Може би факта, че друга църква се намира толкова близо до великолепието и величието на Уестминстърското абатство изглежда странен.
За да разберем причината за това трябва да си спомним, че първоначално абатството е било бенедектинско. През 1065 г. Едуард Изповедника ( единствения крал, провъзгласен за светец ) дал заповед да се освети абатската църква в бенедектинския манастир . Тази величествена църква била центъра на живота на монасите от Уестминстър. Следвайки правилото на свети Бенедикт, те се събирали в определено време всеки ден за да почитат Бог чрез пеене на специален химн. Това била главната цел на живота им, нищо не трябвало да ги прекъсва в изпълнението в основния им дълг.
Въпреки това, монасите от новосъздадения манастир “ Свети Петър “ в Уестминстър били прекъсвани от хората в района, които идвали да чуят службата . Затова на монасите се наложило да построят по-малка църква точно до абатството , където местните хора може да получат всички тайнства и служения от Църквата, а монасите да бъдат необезпокоявани. Църквата била посветена на света Маргарет от Антиохия, за която не е известно много, въпреки че култа към нея бил много популярен през Средновековието .
Изглежда, че „Света Маргарет“ е била построена в края на 11 век, въпреки че няма известна точна дата . От тогава до разпускането на манастира от Хенри VIII през 1540 г., служението към постоянно увеличаващото се население на Уестминстър било поето от монасите в абатството. Тази уговорка била основата на близката връзка между “ Света Маргарет“ и Уестминстър.
Първата църква била в римски стил и оцеляла до царуването на Едуард III ( 1327-1377 г. ). Тогава нефа ѝ бил сменен с такъв с перпендикулярен стил, а иконостаса все още бил в добър вид. Към края на 15 век , обаче, цялата църква била толкова западнала и рушаща се , че трябвало да ѝ бъде направен почти основен ремонт . Робърт Стоуел започнал ремонта ѝ през 1482 г.,а строежа продължил много години и църквата най-накрая била осветена на 9 април 1523 г. Въпреки ремонтите през 18 , 19 и 20 век, структурата на сградата е почти непроменена .
През юли 1189 г., Абата и манaстира на Уестминстър получили позволение от папа Клемент III, което потвърждавало че църквата “ Света Маргарет “ била извън юрисдикцията на владиката на Лондон. През 1222 г. , абатството и неговите владения били декларирани не само извън диоцеза на Лондон, но и били освободени от владенията на архиепископа на Кентърбъри.
Когато Елизабет I основала отново абатството през 1560 г., тя запазила статута му извън епископалната власт . Църквата и енорията ѝ били с този статут до 1840 г., когато отново влезли в диоцеза на Лондон. До 1970 г. постоянните жители на енорията на “ Света Маргарет“ били намалели до няколко стотин и през 1972 г. Уестминстърското абатство и “ Света Маргарет“ променили статута на църквата . Енориашите ѝ били прехвърлени към съседни енории, а църквата и двора ѝ били прехвърлени към Уестминстър.
Може да я посетите безплатно, като входа се намира от западната порта, показана на по-горната снимка, а за работното време е добре да проверите сайта .
