Брайтън, първа част

Вече от горе-долу два месеца пребиваваме в Лондон и дойде време да разгледаме и някой друг град. Въпреки, че вече е края на ноември и прогнозата беше за дъжд не се разколебахме от решението си – Брайтън. Аз много обичам да ходя на море, без значение дали е лято или зима, досега с водата винаги ме е зареждал по някакъв особен начин 🙂

Организацията на пътуването беше много лесна- влизам в сайта на националните влакове , задавам си всички гари в Лондон като начална точка и желаната дестинация като последна. Така винаги ми изкарва най-евтините цени , без аз да се чудя коя от многото влакови фирми или гари да избирам. В нашия случай тръгнахме от гара St. Pancras , а билетите ни струваха колосалната сума от 24 паунда отиване и връщане за двама. Децата до 5 години пътуват безплатно, а след това имат намаление. Цената беше такава заради това, че пътувахме в събота, а билетите бяха в тарифата Super off-peak.

Пътуването , в нашия случай беше час и половина, но имаше ремонт по линията та трябваше да се прехвърлим от влака на автобус, може би иначе е по-кратко. Вече в него, а и с приближаването на Брайтън забелязах, че гадната прогноза започва да се превръща в реалност и дъждът стабилно да си вали. За щастие, обаче, в града не беше така. Прокапваше леко, или както аз му казвам – плюеше, но това по никакъв начин не пречеше човек да се разхожда.

Предният ден си бях направила списък със желаните за посещение места, така че веднага тръгнахме към задължителните. Гарата се намира в центъра на града и ползването на градски транспорт не е нужно.

Брайтън , без съмнение, е най-цветния и скандален град в Англия. Тук бурлеските се срещат с модерния дизайн, гадни хостели делят тънки стени с ексцентрични бутикови хотели, специални бири споделят барове с коктейли “ секс на плажа „, а ергенски партита гледат “ драг“ шоута . Града е вкарал в парламента първия представител на Зелената партия, деня на Свети Валентин се празнува с необичайно желание, а според  преброяването през 2001 г., и с най-голямото население на джедаи в Обединеното кралство 🙂

Първото селище в района на Брайтън датира от между 3500 и 2700 пр.Хр. Археолозите са го разкопали само частично, но са намерили голям брой погребални могили, инструменти и кости, показващи, че мястото е било важно. По -късно има селища през бронзовата епоха, а важно келтско  е съществувало тук през 7 век. Имало и римска вила, а римски път водещ към Лондон е минавал наблизо.

След римските владения селище е било основано от англо-саксонските нашественици, които били привлечени от лесния достъп за лодки, защитените части и високия бряг. До преброяването през 1086 г. вече било рибарско и земеделство селище, дължащо данък от 4000 херинги и население от около 400 човека. Значението му нараснало по време на Норманската ера. До 14 век вече имало енорийска църква и  пазар, но през 16 век било ограбено и подпалено от французи.

След нападението града бързо се съвзема благодарение на процъфтяващата индустрия с риболов на скумрия, населението нараснало до 4000 през 1640 г. и станал най-важният и известен град в Съсекс.

През следващите няколко десетилетия, обаче, различни случки повлияли негативно на града. Чуждестранни атаки, бури , намаляване на рибната индустрия и развитието на съседния Шорхам довели до упадък на Брайтън. До 1708г. съседните съсекски общини били таксувани с допълнителен данък за да се помогне на бедността в Брайтън, а населението намаляло до 2000 през ранния 18 век.

От 17630 г. Брайтън навлязъл във втората си фаза на развитие, довела до бързо благополучие. Тогавашната мода богатите да се лекуват чрез пиене и къпане в морската вода довела много хора в града.  Станал и главна точка за придвижване до Франция, а пътищата до Лондон били оправени .

През 1780 г. започнал строежа на “ Джорджианските тераси “ и рибарското село станало модерния курорт Брайтън. Развитието на града било окуражавано и от принца регент, по-късно станал крал Джордж IV . 

След построяването на железницата през 1841 г. разходката станала възможна и за ден от Лондон. Населението нараснало от 7000 през 1801 г. до 120 000 през 1901 г. 

Заради тази интересна история първата спирка от обиколката ни беше “ The Lanes „- популярната историческа част на града. Състои се от редица атрактивни тесни улички, построени и развили се в късния 16 век- началото на 17 век. В момента повечето сгради датират от 18 век, но въпреки това комбинацията от тесните улици, височината на сградите и използваните материали още носят атмосферата на средновековен град . В момента освен стари сгради и антики отвсякъде ви залива и страхотно улично изкуство, а комбинацията от двете е просто невероятна .

 

Това е една любопитна сграда от червени тухли , за която се твърди, че е оригиналния затвор на Брайтън.

Можете да видите и Юбилейната часовникова кула. Тя е свободно стояща в центъра на града, построена през 1888 г. за да ознаменува златния юбилей на кралицата .  Направена е в класически стил с барокови елементи. Извисява се на 23 м, а четирите фасади на часовника са с диаметър 1,5 м.

 

Oт тук поехме и към главната причина заради която бяхме дошли – водата 🙂 А и горкото ни дете, още в Лондон като чу , че ще ходим до морето, беше решил, че ще се къпе във водата. И постоянно питаше къде е плажа 🙂 Та ето го и него , с много камъчета, странни водорасли и красив кей . А между другото водата беше с доста интересен цвят , нещо средно между синьо и зелено, никак не връзващо се с това облачно време .

След като хвърлихме около няколко дузини камъни във водата и на детето най-накрая му мина разочарованието, че не може да се къпе, тръгнахме към кея. По пътя видяхме още една забележителност – Поничката . Истинското ѝ име е “ По вода “ и представлява торус ( форма, която има непрекъсната повърхност с дупка в средата ) , който се приема като възможен вариант за формата на вселената .Скулптурата е направена като е взет глобус и са притиснати южния и северния полюс до получаването на тази форма . Сложен е настрани, така че линиите за дължина се излъчват от централната дупка, свързващи небето и морето. По цялата ѝ повърхност има смалени форми на главните континенти носейки се като тъмни сенки.

Следващата ни спирка беше кея на града, на който има построен огромен увеселителен център. Наречен е Brighton Palace Pier и е отворен през 1899 г. и е третия кей в Брайтън , но е единствения, който все още действа . Бил е построен като заместник на Въжения кей, който се разрушил през 1896 г. още при строежа си . Бързо станал популярен и театъра му станал едно от най-посещаваните места в града,а единственото му затваряне е било по време на войната чак до 1970 г. Театъра бил разрушен през 1986 г., променяйки характера на кея. Вече станал увеселителен парк, с различни въртележки и игри.

Тук най-накрая се качих на тези прекрасни старинни въртележки и да си призная, страшно ми хареса . Добре, че са децата, за да можем да оправдаваме някои свои лудости 🙂

С тази снимка ви казвам и довиждане, защото тази част стана доста дълга, а предстои и най-голямата изненада за мен в града. Очаквайте продължението …

 

Please follow and like us:
error

Author: marinelapetrunova

1 thought on “Брайтън, първа част

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.