Атина – ден три

Най-накрая се настанихме на прекрасен пясъчен плаж, където прекарахме цялото време до обяд . След това тръгнахме на разходка из града, като първата ни отбелязана точка беше квартала Псири .

Отново ползвахме вече станали ни любими трамваи, като детето даже заспа по пътя . Слиза се на площад Синтагма и от там само направо се стига и до квартала . Много жизнен район, чийто център е площада Ироон, а в уличките около него преобладават ресторантчета, сервиращи мезе и жива музика . Барове с диджей могат да ви забавляват вечер, както и таверните .Пълно е и с малки, артистични магазинчета  продаващи ръчно правени кожени изделия, инди дрехи и разни антики. Не на последно място , разбира се, е и уличното изкуство .

Квартала е доста колоритен и си заслужава посещението .

От тук лесно се стига до площад Монастираки (означава малък манастир), който се намира в старата част на града и е мястото, което най-добре представя както традициите, така и забележителностите на Атина. Затова не е изненада, че е непрекъснато изпълнен с хора, а заведенията му са от най-популярните в града. Монастираки е площад, в който противоположностите не само са се научили да съществуват съвместно, а дори не можеш да си го представиш без тях. От една страна имаме традиционните масички на историческите заведения за почитателите на кебапа и месото, и масичките със сувенири за туристите, а от друга са модерните клубове с гледка към Акропола, които изпъкват с дизайна си.

А гледката, която се открива към Акропола е страхотна :

Най-забележителната сграда на площада е бившата джамия Дзистараки, която  много години е помещавала и музея на керамиката .

Веднага зад нея се намират руините на Библиотеката на Адриан, построена някъде около 132 – 134 пр. Хр. като част от грандиозния план на император Адриан за възстaновяване на града . Библиотеката е била най-голямата в Атина и има фасада с колони и високи заобикалящи стени и е построена с една единствена цел – да впечатлява . Използвана е да съхранява важни литературни творби, както и правни и административни документи , също така е била и място на което да се провеждат лекции и дом на различни философски училища . Може да я посетите срещу 4 евро, но има специален билет, който включва всички атински руини и струва 30 евро. Може да разгледате какво точно може да посетите с него тук .

Ако продължите по същата уличка, измежду безбройните сергии, продаващи всякакви сувенири и джунджурийки стигате до Римския форум и древната Агора на Атина .

Строежът на Римския форум е завършен окончателно през 11 г. пр.Хр., благодарение на даренията на Гай Юлий Цезар и Октавиан Август. По време на господството на Римската империя, той е бил свързан с древната агора, намираща се в подножието на Акропола. Тя е с внушителни размери, като дължината и достига 111 м., а ширината – 98 м.

Форумът има вътрешен правоъгълен двор, който е бил заобиколен от магазини, складове и колони в йонийски стил. По времето на император Адриан дворът е бил покрит с теракота. През 267 г., в следствие на нападения над града, центърът на Атина се измества от старата агора към римския форум и библиотеката на Адриан. По време на византийския период и турската окупация в района на форума са построени къщи, занаятчийски работилници и църкви. Той се включва в общия билет от 30 евро, а иначе отделната му цена е 2 евро .

Тук се намира и интересната Кула на ветровете, която е построена през 50 г.пр.Хр. и изобразява осемте вятъра на осемте си стени . Във вътрешността ѝ е бил инсталиран воден часовник, който се е задвижвал от поток, идващ от Акропола .

Агора означава събиране на хора и се е използвало за място, където хората са се срещали . На модерен гръцки означава пазар . Всеки древен град е имал агора, а тази е служила за пазар, сборище и жилищен район в продължение на 5000 години . Естествено, мястото е преживяло редица застроявания и разрушения  .

Две прекрасни сгради са от най-запазените части на Агората – Храма на Хефест, който е най-добре запазения гръцки храм от Класическата епоха и впечатляващата Стоа на Аталос , сграда от Елистичния период, реконструирана от основи .

Посещението влиза в общия билет, отделната цена е 8 евро .

След тези красоти разходката ни продължи из живописните, но претъпкани улички на Плака .

Но, преди това да не забравя да ви покажа една забележителност, която почти никой не познава – входа на старата Мадраса на Атина . Като повечето отомански мадраси, училището било правоъгълна сграда с жилищна част, заобикаляща голям двор . Построена е през 1721 г. и е съществувала до късните години на отоманския период, когато е преместена на друго място, а тази сграда е превърната в затвор . По това време жилищната част се превръща в препълнени, нечовешки затворнически килии, а чинара на двора станал бесило . Затвора спрял дейност през 20 век, а археолозите започнали да го разрушават с надеждата да открият по-стари и значими артефакти . До 1915 г. останала единствено вратата и и малка част от външните стени, които могат да се видят и днес . Дървото било унищожено от светкавица през 1919 г. , подобаващо приключвайки ужасяващата глава от събития, които са се случвали на това място .

В Плака в древността са пребивавали слугите на царя и една голяма част от занаятчиите. Това е единственото запазено място в днешна Атина, което се отличава с това, че повечето улици са забранени за всякакъв вид превозни средства. Романтичните малки улички, шумните таверни и многобройните исторически забележителности, правят квартал Плака любимо място на местните.

Изгубихме около час и половина и тук и понеже  беше станало подобащо късно поехме към вкъщи , така че с този прекрасен залез ви казвам чао и , знаете, очаквайте продължението …

Author: marinelapetrunova

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.