Ричмънд парк е най-големия кралски парк в Лондон, покривайки над 2500 акра земя. От високите му места се открива гледка чак до катедралата Сейт Пол , на около 20 км. Формиран е през 1637 г. , когато Чарлс I обособил зоната за краски ловен резерват. Въпреки, че района не бил популярен по това време, факта че бил кралска собственост го спасил от погълване от разрастващия се Лондон.
Чарлс сигурно е бил поразен от красотата на мястото и възможностите му като резерват когато преместил целия си двор в Ричмънд през 1625 г. за да избяга от разпростирането на чумата в Лондон. Въпреки, че го затворил зад каменна стена позволил на хората да минават през него.
Това решение се оказало важно през 1751 г., когато принцеса Амилия станала кралски лесничей и веднага го затворила, позволявайки да го посещават само най-близките ѝ приятели или тези със специално разрешение . Принцесата отказала да се вслуша в общественото недоволство, но през 1758 г. местен пивовар наречен Джон Люис бил спрян на влизане от пазач на една от портите. Той започнал съдебно дело, което спечели, като съдията цитирал първоначалното желание на Чарлс I да държи парка отворен. На принцесата се наложила да вдигне забраната си и парка е свободен за посещения от тогава.
Въпреки, че е известен с горите и пасищата си, парка е дом на 30 езера . Сред тях са и Pen Ponds, създадени от ровове, изкопани през 17 век за да източват богатата земя . По-късно са използвани за отглеждане на шарани.
Страхотно е усещането да се разхождаш и около теб, на по-малко то 5 м да има цели стада елени 🙂
В парка , освен елените, има няколко задължителни за посещение места. Първото от тях е Isabella Plantation (плантацията Изабела ). Представлява около 40 акра горска градина, засадена през 1830 г. Отворена е за публика през 1953 г. и е най-известна със вечнозелените си азалии, които ограждат езерата и потоците, а пика им на цъфтене е през късния април и ранен май.
Част от парковото консервационно предназначение, като място от специален научен интерес е да поддържат градините в органичен принцип. Това означзва да се съчетават местни растения заедно с екзотични из цялата плантация . Посадени са местни плодни дървета и храсти, които да служат за храна и убежище за птици, прилепи и насекоми .Езерата и потоците на плантацията осигуряват дом за безгръбначни и амфибии.
През последните години плантацията Изабела е получила значителни финансии от Heritage Lottery и Big Lottery funds за да подобри биоразнообразието и да увеличи достъпа си .
Pembroke Lodge e прекрасно джорджианско имение, простиращо се на 13 акра озеленен терен. Намира се на най-високата точна на Ричмънд парк и има невероятни гледки към долината на Темза .
Могилата на крал Хенри – тази стръмна могила, намираща се в градините на Pembroke Lodge, се смята , че е мястото, на което на 19 май 1536 г. крал Хенри VIII стоял за да гледа изстрелването на ракета от Тауър ъф Лондон .
Това бил сигнала, съобщаващ че жена му Ан Болейн е била екзекутирана за измяна и, че той вече можел да се ожени за лейди Джейн Сиймор . Малък е шанса това да е истина, понеже тази вечер Хенри бил в Уилтшайр и по-достоверно могилата да е праисторическа погребална камера от Бронзовата ера, по-късно ползвана като наблюдателница по време на лов и дресиране на соколи.
Сега предлага панорамни гледки към долината на Темза и далечна гледка към катедралата Сейнт Пол . Гледката към катедралата е ревностно запазена от поколения градинари, които подрязвали внимателно дърветата . В сегашно време е защитена и нито една сграда няма право да я запречва.
Ето и карта на самия парк за да може да си предвидите достатъчно време за разходката му, а и за ориентиране кое къде е 🙂 Намира се далеч от центъра на Лондон, но си заслужава да се разходи до тук, особено ако го съчетае с разходка из район Ричмънд и особено по крайречната алея.
Най-лесния достъп е с метро или влак, но има и доста автобуси, които обикалят парка.
