Цял ден само за замъци …
Денят ни отново започна неприлично рано, но пък този път поне имахме като награда невероятна гледка, която омекоти малко настроението ни.
Така или иначе идеята на цялото това пътуване беше да посетим Нойшванщайн , така че изобщо не е странно че това беше първата ни набелязана спирка.
Организирането на посещението му е лесно, като обаче препоръчвам билети да се купуват предварително понеже по чисто германски тертип часовете за влизане са точно определени и ако ги пропуснете изгаряте … А ако отидете на място да купувате може да се окаже, че няма свободни места за близките часове и турове. Да не забравя, влиза се само организирано и хората се разпределят по езици … Друга важна подробност е, че можете да си купите билет само за Нойшванщайн или в комбинация с другия замък там – Хохеншвангау, или пък двата комбинирани с Музея на баварските крале. Ние си взехме само за замъците.
Та, аз бях резервирала билети за Нойшванщайн за 10.20 ч. сутринта като от билетния им център автоматично ти резервират следващия тур когато те преценят, в нашия случай влизане в Хохеншвангау в 13.55 ч.
Дотук нямаше нищо странно, така или иначе целия ни ден беше предвиден за това, но се оказа че трябва да си вземем билетите поне час и половина по-рано. Явно хората искат да се презастраховат, че след взимането на билетите все някак ще се успееш да се дотътриш до замъка, все пак си има доста изкачване ако решиш да ходиш пеша …
Ние , предвидили си достатъчно резервно време се товарим в колата рано назарана ( доста рано, беше кучи студ, даже имаше лед по колата ) и след има- няма 8 минути пристигаме на паркинга 🙂
Знаех си аз, че е близо, но чак толкова не очаквах. Няма значение, решаваме че ще се мотаем и ще постоим малко на слънце, че времето направо хапеше на сянка.
Около билетния център на замъците има няколко паркинга с автомати на самообслужване, за които четох че към обед доста се пълнят, така че ако решите да използвате този вариант отидете по-рано за да не се чудите къде да оставите колата.
Ние спряхме още на първия и тръгнахме да губим време …
Наоколо има няколко хотела, магазини за сувенири и манджа и , разбира се, билетния център.
Цената на билетите е : само за Нойншванщайн – 13 евро, навсякъде под 18 г. се влиза безплатно , комбинация с Хохеншвангау – 25 евро, двата замъка + Музея на баварските крале – 31,50 евро. Разбира се , възможни и всякакви други комбинации, но за тях ви давам направо линк към сайта за билети .
От тук нататък оставаше само да решим как да стигнем до замъка – пеша, с автобус или на файтон с коне 🙂 Ние, естествено избрахме последното, като сами се убеждавахме , че е заради детето , а не за наш собствен кеф 🙂 Цената за качване е 6 евро за нагоре и 3 евро на слизане.
Лично за мен си заслужаваше , нищо че изобщо не е много бързо или супер удобно , но си е готино изживяване , което ще свързвам винаги с Бавария.
На тази снимка е показано за колко време се стига с различните варианти за качване до замъка и къде спират файтоните и автобуса за да може всеки да реши как му е най-удобно да процедира.
Та след около 20 – тина минути пристигнахме на крайната спирка и Нойшванщайн ни се показа в цялата си прелест . Това, че се бях смръзнала тотално и насила взех шапката на мъжа си е само досадна подробност …
От тук имате около 5 мин. леко изкачване за да се стигне до входа, където на специални табла са написани номерата на туровете и в колко часа са и нямате никакъв шанс да влезете по-рано, независимо че може да имате един час в който да се чудите какво по-точно да правите … Е, какво може да правим – хиляди снимки , пихме горещ шоколад от една будка и търсихме малките места, където огряваше слънце, които бяха с около 15 градуса по-топли от тези на сянка 🙂 Все пак замъка е в Алпите на 808 м надморска височина.
По този начин успя да мине един час и дойде време да се редим и ние за влизане. Всичко става много лесно, една машинка сканира баркода на билета и отваря входа след който вече влизате в самия замък и гида ви подхваща на определения ви език . При нас беше едно момиче, което освен че говореше тихо имаше такъв дълбок акцент, че на моменти се чудех дали изобщо говори на английски .
Замъкът Нойшванщайн ( в превод Нова лебедова скала) е най-известният замък на баварския крал Лудвиг II, считан за образ на замъка на принца на Пепеляшка е послужил и за емблема на анимационното студио на Уолт Дисни, наричан е и замък на Вагнер и се намира над алпийското Лебедово езеро. Красотата на замъка и езерото вдъхновяват Чайковски за създаването на балета Лебедово езеро.
През 1869 г. Лудвиг II вдъхновен от легендата за рицаря Лоенгрин и от сюжетите в оперите на Вагнер започва строежа на своя „замък на мечтите“ продължил 17 години. Проектите са на архитектите Едуард Ридел и Кристиан Янк в романтичния стил на старите германски рицарски крепости,но не успяват да бъдат напълно реализирани до смъртта на краля през 1886 г. след която работите фактически спират. Замъкът е декориран с картини по мотиви от оперите на Рихард Вагнер – „Парсифал“, „Лоенгрин“, „Танхойзер“, „Тристан и Изолда“ и др. Емблематичен за замъка е образът на лебеда (любима птица на краля), който се среща във всяка стая сред рисунките, в декорацията на завесите, статуи и къде ли още не.
За съжаление в замъка не се разрешава да се снима, затова снимките които показвам са взети от интернет.
Главните стаи в замъка „Нойшванщайн“ са декорирани предимно със сцени от германския фолклор, на който се базират произведенията на Рихард Вагнер.
Тронната зала е представителната зала на замъка и е дело на Ил и Хофман. Мраморното стълбище води до мястото, където златният трон на краля е трябвало да заеме своето място. Този проект никога не бил изпълнен, тъй като след смъртта на Лудвиг, всички незапочнати проекти били спрени. Картините изобразявали дванадесетте апостола, шест канонизирани крале и сцени от техния живот. На абсидата е изобразен Христос с Мария и неговият любим ученик св. Йоан. В задната част на залата се намира картината на „Св. Георги победоносец“. Тази картина показва в левият си ъгъл, планираният от краля четвърти дворец – Фалкенщайн. Големият полилей с формата на Византийската корона е направен от позлатен месинг и поддържа 96 свещи. За почистването му и смяната на свещите, тежащият 2 тона полилей бил свалян с помощта на лебедка. Прекрасна е и специалната изработка на мозайката покриваща пода на залата дълга 20 м и широка 15 м. Повече от 2 милиона камъчета изобразяват живота на растения и животни от целия свят.
Балконът на тронната зала предлага прекрасна гледка към Баварските Алпи. На фона на величествените планини се виждат и двете езера – Alpsee и Schwansee, а между тях е разположен замъкът Хохеншвангау. Лудвиг II прекарал 17 години от своето детство и юношество в него.
Картините в трапезарията изобразяват детайли от живота в замъка Вартбург по времето на легендарното Състезание на певците , около 1207 г. Вагнер избира този сюжет заедно със сагата „Танхойзер“ за създаването на една от най-прочутите си опери. Над вратата, обрамчен от червени копринени завеси се намира портретът на Волфрам фон Ешенбах, поетът на „Лоенгрин“ и „Парсифал“. Картината над вратата водеща до стаята на прислугата показва Готфрид фон Щрасбург („Тристан и Изолда“).
Самотният крал имал склонност към разкошно декорирани спални. Стаята направена в неоготически стил показва богатата дъбова дърворезба, специално тази на балдахина на леглото, на мивката, на стола за четене и на централния стълб. Четиринадесет скулптори работили четири и половина години, за да завършат тази стая. Стенните картини изобразяват детайли от сагата за „Тристан и Изолда“, също станала опера на Вагнер. Завесите и покривалата показват предпочитанието на краля към светлото Баварско синьо и били избродирани с гербове, лебеди и лъвове. Мивката била снабдена в течаща вода, достигаща до замъка от каптаж намиращ се на 660 фута над него, така че естественото налягане да може да захранва с вода целият замък, дори и най-високо разположените стаи.
Кабинетът на краля бил построен в римски стил отговарящ на замъка Вартбург, който служел за модел на Нойшванщайн. Цялата дърворезба е направена от най-висококачествено дъбово дърво. Всички осветителни тела в тази стая, както и в останалите кралски покои, били от позлатен месинг. По-голямата част от картините в замъка изобразяват мотиви, които Вагнер използва в своите опери.
Замъкът Вартбург в Тюрингия е използван от Лудвиг II и за модел особено на Певческата зала . Картините в самата зала и тези, в частта на зрителите показват детайли от сагата „Парсифал“, обект на най-важната Вагнерова опера.
Над двете странични врати на сцената е поставен гербът на династията Вителсбах с надпис: „Лудвиг II, Крал на Бавария, Граф Палатин“. Този надпис е единственото сведение за строителя в целия замък.
Залата никога не е била използвана приживе от Лудвиг II. Само през 1933 г. били организирани няколко концерта по случай честването на 50 г. от смъртта на Рихард Вагнер. Подобни концерти и камерна музика били изпълнявани в залата до 1939 г. Тогава тя била осветявана от светлината на повече от 600 свещи. Специалната фигурална конструкция на тавана ѝ придава много добра акустика.
След войната, в Певческата зала на „Нойшванщайн“ отново започнали да се организират концерти от 1952 г. до 1969 г. винаги през септември.
От всичко, което прочетох и чух за Лудвиг разбрах, че той е бил един дълбоко нещастен и объркан човек, който всячески се е опитвал да избяга от реалността в приказки и легенди и точно поради тази причина е направил и такива дворците си. Ето и едно място в Нойшванщайн, което много силно ме впечатли и подкрепи тези ми размисли – между салона и кабинета се намира стая, която по принцип, няма да намерите в нито един дворец – малка пещера . Сценографа August Dirigl е създателя ѝ, като още при построяването си е имала разноцветно осветление и водопад.
От нея, чрез плъзгаща се стъклена врата се отива в зимната градина , където през големи стъклени прозорци се вижда прекрасната гледка към Алпите. Малкия фонтан, който се намира тук е бил преназначен за Мавърската зала, която така и не е била направена .
Целия тур трае около 20 минути, като нямате никаква възможност да се отклоните или забавите, защото следващата група чака зад вас. Доволна съм, че влязохме да разгледаме, но ми се щеше да имаме повече време на разположение и възможност за снимане , дори и срещу заплащане 🙂
Както и да е, този разказ стана доста дълъг затова спирам до тук и започвам да подготвям следващата част – замъка Хохеншвангау и езерото Алпензее …
