Марбъл Хил Хаус

Построена след 1720 г., Марбъл Хил бил идилично спасение на брега на Темза от дворцовия живот за Хенриета Хауърд, любовница на крал Джордж II. В тази перфектно пропорционална вила, вдъхновена от архитекта от 16 век Паладио, тя забавлявала много поети и учени на тогавашното време.

Марбъл хил бил спасен от държавния закон от 1902 г., който последвал след обществена кампания за запазване на гледката на Ричмънд Хил от крайградското застрояване.

През 1724 г. Арчибалд Кембъл, граф на Илай, започнал закупуването на земя от името на Хенриета Хауърд, по-късно графиня на Съфолк. По-късно през същата година тя започнала строежа на новият си дом, Марбъл Хил.

Той трябвало да бъде място за уединение за Хенриета и продукт на трудно спечелената ѝ независимост. Тя преживяла бурно детство, брак изпълнен с насилие и 20 години в кралския двор като слугиня на принцеса Каролин и любовница на Джордж, принц на Уелс (по-късно Джордж II).

През 1723 г. принца подарил на Хенриета 11 500 лири в добитък, бижута, мебели и покъщнина. Лорд Илай, един от доверениците на принца, започнал да търси земя за Хенриета и до юни 1724 г. бил купил 25½ акра между Ричмънд Роуд и Темза.

Марбъл Хил бил на върха на модата от 18 век. Къщата била построена в новия паладински стил, вдъхновен от архитектурата на древен Рим и съживен от италианския архитект от 16 век Андреа Паладио. Разположена е идеално до реката и сгушен в старовремска среда, вдъхновена от градините на древен Рим. Заедно вилата и градината формирали спокойно, пасторално убежище, далеч от кралския двор.

Първият съпруг на Хенриета умира през 1733 г. и през 1734 г. тя вече можела да напусне двора и да се установи за постоянно в Марбъл Хил. Там тя започнала нова и по-щастлива фаза от живота си. Забавлявала най-важните хора от обществото и се радвала на семейния живот с втория си съпруг, Джордж Бъркли, за който се омъжила през 1735 г.

Тук тя и Джордж отгледали Джон и Дороти Хобарт, децата на брат ѝ Джон, първи граф на Бъкингамшайър, чиято първа жена починала през 1727 г. По-късно, през 1763 г., дъщерята на Дороти, Хенриета Хотъм дошла да живее с нея.

Хенриета направила много промени и подобрения на дома и земята по време на живота си тук. През 40те години на 1700 добавила широко обслужващо крило в източния край на къщата, а през 50-те и нов вечерен салон от няколко малки стаи в западната част на приземния етаж. Стените му били покрити с модерни ръчно рисувани китайски тапети, отразявайки страстта на Хенриета към „китайското“.

Тези и други подобрения осигурили съвремеността на Марбъл Хил и превърнали къщата в по-практичен и просторен дом. Хенриета също така увеличила земите му и до 1752 г. вече били почти равни на сегашния парк.

След смъртта ѝ през 1767 г., племенника ѝ политика Джон Хобард, втори граф на Бъкингамшайър, наследил Марбъл Хил.

Когато той починал без мъжки наследници, Марбъл Хил преминал в ръцете на неговата племенница, Хенриета Хотам. Въпреки нейната връзка с къщата от детството ѝ, тя решила да не живее там. Вместо това се оттеглила в по-малка къща в юго-източния край на имота, наречена Малката Марбъл Хил или хижата Марбъл Хил (съборена е през 1873/74 г.)

Хенриета Хотам дала под наем имението на редица наематели. Сред тях била и спорната фигура г-жа Фицхърбърт, която в церемония обявена за незаконна от британското право, се омъжила за принца на Уелс (по-късно станал Джордж IV) през 1785 г.

След нейната смърт Марбъл Хил бил купен от Джонатан Пийл, военен и политик, както и брат на Робърт Пийл, два пъти премиер. Той бил известен и като страстен почитател на конните надбягвания. Веднага след покупката той построил конюшни, където отглеждал състезателни коне и такива за полски труд. След другите ремонти по имението, той създал и модерна италианска градина на терасите от 18 век, които били направени от Хенриета Хауърд в южния край на имота.

Въпреки това, както и предишните собственици, Пийл отдавал имението под наем от време на време. Неговите наематели включвали политика Ричард Уелсли, маркиз Уелсли, по-големия брат на първият херцог на Уелингтън. Семейство Пийл също спекулирали с идеята за продажба на имота и го пуснали на пазара през 1837 г. Въпреки това, щели да минат 60 години преди Марбъл Хил да си намери нов собственик.

През 1887 г. лейди Пийл, вече вдовица, починала. Тя била последният жител на Марбъл Хил. След нейната смърт съдържанието на къщата и градините, имота и самата къща били пуснати на търг. След като десет години стояла празна, Марбъл Хил била купена от семейство Кънард, известна корабна фамилия, през 1898 г.

Уилям Кънард планирал да развие имението и през 1901 г. започнал строежа на пътища, канализация и започнал да сече дървета. Бъдещето на Марбъл Хил било в опасност.

Но благодарение на възмущението на местните хора стартирала кампания за спасението на Марбъл Хил. Те твърдели, че къщата и парка формират централна и критична част от известния план за Ричмънд Хил. Тяхното разрушаване щяло да съсипе цялата гледка. Била постигната сделка със семейство Кънард и през 1902 г. имението било закупено с приноса на Лондонското кметство, частни дарители и местните власти.

Скоро след това закона за откритите площи на Ричмънд, Хан и Петершам, защитаващ гледката от Ричмънд Хил бил приет. Продължава да бъде в сила и в днешни дни.

Може да посетите къщата с предварително закупен тур за 7,40 лири за възрастен и 4,40 за деца. Може да проверите работното време на сайта им и да запазите час.

Намира се близо да прекрасния Ричмънд и можете да съчетаете посещението си с много паркове и красива природа. Наблизо е Хам Хаус както и други исторически имения. Ние я посетихме със сина ни, за който разходката по брега на реката беше истинско удоволствие. Също така, веднага след границите на имота и симпатична детска площадка.

А ето и точното местоположение на Марбъл Хил Хаус:

Please follow and like us:

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.