Болоня

Или какво да видим в града за няколко часа

Как да се приберем от Лондон, ако не с прекачване в Италия. Все пак тук сме били преди цяла година, време беше за ново посещение 🙂

Шегата настрана, но прибирането ни се оказа голям проблем, тъй като трябваше да е средата на декември, когато явно много хора се прибират за България и цената за трите ни билета директно беше около 1000 лв. Е, какъв пътешественик съм аз, ако не се опитам да намеря по-сносен вариант. Намерих, разбира се, и то за 230 лв, дори след двойното плащане на куфара !

Стига с толкова увъртания, започвам истинския разказ…

На 15 декември трябваше да станем доста рано сутринта, защото полета ни от Лондон към Болоня беше в 9.15 ч. сутринта, което значеше , че трябва да сме на летището около 7 ч. Който е ходил в Лондон знае какви са разстоянията в този огромен град, така че стандартното ни придвижване до Лутън ( градски транспорт и трансфер ) нямаше да ни свърши работа, освен ако не искахме да се влачим посред нощ из града с целия багаж.

Започнах да търся фирма за частен транфер и след малко ровене намерих Blackberry cars, които мога да препоръчам веднага. Бяха много коректни и точни и пътуването ни с тях беше прекрасно.

Та, излетяхме си навреме, забравих да кажа, че този ни полет беше с Ryan air, и след час и половина пристигнахме в слънчева Болоня. Преди това се нагледах на невероятни гледки към Алпите :

И към прекрасната Верона :

Болоня има население от около 370 000 души и е известна с най-стария университет в света. Селище съществува тук още от 534 г. пр. н.е., като освен с история и архитектура града е известен и с храната си.

Но всичко по реда си – първо трябваше да стигнем от летището до центъра. Оказа се изключително лесно, има автобус Aerobus, който ви взима и след няма и половин час ви оставя или в центъра или на гарата срещу 6 евро на посока. Единствената забележка , която имам е , че спирките не се отбелязват по никакъв начин и човек не знае когато автобуса спре къде се намира. По тази причина ние си изпуснахме нашата и слязохме на гарата, която е последната.

Хубавото е, че гарата не е толкова далеч , но не бяхме планирали деня ни да започне по този начин.

Имах предварително начертан някакъв план, все пак имахме само няколко час в града, като първата спирка от него беше Piazza Maggiore, но поради спешните обстоятелства започнахме разглеждането с непредвидени, но интересни места. Започнахме с входа на парка Della Montagnola. Toй е първата истинска публична градина в Болоня и единствената в историческия център . Направен е върху руините на крепост, а първите му планове датират още от 1662 г., но входа е построен през 1896 г.

Продължихме по големия булевард покрай парка, където заобиколени от прекрасни сгради и дворци достигнахме до величествена църква, в която просто трябваше да влезем.

Ето ги красотите по пътя :

Църквата се казва катедрала Сан Пиетро и се намира в долната част на ул.„Независимост“. Изгражда се на няколко етапа: от 910 г. – до пожара през 1141 г., от 1141 г. – до земетресението през 1222 г., а през 1582 г. e обявена за градска катедрала от папа Григорий XIII. Днешният си бароков облик катедралата добива в началото на XVII в.


Камбанарията й е втората най-висока кула в града, 70 м. Всъщност се състои от две кули в една, построени в различни периоди ( 10 и 13 век ). В нея се намира най-голямата камбана, с която може да свирено в специфичния болонезки стил и тежи 33 тона. От кулата се вижда прекрасна гледка към града, но ние нямахме време да й се порадваме.

Следваше и централния площад Piazza Maggiore , а първата сграда, която ни посрещна беше двореца Palazzo Re Enzo. Получил е името си от Енцо от Сардиния, който е бил затворник тук от 1249 до смъртта си през 1272 г.

Двореца е построен между 1244 – 1246г. като продължение на съседния Palazzo del Podesta. Функцията му е била чисто административна и е бил първото седалище на градската управа, като и на съдиите.

В наши дни се ползва за събития и изложби.

Пред двореца се намира фонтан от 16 в., Fontana Del Nettuno. Интересното за него е, че създателя на автомобилната фирма Мазерати е ползвал жезъла на Нептун за лого на колите си .

Тук е и най- голямата забележителност в града – базиликата Сан Петронио. Посветена е на светеца – закрилник на града . Фасадата й, за съжаление, никога не е довършена, като има легенда, че това се е случило заради папски указ, след като се разбрало, че болонци искали да я направят по-голяма и по-красива от катедралата “ Свети Петър “ в Рим. Строителството е започнало още през 1390 г. , но и до ден днешен не е завършено. Въпреки това тук е коронован Карл V.

Още с влизането ( такса за вход няма ) ще бъдете изумени от огромните размери и величествения вид. Тук са разположени цели 22 параклиса, като всеки има различни и интересни произведения на изкуството.

За да снимате в базиликата се изисква такса от 2 евро, а ние понеже сме все умни глави бяхме забравили да си обменим евро. За това вина има и факта, че бяхме свикнали с плащането с карта абсолютно навсякъде в Англия, но проблема си е наш 🙂 Та всъщност, снимките от интериора не са мои , а от интернет …

Освен катедралата може да посетите и панорамната тераса, срещу 3 евро, като си отделите поне 30 мин за качване и разглеждане .

След като видяхме основните забележителности обърнахме внимание и на площада .

Около е него е пълно с приятни малки улички, в които пък са се свряли магазинчета и тратории.



Разбира се, след толкова обикаляне огладняхме, а като се имаше предвид проблема с липсата на пари кеш , избора ни беше леко ограничен. Все пак открихме малко ресторантче, в което сервитьорката почти се обиди, когато попитахме за пица и ни просветли, че тук се предлагат само местни храни. След доста кратко избиране се спряхме на ризото с гъби и талятеле болонезе и мога да кажа, че това бяха едни от най-вкусните манджи, които съм яла. Като цяло храната в Италия никога не ме е разочаровала .

Следваха отново разходки из тесни улици :

Имахме удоволствието да видим акробат, ходещ на въже в действие , от който всички деца бяха във възторг :

Както и красива коледна украса :

По план следваше единствената забележителност, която аз познавах в Болоня, а именно – Двете кули.

Пиза не е единствения италиански град с наклонена кула, дори не е с най-наклонената . Всъщност, първенството се държи от кулата Гарисенда ( Garisenda ) в Болоня , която се е изкривила с впечатляващите 4 градуса. Заедно със стоящата до нея Асинели , най – високата кула в града ( 97 м ) , двете формират така наречените Due Torri ( Две кули ).И Асинели, и Гарисенда са кръстени на фамилиите, които са поръчали изграждането им през 12 век, когато Болоня е имала над 100 кули, построени както за демонстрация на богатство и власт, така и за защита и атака.Скоро след издигането ѝ, Гарисенда така се наклонила, че през 14 век се наложило да я намалят с 12 метра, до сегашните ѝ 48 .Кулата дори е спомената в “Божествена комедия “ на Данте, който описва и странен феномен, който може да се види и днес, ако застанете в основата ѝ : ако облак се приближи откъм наклонената ѝ страна, изглежда , че самата кула се движи ,а не облака и дори се накланя още повече към него.

Можете да посетите Асинели срещу 3 евро, но имайте предвид, че трябва изкачите 498 стъпала. Ние нямахме време за подобни приключения, но ето какво можете да очаквате :

Тук се намира и поредния красив дворец, позлван за административни цели – Palazzo della Mercanzia .

Продължавайки да се разхождаме видяхме прекрасни гледки :

Докато стигнахме до една от най-интересните сгради, които видях в Болоня – двореца Салина . Построен е от семейство Салина , които са били сенатори , още 16 век . Днешните му собственици са потомци на фамилията. Фасадата е украсена с десетки теракотени бюстове, като всеки е различен .

След двореца е площада Санто Стефано, като от едната му страна се намират и част от аркадите, с които Болоня е толкова известна. В миналото града е трябвало да подслонява огромен брой студенти, за които е трябвало да се осигурят жилища. За да са по-близо до Университета те били построени като фасада на вече съществуващи сгради, а задължително за арките било да са достатъчно високи и широки за да премине каруца с кон . Огромните аркади били построени из целия град, като в момента са с обща дължина над 40 км .

Eто и малко гледки от самия площад :

На площада се намира и комплекс от седем църкви, като най-голямата се казва “ Сан Стефано “ .

Нямаше как да не се порадваме и на коледната украса на един базар, намиращ се на площад Мингети и най-големия и скъп пазар в Болоня – Галерия Кавур.

С това приключи нашата разходка из красивата и стара Болоня. Остана ни само да се върнем до летището, пак с Аеробуса , като специално искам да ви предупредя, че ако искате да си купувате сувенири или нещо за спомен от града, не чакайте да преминете секюрити проверката, защото магазина след това е под всякаква критика . Хем скъпо, хем няма никакъв избор.

Много се надявам обстоятелствата пак да ме върнат в Болоня, защото бих останала повече време и определено бих я разгледала в по-топъл и слънчев период. Останаха още неща за виждане, а и тези,които успяхме да разгледаме заслужават да им отделим повече внимание 🙂

Сега ви оставям и ви препоръчвам, ако случайно имате престой в някой град да не се страхувате да излезете от летището, а да използвате възможността да видите нещо ново , дори и само за няколко часа 🙂

Please follow and like us:
error

Author: marinelapetrunova

1 thought on “Болоня

  1. Отново толкова завладяващ и полезен разказ. Чакам следващите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.