1942 г. след като популацията намаляла до само седем маймуни, британския премиер Уинстън Чърчил наредил броя им веднага да се увеличи с маймуни от Мароко и Алжир, точно заради това вярване.

Друга история свързва Гибралтар с Африка чрез подземен тунел,над 24 км дълъг, започващ от долната част на пещерата Свети Михаил, минаващ под Гибралтарския проток и от където макаците са дошли на континента.

Обиколката ни продължи из улиците на този странен микс от мароканска, испанска и британска архитектура и култура.

Разходката ни приключи , но ни останаха няколко часа, в които да разгледаме града сами. Ние ги използвахме да се шляем наоколо и да обядване с неочакваните фиш и чипс, типично британско ястие. Аз все още не мога да приема факта, че това парче земя, намиращо се на най-далечния край на Европа е британска територия 🙂

Тъй като хотела ни беше Испания, а не в Гибралтар, трябваше да изчакаме автобуса ни да дойде да ни вземе. Но заради някаква липса на комуникация и неразбиране шофьора не можеше да се върне отново през границата. Оказва се, че не можете да излезете и отново да влезете в територията в един и същи ден. Така че, имахме избор – да стоим и да чакаме да дойде друг или да се приберем пеша.

Ние избрахме второто, а и гугъл мапс даваше само 20 минути път. Идеята се оказа добра, нямахме никакъв проблем при преминаването на границата, никой дори не ни погледна паспортите, но бяхме наградени с прекрасни гледки, тъй като булеварда, който свързва Скалата с Испания всъщност пресича пистата на единственото летище.

Хотела ни беше същия като първия ден – Ohtels Campo de Gibraltar , така че, не горяхме от нетърпение за вечерята и решихме да се разходим и да потърсим паеля из градчето. Оказа се по-дълго търсене, не навсякъде предлагаха, а и заваля дъжд, но това ни позволи да видим красиви сгради, както и морето.

Това беше и края на днешния ден, единственото ни оставащо нещо беше кратката ни разходка из Малага и полета към вкъщи.

Очаквайте продължението и не забравяйте да пътувате!

Please follow and like us:
error

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.