Бленъм палас

Който изобщо не беше за Лондон …
Всеки , който ме познава знае, че Англия и специално Лондон имат запазено едно кътче в сърцето ми, от където никой и нищо не може да ги измести 🙂 Нямам логично обяснение защо, но още от малка и държавата и културата, както и всичко свързано с Англия ме привлича неудържимо.
Вече два пъти съм била в Англия, но ако можех щях да пътувам доста по-често до там 🙂
Та, да започна всъщност да разказвам за това ни пътуване – преди няколко години наш приятел се премести да живее в Лондон и няколко пъти ни кани на гости . Ние все намирахме други дестинации и причини да не отидем, но тази година  реших, че по повод рождения ми ден ще се изсипем у тях 🙂
Уведомихме го, че имаме желание да пътуваме, той за наша радост се съгласи и купихме билети за дати 22 – 24.06.2018 г . Само три дни, но и толкова бяха достатъчни да накарат пеперуди да запърхат в корема ми. Отново щяхме да пътуваме с Wizzair, които любезно са пуснали по три полета на ден, така че имахме възможности да уплътним плътно дните с часове на излитане 06.00 ч на отиване и 21.40 ч на прибиране.
След като всичко беше уточнено се започна с трескава подготовка кои от всичките милиони забележителности на Лондон да видим. Мисля, че за около няколко часа мозъка ми започна да пуши заради опита ми да направя възможно присъствието ни няколко места по едно и също време … Толкова много неща исках да видим !
Е, все пак се наложи да редуцирам сериозно обектите и в този момент ми хрумна една еретична мисъл – “ А защо да не отидем до Оксфорд ? “
Мъжа ми веднага реагира с „А , не“ , но след дни проучване от моя страна и леко убеждаване успях да го докарам на моя акъл ( рождения ми ден имаше общо, нищо че не пътувахме на точната дата ) и накрая се сдобихме с пълен план –
Първи ден – Оксфорд, Бленъм палас ( защото как може да сме толкова близо и да не видим родното място на Чърчил и един от най-великолепните дворци в Англия ) и някое от селцата наоколо , например Bibury . За съжаление, по време на самата разходка то отпадна, но за това след малко …
За наше спокойствие и по-голяма мобилност този път пътувахме без детето, което  да си призная ми липсваше осезателно . Единодушно установихме, че като сме с него разглеждаме по-малко неща, но много по – спокойно и почивките ни преминават в доста по – лежерни разходки . Разбира се, всичко си има някакво предимство , в този случай това беше по – добрия вариант , просто искахме да видим безброй много обекти.
Спирам да се отклонявам вече …
Дойде 22.06 , ние станахме в три и половина през нощта и учудващо бодри се представихме на летището . Естествено, бяхме само с ръчен багаж и минахме всички проверки много бързо . ( Предполагам, че повечето знаете, но все пак – ако сте само с ръчен багаж няма нужда да се минава през гишетата на авиокомпаниите и може да се насочите направо към секюрити и паспортните проверки ) .
IMG_7231
Няма да ви отегчавам с подробности, но всичко мина бързо и безпроблемно и в седем и нещо се представихме на летището в Лутън . Тук се наложи да почакаме за паспортна проверка, явно се бяхме изсипали няколко самолета и имаше доста хора.
Заради моите грандиозни планове, а и хубавия ни опит от пътуването ни до Бавария бяхме решили да си вземем кола под наем . Лутън е голямо летище и гишетата на рентал компаниите са около него, така че за да стигнем до нашето трябваше да се вземе автобус.
Самото наемане беше куриозно, защото първо наехме една кола от фирма Interrent, през сайта Rentalcars , но след като през два дни следях офертите се оказа, че около седмица преди заминаване цените бяха паднали наполовина ! За щастие сайта има политика за безплатна отмяна , та моменталически се сдобихме с резервация за 50 лв , два дни, автоматик от фирма Greenmotion . Много държах на автоматика, защото хич не исках да разбирам какво е освен да следи за обратното движение мъжа ми да се притеснява и за скоростите на различна кола.
airport-title-short-luton
Спирката на автобуса е точно пред летището, няма нужда да се купува билет, само си показвате резервацията на шофьора. За около пет минутки пристигнахме на място , където за наша радост имаше само един човек преди нас и за около десетина минути се сдобихме и с колата си . Бяхме резервирали малък Хюндай, но след кратко убеждаване от момичето на касата , мъжа ми го ъпгрейдна за Сеат Леон само срещу 4 паунда. Главната идея на ъпгрейда беше, че ни даваше неограничен брой мили за пътуването, преди това бяха 190 , а ние имахме намерение да пътуваме доста.
Кофтито беше, че вместо с пълен резервоар я получихме с празен и трябваше да търсим бензиностанция . Въпреки това, към 9 ч. вече бяхме готови и леко притеснени потеглихме по маршрут  Лутън – двореца Бленъм.
Нямахме никакви проблеми с обратното движение, освен няколкото обърквания на кръгови, и то не защото обърквахме посоката, а защото излизахме от неправилен изход и трябваше да въртим.
Около два часа след тръгване пристигнахме и на място . Очакваше ни неприятна изненада, защото пред главния вход на парка имаше задръстване ! Очаквах, че е посещаван, но това ме втрещи … Оказа се, че това е първия ден на много известното Blenheim flower show и хората бяха дошли главно заради него. Въпреки огромния наплив имаше перфектна организация и набързо си намерихме място за паркиране и поехме към двореца ( аз, почти с подтичване )…
DSC_0038
Ослепителният Бленъм Палас известен като родното място на Уинстън Чърчил, а днес логично е включен в списъка със Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Бленъм е единствената такава постройка в Англия, която няма белега на царско или епископско имение, но все пак носи официално титлата дворец. Този красив замък е разположен на около 11 км от Оксфорд, в Уудсток  на английското графство Оксфордшър . В списъка на ЮНЕСКО Бленъм фигурира от 1987 година.
DSC_0024DSC_0028DSC_0035DSC_0040
И до днес дворецът  се счита за едно от най – големите имения на територията на Англия. Той е заобиколен от в 2100 акра красиви градини и паркове с езера, приятни алеи и дървета, които са с най-висок ранг класификация сред ландшафтното паркоустроиство.
blenheim_palace_arialview
Архитектурата на Бленъм е от изключителна важност, защото с проектирането и изграждането на Двореца между 1705 и 1722 г. представлява началото на един нов стил в архитектурата. Освен това озелененият му парк , проектиран от Ланселот Браун е считан за умалено копие на градините на Версайския дворец.
Оригиналният дворец Бленъм е бил предназначен за подарък на Джон Чърчил, първи херцог на Марлборо заради триумфа му над французи и германци в епичната битка при Бленхайм на 13 август 1704 г. Скоро обаче двореца се превръща в център на ожесточени битки и спорове, което довежда до падането от власт на херцозите и до опетняване на репутацията на архитекта на Бленхайм – сър Джон Ванбруг . Колосалното сдание се нуждаело от доста средства за поддръжка. Те идвали от държавната хазна, затова парламентарното недоволство не закъсняло. Даже Сара Дженингс, съпруга на Джон Чърчил, смятала сградата не толкова за свой дом, колкото за паметник. Въпреки недоволствата започва ремонт, завършил в годината на смъртта на херцога на Марлборо. Тогава на високо място в градината херцогинята издига паметник в негова чест.
ae31e2ec4cc23581758df7dd9f9a1ebc
DSC_0235DSC_0214DSC_0177DSC_0143
След своята смърт Джон Чърчил не оставя след себе си наследник от мъжки пол, поради което Бленъм минава в ръцете на Чарлз Спенсър. В този дворец е роден лорд Рандолф Чърчил. През 1874 год. там се ражда и синът му – Уинстън Чърчил. Днес в стаята, в която Чърчил е роден, се помещава постоянна изложба, посветена на живота му.
sir-winston-churchills-birth-room-blenheim-palace-woodstock-2014-by-leslie-hossackchurchill-history
По великолепната архитектура на Бленъм работят двама от най-изявените английски майстори – освен Ванбург, още и Никалас Хауксмур . Двамата създават в Уудсток едно уникално творение, което е просперитет в английската романтична архитектура, отличава се с еклектични форми и бележи обръщането отново към натуралното и любовта към природата.
Ланселот Браун пък създава две прекрасни езера пред замъка, които се считат за едни от най-великите примери за натуралистично озеленяване. Ванбург проектира двореца Бленхайм в перспектива и именно затова гледката от далеч към имението е най-добра.
DSC_0034DSC_0143
DSC_0150DSC_0149DSC_0155DSC_0162
DSC_0234DSC_0200DSC_0203DSC_0208DSC_0210
Бленъм Палас и неговите градини са изградени в оригиналния бароков английски стил, с който дворецът е бил издигнат в началото на 18 век. Днес той е съчетава три функции в себе си – на национален паметник, на мавзолей и на семеен дом, в който живеят дванайстият херцог и херцогинята на Марлборо.
В интериорно отношение замъкът Бленъм впечатлява със сложните си детайли и изящни дърворезби, ръчно рисувани тавани и невероятни колекции от порцелан. Във всяка стая на двореца могат да се видят старинни картини и гоблени. На първия етаж на Бленъм е поместена историческата част, където може да се проследи събитийността 300 години назад във времето.
DSC_0048DSC_0054DSC_0057DSC_0060DSC_0066DSC_0067DSC_0070DSC_0076DSC_0079DSC_0086
Историята на семейство Марлборо е впечатляваща, но  мен много ме впечатли тази за  „любовта“ между деветия херцог и Консуело Вандербилт . Тя е от една от най – богатите американски фамилии, които по това време си умирали да омъжват дъщерите си за обеднели английски аристократи само за да вземат титла без значение от щастието на момичетата. На тази снимка се вижда нейния портрет :
DSC_0091DSC_0096
Много впечатляваща е библиотеката, която се простира до дължината на целия дворец и  освен с изключително удобно изглеждащите диванчета, впечатлява и с органа, на който музикант свиреше по време на посещението ни .
DSC_0106DSC_0112DSC_0119DSC_0123DSC_0125DSC_0126DSC_0131
Бленъм Палас разполага също със собствен минерален извор, и водата от него се бутилира в имението. Дворецът е отворен за обществени посещения, като се предлагат възможности за отпразнуване на сватбени церемонии и се отдават няколко стаи под наем.
Може да се посети всеки ден от 10.30 до 17.30 , а парка от 09 ч . Цената за възрастни е 27 паунда , като се предлагат и различни варианти  за посещения . Най-добре е предварително да проверите дали  няма някакво събитие, защото се случва и двореца да е затворен – тук може да получите пълна информация  .
Ние разгледахме двореца за час и малко, като към билета безплатно може да си вземете и аудиогайд. Ако имахме цял ден съм убедена, че щяхме да видим още много … В нашия случай не успяхме да разгледаме голяма част от градините, но задължително искахме да видим лабиринта .
Рой се намираше близо до паркинга, а като атракция из парка се движи малък влак, който вози от двореца до така наречените “ Градини на удоволствието “ и лабиринта. Ние го изпуснахме за няколко минути, а не ни се чакаше половин час, така че стигнахме пеша за около 10 минути през тази красота :
DSC_0009
Ето го и влакчето :
IMG_7350
Лабиринта на Марлборо е вторият най-голям символичен лабиринт от тисово дърво в света и единственият , проектиран като картина.
Направен е в чест на първия херцог на Марлборо и победата му в битката за Бленъм , чието име е написано по малките храстчета в средата на лабиринта. От двата моста могат да се видят тромпетите, знамената, копия , купчини от гюлета, както и стрелящо оръдие .
maze-5
DSC_0259DSC_0268DSC_0262DSC_0263
Точно до лабиринта се намират градините, както и къщата с пеперудите, но ние вече бързахме и не ги разгледахме. Часа беше около 2 и 30 , а оставаше да разгледаме и Оксфорд …
Бленъм е невероятно място и показва точно това, което човек си представя като чуе “ английско имение “ . Заслужава посещение, въпреки солената цена, но пък има достатъчно варианти за посещение и по-бюджетно – може да се видят само градините или определени част на имението . Мисля, че ние ще трябва да се върнем и друг път тук, първо за да го покажем на детето, а второ да видим и огромните части от парка, които пропуснахме …
Спирам до тук за да започна разказа за Оксфорд, който си заслужава отделен пътепис 🙂

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.