Днешният ден беше предвиден само за една голяма спирка, а всъщност се оказа, че обиколихме четири 🙂
Както винаги станахме рано, хапнахме, направихме сандвичи и запалихме колата в посока двореца Линдерхоф – една от перлите на Лудвиг II Баварски.
Намира се на около 60 км от Швангау, като маршрута отново преминава по красиви междуселски пътища, радващи ни с прекрасни гледки.
След около час започнахме да усещаме, че навлизаме в планината не само заради гледките на лифтовете, осеяли навсякъде планината, но и заради снега, който явно нямаше намерение да си ходи скоро от тези земи .
Сред тази приказна обстановка стигнахме и до паркинга на Линдерхоф , а веднага след него и до посетителския център от където се купуват билети. Тук няма нужда, а и възможност, да се купуват предварително . Цената беше 7.50 евро понеже зимата ( тук все още се водеше ,че е зима, нищо че беше април месец ) работи само главната сграда, а всички останали постройки са затворени. Аз това не го знаех, защото хич и не очаквах че април може да се води зима някъде , но както и да е . Може и да се направят комбинации с други дворци, затова направо давам линк .
Взехме си билетите и тръгнахме из парка да намерим двореца.
Ето го и него …
Ха, изненада … няма златни фигури,няма фонтани и цветя, а има кранове, огради и сковани колибки …
Честно да си призная, останах леко разочарована от цялостната гледка, хем съм наясно , че няма как нещо да съществува без поддръжка, но строителната площадка наоколо ми дойде малко в повече .
Въпреки всичко самият дворец е истинско произведение на изкуството. Замъкът Линдерхоф е изграждан от 1870 до 1878 г. под ръководството на придворния архитект Георг Долмана. В него всичко е било готово по времето, когато кралят е още жив, и този замък си остава едно от любимите му места.
Главната фасада на замъка е с тераси. Пред нея има басейн с позлатена скулптурна група, която ние не можахме да видим, както и струята на фонтана, която се издига на височина 30 метра.
И тук, както в другите два замъка се влиза на определени часове, само с турове. Има си машинки, на които маркирате баркодовете на билетите и влизате в самия дворец. Вътре отново е забранено снимането така че снимките са от интернет.
След портала на сградата попадате в красив вестибюл. В периферията му има колони от червен мрамор и пиластри. В центъра е разположена бронзовата скулптура на един от Бурбоните – Людвик ХІV, която има специално значение за Лудвиг Баварски, защото чрез нея можел да покаже роднинската си връзка с династията , на която той много се възхищавал.
За да се стигне до началото на тура на Линдерхоф се минава по мраморно величествено стълбище.
Западната стая с гоблените, наричана още музикална, поразява с многоцветността на стенописите . Картините са изработени в парижка фабрика и изобразяват пасторални сцени в стил рококо , като са направени нарочно да приличат на гоблени . Посетителите се впечатляват от вида на богато украсения музикален инструмент, необичайна комбинация от фортепиано и латерна. До него има паун в реални размери, направен от рисуван севърски порцелан. В същата стая има още и лебед от бял порцелан, една от любимите птици на Людвик ІІ.
Прекрасните декорации в приемната зала, избрани лично от Лудвиг и вдъхновени от френския двор били направени от художници от кралския двор в Мюнхен. Изработени са във втория Баварски рококо стил, създаден специално за краля.
Проектирана е от Кристиян Янк през 1870 г. и има резбовани и позлатени панели на тавана в златно и бяло. Голяма част от залата се заема от зелен балдахин, за който се твърди, че е украсен с хермелин от пелерината за коронации на крал Ото от Гърция, чичо на Лудвиг II .
Първоначалната идея е била помещението да бъде тронна зала. В скъпите облицовки на стените хармонично и дискретно са вградени две камини от бардиглийски мрамор, върху които са поставени конни статуетки на крале от Бурбонската династия. На работното бюро на Лудвиг II има позлатена перодръжка и настолен часовник. Кръглите малахитови настолни украшения върху бюрото са подарък от руската царица Елисавета Александровна.
Лилавия кабинет е част от четири кабинета, чиито имена са получени от цветовете на копринените тапети и мебелите в тях. Жълтия и лилавия ограждат залата за аудиенции, а розовия и синия – трапезарията. Тук картините представят Луи XV между графиня Мари- Ан и мадам Де Помпадур.
Спалнята в замъка Линдерхоф е проектирана от театралния художник Анжело Квадлио през 1971 г. През 1884 г. тя е разширена от Юлиус Хофман. Интересното е, че спалнята е най-голямото помещение в двореца. То е разположено по неговата средна ос и гледа към водната каскада на север, осветявана от кристален газов фенер с доминиращ син цвят. Мраморните скулптури, пластиките и рисунките по таваните показват интерес към древногръцката митология. Над нишата на леглото е изрисувана слънчевата карета на Аполон. Бродериите на балдахините си остават незавършени, с изключение на баварския герб върху постелята.
Непосредствено до спалнята е разположен розовият кабинет, който преди това е бил стая за обличане на краля. По стените има пастелни изображения на дами от френския двор от ХІІІ век.
Трапезарията – в центъра на овалната стая се намира специална маса, която може да се спуска и вдига през пода за да може краля да бъде обслужван без да му се налага да се среща с никаква прислуга. Той често изпадал в настроения, в които не искал да вижда никой и бил оставян сам с портретите на френския двор, на който толкова се възхищавал.
Огледалната зала е свързана със спалнята. Намира се откъм южната й страна. Много специалисти смятат това помещение за един от върховете на майсторството на немските архитекти, които са били най-добрите в Европа в обзавеждането на огледални зали. Големите огледала са монтирани в стените и имат бяло-златна обшивка. Огледалата създават илюзия за по-голямо пространство и повтарят многократно образите на скъпите украшения от слонова кост. Срещу прозореца има диван за почивка.
Тук тура свършва и излизате пред прекрасните на снимки фонтани, които в нашия случай бяха в ремонт 🙂 От тук нататък ще има по две снимки – как изглеждат нещата и как ги видяхме ние 🙂
Да не забравя да похваля екскурзовода, който говореше чудесен английски и ,за разлика от туровете в предните два двореца , разбрахме всичко .
и вида му пред нас :
Сега показвам и малко снимки от двореца отвън и започвам да ви разхождам из огромния парк …
Това пък са фонтаните пред двореца :
Въпреки че бях разбрала, че нищо от допълнителните постройки няма да е отворено решихме да се разходим. Едно, че детето беше полудяло от 20 минутния тур, през който трябваше да пази невъзможна за него тишина и да стои мирен, а и второ – почти беше станало време за обяд и предпочетохме да хапнем сандвичите си на слънце , пък дори и сред сняг …
Видяхме и Мавърския павилион , който въпреки че се намира между снеговете на Бавария изобщо не изглеждал странно на краля, тъй като вече притежавал подобен в Мюнхен.
Идеята на сградата била да помещава вечерни забави в ориенталски костюми., които Лудвиг II обичал често да организира . Полилей от 32 цветни лампи виси от тавана, а по средата се намира бял фонтан. Трона с пауни пък е по дизайн на театрален режисьор.
Ние, разбира се, видяхме това 🙂
Да не забравя да кажа, че всъщност всички пътеки из парка бяха затворени с бариери, идея нямам защо, може би за да откажат повечето посетители да се ровичкат из затворените сгради, но ние решихме да сме нахални, особено след като екскурзовода ни беше поканил да разгледаме и “ красивият ни парк “ . А това е и карта на всичко , което може да се види на територията му :
Тук, в парка , има едно много странно и интерeсно творение – пещерата на Венера … Тя е още един пример за обсесията на Лудвиг II от оперите на Вагнер. Представлява изкуствена пещера с езеро, копие на сценографията на операта „Танхойзер“, изпълнявана в операта в Мюнхен .
Първоначално пещерата е планирана за Нойшванщайн , но е построена през 1876 – 1877 г. в парка на Линдерхоф . В нея има специално цветно осветление, което е направено чрез машина за специални ефекти , а за нуждите на самата пещера е построена и една от първите електроцентрали в Бавария.
Специално за Лудвиг II са били докарани и лебеди, които той е хранил и се е возил в специална лодка във формата на мида, а отново машина е правила дори и вълни в езерото .
За съжаление, пещерата е в ремонт до края на 2022 г.
От това място се вижда и двореца отвисоко, като гледката със сигурност е впечатляваща в подходящо за посещение време.
След като се поразходихме не ни остана нищо друго, видяхме всички затворени обекти, срещнахме само още едно семейство из парка, всички други стояха само около двореца и после си тръгваха. Та след като се поразходихме около час поехме по обратния път към колата, който минаваше през Мароканската къща.
Тя е постороена след Мавърския павилион и е купена от Световното изложение в Париж през 1878 г. Тук имахме малко по-голям късмет, защото поне сградата се виждаше .
Въпреки очевидно неподходящото време , което случихме за посещение , двореца много ми хареса и го препоръчвам за посещение . Даже се замислям дали да не дойдем пак през лятото, вече в комбинация с някой от другите непосетени дворци на Лудвиг II 🙂
Мисля обаче да спра разказа си до тук, стана доста дълго, а беше минал само половината ден и голяма част от разходката ни тепърва предстоеше …
