Бавария ден три – втора част

По предварителен план след Линдерхоф мислехме до отидем до Гармиш-Партенкирхен с идеята да видим да видим рисуваните къщи, характерни за района . Предният ден, обаче, преценихме че ни не се шофира още 50 км и след кратка справка с гугъл решихме да отидем до село, чието име запомних след сигурно 100 повтаряния – Оберамергау 🙂
Това се оказа страхота идея, защото селцето е прекрасно, а атмосферата е точно каквато търсехме – типичната Бавария . Тук разбрахме, че освен с изрисуваните къщи градчето е известно и  с изпълнението на обет, даден през 1633 г., когато чума опустошава голяма част от Европа, оставяйки след себе си мизерия и глад . За да избегнат чумата, жителите на града обещават навеки да възпроизвеждат живота на Христос веднъж на всеки десет години, в година, завършваща на 0 . Чумата свършва и първото представление е на полето през 1634 г. Оттогава Мистериалната драма става все по-усложнена и дълга (5 часа и половина и шестнайсет действия).
30743903_10213111432193585_3536575199066895602_n
31070968_10213111435593670_2238065635954265334_n
31100531_10213111424953404_5355720934656720761_n
30167655_10213111430393540_5828031963284608860_o30945295_10213111423033356_7067113974138183824_o
30167628_10213111422233336_781348133238472701_o
На този площад ядохме божествен сладолед, който успешно можеше да се конкурира с този в Италия 🙂
30171285_10213111422033331_7022229475241565972_o30420250_10213111418753249_2772241661810862307_o30073511_10213111430953554_2242313536107319244_o30814133_10213111426313438_7257267845923553053_o30073234_10213111427553469_4018946200033747103_oDSC_0619DSC_0649
Много държа да отбележа и нещо, коетo много ме впечатли, въпреки че не е стандартно място, което турiстите биха забележили – гробището около една църква. Беше толкова подредено, красиво и поддържано – на човек да му е кеф да го разглежда.
IMG_6422IMG_6423IMG_6425IMG_6426IMG_6428

След разходка из центъра и разглеждане на всяка къща детайлно започнахме да търсим и магнитче за хладилника, каквото купуваме често за спомен. Нищо не ми харесваше особено, но докато се ровех в един сувенирен магазин забелязах магнитче със снимка на прекрасна сграда , което ме впечатли много и на него пишеше , че е от абатството Етал … Ха сега де, нямахме планове да ходим другаде в района, но сърце юнашко не трае и отново след кратък оглед в гугъл решихме да отидем да го видим.
Намира се на 5 км от Оберамергау и  е основано на 28 април 1330 г. от императора на Свещената Римска империя Лудвиг IV Баварски, който дава тържествена клетва да построи monasterium nove consuetudinis et acentus inaudite (лат. нов необикновен и нечуван манастир).
Манастирът става и важно укрепление на търговския път от Аугсбург за Верона. От XIV век в него функционират мъжка и женска обител. През първите 4 века от съществуването си манастирът се превръща в значим религиозен център. В него се стичат множество поклонници които искат да видят статуята на Дева Мария с младенеца, която император Лудвиг IV донася от  Италия, станала известна като Мадоната от Етал. Манастирската църква е наречана „Успение на Света Богородица“. Абатството понася сериозни щети през май 1552 г. – по време на Реформацията, когато през района преминават войските на курфюрст Мориц Саксонски.
Истински разцвет настъпва през XVIII век. През 1710 г. в манастира е основана Рицарска академия, и абатството получава известност и като висше учебно заведение. През 1744 г. силен пожар унищожава голяма част от манастирските постройки, след което те са възстановени в стил барок, и богато украсени с гипсови орнаменти и стенописи. В Етал за известен период до 1803 г. заседава и Върховният имперски съд, след което по време на секуларизацията в Бавария, манастирът става собственост на Кралство Бавария и е продаден на търг през 1809 г. След като преминава през няколко собственици, през 1898 г. манастирът е е купен от барон Теодор фон Крамер-Клет, който го предоставя на абатство Шейан. През 1900 г. в Етал пристигат монаси-бенедиктинци и възстановяват монашеския живот. Манастирските сгради са обновени и възстановени с финансовата подкрепа на барон фон Крамер-Клет. Бившата рицарска академия се превръща в хуманитарна гимназия-интернат.
В манастира Етал функционират освен гимназията-интернат още и манастирска пекарна, пивоварна, дестилационна за ликьори, книжарница, издателство, хотел и няколко малки занаятчийски работилници, чрез които се подпомага издръжката на монасите. Абатството е прочуто със своя целебен билков ликьор, приготвен от 40 алпийски билки, както и с манастирската си бира, които се приготвят по стари средновековни рецепти.
30052490_10213111425433416_3986305792473119063_o
Пред абатството има паркинг, за който може да си купите билетче от автомат и да го оставите на стъклото на колата . Струва 2 евро, а посещението в църквата е безплатно.
30171276_10213111503075357_3601958165123432448_n30052058_10213111503955379_3432022522722254848_n30806128_10213111450594045_2782934908573741067_o31092094_10213111452354089_2505848757121369491_n

30171594_10213111456354189_43967881507457428_o
IMG_6437IMG_6438
От тук започна голямото прибиране, като разбира се, и за него бях подготвила спирки 🙂 Детето заспа и затова на следваща църква,  която вълнуваше само мен отидох сама, а останалата част от семейството ме чакаше в колата .
Wieskirche е овална бяла църква в рококо стил, проектирана през 1740 г.Намира се горе – долу по средата на пътя между Швангау и Линдерхоф, в близост до селцето Щайнгаден .  Твърди се , че през 1938 г са се появили сълзи по дървена статуя на  Христос , което довело до огромен интерес от поклоници от цялата държава.
Заради тях бил направен малък параклис, но скоро станало ясно, че е прекалено малък и не може да побере тълпите, искащи да видят чудото. От 1985 г е под егидата на ЮНЕСКО .
30171848_10213111418873252_2211490478423687505_o31124567_10213111429553519_5702554398255911696_n
30743921_10213111428953504_6774502333607369176_n
31131782_10213111441433816_3083074737763915068_n
Освен църквата си заслужава да отбележа и страхотния пейзаж наоколо :
30171936_10213111428233486_3559481274032576201_o31114204_10213111431513568_669642403058293958_n
DSC_0697
Вече приключхме с културната част на програмата и остана само развлекателната 🙂 След огромното разочарование с празното Forgensee чувствах като лично предизвикателство да обиколя що има близък гьол 🙂
И, естествено, на връщане спряхме на поредния такъв  –  Банвалдзее . За улеснение на туристите тук има огромен къмпинг и крайбрежна алея. Оставихме колата и тръгнахме на разходка .
30167796_10213111473754624_9215219734585760793_o30171492_10213111440793800_6105323319780424835_o
Въпреки безумната идея, че според местните още е зима вече имаше почиващи в караваните и бунгалата и нашият син веднага си намери съмишленици за игри около водата .
Ние си починахме добре, поджапахме във водата и се напекохме с леко завалязващото вече слънце.
30424819_10213111436593695_6117593169566514432_o31068864_10213111479274762_6728158405373760692_n

30167360_10213111500875302_268195762465144832_nIMG_6481
Денят  завърши с бири на терасата на къщата ни, изморени, но и емоционално заредени от всички красоти , които видяхме за тези три дни пребиваване из Бавария.
Но това не е краят, утре ни очакваше най-голямото ни пътешествие за тези дни – пътя до Мюнхен и обратно …

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.