Бавария – ден пет

Днешният ден беше много важен за нашето семейство , защото любимият ни татко и мъж имаше рожден ден !
Специално бяхме направили програмата така, че този ден да е по-лежерен за да можем спокойно да се насладим на всяко място, да не бързаме и рожденика да получи полагаемото му се внимание.
Денят започна с торта ( когато сте с малко дете духането на свещи около милион и двеста пъти е неминуемо ), както и кратки проверки за маршрут и интересни обекти.
Бяхме решили да се разхождаме наблизо, а именно градчето Фюсен, което се оказа невероятно бижу . Времето, обаче, беше решило да ни играе напук и беше толкова намусено, все едно се опитваше да ни накара да си останем вкъщи …
Ние, нали сме гърмяни зайци, хич и не му се вързахме и набързо метнахме по една блузка, яке и газ в колата …. Огрооооомна грешка ! Такъв студ не бях брала от години, или по-точно от първото ни посещение на Будапеща, когато по спешност си купувах шапка. Е, сега след като дълго време се правих на мъж и се самозалъгвах , че не ми е достатъчно студено си купих поларен суичър , но всяко нещо с времето си. Да започна с информация за Фюсен …
30420400_10213111465674422_5622514309635687474_o
Разположен е на 5 километра от границата с Австрия на брега на река Лех. Гербът му е трискелион ( е древен знак, показващ три бягащи крака, излизащи от една точка ).
Градът съществува като селище от римски времена на пътя Виа Клаудиа Аугуста, водещ от Северна Италия до Кастра Аугуста, днешен Аугсбург. Римското име на града е Фетибус , латинизирана германска дума за крака. През 9 век във Фюсен е основан  манастир, който днес се използва като сграда на общината и исторически музей.
Ние започнахме разходката от самия център, като доста се почудихме къде да паркираме. Е ,  намерихме място, но пък то беше само за два часа, а близкият търговски център и прилежащия му паркинг още не бяха отворени.
Та , оставихме колата и започнахме опознателна обиколка. Фюсен ни посрещна с цветни, весели сгради, но и с ужасен бръснещ вятър, който правеше усещането още по-студено.
Аз през цялото време тайно се надявах да се появи слънце, защото предишните дни така температурите се оправяха моментално, но днешният ден явно държеше да ми докаже защо в района още всички забележителности държат да работят по зимно работно време. Така, че освен хубава, усмихната и слънчева успяхме да видим Бавария и начумерена, облачна и леко дъждовна.
Е, това по никакъв начин не направи града по-малко красив или интересен, но рязко намали желанието ми да бродя и просто да се кефя на шаренията от заобикалящата ни архитектура.
Въпреки негостоприемното време бяхме решили максимално да оползотворим двата часа свободен паркинг и тръгнахме на обиколка из стария град.
31059505_10213111460674297_2652268186361384354_n
30813882_10213111474754649_8929222316054025496_o30762681_10213111453234111_192061957013729509_n
30425143_10213111476554694_6532402036005517580_o31143874_10213111470354539_3482754648792089239_n
30762820_10213111480354789_1249550365542150574_n
Навсякъде се виждаха и прекрасните метални табели, които толкова обичам :
30171481_10213111470714548_6702035535224639175_o31052286_10213111468034481_4102498047102500593_n
30814096_10213111478594745_6627263384682919664_o
DSC_0063DSC_0067DSC_0069DSC_0070
Главната тема на цялата ни разходка из Бавария бяха замъците , така че и тук нямаше как да изпуснем местния такъв,  който на всичкото отгоре носи и звучното име „Високия замък „.
Няма никакъв начин да го сбъркате, защото се намира на най-високата точка на града и се вижда отвсякъде.
По пътя се минава и покрай бившият бенедектински манастир “ Свети Манг „, който датира още от 8 век . В наши дни може да се разгледа базиликата, в която се намира най-старото фреско в Бавария и Историческия музей на Фюсен.
31073185_10213111474594645_4877024996095804886_n
DSC_0120 (2)DSC_0130 (2)IMG_6668IMG_6669
Замъка е бил лятна резиденция на епископа на Аусбург и е един от най-големите и добре запазените късно готически сгради в Бавария . Бившите  жилищни помещения на епископа в момента помещават клон на държавната колекция от картини, като главно се набляга на готически и ренесансови художници. Фасадата на  двора е украсена с впечатляващи 500 годишни оптически илюзии, каращи зрителя да си мисли, че всички еркери, рамки на прозорци и релефи са истински, а не нарисувани . Или с две думи, както мъжа ми го определи – 3д мапинг , но от миналото.
30052122_10213111489235011_1648048792655896486_o30821515_10213111495635171_6250555563404466460_o30073583_10213111495675172_6148946675966722462_o30171275_10213111484234886_3532936890037174329_o30052481_10213111484354889_1485902749583267159_o30167777_10213111482954854_2087994470200445474_o31056921_10213111482794850_1901245992558464660_n
30052204_10213111490755049_3898120056154275623_o30171907_10213111478554744_2372902983712683028_o
Тук вече много ни надуха и поехме в посока на ниската част на града, все още надявайки се слънцето да излезе. Трябва да отбележа, че бях облечена с жилетка, кожено яке и дебел шал, но усещането беше все едно съм по тениска … Абе, много ми беше студено 🙂
Разгледахме още малко града, явно и на местните им беше студено, защото нямаше почти никакви хора по улиците …
30171266_10213111481674822_8449016351836536192_o31059558_10213111476194685_2785430528259568812_n
30743712_10213111482114833_2637687075253194036_n

31143912_10213111489875027_1578093424879485052_n
DSC_0102 (2)DSC_0074
Докато се разхождахме попаднахме на интересно магазинче, което продаваше „снежни топки „, които се оказаха местен деликатес. Представляват големи топки от парчета тесто, с много различни варианти за заливки. Първоначалният вариант е бил без никакви, а само с максимум пудра захар, но после вкуса на хората се е променил. Беше интересно за опитване, но не бих повторила. Има вкус на твърди и ронливи обикновени бисквити 🙂 А, и най-интересното е, че не се развалят в продължение на поне 6 седмици, така че няма никакъв проблем да си занесете и вкъщи 🙂
DSC_0057IMG_6694IMG_6695
Накрая стигнахме и до друга забележителност на Фюсен – Францисканския манастир “ Свети Щефан “ . Построен е през 1628 г, но почти веднага порутен от шведската армия през 1632 г. Доста по-късно е възстановен, а официално е края на Романтичния път .
30171262_10213111485274912_3937811322441802181_oIMG_6716DSC_0078DSC_0080
А гледката от него е прекрасна :
DSC_0081
След тази разходка беше време да намерим нещо за обяд , а и аз вече не издържах и исках някаква по-топла дреха.
Разходихме се из местния търговски център, който имаше точно 6 магазина, но ни бяха достатъчни . Запасихме се с храна, напитки и полар за мен и поехме към следващата точка по програмата  – Вайсензее .
Това езеро, заедно с Хопфензее бяха последните две останали за обикаляне в района и просто нямаше да им се размине 🙂
Вайсензее се намира само на няколко километра от Фюсен, а е прекрасно място за разходка, каране на колело или плажуване през лятото. Има много богата фауна, като ние имахме много близка среща с два вида – патици и някакви странни водни кокошки.
30171415_10213111491235061_2227103609649054333_o30171947_10213111480554794_4502773418607619791_o30072774_10213111480514793_1323773455728005926_o
Започнахме просто се разхождахме по брега и седнахме да хапнем на една пейка, доста близо до водата. Веднага ни заобиколиха поне десет птици, които нямаха никакъв страх от нас и едва ли не ни взимаха хляб от ръцете. Даже едната патица хващаше залците направо във въздуха, като куче .
DSC_0117
IMG_6729IMG_6733IMG_6749
След като ни свърши храната станахме безинтересни и ни оставиха, но пък се показа малко слънце и ние решихме да се направим по-голяма обиколка на брега. Езерото не е много голямо, така че не се разхождахме дълго, но за сметка на това ни се откриха красиви гледки на невероятните планини наоколо.
30742972_10213111497355214_1869666202781428501_n
30813950_10213111485954929_5020352180503445222_o
След като сина ни се събуди и поигра на една от най-интересните детски площадки, които съм виждала , тръгнахме и към следващото езеро – Хопфензее.
IMG_6752DSC_0170DSC_0179DSC_0184
Този кръг се върти от тежеста на стоящия отгоре човек и то доста силно, аз лично ако не бях седнала щях да падна, но явно за децата е по-лесно използването му 🙂
Тук отново ни посрещнаха страхотни пейзажи, като този път детето реши, че трябва да яде сандвича си близо до водата .
30420341_10213111485914928_7965670285057968634_o30856707_10213111482074832_414571454489727930_o
Всичко си вървеше добре, той си яде, два красиви лебеда се мотаят във водата, докато не реши да им дава хляб и на тях. Те, явно свикнали с хората, веднага излязоха от водата и чак тогава осъзнах колко огромни птици са, че те бяха с по една глава над сина ни .
Дава им той хляб, обаче ние нямаме хиляди сандвичи и яденето свърши … Като започнаха да хъскат тия птици, да тръгват да нападат мъжа ми и детето , честно ви казвам, страх ме хвана. Никога не съм очаквала, че може да са толкова агресивни и готови да хапят .
Е, научихме ценен урок и веднага се изнесохме от тази страна на брега .
След като се прибрахме вкъщи и разказах случката на познати се оказа, че даже има и пострадали от лебеди , точно в този район. Така,че ако ги видите , стойте надалеч и в никакъв случай не им давайте храна !
Все още беше ранен следобед и на нас не ни се прибираше, така че продължихме да се разхождаме покрай езерото, но този път по алеята в градчето, а ненаситните лебеди ни следваха на почтително разстояние във водата. Убедена съм, че нарочно плуваха около нас и ни следяха много внимателно 🙂
30856659_10213111490795050_6636476143954103183_o30171108_10213111482914853_3930266824242106546_o30167717_10213111487874977_2376777056130656384_o
DSC_0216DSC_0220
След като ни омръзна от разходките решихме да си изкараме една спокойна вечер вкъщи, а и емоциите свързани с хвъркатото население на Бавария ни изцедиха допълнително.
Въпреки това, тазвечерният залез беше невероятен и нямаше как да не му се насладим поне за десетина минути.
IMG_6766IMG_6768IMG_6773
Оставаше ни да събираме багаж, на следващия ден си тръгвахме следобед, така че сутринта ни оставаше свободна за посещение на Меминген – град за който ме бяха предупредили колко е скучен и едва ли не е по-добре да си стоим на летището .
Е, нямаше нищо такова, но за него в следващия ми пътепис …

Please follow and like us:
error

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.