Днес ще ви отведа на малко по-различно и отдалечено от центъра място – квартала Брикстън. Ние имахме късмета да живеем в квартала, който се намираше на десет минути от центъра на Брикстън, така че една сутрин просто решихме да обиколим каквото интересно бях намерила 🙂
Едно от първите неща, които ще прочете за квартала е , че е известен с карибското си население . Това са наследници на имигранти, главно от Ямайка, дошли в Лондон след Втората световна война и донесли със себе си уникалната си култура и бит.
Има много места за хапване с традиционa кухня, както и специален музей-център за културата на чернокожите. Аз не съм обикаля по тях, но ще ви разкажа за други забележителности .
Друго нещо, с което е известен квартала, а и важно за мен е, че е родното място на Дейвид Бауи. Къщата му не е нищо особено, не се отличава от съседните, но за феновете на музиканта е важна. Адреса е 40 Stanfield Road, Brixton, London и изглежда така :
Съвсем наблизо се намира и най-известния мемориал на Бауи, а именно стенописа нарисуван през 2013 г. от австралийския художник художник Джеймс Кокран. Показва Бауи, или по-точно Зиги Стардъст, както е изглеждал на корицата на албума си от 1973 г. Тогава музиканта е обяснил, че шарената светкавица, която минава по средата на челото му е символ на двойствеността на ума и продължава да е популярен културен образ и до днес.
След смъртта му през 2016 г. хиляди фенове оставят тук цветя, бележки и писма . Стенописа се намира точно срещу метростанция Brixton и няма как да го пропуснете . За мое голямо съжаление пред него е сложено стъкло за да не се повреди, но снимките не стават толкова хубави, колкото ми се искаше .
Ван Гог също е живял тук като млад, аз лично отидох да видя къщата с табелата с неговото име . Така е изглеждала по времето на Ван Гог .
Като продължите по улицата от стенописа на Бауи стигате и така наречения “ център“ на квартала . Тук са кметството, библиотеката, много известното кино Ritzy и няколко концертни зали .
Киното e едно от първите независими кина в Лондон и излъчва както касови филми, така и много независимо кино . Построено е през 1910 г. и има 5 зали .
Това е кметството :
Библиотеката :
Пред входа ѝ има паметник на сър Хенри Тейт – първи баронет , който бил търговец и филантроп, създал галерията Tate, която е световноизвестна . На него е кръстена и библиотеката .
А между всички тях се намират Windrush square и Tate Gardens . Windrush идва от името на кораб на Империята, идващ от Ямайка, пристигнал в Лондон на 22 юни 1948 г, превозвайки на борда си 492 имигранти и , за много хора, символизира началото на модерното мултикултурно британско общество.
Последната забележителност в тази разходка беше много нетипична за района , което веднага ме привлече – мелницата в Брикстън . Построена е през 1816 г. и е най-близката до центъра на града мелница. Редовно мели брашно чрез електрически задвижвани воденични камъни и е отворена за безплатни обиколки, обикновено през втория уикенд на месеца, от Великден до октомври. Беше включена и в тазгодишната програма на Open House London ( фестивал на архитектурата, провеждащ се за два дни, по време на който може да видите безплатно над 400 сгради ). Пълния тур се качва до върха на мелницата, където може да видите оригиналния, задвижван от вятъра механизъм и да чуете интригуващата история на семейство Ашби, които са били нейни собственици .
Тъй като бяхме само аз и детето нямаше как да я разгледаме отвътре, но аз ѝ се порадвах и така, а сина ми – на детската площадка до нея .
Тъй като Брикстън е жилищен район има детски площадки буквално на всеки ъгъл, така че няма да ви отегчавам с подробна информация и за тях. Лично за мен те са ми много важни, защото сина ми не може да издържи повече от час в количката и му е нужно място да се разтъпче и поиграе . В тази насока Лондон е идеален 🙂
Надявам се, че с това кратко описание съм успяла да възбудя любопитството ви за не много известните забележителности на града и да ви дам храна за размисъл и желание за отклоняване от вече утъпканите туристически маршрути .
