Мароко-ден четвърти

Или първото ми разочарование в Мароко …

Денят ни отново започна рано, със закуска в хотела ни в Маракеш и бързо събиране в автобуса. Чакаше ни дълъг път и нямахме време за губене.

Пътя до Казабланка отнема около три часа и по него можете да видите няколко доста интересни обекта.

Един от тях е Кактусовата ферма – най-голямата в Африка с повече от 150 вида, всички разположени в прилежни редове, противопоставящи се на пустинния марокански пейзаж.

Фермата е създадена и кръстена на Ханс Тиман, който бил на 38 години, когато се преместил от Бремен, Германия в Мароко. Земеделският инженер идвал от семейство, култивиращо сукуленти от поколения, но му било омръзнало от отглеждането им в парници. Тиман вече бил посещавал страната през петдесетте години за да донесе няколко растения за градините Мажорел и през шейсетте се завърнал за постоянно.

Измежду сукулентите, които донесъл имало и един слонски кактус. В момента той е висок 8 метра.

снимката е на The New York Times

Друга забележителност е палмовата горичка, която вече се смята и за луксозно място за престой и живот в Маракеш. Тя е центъра на важен градски план, включващ имения, хотели и голф клубове. За сега горичката все още има мистична атмосфера и сгради, които се вписват добре в пейзажа.

Още повече, горичката е източник на богатство за града. Палмовите дървета са много продуктивни и се използват за дървесина и фурми. Също така създават и добра екосистема за плодните дръвчета и плантациите в района.

Горичката в Маракеш наброява над 100 000 дървета. Те са засадени по време на Алморавидската династия (11 и 12 век) на площ от 13 000 хектара.

След тази красота прекарах останалата част от пътуването в четене. Може би много от вас са чували за тази книга, но аз я открих благодарение на филмовата ѝ адаптация – Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи и се влюбих в нея веднага. Препоръчвам я за пътуване, часовете преминават като минути.

И така, три часа по-късно пристигнахме в Казабланка, много често наричана просто “ Каса“, космополитен, индустриалното и икономическо сърце на Мароко, както и най-големият град, но и един от най-малко привлекателните. Има малка, непретенциозна медина и оживен нов град, а пътешествениците веднага са изкушени да хванат първия влак за Рабат. Внушаващата благоговение джамия Хасан II и бурния нощен живот обаче си заслужават да ѝ отделите малко време в плана си. А ако сте по-приключенски настроени и искате да да видите и не толкова красивите части на града, Казабланка е перфектния избор. С културното си богатство (има имигранти от много части на Африка), различните квартали и нощен живот тя предлага друг тип пътешестване.

Модерният град Казабланка е основан от берберски рибари през 10 в.пр.Хр. и впоследствие е бил използван от финикийци, римляни и мерениди като стратегическо пристанище, наречено Анфа. Португалците го разрушили и построили наново под името Каса Бранка, само за да го изоставят след земетресение през 1755 г. Марокански султан отново построил града с името Дару Л-бадия, а сегашното му име му било дадено от испански търговци, които установили търговски бази в него. Французите го окупирали през 1907 г., превръщайки го в протекторат през 1912 г. и започнали строежа на новия град, но през 1956 г. Казабланка станал отново независим град, заедно с останалата част от държавата.

В момента Казабланка е най-големият град в Мароко с почти 4 милиона жители и също така най-голямото изкуствено пристанище, което обаче не предлага никакви фериботски услуги. Също така е най-либералният и прогресивен от мароканските градове. Млади мъже свободно флиртуват с не много облечени жени, дизайнерски марки са норма за шик, в квартала Аин Диаб, както и много млади мароканци говорят помежду си почти изцяло на френски.

Ние първо преминахме през няколко красиви квартала, докато стигнахме Ла Корниче – място за разходка по протежението на брега на Казабланка. В слънчеви дни е едно от най-приятните места в града, въпреки че през дъждовните вълните и грохота им са също интересна гледка. Обикновено е доста оживено място, с туристи и местни, от средната и богатата класи. Има много ресторанти, клубове и дори, малко встрани от мароканските традиции, активен нощен живот. Алкохола е забранен.

Тук обядвахме в най-луксозният Макдоналдс, който съм виждала 🙂

Следващата ни стъпка беше центъра на града, където най-накрая видяхме малко история. Площад Мохамед V е дом на най-важните сгради в града, включително Съдебната палата, Префектурата, Френското консулство и Банката на Мароко. В сърцето на площада се намира красив фонтан, разположен в прекрасна градина. Направен по дизайн на французина генерал Лиоте, лесно ще забележите нео-мавърските и френските архитектурни влияния в сградите, заобикалящи площада.

Съдебната палата
Кметството

От другата страна на площада се намира Театъра, но в момента е грандиозно ремонтиран. От тук продължихме с разходка по най-големият булевард в града – Хасан II и видяхме няколко забележителности.

Площада на Обединените нации – един от главните площади и оживено място за срещи, идеалното за да започнете опознаването на града. В съседните райони има хотели, ресторанти, магазини. Конференция се е състояла се хотел Анфа на този площад между 14 и 24 януари 1943 г., уважена от президента на Щатите Франклин Рузвелт и британския премиер Уинстън Чърчил за да планират стратегията на Съюзниците за следващата фаза на Втората световна война. Тази конференция дава и името на площада.

Хотел Екселсиор бил любимо място на Едит Пиаф, но в момента е само спомен на миналото си величие. Красива, внушителна сграда оставена да се разпада и изчезва.

След това само мернахме старата медина, защото ни беше разказано, че е доста опасно място и вечер дори полицаите не смеят да влизат там. Нямам идея дали е истина, но и не ми се рискуваше да разбера.

Ето и старата Часовникова кула, намираща се до площада на Обединените нации, една от най-емблематичните сгради на Казабланка. Построена е през 1911 г., по заповед на генерал Десини. Първоначално се е намирала до старата градска стена, която по-късно била разрушена за да се освободи повече място за достъп до пристанището, така че кулата останала самотна по средата на площада. Била символ на френската колониална сила за няколко десетилетия и целта на Десини била да убеди жителите на града от нуждата да свикнат на темпото и живота в индустриалното общество. През 1948 г. започнали да я разрушават заради лошото ѝ състояние. 45 години по-късно, през 1993 г., била реконструирана от градската управа, които решили да я възстановят в оригиналният ѝ дизайн. Висока е 20 метра и има часовник на всяка от страните си.

И това беше всичко… 🙂 Единственото нещо, което оставаше да видим беше джамията Хасан II, въпреки моето желание за още места, като тези които бяхме видели в предните градове. Такива просто нямаше… Всичко беше ново, липсваше дори и намек за ориенталски чар. Все пак, не съжалявам за посещението си, но много бих се радвала за поне някакъв магазин или сергийка за сувенири, тъй като специално исках да купя от тук. Ние не видяхме абсолютно никакви…

Та така, джамията – историческия контекст на джамията започнал със смъртта на крал Мохамед V през 1961 г. Крал Хасан II повикал най-добрите майстори за да предложат планове за мавзолей на починалия крал. През 1980 г., по време на празненствата за рождения си ден, Хасан II показал, че има амбиции да построи значителен монумент в Казабланка.

Сградата била планирана като най-амбициозната структура някога строена в Мароко. Била по дизайн на френския архитект Мишел Пинсо, който живеел в Мароко. Строежа започнал на 12.07.1986 г. и било предвидено да продължи седем години. Трябвало да приключи през 1989 г. за 60-тия рожден ден на Хасан II. По време на най-интензивния период на строеж работили над 1400 мъже през деня и други 1100 през нощта. 10 000 художници и занаятчии участвали в строежа и украсата на джамията. Въпреки това сградата не била готова в крайния срок.

Цената на строежа, оценена на около 585 милиона евро, била обект на големи спорове в Мароко, държава със среден към нисък доход. Докато Хасан искал да построи джамия, която да бъде следваща по големина само след тази в Мека, правителството нямало средства за да подкрепи такъв проект. Голяма част от парите била събрани от обществото. 12 милиона човека дарили за каузата, като всеки получил сертификат за дарението си.

Размерите на сградата са 200 метра дължина и 100 ширина. Целия гранит, гипс, мрамор, дърво и други материали, използвани в строежа били добити само в Мароко, като единственото изключение били италианските гранитни колони и 56 стъклени полилея. 6000 традиционни марокански майстори работили над пет години за да създадат пищните и красиви мозайки, каменните и оцветени дървени подове и колони, скулптурираните гипсови елементи и резбованите тавани. Екстериорните повърхности са от титан, бронз и гранит. Те са декорирани с бледо син мрамор и зелиже мозайки. Специална особеност на джамията е, че всички структури са направени от подсилен бетон, а всички декорации са с традиционен марокански дизайн. Джамията има капацитет да подслони 25 000 молещи се в главната зала и още 80 000 на площада около нея.

Молитвената зала се намира на приземния етаж. Главната ѝ част е с централно отопление и предлага впечатляващи гледки към Атлантическия океан. Декорациите са сложни и изящни, направени от над 6000 майстора. Залата е толкова голяма, че може да побере Нотр Дам в Париж или Свети Петър в Рим.

Плана на молитвената зала е правоъгълник с 200 м дължина и 100 дължина, като има три нева. Централната част е раздвижена с последователност от редица куполи, от които висят стъклени полилеи, внесени от Мурано, Италия. На другата страна на залата се намират мецанин етажи, покрити с резбовано дърво, запазено място за жените.

Покривът се отваря, обливайки залата с дневна светлина и позволявайки на поклонниците да се молят под звездите през ясните нощи. Тежи 1100 тона и може да бъде отворен за пет минути. Покривът е покрит с алуминиеви плочи, по-здрави и по-устойчиви от традиционните керамични керемиди, а също така са и 35 % по-леки.

Извисявайки се на 210 метра, минарето е най-високата религиозна структура в света. На върха му има лазер, който се управлява електронно през нощта. Ориентиран е към Мека, през морето и има над 30 километра видимост. Зелени плочки украсяват минарето в горната една трета , а след това цвета се променя към тъмно зелено или тюркоазено синьо. Твърди се, че за минарето на джамията Хасан II, архитекта е използвал зеленото на морската пяна и божественото синьо за да ознаменувана живота на краля. Бетона използван за минарето бил специален, за да може да бъде устойчив на тежките условия, комбинация от силни ветрове и сеизмичност.

Това е залата за измиване Уду в джамията. Ритуалното измиване преди молитва се извършва тук, а залата е невероятно красива.

А това пък е обикновено място за измиване, вече не толкова впечатляващо 🙂

Структурни проблеми в бетона се появили десет години след приключването на строежа. Това било обяснено с излагането на бетона на солената вода на Атлантика. Реставрация започнала през 2005 г. започнала през 2005 г.

След тази красота ни беше съобщено, че отиваме в най-големия мол в Африка. Тази новина беше посрещната с голяма радост от останалата част от група и с мусене от мен. Аз не си падам особено по магазини и нямах идея какво ще правим там. Имахме час и половина на разположение, така че трябваше да измислим нещо.

Молът ни беше рекламиран като нещо огромно, невиждано до сега и направо невероятно. Всъщност беше точно като всички останали по света. Е, имаше аквариум в него, но все пак.

Оказахме се големи късметлии, защото мола се намира на брега на океана и ние прекарахме свободното си време събирайки мидички и просто наслаждавайки се на грохота и красотата на вълните.

Това беше и последната ни спирка в Казабланка и единственото ни оставащо нещо бе да се чекираме в хотела, който се оказа просто перфектен. Никога не съм била в толкова красив и модерен хотел. Беше напълно ново реновиран и доста луксозен, а името му е ONOMO Hotel. Храната също беше на очакваното ниво.

След това имахме ранна вечеря и просто се прибрахме по леглата. Бях изморена и леко сърдита заради липсата на сувенири из града 🙂

Така че, довиждане за сега и не забравяйте да пътувате!

Please follow and like us:
error

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.