Мароко-ден първи

Не върви да кажа точно първи ден, защото той беше всъщност нощ, след късно кацане в Малага, Испания и още по-късно пристигане в хотела на границата с Гибралтар. Нищо особено не се случи и няма нужда да пиша отделен пост за него, така че го сливам със следващия.

Но да започна отначало – мечтаното Мароко…

Много исках да пътувам някъде извън Европа, но никога не събрах кураж или просто не беше точното време. Когато се роди сина ни този момент отиде някъде далеч във времето, защото не исках да пътувам с него някъде толкова далеч или просто той беше прекалено малък (може би аз просто не исках да се отделям от него за толкова време) за да оставя с родителите си.

Обаче тази година решихме, че никога няма да има подходящ момент и просто трябваше да се възползваме от възможността. Получихме и малък тласък от приятелка, която беше в Мароко миналата година и най-накрая взехме решение – този април, когато майка ми, която е учителка е във ваканция, отиваме.

Не посмяхме да пътуваме сами, затова намерихме агенция с идеалните дати за нас. И така, на втори април потеглихме.

Имахме спокоен полет до Малага с България еър с доста стар самолет, който отне три часа и половина, сервираха горе-долу добри сандвичи, но ужасен шоколад за десерт. Групата ни се събра и поехме към хотела – Ohtels Campo de Gibraltar , където имахме късна вечеря и прекарахме нощта. Гледката от стаята ни беше прекрасна и имахме желание да се разходим по крайбрежната улица, но бяхме прекалено изморени. Хотела беше добър, уютен и чист и го препоръчвам.

На следващата сутрин трябваше да станем доста рано, очакваше се да напуснем хотела в седем сутринта. Закуската беше прилична – типичната хотелска, континентална и към 7 часа вече бяхме при автобуса. Както можете да си представите, с група от повече от 40 човека, точността е мираж, но няма да навлизам в подробности за проблемите, които имахме със организираното пътуване. Още при резервирането знаехме, че ще има такива, така че се бяхме въоръжили с голяма доза търпение.

След някакво време пристигнахме в пристанището на град Тарифа , от където трябваше да си вземем ферибота до Танжер и Мароко. Цената на билет отиване и връщане варира между 47 и 71 евро. Пътуването отнема около час, част от който е просто стоене в ферибота и чакане на всички да се качат. Така че, ако имате билет за осем сутринта може да очаквате да потеглите към 8,40 – 9 часа 🙂 Когато пристигнахме в Мароко разбрахме, че времето наистина е много относително понятие.

Опашката за секюрити контрола
Самият ферибот, има безмитен магазин, ако решите да купувате нещо

За да влезете в Мароко трябва да ви се сложи печат в паспорта от полицаи. Обикновено това се случва на границата след като слезете от ферибота, но в нашия случай се правеха огромни ремонти и разширения на Танжерското пристанище, така че това се случи на борда.

Напускаме Тарифа

Когато пристигнете в Танжер трябва да изчакате сериозна опашка за да покажете печата си и безпроблемно да влезете на мароканска земя. Ето я и временната митница:

Може би около 11.30 вече бяхме в автобуса, готови да потеглим на мароканското си приключение. Първата спирка беше Шефшаоуен, моя мечта, но първо няколко общи думи за Мароко.

Мароко е държава в района Магреб в северо-западна Африка (Магреб се наричат групата от държави в северната част на континета) с площ от 710,850 km2. От северната му страна е Средиземно море, а от западната – Атлантическият океан.

Още от основаването на първата мароканска държава от Идрис I през 788 г., страната е била управлявана от редица независими династии, достигайки зенита си при Алморавидите и Алмохадската династии, покривайки територии от Иберия и северозападна Африка. Маринидската и Саадската династии продължили борбата срещу чуждестранно господство, позволявайки на Мароко да остане единствената северозападна африканска държава, която не е била под Отоманско владичество. През 1912 г., Мароко било разделено на френски и испански протекторат, с международна зона в Танжер. Извоювал независимостта си през 1956 г. и от тогава е сравнително стабилно и проспериращо по регионалните стандарти.

Пътуването до Шефшаоуен отне два часа, а по пътя видяхме колко красива и зелена е тази част от страната. Аз очаквах много по-пясъчен и пустинен пейзаж, но бях изненадана.

Минахме през малко селце и неговият пазар…

… и най-накрая пристигнахме в „Синият град“. Основан е през 1471 г. от Мулай Бен Рашед Ел Алами и е бил използван като мавърска крепост за бежанци от Испания. През вековете, града се е разраснал и приел и евреи и християни. Сините къщи на Шефшаоуен отразяват безоблачното мароканско небе, но религиозни, а не декоративни причини стоят зад този избор на цвят. Еврейски учения сочат, че чрез боядисване на прежда с древна натурална боя и вплитайки я в молитвени шалове, на хората им се напомняла Божията сила. Спомените за тази традиция продължила да живее върху често боядисваните сини сгради.

В днешно време Шефшаоуен е е богат културен гоблен на берберското племе, мюсюлмани и евреи, заедно с потомците на мавърцките бежанци от Испания, които живели тук през 1400 години. Берберите могат често да бъдат видяни, носещи отличителни памучни дрехи, съчетани с вълнени шапки, декорирани с ярко оцветени нишки.

Нашият автобус ни остави на площадче, заобиколено от модерни сгради, които изобщо не приличаха на милионите снимки, които бях виждала на града. Известните сини къщи са в стария град, където най-добрия начин за разглеждане е просто да се пуснете в лабиринта от тесни улички и безкрайни стълби.

Ние, обаче, имахме да свършим една много важна работа първо – да си купим мароканска сим карта, защото цените на роуминга бяха ужасяващи и това е най-добрия вариант за да имате интернет и да водите разговори по него. Ние я ползвахме само за нет, така че ако ви трябва да разговори не мога да бъда полезна. Купихме си от Inwi, за 50 дирхама (около 10 лв) сим-картата и 30 дирхама ваучер за 2 ГБ, които ни бяха повече от достатъчни. Интересния момент беше, че трябва да оставите човека, който ви я е продал да я активира и зареди, защото това беше една безкрайна операция от звънене и смс-и, докато бяхме готови 🙂 Няма значени, останахме доволни от покупката и веднага препоръчвам мястото… Ето обаче и трика – магазина е една малка стая, намираща се между месарница (друга малка стая) и магазин за кожени неща. Всичко това е на малък площад до стара крепост. В него има само едно момиче, седящо на бюро и знак на слушалка, рекламиращ бизнеса. Няма табела, няма реклама, но продават карти на всички телекоми. Слагам карта с местоположението на площада, защото няма никакъв друг начин, по който да обясня къде се намира.

След тази сериозна задача се наградихме с красотата на този град. Няма особени забележителности, които да се посетят, така че просто се разходете и усетете великолепието му.

Ако все пак сте много запалени по музеи може да разгледате Казбата, реставрирана крепост, която в момента съдържа прекрасна градина, малък етнографски музей и още по-малка галерия. Етнографкия музей показва няколко зашеметяващи гледки от стария Шефшаоуен, включително площада и казбата, а галерията рекламира местни творци. Гледките към медината от кулата на казбата са чудесни. Входа е 10 дирхама.

Както виждате гледките бяха умопомрачителни и неописуеми. Очите ни бяха пълни, но коремите ни започнаха да се обаждат. Трябваше бързо да намерим нещо за хапване. Времето в Мароко е понятие, което зависи според всеки човек, така че ако решите да хапвате в ресторант трябва да бъдете търпеливи. Всичко се случва мнооооооооого бавно 🙂 Така че, нашият избор беше дюнер от магазинче, съвсем близо да този за сим карти.

Очаквано, нивата на хигиена са далеч от тези, с които сме свикнали в Европа. Нашата най-важна задача, когато поръчвахме храна извън хотелите, беше да се приготвя пред нас и да минава термична обработка на високи градуси. Явно стратегията е била успешна, защото нямахме никакви здравословни проблеми.

За съжаление времето ни в Шефшаоуен свърши, но ни чакаше дълго пътуване – до Фес. По пътя отново се любувахме на зелените пейзажи, напомняйки ми колко объркана съм била за естеството на природата в Мароко.


Язовира Ел Вахда, един от най-големите в Мароко
Типичен начин на придвижване

Сега ви казвам довиждане и започвам да подготвям следващият разказ – за Фес.

Please follow and like us:
error

Author: marinelapetrunova

1 thought on “Мароко-ден първи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.