Спенсър хаус

Spencer House беше последният отбелязан обект в рамките на Open House London , a и докато дойде време да го посетим вече беше станало следобед , времето се оправя и срещнахме първата опашка за тези два дни ( фестивала се провежда за един уикенд през септември, в нашия случай това беше 22-23.09.2018 г. ).

Отне ни около десетина минути чакане да влезем в тази невероятна сграда, а и за наше спокойствие детето беше заспало, така че имахме възможност да разгледаме на спокойствие всяка зала без да се притесняваме дали няма да счупи или удари нещо 🙂 Намира се на хвърлей от Бъкингамския дворец, сгушена по една от алеите на Green park. Точния адрес е 27 St James’s Pl, St. James’s, London .

Spencer House е построена през 1756 -1766 г. за Джон, първия граф Спенсър, предшественик на принцеса Даяна . Още от започването ѝ, Spencer House е призната за една от най- разкошните частни резиденции някога строени в Лондон и за сграда с уникална важност за историята на английската архитектура . Приемните зали са едни от първите примери за  нео-класически интериори в Европа .

Забранено е да се снима вътре, така че снимките ми са от интернет . Ще разказвам по реда по който вървеше обиколката на сградата. Тук обикновено се влиза само с организирани турове, но сега посещението беше свободно, като на входа ни даваха листовки с информация за сградата, а във всяка стая има човек, който можеш да попиташ ако те интересува нещо.

Чакалнята 

Първоначалното ѝ име е било “ Малкия салон за хранене „, тъй като  се е ползвала от семейство Спенсър за частна трапезария, но сега дължи името и функцията си на промени направени от Хенри Холанд за втория граф през 1790 г. Апсидната ниша , прекрасен дизайн вдъхновен от Храма на Венера в Рим, е била предвидена за бюфет , но през 1792 г. стаята става главния вход на приземния етаж за библиотеката и трапезарията и архитекта слага двойни врати през които да се влиза .

Библиотеката 

Втория граф Спенсър възлага на Хенри Холанд да направи промени в тази стая и да я превърне от стая за рисуване в библиотека, която да подслони голямата му колекция от книги. Холанд е проектирал и обикновения сводест таван и простия фриз от акантови листа, както и за разширяването на прозорците до френски врати към терасата, надвесена над частната градина и Green park.

Трапезарията

Тавана, проектиран от Джон Варди е вдъхновен от тавана в Banqueting House, която посетих сутринта и описана тук ,е внимателно реставриран след като е бил повреден по време на Втората световна война . Оригиналния дизайн се е запазил и показва, че стените някога са били украсени с дванайсе пиластри и ниши. Те са премахнати през 1785 г. , а колоните на всеки край на стаята били променени от римски на йонийски и били покрити с модерна за времето си мазилка, наподобяваща мрамор от Сиена .

Стаята с палмите

Архитектурния връх на приземния етаж е тази стая, където джентълмените са се усамотявали след вечеря, а дамите са отивали на горния етаж в покоите на лейди Спенсър . Стаята, украсена с резбовани и позлатени палми  е базирана на дизайна на кралската спалня на Хенри VIII в двореца Гринуич . Палмите са били избрани като символ на брачната плодовитост . Фризът от грифони и свещници е вдъхновен от храма на Антоний и Фаустина в Рим и използването му в Spencer House е особено подходящо, тъй като грифона поддържа герба на фамилия Спенсър в хералдическите изображения .

Стълбището

Тук дизайна на Варди се смесва с този на Джеймс Стюарт . Стюарт е виновника за горната част, която е трябвало да оставя усещането за интериор на гръцки храм, благодарение на празничните гирлянди, резбовани между йонийските пиластри . Каменното конзолно стълбище има необикновен парапет от изрязан метал, боядисан за да наподобява пискюли на пердета . Стюарт също така много добре включва венецианския прозорец на Варди, който е в съвсем различен стил .

Музикалната стая 

Оригиналната функция на тази стая е била да помещава концерти, рецитали и други музикални забавления. Сравнително ограничена, стаята е скромна увертюра към приемната , която следва след нея . Гипсовия фриз е орнаментиран с урни и прилича на този в Lichifield House на площад St. James, също проектирана от Стюарт .

Покоите на лейди Спенсър

Това е частната стая за рисуване , където лейди Спенсър приемала своите гости . Тавана е един от най-добрите дизайни на Стюарт, базиран на таван в Баните на Август в Рим, а фриза е адаптиран от храма на Ерехтиеа в Акропола .

Голямата стая

Предвидена да е място за приеми, балове, а също така и за картинна галерия , тази стая е най-голямата и най-внушителната в Spencer House . Централното пано на тавана е подобно на дизайна на Стюарт за параклиса в Гринуич, с три плитки купола . Декорацията и фриза са вдъхновени от храма на Конкорд и Виктория в Рим. Вратата и орнаментите над прозорците, които са идентични, са изцяло гръцки, отново повлияни от храма на Ерехтиеа в Акропола . Северната и южната каси на вратите имат ограждащи ги коринтски колони, които са добавени от седмия лорд Спенсър през 1926 г.

Изрисуваната стая 

Един от най- известните интериори от 18 в. в Англия е изрисуваната стая , която освен това е и един от първите цялостни нео-класически ансамбли в Европа, като работата по нея е започнала през 1759 г. и е завършена през 1765 г. Използвани са много източници за изрисуването – Ерколан, Древен Рим, лоджиите на Рафаел във Ватикана и картини с класически пейзажи . Основната декоративна тема е триумфа на любовта, в частност щастливия брак на лорд и лейди Спенсър , а теми като музика, пиещи и танцуващи нимфи са изобразени в празнични и безгрижни декорации по стените и тавана. Темата за брака преминава по цялата стая, по комина е нарисуван  фриз с копие на „Сватбата на Алдобрандини“, римска картина, намерена през 1605 г. по време на разкопки, а в апсидата Стюарт е проектирал кръгъл панел изобразяващ гръцка сватба, базирана на мраморен релеф, който той открил на Акропола.

С тази стая приключва обиколката на Spencer House, като този път също посетих тоалетните и се впечатлих още повече и от тези в Banqueting House 🙂 Не си мислете, че съм някакъв странен фен на тоалетни, но съм свикнала в обществени сгради те да са съвсем обикновени , а тук те бяха със собствен стил, съответстващ прекрасно на целия интериор .

Външния вид на сградата вече не е толкова впечатляващ, колкото е бил при построяването ѝ и изглежда сгушен между заобикалящите къщи . От страната на парка, обаче това не е така .

Така е изглеждала Spencer House около 1800 г.

В днешно време сградата е все още собственост на семейство Спенсър, и в частност на деветия граф – Чарлс, брат на принцеса Даяна . Въпреки това още от Втората световна война насам сградата се отдава под наем, като в момента тук се помещават офисите на компания на Джейкъб Ротшилд, четвъртия барон Ротшилд, който реставрирал голяма част от къщата и я възвърнал в миналия ѝ вид .

Може да я посетите всяка неделя от 10,30 ч. до 16,30 ч., освен през месец август, като си запазите билет за тур на къщата . Цената е 15,50 паунда, а за деца под 16 години е 12,50  и може да го направите тук .

Лично за мен и тази къща, и Banqueting House бях невероятно приятна и впечатляваща изненада . Признавам си, че не бях търсила много информация преди да открия , че можем да ги посетим безплатно, а дори и тогава ги избрах главно по снимки . Препоръчвам на всеки да има късмета и възможността да ги посети, особено Spencer House – тук може да се усети истинския дух на едно от най-важните семейства в Англия и усещането не е на музей, а все едно си дошъл на гости .

 

 

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.