Двореца Хемптън Корт

Двореца Хемптън Корт е кралски дворец, намиращ се в район Ричмънд ъпон Теймс, на 19,3 км от централен Лондон по реката Темза.

Томас Уолси, архиепископ на Йорк, главен министър и любимец на Хенри VIII, придобил земята на двореца през 1514 г. През следващите седем години, той харчел безмерно за да построи един от най-прекрасните дворци в Англия. Днес, малка част от построеното от него е останала непроменена. Първият двор, Базовия е негово творение, както и втория, вътрешната порта, която води до Часовниковия двор, където са били личните му покои. Базовият двор съдържал 44 квартири, запазени за гости, докато втория двор( днешния часовников) съдържал най-добрите стаи, запазени за краля и семейството му. Хенри VIII нощувал тук веднага след завършването им през 1525 г.

Чрез строежа на сградата Уолси се опитал да създаде Ренесансов кардиналски дворец. Каквито и да са били идеите, архитектурата му е прекрасен и рядък пример от трийсет годишната ера, когато английската архитектура е била в хармонично преминаване от домашният Тюдорски стил, силно повлиян от перпендикулярната готика към италианският, класически ренесансов стил. Това сливане било възможно заради малката група италиански майстори, които работели в английския двор през второто и третото десетилетие на 16 век. Те се специализирали в добавянето на ренесансови елементи в иначе строгите тюдорски сгради.

Уолси се наслаждавал на двореца си само няколко години. През 1528 г.,знаейки че враговете му и краля планират свалянето му, той подарил двореца на Хенри. Уолси починал две години по-късно през 1530 г.

Шест месеца след придобиването на собственост краля започнал собствени промени и разширения. Дворът на Хенри VIII се състоял от повече от хиляда души, а той притежавал над 60 къщи и дворци. Малка част от тях били достатъчно големи за да подслонят двора и затова едно от първите му подобрения били огромните кухни. Те увеличили големината си четворно до 1529 г., позволявайки на краля да изхранва целия си двор.

Между 1532 и 1535 г. Хенри добавил Голямата зала (последната средновековна голяма зала, строена за английската монархия) и кралския тенис корт. Голямата зала имала резбован таван с дървени греди. По време на династията Тюдор това била най-важната стая в двореца, тук краля вечерял на маса, повдигната на малка платформа. Строежа отнел пет години, а Хенри бил толкова нетърпелив, че дърводелците били принудени да работят и нощем на свещи.

Входа към втория, вътрешен двор бил украсен през 1540 г. с астрономическия часовник, ранен пример за часовник от време преди Коперник. Все още работещ, той показва часа, фазите на луната, месеца, четвъртината на годината, датата, звездния и слънчев знак, както и приливите на Лондон бридж. Последната информация била жизненоважна за посетителите на двореца от Лондон, тъй като предпочитания метод на транспорт бил чрез баржа, а при отлив реката около Лондон бридж образувала опасни бързеи. Тази порта е известна и като портата на Ан Болейн, втората съпруга на Хенри VIII. Работата по нейните покои още не била свършила, когато Болейн била обезглавена.

Крал Хенри умрял през януари 1547 г. и бил наследен от първият си син Едуард VI, а след него и от двете си дъщери. В Хемптън корт кралица Мери (голямата дъщеря на Хенри) решила да прекара медения си месец, след сватбата си за крал Филип в Уинчестър. Мери била наследена от полу-сестра си Елизабет I, а Елизабет построява източните кухни, където в днешно време се помещава общественото кафене.

Със смъртта на Елизабет през 1603 г. приключва и династията Тюдор. Кралицата била наследена от първият си братовчед, два пъти отстраняван, шотландския крал Джеймс VI, който в Англия е наричан Джеймс I от дома Стюарт.

Крал Джеймс бил наследен през 1625 г. от сина си, Чарлс I. Хемптън бил негов дворец и затвор. След екзекуцията му през 1649 г, двореца станал собственост на държавата, управлявана от Оливър Кромуел. За разлика от някои други бивши кралски имоти, Хемптън бил сравнително пощаден. Въпреки, че правителството продало на търг по-голяма част от съдържанието, сградата била игнорирана,

След Възстановяването, крал Чарлс II и наследника му Джеймс II посещавали Хемптън, но предпочитали да отсядат другаде. По тогавашните френски стандарти двореца вече бил старомоден.

Англия имала обединени монарси в лицето на Уилям III и съпругата му, Мери II. Месеци след коронясването им те започнали масивен ремонт на Хемптън корт. Идеята била да се събори двореца крило по крило, замествайки го с огромен модерен дворец в бароков стил, като запазят само Голямата зала.

Най-прословутият архитект на страната, сър Кристофър Рен, бил извикан за да направи плановете. Неговият проект за куполовиден дворец приличал на архитектурата на Версай. Въпреки това, било предложено тези планове да се изоставят, защото приликата била прекалено лека и не достатъчна, по това време било невъзможно който и да е суверен да си представи нов дворец, който да не повтаря бароковите форми на Версай. Въпреки това, Хемптън корт, за разлика от Версай, получил допълнителен обем чрез контраста между розовите тухли и клиновете, рамките и обкантването от бледия портландски камък.

По време на строежа половината от Тюдорският дворец и покоите на Хенри били изгубени, новите крила около Двора с фонтана приели държавните и личните покои, едни за краля и едни за кралицата. Всеки апартамент бил достиган чрез стълбище. Кралските апартаменти били абсолютно еднакви като стойност и важност за да покажат, че Уилям и Мери са равнопоставени и управляват заедно. Кралските покои гледат на юг към Личната градина, а тези на кралицата-на изток, към Градината с фонтана. Апартаментите са свързани чрез галерия, преминаваща по дължината на източната фасада. Кралското стълбище било украсено с фреско от Антони Верио и деликатно ковано желязо от Жан Тижу.

След смъртта на кралица Мери, кралят изгубил интерес към ремонтите и строежа спрял. Той бил наследен от снаха си кралица Ана, която продължила декорирането и завършването на държавните апартаменти. Със нейната смърт през 1714 г., Стюрадската династия приключила.

Нейният наследник бил Джордж I, той и синът му Джордж II били последните монарси, които са живеели в Хемптън. По времето на Джордж I шест стаи били завършени през 1717 г. по дизайн на Джон Ванбро. При Джордж II и съпругата му, Каролин от Ансбах, ремонта продължил, а техния архитект, Уилям Кент, направил дизайна на новите мебели и декор, включително Стълбището на кралицата и апартаментите Къмбърленд, създадени за херцога на Къмбърленд.

Двореца е разделен на седем части, така че можете да изберете какво да посетите според интересите си. Първата е апартаментите на Хенри VIII. Те са и една от най-големите забележителности на двореца. Добро място за започването на тура е стаята, в която се прожектира филм, показващ животите и (както и смъртта) на съпругите на Хенри. Оцелелите секции от покоите му се състоят от Голямата зала и Голямата наблюдателна камара, Камарата на съвета на краля и процесионалния път, свързващ стаите. Голямата зала е особено подходящо място за разглеждане- не само защото е най-голямата средновековна зала в Англия, но и защото е била един от най-известните театри, като дори трупата на Шекспир е изнесла представление тук през 1603 г.

Следват кухните на Хенри, най-големите в тюдорска Англия. 200 готвача, слуги, коняри и пажове са работели за да направят над 800 ястия на ден за гладното домакинство на краля. Храненето на двора била сложна работа, поддържана чрез изгарянето на над 1,3 милиона цепеници в адските огньове всяка година.

Кухните били разделени на различни отдели, всеки контролиран от сержант, екип от слуги и коняри. Отдела, където било приготвяно месото бил под контрола на три главни готвача, един за краля, за кралицата и за останалата част от двора. Целият екип се движел под сложни правила, определяйки кой от 1 200 члена на двора може да получи ядене като част от заплащането си.

Шоколадовите кухни били построени от Кристофър Рен през 1690 г. като част от разрешенията на Уилям и Мери. По това време шоколада бил сравнително непознат в Англия и скъп лукс. Включването му в новата част на двореца демонстрирал богатство, власт и модерността на новия кралския двор. Краля и кралица обикновено пиели шоколад по време на закуска. Често бил сервиран и в спалнята като част от ритуал, наречен levee, когато краля или кралицата били церемониално обличани пред специални избраници. Уилям, обаче, особено много обичал шоколад и го пиел и през деня, често придружаван от близкият си приятел, херцога на Портланд.

Кралският параклис- впечатляващо пищен, цветен и покрит с история, тавана на параклиса бил поставен от Хенри през 1530 г. и е кулминацията на тюдорския разкош в Хемптън корт. През 1710 г. кралица Ан наела сър Кристофър Рен да премоделира интериора на параклиса. Кралското семейство никога не стои в основното тяло на параклиса, те винаги ползват лична пейка на първия етаж, която гледа надолу към основната част. Днес, единична централна стая, като ложа в опера, е запазена за монарха.

Изложбата за историята на младия крал Хенри VIII – можете да узнаете историята на младия крал, който като жизнен и красив мъж, изпъквал във всичко, с което се захванел, без значение дали било очароване на европейски посланици, флиртуване по време на танци или побеждаване на противници на спортното поле. Историята е разказана чрез личните разкази на главните си герои: Катерина Арагонска, Томас Уолси и „жизнения и смел принц“, самият Хенри.

Исторически картини от Кралската колекция, включително „Полето на Златното платнище“ и „Битката на шпорите“, ще ви помогнат да откриете истинската история на известния монарх.

Покоите на Уилям III- голямото стълбище води до апартаментите. На стената е „Победата на Александър над цезарите“ от италианския художник Верио. Дванайсетте цезари символизират католическите сили, които Уилям е изгонил по време на Славната революция. Уилям е героят Александър.

Камарата на охраната показва забележително колекция от оръжия по стените.

Служители от охрана били поставяни до врата за да проверяват дали придворните били подходящо облечени и държащи се преди да им позволят да влязат в залата за аудиенции. Това е официалната тронна зала, с трона под официален балдахин. Посетителите е трябвало да се поклоняват, минавайки покрай него без значение дали е празен или не.

След това е личната зала, където само държавници и придворни, близки до краля можели да влизат. Може да видите прекрасната Частна градина през прозорците.

Великолепната спалня не била предвидена за спане, а за обличането на краля пред публика.

Краля се оттеглял в съседната по-малка спалня да спи, като само малка част от най-доверените му личните слуги имали достъп до нея. Нарисувания таван от Верио показва Марс, богът на войната, спящ в ръцете на Венера, богинята на любовта.

Апартаментите на кралицата били първоначално построени от сър Кристофър Рен по време на управлението на Уилям и Мери. Стълбището било много скромно украсено до 1743 г., когато художника Уилям Кент бил натоварен със задачата да нарисува тавана.

Стаите от Апартаментите на кралицата са много близки до тези на краля. Първата стая е на охраната и обърнете специално внимание на резбованата камина, показваща служителите на пост.

Следваща е залата за аудиенции и след това публичната трапезария, която е била ползвана рядко за вечери и често като зала за музикални забавления.

Продължавайки обиколката, следващата зала е тази за аудиенциите, където кралицата официално е приемала придворни и чуждестранни посланици. Елегантният балдахин над трона е първоначално ползвам от кралица Каролин, но трона датира от 1690 г. и е положен върху турски килим. Прекрасният сребърен полилей виси от тавана от позлатена звезда.

Рисувалната зала е била най-важната и ексклузивна стая от апартаментите на кралицата. Тук тя е уреждала игри на карти вечер за забавление. В западната част на стаята има врата, водеща до лична трапезария, а на северната, висяща над камината, има картина на съпруга на кралица Ана, когато все още е бил принц Джордж, лорд адмирал на флотата.

Следва спалнята на кралица, която е мебелирана с оригиналното легло, направено по времето, когато кралската двойка са били все още принц и принцеса на Уелс. Тавана е нарисуван от сър Джеймс Торнхил и изобразява Аполон и колесницата му.

Галерията на кралицата първоначално е била предвидена като лична галерия, но не била завършена до смъртта ѝ през 1694 г. Днес, няколко брюкселски гоблена от 18 век, изобразяващи историята на Александър Велики висят в нея.

Последните стаи са дрешника на кралицата, който има врата, свързваща го с кралския такъв и Стаята на дамите от спалнята, която се използвала от личните слуги на кралицата.

Апартамента Къмбърленд бил направен в стил готическо възраждане от Уилям Кент за херцога на Къмбърленд, най-малкият син на крал Джордж II и бил завършен през 1732 г. В момента апартамента излага постоянно сменяща се експозиция от картини от Кралската колекция.

Следващите няколко стаи първоначално били направени за кралица Мери II, но когато тя починала през 1694 г. останали празни за няколко години, до 1716 г., когато били дадени на принца и принцесата на Уелс и по-късно пищно ремонтирани, когато станали крал Джордж II и кралица Каролин. Частната спалня на кралицата, която се е смятала за най-поверителната и лична стая в двореца, за това говорят и специалните заключалки, които можели да се заключват вечер и отварят сутрин от машинка, намираща се близо до леглото.

Посетителите продължават обиколката и през стаи като Стаята за преобличане и банята, в която има и репродукция на вана.

Следват личната трапезария, съседния бюфет и накрая личната стая за молитва, която включва красив, резбован таван-купол. Кралицата използвала тази стая за сутрешни и вечерни молитви, както и седмични религиозни разговори с нейният свещеник.

Градините на Хемптън корт били внимателно обгрижвани в продължение на над 500 години. Рицарите Хоспиталиери на Свети Йоан от Йерусалим използвали земята от 1236 г. като част от земеделските си владения. През 1514 г. кардинал Томас Уолси придобива земята и посажда орнаменталните градини. След това, през 1529 г. имота става собственост на Хенри VIII и части от имота били затворени за парк за елени, използван за лов и езда. Така че, постепенно земята променила функцията си от земеделска към разтоварваща дейност за краля. В момента Хемптън корт включва дворцовите сгради, които покриват 6 акра, официалните градини, около 60 акра и парка- около 750 акра.

Лабиринта на Хемптън корт бил поръчан през 1700 г. от крал Уилям III и направен по дизайн на Джордж Лондон и Хенри Уайз. Той покрива една трета от акър и се намира на север от главните сгради. Когато лабиринта бил първоначално посаден бил от габър и по-късно сменен от тис. Това е най-старият оцелял лабиринт в Англия. Посетителите го намират за забавен и понякога объркващ с многото си завои и задънени посоки.

Уилям III и Мери II създали Голямата градина с фонтана в източната част за да завърши техният нов елегантен бароков дворец. Градинарят им, Даниел Маро, създал градина, съдържаща 13 фонтана и посадил две радиални алеи от тисови дървета в модерната форма на гъши крак.

Личната градина била създадена като тихо място, което само монарха можел да ползва. Хенри VIII създал неговата като хералдическа градина, а по-късно колекционера на изкуство Чарлс I създал градина в италиански стил, където да можел да излага класическите си статуи.

Езерните градини някога били средновековен рибарник, както странното им име загатва. Пресушеното, гледащо на юг място предлагало убежище за нежните екзотични растения, особено тези, събирани от Мери II от целия свят.

В края на тази градина се намира стъклена къща, съдържаща световно известната Голяма лоза, смятана за най-старата и голяма в света.

Както можете да си представите, посещението на Хемптън корт с деца е сбъдната мечта. Те може би няма да харесат сградата колкото вас, но съвсем друго нещо са градините и особено лабиринта. По пътя към него ще намерите Магическата градина-тя ви дава нов и уникален начин, по който цялото семейство да изучава миналото на двореца. Всяка част представя легенди, митове, истории и дори истински обекти, които могат да се открият в двореца. След като разгледате всичко в градината перфектната възможност е да отидете с децата да потърсите същите обекти в сградите. Цените само за градината и лабиринта са: за възрастен – 8 лири, деца – 6.

Посещавала съм двореца няколко пъти като последния път беше през декември и всичко беше прекрасно украсено за идващата Коледа. Стаите ухаеха на канела и пресни портокали тъй като всички декорации са направени от плодове, подправки и живи дървета. Имаше дори и актьори, облечени в дрехи от викторианската епоха, които съживяваха отминали времена.

По време на посещението ни видяхме будистки монаси, които също се възхищаваха на двореца. В двора, след като видяха актьорите монасите веднага поискаха снимка, а ние се възползвахме от момента. Както виждате гледката не беше за изпускане.

Дори имахме възможността да видим двореца по тъмно и мога да кажа, че беше повече от прекрасен !

Входа за двореца, ако си купите билети онлайн е 21.30 лири, за деца от 5 до 15 години е 10.70. Децата под 5 години влизат безплатно. В билета са включени достъп до двореца, лабиринта, градините и (само през лятото) Магическата градина, вход за изложбите, исторически възстановки на живо, аудио гайд на различни езици, взима от информационния център в Базовия двор, и специален детски маршрут с различни активности.

А ето и къде точно се намира Хемптън корт, за да може да прецените как да дойдете до тук: