След като прекарахме няколко недостатъчни часа в Бленъм палас решихме, че времето за тръгване е дошло и потеглихме към другата важна точка на деня ни – Оксфорд .
По първоначален план трябваше да отидем и до обявеното за най-красиво село в Англия – Bibury, част от прекрасния район Cotswolds, но благодарение на няколко обърквания по пътя и напредналото време го оставихме за друг път. Просто нямаше никакъв шанс да убедя мъжа ми да кара още 70 км , да разглежда Оксфорд и после да кара още час и половина до Лондон.
Та, чао Байбури ( да, така се чете Bibury, трябваше да го проверя за да не се излагам 🙂 ) и здравей Оксфорд …
На път към Бленъм палас се минава покрай Оксфорд и навсякъде, както и около всеки по-голям град, може да видите табели подканващи да не влизате с кола , а да използвате специално изградените паркинги Park & Ride , които са направени със специалната цел да си оставите колата и да вземете удобен транспорт до центъра на града.
Ние направихме точно това и след кратка консултация с Google maps видяхме, че най-близкия в нашата посока е Seacourt park and ride . Около огромния паркинг е пълно с магазини и супермаркети, а автобусната спирка е точно по средата . Цената на цялото удоволствие на ден е 2 паунда, а в комбинация с билет отиване и връщане до града за двама възрастни и три деца до 16 години е 6,80 паунда !
Офертата е повече от изгодна, така че без колебания набързо се отървахме от колата и потърсихме автобуса .
Може да се плати на автомати на спирката или онлайн, но имайте предвид че при плащане трябва да се въведе номера на колата, така че ако сте като нас, с кола под наем , предварително си го запишете за да не се връщате .
Автобуса, обслужващ този паркинг е номер 400 и има много спирки из града. Можете да разгледате маршрута тук , както и на другите номера, ако ползвате друг паркинг. Препоръчвам ползването на градски транспорт из Оксфорд, защото градчето е малко, улиците тесни, много от тях са затворени за автомобили, а движение има много .
Нашата първа спирка от града беше Кметството и аз моментално бях впечатлена …
Оксфорд е разположен в централната част на Южна Англия, при водослива на реките Черуел и Темза (наричана от местните Изис). Разположен е на 80 км северозападно от Лондон. Името на града преведено от английски език означава „волски брод“. Славата си по света Оксфорд дължи на най-стария университет в англоезичния свят – Оксфордският университет. Университетът в Оксфорд, както и този в Кеймбридж, се различава от останалите по това, че той няма точно определен кампус или централна сграда. Вместо това той е съставен от 38 индивидуални колежи, всеки един от тях със собствен характер – някои датират от XIII в., а други са стари само на няколко десетилетия.
Сградите в града са прекрасен образец на историята на английските архитектурни периоди от идването на саксонците насам, тъй като тук има образец на всеки един от тези стилове. Пейзажът в Оксфорд е доминиран от куполите и върховете на средновековните църкви и колежи в техния специфичен готически блясък.
Селище на мястото на Оксфорд възниква за първи път по времето на саксонците, които го наричат Оксанфорда. Селището се развива около основания през VIII в. женски манастир „Св. Фридесуайд“ . До X в. Оксфорд вече добива важно военно значение като граничен град. През 1249 г. в Оксфорд е създаден първият висш колеж „Юнивърсити Колидж”, който е последван от Балиол (1263 г.) и Мертън (1264 г.). Основаването на тези колежи съответства на времето, когато европейците започват да превеждат творбите на древногръцките философи. По време на Английската революция (1642-1645 г.) Чарлз I избира Оксфорд за своя столица.
Няма как да изредя всяка забележителност , която видяхме в Оксфорд, защото ми се струва че там всяка сграда носи интересна история и може да се пише за нея , така че разказвам за най-известните, а другите ще покажа само на снимки.
След кметството се запътихме към Радклиф камера – впечатляваща куполна сграда, продължение на Бодлиевата библиотека, която се използва като читалня от оксфордските студенти.
Може да я посетите, но имайте предвид, че е библиотека и трябва да сте много тихи , а за да вземете книга за четене трябва да имате карта от някой от колежите.
Преминавайки покрай нея може да видите All souls College, който е известен с факта, че не приема студенти, а само вече завършили и то след изтощителен процес на елиминиране.
По принцип някои от колежите позволяват посещения на туристи през определени месеци и в определени часове, но ние нямахме късмет никъде да е отворено. Честно казано, дори и да беше не знам дали щяхме да имаме време да разглеждаме, въпреки че съм сигурна, че си заслужава и ви препоръчвам, ако имате възможност да видите поне един. All souls няма да е от тях, защото е затворен за външни хора 🙂
Продължавайки покрай колежа и на гърба на Радклиф камера се намира Бодлиевата библиотека . Тя е основната научноизследователска библиотека на Оксфордския университет и е една от най-старите в Европа. Отворена е през 1602 г. на база на колекцията на Томас Бодли. По големина тя отстъпва само на Британската библиотека в Лондон. Наричана е от студентите „Бодли“ или само „Дъ Бод“. Тя е една от шестте библиотеки в страната, които по закон получават екземпляр от всяка издадена във Великобритания и Ирландия книга.
Тук бих влязла с удоволствие не само заради самата сграда, а защото е сниман и част от филма Хари Потър 🙂 Ако и вие, или децата ви, сте фенове на Хари , Оксфорд е задължителен – освен атмосфера може и да си накупите всякакви сувенири и джунджурии , свързани с филма .
А тези сцени са от библиотеката :
След като преминете през вътрешния двор на Бодли излизате на малко площадче. В дясно ще видите „мост“ между две сгради , наречен “ Моста на въздишките „, който изключително много напомня на този във Венеция и затова носи и същото име . Свързва старата и новата сграда на Hetford college.
Точно срещу моста е Sheldonian Theatre , където се състои церемонията на завършващите студенти . Те получават диплом за „бакалавър на науката”. Тези събития заедно с приемите и тържествените обеди са внушителна атракция, която си струва да се види. Емблематичната сграда е построена през 1667 г. от сър Кристофър Рен. Пред театъра е разположена редица от бюст-паметници, гледащи към улицата. Входа е 3,50 паунда и може да го посетите само в определени дни, които е добре да проверите предварително тук .
Точно до театъра е Музея за естествена история към Оксфордския университет, където се съхранява колекция от научни образци, събирани в продължение на последните три века. Експонатите показват историята и разнообразието на живота на Земята, както и камъните и минералите, които я формират. Входа е свободен , часовете за посещения са от вторник до неделя от 12.00 до 17.00 ч.
След толкова история какво друго му остава на човек ,освен да се пусне по „главната“ на Оксфорд “ High street “ , където са повечето магазини и барове в града.
Освен тях видяхмe и най-старото кафене в града – от 1650 г. !
Вече бяхме леко изморени и гладни, затова нямаше как да пропуснем покрития пазар на Оксфорд на High street . Купихме си невероятен шоколад, а от опашката пред магазина за сладолед веднага разбрахме, че явно тук ще се яде .
След тази разходка искахме малко да си починем и тръгнахме към единствения парк, който видях на картата – Christ Church meadow.
По пътя отново минахме покрай кметството :
Покрай Christ Church College , който е най-големият колеж на Оксфордския университет и e основан през 1525 г. от кардинал Улси под името Кардинал Колидж. Всяка вечер точно в 21,15 ч. камбана известява за затварянето на вратите му със 101 удара – толкова, колкото са били първите приети студенти. Именно в него английският математик и преподавател в колежа Чарлс Доджсън, по-известен като детския писател Луис Карол, създава най-известните си творби. Той се вдъхновява от най-малката дъщеря на декана на колежа и сътворява невероятно забавните си истории за приключенията на Алиса. В този колеж е сниман и първият филм за Хари Потър.
Него може да посетите, но отново е добре да проверите тук кога точно е отворен. Цената е 8 паунда, а деца под 5 години влизат безплатно .
Покрай него минава и пътя до ливадите на колежите, които аз така наивно бях сбъркала за паркове.
Вместо парк имаше големи поляни, които колежите ползват за спорт и отдих, но няма как обикновените туристи да си починат на тях. Ние трябваше да седнем до оградата на малкото тревичка останала свободно достъпна. Не се оплаквам, защото можеше и това да няма, а пък убийствената гледката компенсираше това малко неудобство .
След кратка почивка , през която гледахме тренировката на футбол на едни четири годишни сладури , продължихме обиколката из не свършващите колежи на Оксфорд.
Следващия по ред беше Merton College – един от най-старите, основан през 1264 г. , а сред неговите известни студенти са Толкин и Т.С. Елиът . Мъртън може да се посети срещу такса от 3 паунда, а часовете за посещение може да видите тук.
Няма как да усетите духа на града, ако не се разходите покрай Темза и , ако имате време, не покарате лодка из спокойните води на реката . Това е и едно от големите забавления на студентите тук, така че защо да не се възползвате и вие 🙂
Най -удобното място, от където може да се вземе лодка под наем е до моста Magdalen bridge . Цената е 22 паунда на час и според лодката, или водното колело, може да се возят 5 или 4 човека.
От тук разходката ни продължи покрай Magdalen College , основан през 1458 г. Обикновено това е първият колеж, който виждат посетителите, които идват в Оксфорд от Лондон. Неговата отличителна черта е високата му кула. Може да го посетите за 6 паунда, дните проверете тук .
След него е Queen’s College, основан през 1341 г., който е популярен със своята чудесна архитектура от XVIII в. в класически стил. Това го прави различен от останалите средновековни колежи, които са изградени в готически или неоготически стил. Свободни посещения в него няма, само на дните на Отворени врати, когато ученици разглеждат колежа и преценяват дали да кандидатстват .
Отсреща е Ботаническата градина на Оксфорд, построена през 1621 г. и се помещава на над 520 декара . Може да я посетите срещу 5,45 паунда, деца под 16 години влизат безплатно .
След нея и кратка разходка по High street достигнахме и църквата „Дева Мария“ , а точно до нея и малката уличка St.Mary’s Passage.
Та в тази невзрачна 10 метрова уличка се крие и входа на въображението на К.С. Луис, автор на един от най-известните романи за деца – „Хрониките на Нарния „. Още щом видите вратата на сградата веднага си представяте гардероба , лъва Аслан и любимия на всички Тумнус.
След като за малко се почувствахме отново деца решихме, че е време да си хващаме автобуса наобратно към паркинга и да потегляме за Лондон. Все пак приятелите ни щяха да ни чакат и не вървеше да пристигаме по малките часове 🙂
Тръгнахме ние към вече познатата ни спирка, но решихме да не минаваме по главния път, а по малките улички с идеята да попием докрай атмосферата на Оксфорд.
Това звучеше като добра идея , но повечето улици свързват колежите и в определени дни или когато те си решат могат да ги затварят. По същия начин и голяма част от пасажите по дворовете на колежите се заключват вечер, явно с идеята студентите да не се мотаят по нощите, а да си учат кротко, въпреки че съм сигурна, че първото , което се научават тук е да прескачат оградите 🙂
Та, голямата част от улиците бяха затворени и въпреки прекрасните гледки леко започнахме да се изнервяме.
Оказа се, че точно днес е дипломирането на студентите на Мъртън колидж и неочаквано за нас присъствахме на интересна традиция в Оксфорд .
Нямам представа дали това е само за този колеж или за всички, но улиците около колежа се затварят и след като студентите си получат дипломите, както са с тоги и шапки минават по тях . Наоколо се е събрала тълпа приятели, колеги или просто зяпачи като нас и започват да си замерят, поливат и пръскат с конфети, пяна за бръснене, цветен прашец и какво ли още не 🙂
Резултата е повече от смешен, като според мен, нищо от дрехите не става вече за носене. А, и разбира се, всичко е обилно полято със шампанско …
Самата традиция се нарича “ trashing “ или “ опустошаване “ и тук може да видите още снимки и материали .
Не всеки участва в тази традиция, някои си се прибират чистички вкъщи, но най-хубавото е, че докато цялата олелия се случва, отстрани чинно стоят полицаи, както и чистачи, които чакат да приключи партито за да не остане и следа .
Освен тях имаше и студент, който упътваше такива неориентирани като нас откъде да минат и къде да застанат, че да не пострадаме и ние в партито 🙂 Честно казано изобщо не съжалявам, че затворените улици ни забавиха и успяхме да видим и тази страна на Оксфорд , за която дори не бях чувала, а ми се видя забавна и интересна .
Вече доволни, че сме преизпълнили първоначалната програма за града, въпреки че остана много невидяно, успяхме да стигнем до спирката на автобус 400 и да се доберем до паркинга и колата.
От тук ни очакваха час и половина шофиране по магистрала, по която нямаше нищо, което да си заслужава отбелязване и по живо, по здраво пристигнахме в Лондон, слагайки край на този безкраен първи ден от посещението ни в Обединеното кралство …
Оставям ви с още малко прекрасни снимки от Оксфорд и започвам да пиша за деня ни прекаран сред паркове, дворци и Нотинг Хил !
