Мароко-ден втори

И така, първата ни нощ в Мароко премина. Хотела,Golden Tulip Tghat, не беше нищо особено като стаи и храна, но пък имаше прекрасен декор и ни посрещнаха с марокански сладки и зелен чай.

Закуската отново беше стандартната континентална, но с марокански сладки и някакъв специален хляб, който една жена печеше направо пред нас.

Днес имахме много гъста програма, а времето беше ужасно – валеше и беше студено. Въпреки това, трябваше да разгледаме Фес, град в северната вътрешна част на Мароко. Той е вторият най-голям град след Казабланка, с над 1,4 милиона жители. Намира се в северната част на Атласките планини и е на кръстопът на всички важни градове в региона. Заобиколен е от планини, а старият град се пресича от едноименната река от запад на изток.

Фес е бил създаден при владичеството на Идрисите по време на 8 и 9 век. Състоял се е от две автономни и състезаващи се селища. Миграцията на 2000 арабски семейства през ранния 9 век дава на зараждащия се град арабския му характер. След падането на Идриската династия няколко империя са дошли и са си тръгнали до 11 век, когато Алморавидският султан Юсуф ибн Ташфин обединил двете селища и преустроил града, който станал сегашният квартал Фес ел Бали. Под владението на Алморавидите града си спечелил репутация на център за религиозни учения и търговия. Фес се разширил и станал един от най-големите градове в света между 1170-1180 г. с популация от над 200 000 жители.

Фес достигнал зенита си по време на Маринидската ера, връщайки си статуса на столица. Много мадраси, джамии, зауиви и градски порти били построени, оцелели и до днес. Тези сгради се смятат за отлични образци за мавърски и марокански архитектурни стилове.

Днес, градът се състои главно от двата стари квартали Медини, Фес ел Бали и Фес Ждид и модерна градска част Вил Нувел, построен по време на Френската колониална ера.

Първата ни спирка беше Кралският дворец, изумителен пример на модерна реставрация, но над 80 хектарния дворец и градините му не са отворени за посещения. Туристите трябва да се задоволят с разглеждането на великолепните месингови врати, обградени от фина зелиже (цветна геометрична мозайка от малки керамични плочици) и резбовано кедрово дърво. Настоящият крал на Мароко използва двореца, когато посещава Фес. Той има впечатляващи градини, джамии, красиво изрисувани тавани и древно училище за Корана, или както е на марокански Мадраса, датиращо от 14 век.

След това посетихме Южната кула, построена от султан Саадин Ахмед ал Мансур Адаби (златния) в период от 1587 до 1609 г. от португалски затворници, за да подсили защитата на Медината и за да стресне племето Фаси. Намира се лице в лице със Северната кула, с която са свързани с подземен тунел, използван от войниците и охранителите за да пресичат бързо и свободно старата Медина, с конете си, но в днешно време е затворен. Кулата предоставя и страхотни панорамни гледки към старата Медина, ако уцелите хубаво време.

Може би много от вас не знаят, но ако решите да отидете на организирана екскурзия сте обречени да посетите всякакви видове местни работилнички, без значение от вашето желание. И това пътуване не беше различно, така че видяхме керамична фабрика, където единственото, което правих беше да снимам. Ако не друго поне беше фотогенична.

След като отметнахме тази „важна забележителност“, най-накрая стигнахме и до истинският Фес – Медината. Тя е запазила и в старата си част съдържа редица монументални сгради, спомен от столицата, основана от Идрисидската династия между 789 и 808 г. Първоначалният град се състоял от два големи укрепени квартала, разделени от Фес вади : бреговете на Андалусите и тези на Кайроунасите. Състои се от кралски дворец, управленията на войската, укрепления и жилищни части. По това време, двете Медини на Фес се развили в симбиоза, формирайки една от най-големите ислямски метрополиси, представяйки огромно богатство на религиозни, цивилни и военни монументи, които допринасят за мулти-културното общество. Тази архитектура се характеризира от конструктивни техники и декорации, развили се в период от над десет века и, където местното знание и умение са преплетени с външно вдъхновение (андалуско, ориенталско и африканско). Медината на Фес се смята за една от най-богатите и най-добре запазени исторически градове на арабско-мюсюлманският свят. Непавираното градско пространство е запазило болшинството от оригиналните си функции и определения. Тя не само представлява изключително архитектурно, археологическо и градско наследство, но също така и начина на живот, умения и култура, които са устояли и подновени, въпреки разнообразните ефекти на еволюиращо модерно общество. А за капак е и обект на ЮНЕСКО.

След като слязохме от автобуса се натъкнахме на мъж, продаващ кактусов плод. Екскурзоводът ни вече ни беше разказал за тях, така че просто трябваше да ги опитаме. Един струваше 1 дирхам (около 20 стотинки). Има вкус, подобен на нар, но с много семки, които трябва да се плюят, защото са горчиви. Имайте предвид, че трябва да ядете малко, освен ако не искате да имате тоалетни проблеми по-късно 🙂

Срещнахме се с местният ни водач, очевидно само местни могат да се ориентират през Медината и да не се изгубят. Постоянно ни се напомняше за това и, че трябва да сме много внимателни да не изгубим групата. Първата забележителност от плана беше Синята порта – този извисяващ се вход с мозаечните си плочки е най-важният портал на старата Медина, Фес ел-Бали. Синият цвят от едната страна, която посреща посетителите, символизира цвета на града Фес, известен с керамиката си, изрисувана с елегантни кобалтови декорации. От другата страна, тази към Медината, е зелен – цвета на исляма.

Построена през 1913 г., портата е входа между две еднакво цветни и динамични сцени, едната – отчетливо в 21 век, а другата – интригуваща смес от различни ери.

Интересна особеност на вратата са заключалките – намират се от външната страна, защото французите са ги използвали да заключват хората вътре, ако започнат да правят проблеми…

Веднъж вече вътре вие попадате в друг свят – шумен, миризлив и цветен. Медината е разделена на различни части, всяка за определен занаят или търговия. Първо видяхме месарите и хранителния пазар. Мириса на овнешко се носеше навсякъде, дори сега, докато пиша, го усещам в носа си.

Снимките са правени докато преминаваме, не съм се спирала за по-качествени, защото някои от търговците може да поискат пари, ако забележат, че ги снимате. Това е типично за Мароко, така че го имайте предвид и внимавайте.

Следваше Магана Буананиа – останките на древен часовник, който е бил завършен на 06 май 1357 г. Той е показвал точното време за мюезина за да обяви времето за молитва. Въпреки това, часовника е останал неподдържан и не работещ повече от пет столетия. Той се състои от 13 прозореца и платформи, носещи месингови купи. Движенията на часовника са били поддържани , поне се предполага, от вид малка количка, която е преминавала от ляво надясно през дванайсе от вратите. От единия край количката е била свързана с въже с висяща тежест, а от другата страна с тежест, която е плувала на повърхността на воден резервоар, който бил източван с постоянно темпо. Всеки час се е отваряла различна врата, а в същото време метална топка се е спускала в една от дванадесетте медни купи.

Така е изглеждал часовника в началото на века
А така изглежда сега

Обиколката продължи с Медрасата Бу Инаниа – най-доброто от всички теологически училища във Фес. Построено е от султан Меренид Бу Инан между 1351 и 1357 г. и е впечатляващо реставрирано със сложни зелиже (цветни геометрични мозайки) и резбован гипс, красиви машрабии (решетъчни паравани) и масивни месингови входни врати. Докато повечето медраси (училища за изучаване на Корана) имат само обикновена молитвена зала, Бу Инаниа има цяла джамия.

Можете да разгледате само вътрешния двор, а входната такса е 20 дирхама (4 лева).

Нямаше как, видяхме още един магазин – този път за медни изделия. Имаше страхотни лампи, съдове и бижута. Естествено, и цените им бяха страхотни.

След това просто се разхождахме из улиците, където дали вали дъжд е без значение. Толкова са тесни и къщите толкова високи, че изобщо не го усещате, имате чувство, че сте в тунел, а не на улица.

Видяхме каменоделците:

Шивачите и тъкачите на килими:

Не трябва да забравяме и дърводелците. В миналото те са изработвали мебели и резби, но в момента са се пренасочили към това, което се търси – тронове за сватби и други церемонии. Интересен факт – тази жълта кутия, която виждате е всъщност ковчег, но само за жени. Мъжете се погребват покрити само с платнище.

Маршрута ни продължи из Медината, като този път бяхме предупредени да се пазим от магарета и деца с колички, доставящи стоки за магазините. Тъй като Медината се намира на хълм, тежко натоварените магарета не могат да спрат, а собствениците им крещят отдалеч за да имате няколко секунди да се отдръпнете от пътя им.

Малка почивка от уличките на занаятите беше джамията и университет Кайрауин. Не – мюсюлманите трябва да се задоволят само с поглед към двора на джамията през входа на Дерб Бутуил. По-добре можете да се възхитите от всяка по-висока точна на Медината: огромният, зелен, пирамидален покрив и минаре веднага ви привличат вниманието.

Комплекса е основан през 859 г. от Фатима Ел Фириа, тунизийска бежанка, разширен от Алморавидите през 12 век и може да побере до 20 000 човека по време на молитва.

Библиотеката Кайрауин наскоро е била впечатляващо възстановена и отворена за местни студенти, но не и за посещения. Входа ѝ е от другата страна на комплекса, на площад Сефарин.

Тура продължи с поредния магазин – този път за платове и шалове. Беше интересно, поне за мен, да разбера, че може да правите коприна от кактус Агаве. Всички шалове, произведени тук се правят от този вид коприна или от микс на коприна, овча вълна и памук.

Входа на магазина е типична, традиционна врата с две чукала. Заради религията си жената в къщата, ако няма мъж в момента, не може да отвори на друг мъж. Но тъй като вратите са от масивно дърво тя няма как да разбере кой чука. Ето го и решението – долното чукало чука директно на дървото – то е за мъже, а горното – чука на метал, то пък е за жени. Така звукът е различен и стопанката може да прецени дали е позволено или не да отвори.

За малко да забравя да ви покажа най-интересният магазин – за домакински уреди 🙂

И той, и магазина за платове се намираха в тази уличка…

След друг лабиринт от улички пристигнахме на площад, където мъже обработваха мед, направо на открито.

И накрая последно, но не и по значение – една от най-известните забележителности на Фес – работилниците за щавене на кожа. Фес е известен с кожените си продукти и повечето от тях идват от кожения пазар (сук). Сука е дом на три древни цеха за щавене, най-големият и най-стар е Шуара, на почти хиляда години.

Цеховете на Фес се състоят от редица каменни съдове пълни с богато разнообразие от бои и различни течности, разположени като палитра с акварел. Дузини мъже, много стоящи потопени до кръста в боите, работят под горещото слънце, обработвайки кожите, които остават подгизнали в съдовете. Цеховете обработват кравешки, овчи, кози и камилски кожи, превръщайки ги в високо качествени продукти. Всичко това се постига ръчно, без никакви модерни машини, а процеса почти не се е променил още от средновековието, което прави посещението им просто забележително.

В цеховете Шуара кожите първо се киснат в смес от кравешка урина, негасена вар, вода и сол. Тази разяждаща смес помага да се размекне твърдата кожа, да се премахне излишната мас, месо и косми, които са останали по нея. Кожите се киснат за два-три дни след което мъжете остъргват излишните косми и мазнина за да ги подготвят за боядисване. Те след това отново се киснат в други вани, съдържащи микс от вода и гълъбови изпражнения. Тези изпражнения съдържат амоняк, който действа омекотяващо и прави кожите достатъчно податливи за да се боядисват. Мъжете ги тъпчат после с босите си крака за около три часа за да постигнат желаната мекота.

След това кожите се поставят в различни ями, пълни с натурална боя, например мак (червено), индиго (синьо), хена (оранжево), кедър (кафяво), мента (зелено) и шафран (жълто). Други материали, използвани за боядисване са прах от нар, който се натърква по кожите за да ги направи жълти и зехтин, за да ги направи лъскави.

След като кожите се боядисат се оставят да изсъхнат под слънцето. Вече готови, те се продават на други занаятчии, които ги превръщат в известните марокански чехли, наречени бабуш, както и в портфейли, чанти, мебели и други аксесоари.

Гълъбовите изпражнения и кравешката урина имат толкова силна смрад,че на входа ви се дава клонче свежа мента за да преживеете миризмата.

Ето я и толкова важната мента
Цеха отвън

Това беше последната част от Фес. Разходката в Медината ни отне около два часа и половина, но мисля, че човек може да прекара там и цял ден. Както можете да видите, нямахме време за обяд, така че екскурзовода ни реши да го направим в следващият град от програмата – Мекнес.

Това не беше най-доброто решение за нас, предпочитахме да разгледаме града, а не да стоим в ресторант, но какво да направим. Бяхме само двамата срещу 40 гладни човека . Пътуването от Фес отне около час, така че, ако имате възможност не го пропускайте.

Мекнес е един от четирите имперски града на Мароко и се намира в северно-централната част на страната, освен това е шестият по големина. Основан е през 11 век от Алморавидите като военно селище. Мекнес става столица на Мароко при управлението на султан Мулай Исмаил, син на основателя на Алауитската династия. Мулай Исмаил превърнал Мекнес във впечатляващ град в испанско-мавърски стил, обграден от високи стени с огромни порти, където хармоничното сливане на ислямски и европейски стил от 17 век са видни и днес.

С титлата Имперски град и обект на ЮНЕСКО, Медината на Мекнес може да се съревновава с тази на Маракеш, Рабат и Фез, но въпреки това не успява да привлече толкова туристи. Но този панорамен хълмист град има много да предложи на всеки любопитен посетител, от интригуващи порти до великолепни музеи и мавзолеи.

Ние видяхме само Медината, където може да намерите всичко от специалните суки, продаващи занаяти и декари от текстил до фалшиви маратонки, сувенири и килими. В сърцето ѝ се намира Голямата джамия (затворена е за не-мюсюлмани), а чайни в тайни дворове, орнаментирани риади и работливите магарета само допълват атмосферата.

Една от най-великолепните порти на Мароко, величествената Баб Мансур е често описвана като една от най-красивите порти в целия свят. Всъщност, надпис на арабски на върха на портата се превежда като “ Аз съм най-красивата порта в Мароко. Аз съм като луната в небето. Собственост и богатство са описани на предната ми страна“. Построена е през тридесетте години на 1700 и е украсена с изумителни зелиже мозайки в различни цветове, резбовано дърво, мраморни колони, арки и изкусни тухли. Главната врата, която обикновено е затворена, е висока 16 метра. Наречена е на архитекта, проектирал портите, Ел Мансур.

30 000 роби са строили градини, дворци и градските стени, дълги над 40 км, правейки Мекнес най-силно укрепеният град в северно Мароко.

След като само успяхме да зърнем Мекнес, програмата ни за деня свърши. Чакаше ни доста дълъг път до една от перлите на Мароко – Маракеш. Возихме се поне шест часа, но си заслужаваше. Какво видяхме и харесахме в Маракеш ще видите в следващия ми пътепис, а дотогава – довиждане и не забравяйте да пътувате 😉

Please follow and like us:
error

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.