Мароко-ден три

В Маракеш пристигнахме късно вечерта и единственото, за което имахме сили бе просто да си легнем и да заспим. На сутринта вече имахме възможност да видим колко е хубав хотела и особено гледката. Ако Шефшауен е син, а Казабланка бяла, то Маракеш е керемидено червен. Всяка сграда е червена! Не бях виждала нищо подобно до сега.

Хотела ни се казваше Atlas Asni и беше ОК, но храната не беше толкова добра, колкото в другите ни хотели. Не че беше лоша, но просто не беше по мой вкус. Тук прекарахме две вечери, така че не ми се налагаше отново да опаковам багажа ни на сутринта. Вместо това имахме спокойна закуска и групата ни се събра за да разгледаме този прекрасен град.

Маракеш е главен град в кралство Мароко. Той е четвъртия най-голям град в страната, след Казабланка, Фес и Танжер.

Също така е, може би, вторият най-важен от мароканските четири имперски столици, след Фес. Региона е бил населяван от берберски фермери още от неолитни времена, но самият град е бил основан през 1062 г. от Абу Бакр ибн Умар, вожд и братовчед на алморавидският крал Юсуф ибн Ташфин. През дванайсти век алморавидите построили много мадраси (училища по Коран) и джамии в Маракеш, които имат андалусийски влияния. Червените стени на града, построени от Али ибн Юсуф между 1122 и 1123 г. и различните сгради, направени от червен пясъчник, от това време са дали на града прозвището “ Червеният град“ или „Охровият град“. Маракеш се е развил бързо и се е утвърдил като културен, религиозен и търговски център за Магребска и суб-сахарска Африка, а Джема ел-Фна за най-оживеният площад в Африка.

След период на упадък, града бил задминат от Фес, но през ранния 16 век, Маракеш отново станал столица на кралството. Града възвърнал своето превъзходство при богатите саадински султани Абу Абдала ал-Каим и Ахмад ал-Мансур, който украсил града с разкошни дворци като Ел Бади и възстановил много западнали монументи. През 17 век града станал популярен между поклонниците суфи, заради седемте светеца-покровители на Мароко, които са погребани тук. През 1912 г. бил създаден Френският протекторат и Тами Ел Глауи станал паша на Маракеш и задържал тази позиция през почти целия протекторат, докато независимостта била извоювана и монархията била възвърната през 1956 г. През 2009 г., кмета Фатима Захра Мансури станала втората жена, избрана за кмет в Мароко.

Както много марокански градове и Маракеш притежава стар укрепен град, пълен с търговци и техните сергии (медината, обект на ЮНЕСКО), заобиколен от модерни квартали, най-важният от които е Гелиз. Днес града е един от най-оживените в Африка и е важен икономически и туристически център.


снимката е на Kirker Holidays

Първата ни спирка беше джамията Кутубия, времето беше слънчево и ветровито, но направо прекрасно в сравнение с вчерашното. Якуб ел Мансур построил извисяващата се мавърска джамия на мястото на алморавидска джамия от 11 век. Датираща още от 12 век, Кутубия станала модел за Кулата на Хасан в Рабат и на Жиралда в Севиля. Джамията е взела името си от арабската дума за книга, кутуб, защото е имало голям книжен пазар наблизо. На върха на минарето има три златни топки, които, според легендата, са подарени от майката на саадидския султан Ахмед ел Мансур Едхаби като покаяние, заради дните пост, които е пропуснала по време на Рамадан. Джамията има широк площад, алеи и градини, както и прожектори, които осветяват заоблените ѝ прозорци, ивица от керамични инкрустации, заострени орнаментални ивици и декоративни арки.

Разкопки са потвърдили една маракешка легенда – оригиналната джамия, построена от алморавидски архитекти, не е била правилно поставена към Мека, така че набожните алморадиви са я разрушили за да построят правилна такава.


Тези мъже са облечени като продавачи на вода, но ако забележат, че ги снимате веднага ще ви поискат пари.

Тук само направихме малко снимки, джамията е забранена за не-мюсюлмани и се насочихме към най-голямата забележителност в Маракеш – площада Джема ел-Фна. За него ще ви разкажа по-късно, тук буквално прекарахме само няколко минути, защото тръгнахме да разглеждаме малките улички на пазара.

Огромният лабиринт от тесни улички в центъра на медината е сука- маракешкият пазар и чудо от изкуство, занаяти и работилници. Всяка стъпка ви води към среща лице в лице с цветни изделия и базари, с които Маракеш е толкова известен. В миналото, всеки занаят си е имал специална зона в пазара. Днес изобретателните търговци са се изместили на юг, за да започнат да ви предлагат продуктите си възможно най-рано, но колкото по-навътре влизате ще намерите по-евтини цени автентични занаятчии – килимари, шивачи, металурзи и обущари.

Докато се мотаете из сука, забелязвайте различни забележителности, за да може да намерите пътя си на обратно. След като кепенците на магазините затворят, те стават често неразпознаваеми. Колкото по на север отивате, толкова повече улиците завиват и преплитат. Ако се изгубите, проследете стъпките си до най-оживената улица и се огледайте за кафяви знаци (обикновено на важни кръстовища), които сочат посоката към Джема ел-Фна. Но най-вече ще разчитате на хората да ви упътят. Ако попитате някой търговец, вместо размотаващ се местен, шанса да попаднете в някаква измама е доста по-малък.

Всъщност резултата от цялото това обикаляне, освен да се насладим на впечатляващата обстановка, беше да посетим берберска аптека. Тук видяхме презентация на повечето от техните продукти и особено на известното арганово масло. Ние не си купихме нищо, но повече от нашата група си взеха. Аз направих само прекрасни снимки 🙂

Бях наистина нетърпелива да си тръгнем от това място, защото следващата ни спирка беше моя стара мечта – градините Мажорел. Бях ги видяла в един филм за Ив сен Лоран и от тогава не можех да си ги избия от главата.

Създадени са от френският художник Луи Мажорел, който е живял в Маракеш между 1922 и 1962 г. След това са преминали в ръцете на друг любител на града, модният дизайнер Ив сен Лоран. Ако идвате от пустинята, тези градини са блян за измореното око с бамбуковите си горички, езерца с лилии и сини беседки. В тях се намира и прекрасен берберски музей, помещаващ се в бившото студио на художника, с постоянна изложба на племенни накити, костюми, оръжия, керамика и домашни инструменти и предмети. Има също така и музеен магазин, както и кафене. Музеят на Ив сен Лоран, който отвори врати през 2017 г. е в съседство. Опитайте да отидете в градините рано сутрин преди да са дошли тълпите. Цената за градините е 35 дирхама (около 7 лева) и 25 (5 лева) за музея.

След кратък обяд на крак групата ни се събра за поредната забележителност – двореца Бахия, поредния бисер в короната на Маракеш.

Този дворец от 19 век, някога харем, е прекрасен образец на резбовано дърво, керамика и симетрични градини. Построен е от везира на султан Мулай ел Хасан I, Бу Ахмед и въпреки, че след смъртта му е разграбен все още можете да видите неговото оформление и да почувствате миналото му величие.

Салоните на малкия и на големия риад са покрити със сложни инкрустации и рисувани дървени тавани, докато обширния вътрешен двор, изрисуван с жизнерадостно синьо и жълто, води до Залата на честта, която има изключителен кедров таван. Харема показва още впечатляващи интериори с оригинални тъкани копринени панели, витражи и рисувани тавани.

Декорациите от под до таван са почнати от великия везир Си Муса през 1860 г., а допълнителните украси между 1894 и 1900 от превърнатия в роб везир Бу Ахмед. През 1908 г. красотата на двореца привлякла вниманието на паша Глауи, който решил, че е подходящ за забавление на френските гости. Те пък били толкова впечатлени, че изритали домакина си през 1911 г. и назначили друг на негово място.

Въпреки, че днес само малка част от осемте хектара и 150 стаи са отворени за посещение, двореца има много какво да покаже. Докато се възхищавате на спокойния голям двор и пода му от бял мрамор, имайте предвид, че тук хора са чакали с часове под печащото слънце, за да молят Бу Ахмед за милост. Четирите му жени и 24 наложници живели заедно в разточителните интериори на малките салони в харема.

Входа е само 10 дирхама (2 лева).

Истински очаровани от красотата на това място вече бяхме готови за свободното си време ! Цялата ни група бяхме оставени пред Джема ел-Фна за да може всеки да прави каквото намери за добре. В нашия случай – просто мотаене наоколо.

Площада прилича на карнавал и в сърцето на медината, както и обект на ЮНЕСКО. Съществува от няколко века и преди е бил място за срещи за местни фермери и търговци, разказвачи на приказки и лечители, а днес е заобиколен от базари, джамии и кафенета, чиито балкони предлагат идеална гледка към цялата глъчка. Кобри се извиват под звуците на зурлите, жени ви канят да ви нарисуват с хена, гадатели предлагат да узнаете бъдещето си, аптекари излагат цветните си прахове и подправки, зъболекари излагат маси, затрупани с берберски кътници и извадени зъби, а накрая, най-добрите разказвачи на истории ви приканват от омагьосани килимчета.

Видяхме много от тези хора, но нямам снимки, защото както ви казах, ако решите да снимате някой ще ви искат пари, а ние се чувстваме доста неприятно и неудобно, когато трябва да се пазарим.

По цял ден и по цяла нощ можете да си купите фреш от портокал или грейпфрут от зелените колички, които са навсякъде из площада, за около 4 дирхама. Само внимавайте да си изберете количка, която предлага пластмасови чаши, а не стъклени, защото хигиената никаква я няма и може да очаквате да получите мазна и мръсна чаша.

Можете да се снимате с бродещите продавачи на вода (трябва да им дадете поне 10 дирхама) с ярки костюми с кожени мехове и лъснати месингови купи – изобщо не ви препоръчвам да пиете от тях. Или да си хапнете от фурмите, кайсиите, бананите, бадемите, захаросаните фъстъци и орехи от сергиите в северния край на площада.

Вечер започва приготвянето на месо и зеленчуци, когато местните идват да хапнат и да се забавляват. В днешно време може да е забавен пазар, но някога предназначението на площада е било доста по-кърваво. Тук са се оставяли за да бъдат наблюдавани от хората отсечените глави на грешници, престъпници и християни. Джема означава “ място за срещи“, а ел-Фна “ краят“ или „смърт“, така че цялото име се превежда като „събиране за смърт“ или “ място за срещи накрая на света“. Също така се пазете от джебчии!

Най-известната част от пазара са животните и особено кобрите. Само за тези снимки бяхме готови да платим и въпреки, че вече се бяхме уговорили пак се опитаха да ни преметнат. Така, че бъдете много, много внимателни.

Със сигурност не бих дала пари на хората с маймунките, обаче. Държаха ги в толкова малки и ужасни клетки и ги принуждаваха да се снимат с хората облечени в костюми, докато са вързани на дебела верига! Беше толкова отвратително, че дори не исках да ги поглеждам ! Моля ви, не им давайте и вие и така, може би, някога тази ужасна практика ще приключи …

Мъжа ми си купи фреш от нар, който бил някакво традиционно питие и се помотахме още малко, но вече бяхме много изморени и решихме да си починем в някое кафене с тераса. Цял ден си мислех за палачинки и скоро намерихме такова, което ги предлага. За съжаление бяха свършили, така че ядох чудесен чийзкейк. Отново повтарям, не очаквайте високи нива на хигиена, независимо от високия рейтинг в tripadvisor 🙂 Гледката също беше доста приятна.

Времето започна сериозно да разваля и единственият ни избор беше да си тръгнем към хотела и да видим дали ще имаме желание за по-късна разходка. По-рано бяхме мернали един чудесен парк близо до джамията Кутубия и искахме да го разгледаме преди да се приберем. Нарича се Кибер парк и беше наистина хубав.

Без проблем може да се каже, че това е най-поддържаната градина в цял Маракеш. Още от първите ви стъпки в парка моментално ще бъдете заобиколени от мир и спокойствие, свят, в който въздуха е пълен с деликатен мирис на милион цветя, а птиците пеят от дърветата.

Кибер парка е популярен сред местните, когато искат да избягат от оживеността на града, и особено късно следобед, когато излизат за разходки из природата.

Кибер парк, който местните знаят като Арсат Мулай Абдесалам Кибер парк, е голяма ботаническа градина, първоначално създадена през 18 век по заповед на султан Сиди Мохамед Бен Абдела, който я дал на сина си принц Мулай Абдесалам като сватбен подарък.

Пътя до хотела ни трябваше да отнеме около 20 минути, но имахме неприятна изненада- започна да вали. В началото съвсем леко и спокойно, но на около стотина метра от хотела направо се изля. Така че, идеята за късна разходка изцяло отпадна.

На следващия ден трябваше да ставаме рано и да потегляме към Казабланка. Така че, довиждане от прекрасния Маракеш и не спирайте да пътувате 😉

Please follow and like us:
error

Author: marinelapetrunova

3 thoughts on “Мароко-ден три

  1. При евентуално следващо посещение на Marrakech, посетете Chez Ali. Уникално място, като в приказка от шехерезада, с програма, национална кухня и национални танци.

    1. дано пак имам възможност да го посетя 🙂 благодаря за предложението!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.