Стаята на принц Хенри

Всъщност това е една от малкото оцелели къщи в Лондон след Големият пожар през 1666 г.

Историята на сградата може да се проследи чак до 12 век, когато е била част от имение , дарено на Рицарите Темплиери, което през 1312 г. преминало в Рицарите Хоспиталиери от Ордена на Св. Йоан от Йерусалим.

Ордена на Св. Йоан бил разпуснат през 1540 г., а през 1610 г. собственика на имота решил да го застрои. Новата сграда се превърнала в таверна, известна през следващите 30 години като Prince’s Arms. През 1671 г. имота бил продаден на Джеймс Сотби, в чието семейство той останал до закупуването му от Кметството на Лондон през 1900 г.

Има няколко мита, свързани със сградата. Когато Кметстовото я купило имало знак, гласящ че това е „бивш дворец на Хенри VIII и кардинал Уолси“, но няма никакво доказателство за това.

Друга история гласи, че къщата е построена за Съвета на Херцогството на Корнуол, и че стаята на първия етаж е била създадена за ползване от принц Хенри, който станал Принц на Уелс през 1610 г. Това би обяснило мотива с трите пера на фасадата и защо кръчмата е била наречена Prince’s Arms (Герба на принца). Въпреки това, архивите сочат, че къщата е била построена за таверна и името вече се е използвало от две години, когато принц Хенри е роден.

През 1900 г. било открито, че има фалшива фасада на сградата, включила осем резбовани панела. Зад нея била оригиналната такава от 17 век, наполовина с дървени греди, остъргани по еркерите, но напълно запазени от дебелия слой боя, който покривал всичко. В момента фасадата е с оригиналния си вид.

Вътре най-голям интерес буди голямата стая на първия етаж. Първоначално цялата е била покрита с дъб, вече останал само на западната стена. Останалата част от панелите и украсата по комина е от Джорджианско време и е от бор.

Голямото съкровище на къщата е тавана, един от последните останали образци на Якобински украсени гипсови тавани в Лондон. В центъра на дизайна са перата на Принца на Уелс и буквите PH оградени от звезда.

Има и два витража в стаята – и двата от 20 век. Десният е „Кралският“ прозорец, направен в чест на предполагаемата връзка с Херцогството на Корнуол. Другия витраж илюстрира връзката на стаята с Лондонското кметство, града и Почитаемото общество на Вътрешния Храм, за който ще пиша в следващия си пост.

Ето и локацията на къщата, намира се много близо до Съда.

Please follow and like us:
error

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.