Дойде и реда на последния ден от разходката ни из Бавария …
Полета излиташе ранния следобед , така че имахме достатъчно време да стигнем от Швангау до Меминген, че даже и да се разходим. Заради това и този ми пътепис ще е късичък, но не може всеки ден да обикаляме по осем часа и отгоре 🙂
Бяха ме предупредили, че Меминген е ужасно скучен град, нямало нищо интересно, било по-добре да си стoим на летището, но преценихме , че колкото и да е скучно е по-добре от това да прекараме няколко часа на една пейка и да се чудим какво да правим.
Та , речено -сторено – рано сутринта натоварихме колата, сбогувахме се с любезния ни домакин и потеглихме към Меминген.
Предварително бях проверила, че близо до центъра има голям Лидл с безплатен паркинг, където оставихме и колата, час и половина след тръгването ни от Швангау .
Меминген е с около 42 000 жители и е икономически, образователен и административен център на район Дунав – Илер . Историята му започва още от римско време като през него са минавали Пътя на солта и Италианския път, свързващ северна Италия и Швейцария с Италия , превръщайки го в оживен търговски център . Старият град с множеството запазени дворове , замъци, дворци и укрепления е един от най-добре запазените в южна Германия .
Всяка година града празнува деня на рибаря – мъже, които са родени тук, или живеят в Меминген поне от десет години , влизат в реката и се опитват да уловят пъстърва . Въпреки, че реката е много мъничка има риба, която се вижда докато минаваш на разходка.
На всеки четири години се провежда и най-голямата историческа възстановка в Европа – нападението на Албрехт фон Валенщайн над града през 1630 г с над 4500 участника .
Меминген привлича много туристи със средновековния си стар град, оцелял през Втората световна война . Има запазени десет градски порти и кули и около два километра от градската стена. Живописните улици, средновековния пазар, кметството , сградата на Гилдията и изрисуваната Данъчна къща са сред най-известните забележителности .
На последната снимка се вижда част от градската стена, до която се намира и прекрасен парк, в който прекарахме доста време. Тук отново намерихме станали ни вече любими детски площадки, където освен детето искрено се забавлявахме и ние 🙂
Пред кметството имаше пазар, заради който не успяхме да направим много хубави снимки , но видяхме част от истинския живот на града .
Прекарахме няколко много приятни часове тук, без да влизаме в никакъв музей или църква, а само в безцелно шляене из улиците. Затова и имам повече снимки от информация 🙂
Препоръчвам да го посетите, ако имате останало време около полет. Ако обаче, нямате достатъчно време за Бавария може и да пропуснете, все пак района има други много по-интересни забележителности, но все пак е интересно да се види. Лично за мен беше различен от всичко видяно и го усетих като съвсем различна част от Германия .
След като приключихме с Меминген потеглихме за летището, което се намира на цели 5 км от града 🙂
Задължително беше да заредим колата с бензин догоре ( такива ни бяха условията на рент-а-кара и го препоръчвам на всеки тръгнал да наема кола в чужбина ) и въпреки цялото ни мотане пак бяхме прекалено рано на летището.
Колата се оставяше на абсолютно същото място, от където я взехме, цялата процедура отне около 10 минути, така че освен да седнем на кафенето в летището нямаше какво друго да се прави . Летището е много малко, така че няма нито магазини, нито къде да се разходиш отвън .
Е, почакахме доста, но все пак накрая живи и здрави си кацнахме в София …
Така завършвам и тази глава от книгата ни с пътувания и пожелавам на всеки да посети Бавария – има много какво да се види, а още повече да се усети, защото колкото и да се опитвам не винаги мога да предам какво е да си на място и да виждаш с очите си 🙂
