Вече надълго и нашироко ви разказах за първата част от разходката ни из града и веднага бързам да продължа.
Бяхме доста изморени от ходенето в Нотинг Хил и Хайд парк, но изобщо не искахме да се прибираме, а и бяхме решили, че искаме да видим Лондон по тъмно и ще чакаме залеза. Това не стана, защото явно в Лондон лятото слънцето залязва много късно и дори към 10 вечерта още не беше станало достатъчно тъмно.
След обиколките ни из Хайд парк решихме, че е време да свършим и малко работа , защото бяхме дошли със специална цел за сина ни – да купим подарък за рождения му ден, какъвто в София не можахме да намерим. Къде другаде да направим това, ако не в меката на пазаруването – Оксфорд стрийт.
Лондонската „Оксфорд Стрийт“ е призната за най-добрата търговска улица в света по редица признаци, сред които брой марки, достъпност, „пренасяне на модния подиум в магазина“ и дизайнерски проекти.
Изобщо не ни се влачеше пак по метро, затова избрахме да пътуваме с автобус, хем продължаваме да разглеждаме, хем си седим 🙂 Беше събота, така че нямаше много движение и доста бързо се представихме и на мястото на събитието.
Бях избрала един магазин за играчки от интернет, но докато пътувахме видях магазин на Дисни и заспалите деца в нас се събудиха. Веднага слязохме от автобуса и влязохме в рая на всяко дете и ужаса на всеки родител … Вътре можете да намерите абсолютно всеки герой някога появявал се във филм на Дисни, а самият магазин е на три етажа и е направен прекрасно .
За съжаление цените са потресаващи и ви препоръчвам, ако решите да го посетите, да го направите без деца 🙂
След като тук ударихме на камък решихме да пробваме в Селфриджис , първият универсален магазин в Лондон, за който аз бях гледала прекрасен сериал .
Един от най-забележителните търговски обекти в света – универсалният магазин Selfridges , носи името на своя създател и първи собственик Harry Gordon Selfridge, американски бизнесмен.
Магазинът на шест етажа (плюс два подземни), в който днес има 11 заведения за хранене, 2 изложбени зали и многобройни услуги, при построяването си през 1909 г. е бил най-големият в Лондон. (Днес е втори по големина след Harrods).
За построяването на магазина Harry Selfridge похарчва £400 000, които днес се равняват на £120 милиона. Сградата е наистина внушителна с гигантските си колони в йонийски стил, по подобие на колоните на Британския музей и часовника си с диаметър от 3 и половина метра, който се нарича The Queen of Time clock (Кралицата на времето).
Harry Selfridge, на когото се приписва авторството на христоматийните днес принципи “Клиентът е винаги прав” и “Шефът предизвиква страх, лидерът – ентусиазъм”, създава уникален магазин. Идеята на Harry Selfridge e неговият магазин да не е просто магазин, а дестинация. Той желае хората да посещават магазина не само за покупки, а и за развлечение. Затова още от основаването на Selfridges там се излагат последните чудеса на техниката. Първо там, през 1909 г., лондончани виждат аероплана.
През 1925 г. пак там, те виждат телевизора, изобретен от John Logie Baird.
Пак за удоволствие на гражданите, Selfridges е първият в Лондон магазин, чиито витрини се осветяват през цялата нощ. Тяхното аранжиране е работа на екипи висококвалифицирани дизайнери през цялата година, а покрай Коледа се превръща в атракция, за която всички говорят.
Намерихме каквото ни трябваше, доста по – евтино от магазина на Дисни и успокоени седнахме да изпием по един чай и да се полюбуваме на магазина. Честно си признавам, че ако имах време не знам дали и един ден би ми стигнал да обикалям и само да гледам витрините на магазините, такава красота …
Както и да е, нито имах цял ден, нито каквото и да е повече време за губене, защото ни чакаше друга част на града, на която трябваше да обърнем внимание – Саутбанк ( Southbank ) и Лондон Тауър ( London Tower ) .
До там се наложи да отидем с метро, което ни стовари точно до една от най-новите, но и най-големи забележителности на града – Шард ( The Shard ). Името на сградата се превежда на български буквално като къс стъкло или метал. Ървайн Селар, един от собствениците на сградата, е визионерът, благодарение на когото тя съществува в този си вид днес. През 1998 г. той купува няколко сгради на южния бряг на Темза с идеята на тяхно място да построи небостъргач от световна класа, който да пленява въображението на хората. През 2000 г. предприемачът се обръща към световноизвестния архитект Ренцо Пиано (създател на центъра Помпиду в Париж, на Метрополис в Амстердам ) и му предлага да проектира сградата, но първата реакция на Ренцо Пиано е негативна. Той заявява, че не харесва високите сгради, които според него са „арогантни, агресивни, като крепост “. Все пак хармонията на железопътните линии и красотата на Темза успяват да повлияят на архитекта и той набързо скицира на гърба на менюто си „нещо, което удивително много прилича на това, което е The Shard днес“. За построяването на сградата са използвани авангардни инженерни решения, като например строителство от горе надолу (докато все още се копаят част от основите, горните части на сградата се строят около основното ядро, което вече е поставено и стабилизирано). На 5 юли 2012 г. небостъргачът е открит официално от министър-предателя на Катар, с блестяща церемония, на която се слага край на 12 годишния труд на хиляди хора, благодарение на който е създадена тази символична за лондонския пейзаж сграда.
Днес The Shard остава верен на концепцията за „вертикален град“ като в неговите 95 етажа (310 м) се помещават офиси, хотели, ресторанти и редица други атракции.
Можете да го посетите срещу скромната минимална сума от 21,50 и то само ако купите билет онлайн, две седмици по-рано . Колкото повече наближава датата, толкова повече скача и цената . Можете да се запознете по-подробно с цените и с другите глезотийки, които можете да направите тук.
Ние не го посетихме, въпреки че гледките от него са умопомрачителни .
Видяхме го само отвън, така :
В нито едно от предишните ни посещения не бях успяла да видя театъра на Шекспир, така че се запътихме право на там, а по пътя видяхме доста интересни неща.
Преминахме малка част от Queen’s Walk – маршрут по южния бряг на Темза, от Уестминстър бридж, през Тейт модърн до Милениум бридж и катедралата “ Сейнт Пол „. Направен е по повод сребърния юбилей на кралицата през 1977 г.
Видяхме и Златния Хинд ( Golden Hinde ) – реплика на галеона на сър Франсис Дрейк, с който е кръстосвал моретата между 1577 г. и 1580 г. Това е напълно функциониращ кораб, който даже е плавал до Япония, където е участвал в снимките на “ Шогун „. За всичките му пътувания и история може да прочете тук , а от 1996 г. е закотвен и се ползва за образователни програми , които могат да се посещават. Ако ви е интересно може да проверите времето и цените тук .
Точно до кораба има много приятен бар, с тераса над Темза, в който може да изпиете по една бира.
От тук разходката ни ни върна назад в миналото, защото минахме покрай единствените останки от някогашния Уинчестърски дворец.
Бил е построен през 12 в. и е служил като градска къща на владиките на Уинчестър . Двореца е бил използван до 17 в , когато е разделен на складове и жилищни сгради, но е почти унищожен в пожар през 1814 г. Част от Голямата зала и западния фронтон с розетен прозорец стават видими след пожар през 19 в. и предмоделиране на сградите през 20 в. Смята се, че Голямата зала е била построена през 1136 г.
Под залата се е намирала богато декорирана изба с директен излаз на кей на Темза и се е ползвала за докарването на провизии. В двореца са били забавлявани високопоставени гости, измежду които е бил и крал Джеймс I Шотландски .
Целия район е мрачен, с малки , тесни улички и сгради, които някога са били складове и докове .
Веднага след двореца се намира и друга историческа сграда – затвора Клинк. Работил е от 12 в. до 1780 г . Обслужвал е района Liberty of the Clink, който е бил повече собственост на владиката на Уинчестър отколкото на краля . Владиката е бил собственик на всички сгради в района и е вкарвал зад решетките всеки, който не е можел да плаща наема си, а като част от църквата е можел да арестува и еретици. Клинк е може би най-стария затвор в Англия . Името му е станало нарицателно за затвор или килия в английския език.
В момента е музей и реконструкция на същия този затвор . Може да го посетите срещу 7.50 паунда , деца под 16 г – 5.50 , но предварително разгледайте снимки и преценете дали може да го посетите, защото може да е доста страшно и ужасяващо за по – малките . Ние го видяхме само отвън, вече съм посещавала подобна атракция преди време и не ми се губеха време и пари 🙂
Следващата забележителност беше доста по – приятна – барът “ Котвата “ ( The Anchor Bankside ), построен през 1615 г. !
Тук вече сериозно беше започнало да ми писва да обикалям, а и по спомени театъра беше много по – близо от реалността. Малка почивка на брега на Темза значително подобри нещата, и естествено се оказа, че сме били на един завой от заветната цел 🙂
Театър Глобус в Лондон е място с неспирна серия от събития, театрални постановки, изложби и концерти. Построен е през 1599 г. от актьорската трупа „Чембърлейн’с мен“, част от която е бил самият Уилям Шекспир, пишейки своите пиеси за нея. Сградата обаче е опожарена през 1613 г. и издигната отново през следващата година. Театърът е затворил през 1642 г. под натиска на пуританите, а сградата е разрушена през 1644 г. Сегашната сграда на Шекспировия Глобус е точна реплика на театъра от 16-ти век и се намира на около 200 м от мястото, на което е бил. Открита е официално през 1997 г., а идеята за възстановяването на театъра се свързва с американския филмов режисьор и актьор Сам Уонамейкър.
Можете да го посетите като отиде на театрална постановка или на организиран тур, най-добре е да проверите кое точно ви се гледа и как да си запазите билети тук .
От него се открива и страхотна гледка към отсрещния бряг на Темза
и катедралата “ Сейнт Пол “ . Този път не можахме да стигнем до нея в работно време, виждали сме я преди, но въпреки това искам да ви разкажа и за нея .
Тя е главната църква на Лондонския диоцез на Църквата на Англия, седалище на епископа на Лондон.
Катедралата Сейнт Пол е символичното сърце на Лондон и е трета по големина в света. Датира от 17 век и е дело на архитект сър Кристофър Рен . Куполът ѝ е висок 110 м и широк 34 м и е втори по големина в света. Около него се намира „Галерията на шепота“ – внимавайте какво говорите, чува се и най-слабият шепот, издаден от другия край на дългата галерия.
Съвременната конструкция на катедралата е построена през 17 век, и е четвъртата по ред катедрала изграждана на това място. Предишната сграда изгаря по време на големия Лондонски пожар. Строителството започва през 1675 г. и работата приключва на 20 октомври 1708 г., на 76 рожден ден на архитекта сър Кристофър Рен. Конструкцията на сградата е изградена в стил характерен за ренесанса или късния барок. Тази комбинация от двата стила се появява в много църкви, дело на Кристофър Рен. Големият купол на църквата е повлиян от базиликата „Св. Петър“ в Рим. С височина от 108 метра, катедралата Сейнт Пол заема място сред най-високите сгради в Лондон.
В тази катедрала са се провели наистина важни служби – погребенията на Лорд Нелсън, на Дюка на Уелингтън и сър Уинстън Чърчил, празненствата за юбилеите на кралица Виктория, служби, свързани с края на Първата и Втората световна война . На органа в катедралата веднъж е свирил Менделсон. Криптата на “ Сейнт Пол “ е най-голямата в Западна Европа и което е по -необичайно, е копие на етажа на катедралата. В нея се намират гробниците на Лорд Нелсън, Дюка на Уелингтън и Кристофър Рен.
Можете да я посетите всеки ден от 08.30 до 16.30 ч. , а цента е 18 паунда, децата под 6 години влизат безплатно, а до 17 год. цената е 8 паунда.
Гледките от купола са също възхитителни :
Продължението на плана ни беше да отидем до Tower of London, като за тази цел трябваше да вземем автобус, защото аз вече едва ходех. Да, обаче, из цял Лондон се правят ремонти и маршрутите са променени и колкото и да обикаляхме спирка не можахме да намерим , та се наложи да ходим пеша и до там …
По пътя видяхме красиви сгради :
И още една забележителна историческа ценност – Монумента на Големия пожар ( Monument of the Great Fire of London ) . Колонатае с височина 61 метра и е паметник на страшния пожар, унищожил голяма част от града.
61 метра е точното разстояние между колоната и Пудинг лейн, от където се смята, че на 2 септември 1666 г. е тръгнал Големият пожар.
Колоната е построена между 1671 и 1677 година по проект на архитекта сър Кристофър Рен и естествоизпитателя Робърт Хук. За последен път монументът основно е реставриран през 1888 г.
Колоната е отворена за посещения всеки ден, а цената е 4.50 паунда. Може да се купи и комбиниран билет за нея и Тауър бридж, вариантите и работното време може да разгледате тук . Ако решите да я посетите очаквайте да видите това :
Накрая след едно истинско влачене по улиците пристигнахме и пред Тауъра, който ни посрещна в цялата си величественост. Вече беше затворен, а и ние го бяхме разглеждали в предишно пътуване, но въпреки това ще ви разкажа за него, като част от снимките ми са от преди пет години .
Един от символите на британската столица, Тауър ъф Лондон или Кулата на Лондон, може да се похвали с близо 1000 години история. Построена през 1066 г. от Уилям Завоевателя, през годините тя е била използвана за дворец, оръжейна, монетарница, съкровищница и дори за зоологическа градина. Ето още няколко любопитни факта :
- Въпреки, че й се носи доста мрачна слава, в Кулата са извършени само 22 екзекуции за близо 1000 години съществуване, а последната е била през 1747 година.
- Официалното име на крепостта не е Тауър. Всъщност то е Кралският дворец и крепост на Нейно Величество.
- Тауър не е бил замислен като затвор. Първоначално е бил предназначен за дворец и крепост. С времето обаче е станало ясно, че постройката е толкова “добра” в пазенето на хора, колкото и в пазенето от хора. И става затвор.
- В Тауър, в продължение на цели 600 години е имало Кралска Менажерия – зоопарк с екзотични животни, които били използвани за забавление на кралските особи. Сред обитателите е имало кенгуру, лъвове, тигри, щрауси, и дори полярна мечка, която ловяла риба в Темза, завързана на повод!
- Тауър открай време е дом на гарвани. По време на своето управление суеверният крал Чарлз II опитал да ги изгони, но му казали, че ако гарваните се махнат, крепостта ще се разпадне на парчета, а кралството ще падне. Така гарваните били оставени да живеят в Тауър. Днес те са седем на брой, като едното крило на всеки гарван е подрязано, за да е сигурно, че няма да отлетят.
- Все още Тауър официално се води кралско жилище. Вътре име Къща на кралицата (или на краля, когато Великобритания има такъв).
- В 21:53 часа всяка вечер се провежда церемония по заключване на Тауър.
- Униформата на всеки един от стражите на Тауър струва над 7000 паунда. Златната нишка, използвана при направата на всяка една униформа е тази, която я прави толкова скъпа.
- По време на Втората световна война Тауър се използва като затвор за военопленници. Вътре е лежал дори Рудолф Хес, заместник-фюрер на Германия. Хес прелетял със самолет над Шотландия и аварийно скочил с парашут. Приземил се във местна ферма, след което бил пленен и затворен в Тауър.
- В Тауър има два стражеви поста. Единият пост пази кралските скъпоценности, а другият – Къщата на кралицата. Постът пред Къщата е тих – стражът не марширува, а трябва да мълчи и шепнешком да отговаря на командите, за да не притеснява посетителите.
- В Тауър от векове се пазят кралските скъпоценности. Смята се, че общата им стойност възлиза на над 32 милиарда долара, като само диамантът Звездата на Африка струва приблизително 400 милиона долара. Това е цената на скъпоценностите като предмети, но стойността им всъщност е много по-голяма, защото от поколения са притежание на английската корона. Ето защо в действителност те са безценни.
- Говори се, че Тауър се обитава от няколко по-известни призрака – Лейди Джейн Грей, Ани Болейн, Хенри VI, Маргарет Пол, Принцесата на Тауър и дори мечка гризли!
Ако решите да го посетите си отделете поне половин ден, защото има огромен брой неща за разглеждане , а съкровищата на Кралицата са забележителни, нищо че не се разрешава да се снима в залите 🙂
Цената е 22.70 паунда, като задължително си купете билети онлайн, спестяват се 15 % ! Може да проверите работно време и да купите билети тук .
На нас ни е станало традиция при всяко посещение тук да ядем fish and chips, като и този път не беше изключение 🙂 Аз вече толкова не можех да ходя или изобщо да се движа, така че мъжа ми сам обикаляше да прави снимки, докато аз плюсках и изпъвах краката си, които почти не усещах . Въпреки моя мързел се сдобихме с прекрасни снимки на района и на впечатляващия Тауър бридж ( Tower bridge )
Тауър Бридж (Tower Bridge) е комбинация от подемен и висящ мост. Намира се над река Темза, и е близо до Кулата на Лондон, откъдето получава и името си. Той е съставен от две кули, които са свързани с два хоризонтални свързващи пасажа. Целта им е мостът да издържи на хоризонталните сили, на които е подложен. Конструирането на моста започва през 1886 г. и отнема общо 8 години. Официално е открит на 30 юни 1894 г. от принца на Уелс – бъдещия крал Едуард VII и неговата съпруга – Александра от Дания. Общата дължина е моста е 244 м, а кулите му са високи по 65 м. като всяка от тях тежи 1000 тона.Металната конструкция съдържа 11 000 тона стомана,като за построяването са били необходими 432 работници.
„Ножиците” на моста се отварят около 900 пъти годишно за преминаването на корабите.Преди 100 години „ножиците” са се отваряли от парни машини,а днес парата е заменена от електрическия ток.
Може да се посети срещу 8.70 паунда, ако билетите се купят предварително, работното време вижте тук .
Въпреки, че вече бяхме мнооооого изморени нямаше как да не видим и най-голямата забележителност в Лондон – Бъкингамския дворец, а и все още имахме надеждата, че то все пак ще залезе по някое време и ще видим красиво осветен Лондон …
След кратко пътуване с метрото се представихме в началото на The Mall ( булеварда водещ към двореца ) .
Бъкингамският дворец е официалната резиденция на кралицата в Лондон и се използва за посрещане на официални държавни гости, церемониални и официални поводи на кралското семейство.
Дворецът се намира между Грийн Парк, Хайд Парк и Сейнт Джеймс Парк. Бъкингамския дворец има 19 държавни стаи, бална зала и градини, които са отворени за посетители през август и септември, докато кралицата прави годишното си посещение до Балморал. Тук се съхраняват някои от най-големите съкровища на кралското семейство, включително картини и едни от най-добрите френски и английски мебели.
Има входна такса и билетите са ограничени, така че е добре да резервирате билет предварително, може да проверите кога е отворен за посещения тук. Церемонията по смяна на стражата се провежда в предната част на Бъкингамския дворец в 11.30 всеки ден през лятото и всеки втори ден през зимата.
Интересна за посещения е Галерията на кралицата в Бъкингамския дворец. Тя е пространство, посветено на сменящи се изложби на предмети от колекцията на кралското семейство с богати колекции на изкуство и съкровища.
Колекцията включва живопис, рисунки и акварели, мебели, керамика, часовници, сребърни изделия, скулптури, бижута, книги и ръкописи, гравюри и карти, оръжия и брони, текстил и други. Само малка част от колекцията се показва в определено време, така че обектите в изложбата непрекъснато се сменят и повторните посещения също са интересни.
И последните ни надежди за нощен Лондон започнаха да угасват, така че решихме просто да си починем в Сейнт Джеймсис парк ( St. James’s park ) и да си изядем останалите провизии от деня.
Това се оказа огроооомна грешка, защото както вече си споменах, тук е пълно с катерици, които се оказаха върло кръвожадни. Първо, още като ме забелязаха, че нося торба веднага дойдоха при мен и най-нагло се опитваха да влязат в нея и второ – когато седнахме да си изядем миниатюрното пачетче чипс една направо се покатери на рамото на мъжа ми и само неговата бърза реакция ни спаси от кражба на последната ни останала храна !
Разбира се, тази случка предизвика смях в хората наоколо, но си признавам, че на мен не ми беше особено забавно като виждах толкова отблизо ноктите им …
Освен тях видяхме и цяло семейство лебеди, никога не бях виждала малките им :
Тази случка не успя да помрачи красотата на парка, така че се постарахме да му се порадваме максимално .
Иключително уморени и едва стъпващи на краката си трябваше някак да стигнем до метрото, чиято спирка се намираше точно до Биг Бен. Той е в ремонт и няма как да ви го покажа в цялата му прелест :
За него, както и за района на Парламента ще ви разкажа в следващия пътепис, пътепис за деня, в който открихме японска пагода и индийски фестивал в Лондон …
