Бавария – ден втори, първа част

Цял ден само за замъци …
Денят ни отново започна неприлично рано, но пък този път поне имахме като награда невероятна гледка, която омекоти малко настроението ни.
30052006_10213111418633246_2784209350302325282_o30171463_10213111416873202_4678375439873901982_o30167555_10213111490475042_5068304654752808960_n
Така или иначе идеята на цялото това пътуване беше да посетим Нойшванщайн , така че изобщо не е странно че това беше първата ни набелязана спирка.
Организирането на посещението му е лесно, като обаче препоръчвам билети да се купуват предварително понеже по чисто германски тертип часовете за влизане са точно определени и ако ги пропуснете изгаряте … А ако отидете на място да купувате може да се окаже, че няма свободни места за близките часове и турове. Да не забравя, влиза се само организирано и хората се разпределят по езици … Друга важна подробност е, че можете да си купите билет само за Нойшванщайн или в комбинация с другия замък там – Хохеншвангау, или пък двата комбинирани с Музея на баварските крале. Ние си взехме само за замъците.
Та, аз бях резервирала билети за Нойшванщайн за 10.20 ч. сутринта като от билетния им център автоматично ти резервират следващия тур когато те преценят, в нашия случай влизане в Хохеншвангау в 13.55 ч.
Дотук нямаше нищо странно, така или иначе целия ни ден беше предвиден за това, но се оказа че трябва да си вземем билетите поне час и половина по-рано. Явно хората искат да се презастраховат, че след взимането на билетите все някак ще се успееш да се дотътриш до замъка, все пак си има доста изкачване ако решиш да ходиш пеша …
Ние , предвидили си достатъчно резервно време се товарим в колата рано назарана ( доста рано, беше кучи студ, даже имаше лед по колата ) и след има- няма 8 минути пристигаме на паркинга 🙂
Знаех си аз, че е близо, но чак толкова не очаквах. Няма значение, решаваме че ще се мотаем и ще постоим малко на слънце, че времето направо хапеше на сянка.
Около билетния център на замъците има няколко паркинга с автомати на самообслужване, за които четох че към обед доста се пълнят, така че ако решите да използвате този вариант отидете по-рано за да не се чудите къде да оставите колата.
Ние спряхме още на първия и тръгнахме да губим време …
aaca8bc703
Наоколо има няколко хотела, магазини за сувенири и манджа и , разбира се, билетния център.
DSC_0114DSC_0119DSC_0120DSC_0125
img_2167
Цената на билетите е  : само за Нойншванщайн – 13 евро, навсякъде под 18 г. се влиза безплатно , комбинация с Хохеншвангау – 25 евро, двата замъка + Музея на баварските крале  – 31,50 евро. Разбира се , възможни и всякакви други комбинации, но за тях ви давам направо линк към сайта за билети .
От тук нататък оставаше само да решим как да стигнем до замъка – пеша, с автобус или на файтон с коне 🙂 Ние, естествено избрахме последното, като сами се убеждавахме , че е заради детето , а не за наш собствен кеф 🙂 Цената за качване е 6 евро за нагоре и 3 евро на слизане.
Лично за мен си заслужаваше , нищо че изобщо не е много бързо или супер удобно , но си е готино изживяване , което ще свързвам винаги с Бавария.
neuschwanstein-horse-carriage8616398282_385b7eb40c_z
На тази снимка е показано за колко време се стига с различните варианти за качване до замъка и къде спират файтоните и автобуса за да може всеки да реши как му е най-удобно да процедира.
80bded69019519c0a856f82c1b6a9807
Та след около 20 – тина минути пристигнахме на крайната спирка и Нойшванщайн ни се показа в цялата си прелест . Това, че се бях смръзнала тотално и насила взех шапката на мъжа си е само досадна подробност …
30167462_10213111453674122_7618074933252157855_o
От тук имате около 5 мин. леко изкачване за да се стигне до входа, където на специални табла са написани номерата на туровете и в колко часа са и нямате никакъв шанс да влезете по-рано, независимо че може да имате един час в който да се чудите какво по-точно да правите … Е, какво може да правим – хиляди снимки , пихме горещ шоколад от една будка и търсихме малките места, където огряваше слънце, които бяха с около 15 градуса по-топли от тези на сянка 🙂 Все пак замъка е в Алпите на 808 м надморска височина.
30171144_10213111432993605_2745546579886972899_o30171592_10213111430313538_2948078404662551416_o30073296_10213111420953304_3317225064989887663_o31052337_10213111423393365_8427039058416342693_n
31045308_10213111435233661_5851310741576795657_n
30805982_10213111472794600_7756921355613765632_nDSC_0166DSC_0196DSC_0201
По този начин успя да мине един час и дойде време да се редим и ние за влизане. Всичко става много лесно, една машинка сканира баркода на билета и отваря входа след който вече влизате в самия замък и гида  ви подхваща на определения ви език . При нас беше едно момиче, което освен че говореше тихо имаше такъв дълбок акцент, че на моменти се чудех дали изобщо говори на английски .
DSC_0220
DSC_0221
Замъкът Нойшванщайн ( в превод Нова лебедова скала) е най-известният замък на баварския крал Лудвиг II, считан за образ на замъка на принца на Пепеляшка е послужил и за емблема на анимационното студио на Уолт Дисни, наричан е и замък на Вагнер и се намира над алпийското Лебедово езеро. Красотата на замъка и езерото вдъхновяват Чайковски за създаването на балета Лебедово езеро.
През 1869 г. Лудвиг II вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите в оперите на Вагнер започва строежа на своя „замък на мечтите“ продължил 17 години. Проектите са на архитектите Едуард Ридел и Кристиан Янк в романтичния стил на старите германски рицарски крепости,но не успяват  да бъдат напълно реализирани до смъртта на краля през 1886 г. след която работите фактически спират. Замъкът е декориран с картини по мотиви от оперите на Рихард Вагнер – „Парсифал“, „Лоенгрин“, „Танхойзер“, „Тристан и Изолда“ и др. Емблематичен за замъка е образът на лебеда (любима птица на краля), който се среща във всяка стая сред рисунките, в декорацията на завесите, статуи и къде ли още не.
За съжаление в замъка не се разрешава да се снима, затова снимките които показвам са взети от интернет.
Главните стаи в замъка „Нойшванщайн“ са декорирани предимно със сцени от германския фолклор, на който се базират произведенията на Рихард Вагнер.
Тронната зала е представителната зала на замъка и е дело на Ил и Хофман. Мраморното стълбище води до мястото, където златният трон на краля е трябвало да заеме своето място. Този проект никога не бил изпълнен, тъй като след смъртта на Лудвиг, всички незапочнати проекти били спрени. Картините  изобразявали дванадесетте апостола, шест канонизирани крале и сцени от техния живот. На абсидата е изобразен Христос с Мария и неговият любим ученик св. Йоан. В задната част на залата се намира картината на „Св. Георги победоносец“. Тази картина показва в левият си ъгъл, планираният от краля четвърти дворец – Фалкенщайн. Големият полилей с формата на Византийската корона е направен от позлатен месинг и поддържа 96 свещи. За почистването му и смяната на свещите, тежащият 2 тона полилей бил свалян с помощта на лебедка. Прекрасна е и специалната изработка на мозайката покриваща пода на залата дълга 20 м и широка 15 м. Повече от 2 милиона камъчета изобразяват живота на растения и животни от целия свят.
throne_hall3throne_hall2throne-room-gold-chandelier
Балконът на тронната зала предлага прекрасна гледка към Баварските Алпи. На фона на величествените планини се виждат и двете езера – Alpsee и Schwansee, а между тях е разположен  замъкът Хохеншвангау. Лудвиг II прекарал 17 години от своето детство и юношество в него.
30073220_10213111426873452_6419278762180719968_o30052112_10213111476954704_5785887600198397614_oa8261f206b5597a25d7f013fae667fc7
Картините в трапезарията изобразяват детайли от живота в замъка Вартбург по времето на легендарното Състезание на певците , около 1207 г. Вагнер избира този сюжет заедно със сагата „Танхойзер“ за създаването на една от най-прочутите си опери. Над вратата, обрамчен от червени копринени завеси се намира портретът на Волфрам фон Ешенбах, поетът на „Лоенгрин“ и „Парсифал“. Картината над вратата водеща до стаята на прислугата показва Готфрид фон Щрасбург („Тристан и Изолда“).
neuschwanstein_dining_room_00184uinside-neuschwanstein-dining-room
Самотният крал имал склонност към разкошно декорирани спални. Стаята направена в неоготически стил показва богатата дъбова дърворезба, специално тази на балдахина на леглото, на мивката, на стола за четене и на централния стълб. Четиринадесет скулптори работили четири и половина години, за да завършат тази стая. Стенните картини изобразяват детайли от сагата за „Тристан и Изолда“, също станала опера на Вагнер. Завесите и покривалата показват предпочитанието на краля към светлото Баварско синьо и били избродирани с гербове, лебеди и лъвове. Мивката била снабдена в течаща вода, достигаща до замъка от каптаж намиращ се на 660 фута над него, така че естественото налягане да може да захранва с вода целият замък, дори и най-високо разположените стаи.
025173a240b30022923d4d40e43f2c07   9ebfdc658d8bf58e7aef20d780a94a1c-neuschwanstein-bedroom-windows                             sink
Кабинетът на краля бил построен в римски стил отговарящ на замъка Вартбург, който служел за модел на Нойшванщайн. Цялата дърворезба е направена от най-висококачествено дъбово дърво. Всички осветителни тела в тази стая, както и в останалите кралски покои, били от позлатен месинг. По-голямата част от картините в замъка изобразяват мотиви, които Вагнер използва в своите опери.
neuschwanstein_castle_study-room
Замъкът Вартбург в Тюрингия е използван от Лудвиг II и за модел особено на Певческата зала . Картините в самата зала и тези, в частта на зрителите показват детайли от сагата „Парсифал“, обект на най-важната Вагнерова опера.
Над двете странични врати на сцената е поставен гербът на династията Вителсбах с надпис: „Лудвиг II, Крал на Бавария, Граф Палатин“. Този надпис е единственото сведение за строителя в целия замък.
Залата никога не е била използвана приживе от Лудвиг II. Само през 1933 г. били организирани няколко концерта по случай честването на 50 г. от смъртта на Рихард Вагнер. Подобни концерти и камерна музика били изпълнявани в залата до 1939 г. Тогава тя била осветявана от светлината на повече от 600 свещи. Специалната фигурална конструкция на тавана  ѝ придава много добра акустика.
След войната, в Певческата зала на „Нойшванщайн“ отново започнали да се организират концерти от 1952 г. до 1969 г. винаги през септември.
3045344521_394c96f5d5_b8088907487_8093bde19a_bimg_6017neuschwanstein_boden22419409534_401

bavaria-castles-11-2
От всичко, което прочетох и чух за Лудвиг разбрах, че той е бил един дълбоко нещастен и объркан човек, който всячески се е опитвал да избяга от реалността в приказки и легенди и точно поради тази причина е направил и такива дворците си. Ето и едно място в Нойшванщайн, което много силно ме впечатли и подкрепи тези ми размисли – между салона и кабинета се намира стая, която по принцип, няма да намерите в нито един дворец – малка пещера . Сценографа  August Dirigl е създателя ѝ, като още при построяването си е имала разноцветно осветление и водопад.
castillo-de-neuschwanstein2

0_b6908_873b564d_orig
От нея, чрез плъзгаща се стъклена врата се отива в зимната градина , където през големи стъклени прозорци се вижда прекрасната гледка към Алпите. Малкия фонтан, който се намира тук е бил преназначен за Мавърската зала, която така и не е била направена .
wintergarten300
Целия тур трае около 20 минути, като нямате никаква възможност да се отклоните или забавите, защото следващата група чака зад вас. Доволна съм, че влязохме да разгледаме, но ми се щеше да имаме повече време на разположение и възможност за снимане , дори и срещу заплащане 🙂
Както и да е, този разказ стана доста дълъг затова спирам до тук и започвам да подготвям следващата част – замъка Хохеншвангау и езерото Алпензее …

Author: Marinela

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.