Бавария – ден втори, втора част

След разходката в Нойшванщайн имахме около два часа до следващия тур в Хохеншвангау. Слизането от двореца трае около половин час и ние започнахме да пресмятаме какво можем да направим във времето , което ни остава .
Разбира се, една от целите беше да видим моста Мариенбрюке, от където се вижда прекрасна гледка на замъка и околността, но картите наоколо сочеха, че до там са поне 15 мин ., за нас ги сметнахме 30 ( все пак детето често се залисва, докато ходи ) и решихме, че ще го видим след посещението на другия замък.
Знаехме че има автобус, с който можем да слезем, но изобщо не бяхме разбрали че спирката му е на друго място от тази на каретите и се наложи да слезем пак с тях. Тук имахме леко неприятна случка със сънародник, каращ карета, който се опита да ни вземе доста повече пари от нужното, но тайничко се надявам че всъщност се беше объркал, а не се опитваше да ни прецака умишлено. Цената за слизане е 3 евро, а малките деца минават без пари.
Както и да е, слязохме с негов друг колега, а долу ни чакаше това :
30420117_10213111428913503_182717762102501143_o
Отново имахме доста свободно време, така че решихме да се качим пеша, разстоянието беше малко, а по средата беше направена и малка тераска с пейка от която се разкриваше красотата на  Алпзее . Решихме да изгубим малко време тук и да хапнем сандвичите, които си носим. Като цяло не бих препоръчала да разчитате на прехранване в района, защото цените са убийствени.
Забравих да напиша в предния пътепис за страхотната торта, която продават в кафене вътре в Нойшванщайн . Цената ѝ беше 3 евро, а примерно супата беше 5.80 евро 🙂 Така че всеки си прави сметката, но ние решихме да заложим на торта и чийзкейк и определено не сбъркахме.
DSC_0292
Качването е максимум 20 мин , а горе може да се разхождате в градината на Хохеншвангау докато дойде времето за вашия тур. Тук тълпи нямаше, явно замъка не е особено посещаван, а си заслужава доста.
30073261_10213111425073407_9166888375957593085_o30762732_10213111421953329_4230313138848310425_n
30073664_10213111423993380_220734579859740453_o31116761_10213111432553594_8277488340759673869_n
31045342_10213111433673622_6673664056448240470_n
DSC_0304DSC_0316
Както се предполагаше и тук снимането вътре не е позволено, така че отново ще илюстрирам разказа си със снимки от интернет.
Замъкът Хоеншвангау е построен върху останките на крепостта Швангау, която се споменава за първи път в историческите източници през 12 век. Крепостното укрепление е издигнато от рицарите на Швангау, които четири века по-късно го изоставят. След като рицарите губят влиянието си през 16 в. крепостта на няколко пъти търпи промени и ремонти.
След това Хоеншвангау остава нестопанисван от никого, запада и започва да се руши от времето. През 1800г и 1809г, по времето на наполеоновите войни, замъкът е бил почти напълно разрушен. Поради чудесното си местонахождение, развалините на замъка са били закупени от коронования принц Максимилиан, който по-късно става крал Максимилиан II, баща на крал Лудвиг II. Реставрацията започва през 1832 г. и завършва четири години по-късно, давайки на замъка сегашния му вид.
Баварският крал Максимилиан II е възхитен от красотата на двореца и околната природа още преди да се възкачи на престола. Когато най-накрая успява да придобие Хоеншвангау той възлага проекта на архитекта Доминико Куаглио , който е „виновен” за фасадата на замъка, издържана в нео-готически стил.
Хоеншвангау служи като лятна и ловна резиденция на Максимилиан, съпругата му Мария от Прусия и двамата им сина – Лудвиг (по-късно крал Лудвиг II Баварски) и Ото (по-късно крал Отон I от Бавария). Двамата младежи прекарват по-голямата част от юношеството си тук. Кралят и кралицата обитавали основната сграда на Хоеншвангау, а синовете им били разположени в прилежащите части на двореца.
През 1905 г. замъкът е наследен от Лудвиг, който решава да го електрифицира напълно и да монтира електрически асансьор. След смъртта му през 1912 г. Хоеншвангау е превърнат в музей. В годините на Първата световна война замъкът не е пострадал от поражения, а през Втората световна война наследниците на баварската фамилия отново получват правото да се нанесат във фамилното си владение.
779394d1e9c7dedb6d89ebbae3a4dbfe
interior-of-hohenschwangau-albany_tim402-ll17742d35e888db33fe645abad2cbaae6hohenschwangau4
723ee26bdf3db6f3d329d0769b314758
Обиколката и тук трае около 20 минути, като особено интересна за мен беше стаята, където Лудвиг е наредил да се сложи телескоп , с който е следял строежа на Нойшванщайн.
Цените на билетите и начините за купуването им са описала подробно в първата част на пътеписа ми .
От тук вече следваше и намирането на прослувутата спирка на автобусите, които се катерят в планината и те оставят до Мариенбрюке. За наша радост тя се оказа точно под Хохеншвангау , а я познахме по огромната тълпа, която се събираше на нея . Ама наистина огромна, хората никога не успяваха да се натъпчат в един автобус, въпреки че предполагам че вътре стояха на по един крак 🙂
castelo-de-neuschwanstein-17-750x375
а това са и цените на билетите :
neuschwanstein-castle-bus-timetable
Ние , разбира се , също трябваше да изчакаме втори автобус, в който да влезем, но затова пък пътуването ни беше по-спокойно. Мисля, че целия път не е повече от 10 минути и ви кара на две минути от моста и на малко повече от Нойшванщайн.
Първоначалният дървен мост над клисурата Пьолат е построен от бащата на Лудвиг и е кръстен в чест на майка му Мари. Под него има 92 метра бездна, а водопадът е  45 метра. Лудвиг се обръща към фирмата Cramer-Klett & Co , с поръчката да изградят уникално метално съоръжение.
Всичко изглежда и звучи добре, докато не отидеш на място. Първо, че на входа на моста има пропусквателен пункт и хора, които следят колко човека има на него, защото блъсканицата е жестока.Второ, за хора които ги е страх от високо постоянното клатене и ниския парапет хич не са приятни и аз бързо – бързо подвих опашка и се махнах от него. Честно казано, мисля че направих три стъпки по него преди да се върна. Е, видях замъка, така че мисията бе изпълнена … Всъщност добре, че беше мъжа ми да направи малко снимки 🙂
Имайте предвид, че през зимните месеци може и да бъде затворен за посещения.
30051921_10213111425473417_7908357547863297588_o31045308_10213111435233661_5851310741576795657_n1
DSC_0390DSC_0393queen-mary-s-bridge-marienbruc
Untitled
От тук вече следваше лежерната част на деня – разходка по езерото и прибиране да си почиваме.
Алпзее има около 5 км брегова ивица и е дълбоко 62 метра, популярно място за разходки е заради близостта си до замъците и заради дивите лебеди, които живеят в него.
Ако имате желание може да карате колела около него, има доста маршрути, дават се и лодки под наем, а през лятото хората даже се къпят в него .
Само недейте да се приближавате много до лебедите , защото те се оказа доста злобни птици и много неприятно хапят. Нас не успяха, но разбрах за доста случаи на ухапани хора, ние имахме неприятна случка с тях в друг ден и на друго езеро 🙂
Успяхме да си починем добре, детето беше заспало  и идилията беше пълна. Е не можахме да си купим бира или нещо за хапване, защото цените в малкото магазинчета наоколо бяха умопомрачителни, но и гледките бяха достатъчни …
30052394_10213111420993305_2392967150665383159_o30715564_10213111427313463_3009578419114743822_n

31097763_10213111439113758_174021800842006571_n

DSC_0425alp
И така уморени, но и щастливи поехме към колата и дома.
Да не забравя да кажа – паркинга е 6 евро на ден ( април 2018 г.), но явно ако минеш определени часове и повече , защото на нас машинката ни взе 7.50 евро. Бяхме дошли около 8 ч. , а си тръгнахме след 17 ч.
На път за къщата успяхме да видим и Нойшванщайн в още по-красива светлина, което пък ни даде сили да подготвим и за следващия ден , който беше отреден на по-далечния, но личен замък на Лудвиг – Линдерхоф …
30052451_10213111425753424_8980051335188809672_o

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.