Лондон, ах, Лондон …
Няма друг град, който толкова сериозно да се е загнездил в сърцето ми и да не дава никакви индикации да излезе от там … Това е едва третото ми посещение, но го обичам като роден , без никакво логично обяснение защо 🙂
Няма да ви занимавам с лиричните си отклонения, а направо пристъпвам към конкретния ден :
Пристигнахме с Wizzair предния ден и прекарахме нощта, както и цялото си пътуване на гости при приятели. Бяхме взели кола под наем за обиколките ни в Оксфорд и района ( може да прочете за тях тук и тук ) и трябваше сутринта да я върнем на летище Лутън. Нямаше никакъв проблем с придвижването и оставянето, така че към 9.30 бяхме готови да превземем града …
От Лутън, намиращ се на 55 км от центъра на Лондон, има няколко варианта за транспорт .
- С автобус – може да използвате National Express или Easybus като цената започва от 3 паунда и се покачва с времето, така че силно препоръчвам да си купите билет възможно най-рано. Пътуването трае около час и половина и имат няколко спирки в града.
- С влак – линията се оперира от Thameslink , билети няма нужда да се купуват предварително, цените са фиксирани. Събота, неделя и офпийк са 10,40 паунда на посока, а в работни дни са по 14,70 паунда. Пътуването е 35-40 мин и пристига на гара St.Pancras. Ако решите да ползвате този вариант имайте предвид , че трябва да вземете автобус до гара Luton Airport Parkway.
Ние искахме да спестим максимално много време, така че избрахме втория вариант, а и гарата от която тръгват влаковете се намираше точно зад паркинга , на който си оставихме рент-а-кара.
Билети си купихме от гише, автоматите не работеха, но всичко стана много бързо и елементарно и в 10 и малко се представихме в Лондон …
Тук графика и плана ми беше пресметнат по минути , а отбелязаните обекти в него бяха безброй. Естествено през деня имахме отклонения, но в този момент бяхме твърдо решени да го следваме.
Самата гара St.Pancras си е забележителност . Красивата сграда е построена през 1866-1868 г. в неоготически стил по проект на Джордж Джилбърт Скот и дълги години е хотел (Midland Grand Hotel), а покритото със стъкло перонно пространство е най-голямото в света за времето си. Друга забележителност е часовниковата кула, завършена през 1873 г., висока е 83 метра и по онова време е най-високата сграда в света.
През 1935 г. хотелът е затворен и сградата е използвана за офиси на железопътни компании под името „ St. Pancras Chambers “. По време на бомбардировките на Лондон през Втората световна война е частично разрушена, но бързо заработва отново. Най-голямата опасност за сградата настъпва през 1960-те години, когато градоустройствените планове предвиждат тя да бъде разрушена и гарата да се обедини с близката Кингс Крос, но общественото мнение се възпротивява и в крайна сметка сградата е обявена за архитектурна забележителност през 1967 г.
Срещу нея е друга известна гара – King’s Cross, където се намира и един много специален перон . Построена е по повод Голямото изложение и е открита през 1852 г. Сградата е с правоъгълна форма, а характерна черта на нейната архитектура като здание от нов тип е отсъствието на декорации, има само носещи конструкции. В строителството са използвани най-новите за времето материали: сводовете са от стъкло и метал, а фасадата е от железобетон.
Всъщност, най-важното нещо за нея е , че тук се намира перон 9 3/4 от известните книги за Хари Потър. Като фен нямаше как да го подмина, така че бързо се насочихме натам.
Няма никакъв шанс да го пропуснете, тълпата туристи веднага ще ви насочи къде да търсите 🙂 Имаше огромна опашка чакащи да се снимат, а ние имахме огромен брой от очакващи ни забележителности, така че аз само се шмугнах и издебнах да няма нито един турист пред мен и щракнах този толкова важен обект 🙂
Реалната обстановка е такава :
Както виждате, даже има злочести хорица, чиято работа е да ви дават един от шаловете на четирите дома и да го развяват зад вас …
Естествено, до перона има и магазин на Хари Потър, но за него нямахме време …
Следваше последната забележителност, която бях отбелязала в района – хотел “ St. Pancras Renaissance „. Хотелът е със 138-годишна история и скоро е ремонтиран. Намира се в сградата на гарата.
От тук се метнахме на метрото в посока на Нотинг Хил – квартала, за който мечтая още от времето, когато изгледах едноименния филм с Хю Грант , но за това след малко. Само да вметна, че докато пиша този пътепис , по телевизията започна филма “ Нотинг Хил „. И това ако не е съвпадение 🙂
За някои транспорта в Лондон може да се стори много сложен, но хората са се постарали да го улеснят максимално, с уговорката, че все пак това е огромен град и трябва малко да се почете за да се изяснят вариантите . За пътуване с метро, влакове и автобус може да се ползват най-популярните карти Ойстер / Oyster , като цената варира в зависимост от зоните, в които се движите. Купува се от много места, но трябва да се зареди предварително с пари, които сами да си прецените колко да са.
След последното ни идване са вкарали и нов вариант, който е изключително удобен – Pay as you go . Това значи, че с безконтактната си банкова карта се валидирате на всяко влизане и излизане от метро или автобус и ползвате същите цени като на Ойстер картата. Това е много удобно за туристи, защото не се налага да търсите да купувате карта или да пресмятате с колко пари да я заредите, а просто се возите (само имайте предвид, че един човек ползва една карта, не може да се преотстъпва) .
Та , скочихме ние на метрото и след има-няма 20 минути се представихме на Notting Hill Gate.
Нотинг хил – лондонският квартал, превърнал се в нарицателно на цветния и интересен живот на английската столица. Първоначално е известен с белите си сгради, построени в средата и края на 19 век, но вече едноцветното еднообразие е в миналото. Днес Нотинг Хил е по-пъстър и красив отвсякога. След 80-те години на ХХ век Нотинг Хил започва да става привлекателен за заможните жители на Лондон и постепенно кварталът се променя. Новите собственици дават на къщите нов вид и живот.
За тази разходка рових и четох много, защото исках да видя максимално много от красотата на района за максимално кратко време и намерих тази карта, която има отбелязани на нея прекрасни места , и за снимки и за съзерцаване. Може да ви отнеме и два часа, може и цял ден, зависи колко обичате да се заблейвате . Резултата го показвам веднага :
Нотинг Хил е известен с карнавала на карибската общност, организиран в края на август и с Портобело роуд, която е изпълнена с магазини за антикварни предмети, а в събота – с уличен пазар със забележително вкусни храни от цял свят. Попаднахме точно на този пазар и гледките, както и миризмите бяха умопомрачителни …
Тук ядохме и божествено вкусни телешки и агнешки кюфтенца, в някаква странна комбинация от дюнер и люта, карибска кухня . Естествено, всичко се приготвяше на място , на пътя, срещу скромната сума от 5 паунда .
Нотинг Хил се радва на голяма популярност сред туристите в Лондон, в значима степен и след едноименния филм. Култовата лента с Хю Грант и Джулия Робъртс наистина превръща малкия квартал в световен хит. А аз като непоправим фен на всяка романтична комедия излязла на тоя свят нямаше никакъв шанс да пропусна да снимам известната книжарничка .
Намира се точно до Portobello road и е отбелязана на всяка карта, нямате шанс да я пропуснете . Тук може да видите как гордо съм се проснала отпред, след като 10 мин чаках няколко девойки да направят милиард еднакви снимки, но въпреки това си заслужава …
Това не е книжарницата от самия филм, онази е декор, но е вдъхновена от тази. Дори си имат табела, която го отбелязва.
Не се вижда на снимките, но цялото ми лице е в пудра захар, благодарение на една от поничките, снимани на по-горните снимки. Струваха по два паунда и бяха божествени и огромни. Изобщо, толкова храна изядох в този ден, че почервенявам като се сетя 🙂
Синята врата, зад която живееше Хю Грант, е водела към истинското жилище на режисьора на филма Роджър Мичъл, който скоро след успеха на филма продал жилището си с огромна печалба на търсещи внимание от туристите собственици.
Тя е на същата улица, но по-близо до пазара и за нея отново има опашка . Тук вече не ми се чакаше, а и погледите на местните и подмятането “ Stupid people „, когато минаваха покрай нас леко ме засрамиха. Така че, получавате синята врата без моя милост пред нея 🙂
Бяхме минали само половината маршрут, а аз вече започнах да се уморявам … Но никакво предаване, чакаха ме още от цветните къщи, които съм виждала по снимките, нямаше как да ги пропусна .
Споменах ли вече каква невероятна жега беше и как напичаше слънцето ? Е, стълбите от горната снимка и разтеченото им състояние могат само да подкрепят думите ми 🙂 Това , обаче, никак не ни попречи да ги използваме за кратка почивка преди последния етап из разходката ни в Нотинг Хил и излизането от другия край на квартала – към Кенсингтън.
Много видяхме, още толкова остана необходено, но няма да се отчайвам. Нотинг Хил си е там и ще ме очаква да се върна …
След тази дъъъълга разходка имахме нужда от по-стабилна почивка, а какво по-добро място от някой парк. В нашия случай това не беше просто някой парк, а Хайд парк и входа му с двореца Кенсингтън.
Хайд Парк е един от най-големите паркове в централната част на Лондон с площ 1416 декара и е един от кралските паркове на града. През XVI век е бил любимото място за лов на елени и глигани на крал Хенри VIII. Той го закупува от монасите от Уестминстърското абатство през 1536 г. Паркът бива използван от двора на краля до Джеймс I, който позволявал ограничен достъп. Чарлз I променя парка коренно – той поръчва създаването на Пръстена (The Ring) северно от днешните навеси за лодки на езерото Serpentine и отваря парка за всички посетители.
Тук беше и първата среща с катеричките, които се оказаха доста кръвожадни животни, но за това ще разкажа по – нататък.
Веднага се насочихме към двореца Кенсигтън и градините му. Той е една от лондонските резиденции на английското кралско семейство. Представлява сравнително неголяма сграда без излишна показност, разположена в квартал Кенсигтън в западната част на Лондон, в съседство с Кенсингтън гардънс и Хайд парк. Възникнал е като крайградско имение на графа на Нотингам. Крал Уилям III Орански го купил, тъй като му омръзнало да пътува до отдалечения дворец Хемптън Корт по река Темза и поръчал преустройството му. При кралица Анна е оформен паркът на площ от 120 декара и е построена оранжерия. Първите крале от Хановерската династия също предпочитали двореца Кенсигтън пред градския дворец Сейнт Джеймс и са живеели почти непрекъснато в него.
След смъртта на Джордж II през 1760 г. дворецът е бил жилище най-вече на представители на по-младшите клонове на управляващата династия. Именно тук се е родила кралица Виктория . Принцеса Даяна също е живяла тук от момента на брака си през 1981 г. до самата си смърт през 1997 г.
Ние нямахме време да го посетим и вътре, но ако вие имате желание може да го направите всеки ден от 10.00 до 17.00 ч срещу 19,50 паунда, деца под 16 г. – 9,70 . Често има изложби, даже в момента има специална за модните избори на Даяна. Може да проверите до кога и какво може да видите тук. Да не забравяме, че тук живеят престолонаследника Уилям и Кейт , както и Хари и Меган 🙂
Точно пред двореца има езерце, където аз не издържах и се пльоснах на първата изпречила ми се пейка. Освен невероятните гледки, компания ми правеха и лебеди, гъски, врани …
Отдъхнахме тук малко и поехме отново по предначертания план. Следваше езерото Серпентина, но пътя ни се отклони след като видяхме това през дърветата :
Един от най-впечатляващите паметници в Лондон е в чест на Албърт Сакс-Кобург-Гота (1819 – 1861), принц консорт, съпруг на кралица Виктория. Паметникът е разположен на един от входовете на Хайд Парк, недалеч от световноизвестната концертна зала Роял Албърт Хол, също така свързана с живота му. Изработен от бронз и позлатен, принцът е изобразен на трон, под 54-метров готически балдахин. Tой е замислен и главата му е леко обърната наляво, по-скоро към музеите на South Kensington , отколкото насреща към Роял Албърт Хол. В едната си ръка държи каталога на Световното изложение от 1851 г., което се провежда по негова инициатива.
Паметникът, олицетворяващ вярата на принц Албърт в прогреса, е открит през 1876 г. от самата кралица Виктория, която до края на живота си остава с безутешна мъка в сърцето си поради липсата на съпруга ѝ . Четирите мраморни фигури на постамента символизират индустрията, търговията, инженерството и селското стопанство. Под тях има гравирани 169 фигури в цял ръст, изобразяващи известни европейски писатели, художници, композитори, архитекти и инженери. Великолепна позлатена ограда заобикаля паметника, а в четирите ъгъла има алегорични скулптурни композиции, символизиращи четирите континента. Освен екзотичните одежди на човешките фигури впечатление правят и животните:
Азия е представена от дружелюбния слон,
Америка от внушителния бизон,
Африка – от издръжливата камила,
а Европа седи на бик със скиптър в ръка, символ на власт, до нея е Британия с тризъбец, изобразяващ морската мощ. Приживе принц Албърт активно се съпротивлява на идеята дейността му да бъде почетена с паметник, за да не го обвинят в „артистична чудовищност”, както сам се е изразил. След ранната му смърт, архитектът Джордж Гилбърт Скот и скулпторите създават шедьовъра.
Отсреща на мемориала се намира Royal Albert Hall . На 29 март 1871 година кралица Виктория открива залата, планирана и построена по идея на съпруга й – принц Албърт.
Той имал голямото желание хората да получат по-близък досег до изкуството и науката. Първоначалната идея била това място да събира до 30 000 зрители на едно място. По практични и финансови причини вместимостта била намалена до 7 000 души, а в наши дни, поради модерните противопожарните регулации, е позволено допускането на 5 500 зрители.
Роял Албърт хол е построена за 4 години в Южен Кенсингтън. По време на откриването кралица Виктория била толкова развълнувана, че се наложило Уелският принц да държи реч пред множеството вместо нея. Главната концертна зала в комплекса е широка 56 м и 66 м дълга, покрита със стъклен купол. Външната обвивка на сградата е направена от 6 милиона червени тухли и 80 хиляди теракотени плочки.
Роял Албърт хол е една от най-престижните концертни зали не само във Великобритания, но и в цяла Европа.
Може да я посетите само с организиран тур, като видовете и кога се провеждат може да видите тук . Цената варира от 13 до 35 паунда.
Ние не разгледахме залата, защото ни очакваше друго произведението на изкуството, за което нямах търпение …
За да стигнем до него трябваше да се доберем до езерото Серпентина, а по пътя минахме и покрай Мемориалния фонтан на принцеса Даяна. Не се бях интересувала много от него и бях много приятно изненадана от гледката .
Фонтана всъщност е един овал, вкопан в земята по който тече вода, има направени водопадчета, водовъртежи и какви ли не глезотийки, в които ужасно голям брой деца се плацикаха. По принцип изглежда такa :
А ние го видяхме така :
Благородно завидях на всички , които имаха възможност да се разхладят така, но ние трябваше да продължим само за да видя, че вече дори и в езерото се къпят и то на специално отделен плаж 🙂
Както и да е, нито бяхме подготвени , нито имахме време за глезотии, имахме да изпълняваме план , а и главния виновник да бъдем там се беше облещил в цялата си величественост срещу мен – новата инсталация на Кристо Явашев , “ Мастаба „.
Това е първата голяма творба на открито във Великобритания на Кристо . Арт инсталацията е умалена версия на оригиналния проект от 1977 година. Тогава Кристо и вече покойната му съпруга Жан-Клод решават да издигнат край Абу Даби конструкция от общо 410 000 разноцветни варела, струпани един върху друг, като мозайка, вдъхновена от ислямската архитектура. Инсталацията е с формата на пресечена пирамида като древноегипетска гробница. Съставена е от 7506 варела, оцветени в синьо, червено, бяло и лилаво, върху платформа от пластмасови кубове. Творбата е висока 20 метра, широка е 30 , дълга – 40 , с наклон на стените 60°. Теглото ѝ е 500 тона и покрива около 1% от общата площ на езерото.
При откриването на творбата на 18 юни Кристо заяви: „Това е един много специален ден. Всеки може да интерпретира работата ми по свой начин. Способността да разсъждаваме е онова, което ни прави хора.“
„Мастаба“ ще остане в Хайд парк до 23 септември и може да бъде видяна напълно безплатно.
С тази красота спирам разказа за днешния ден, защото остава още много, а не искам да ставам досадна. Въпреки, че дори и сега , когато го пиша ми се струва , че сме обиколили доста трябва да кажа, че това са само половината от нещата, които видяхме през този ден …
Нищо чудно, че вечерта имах поне 6 мазола, а крачкомера ни показваше, че сме изминали пеша 20 км, а тези с транспорт даже не искам и да ги броя …
