Такааа, дойде и първият ден от новата 2018 година ! За някои той може и да е стартирал поне по обед, но за нас си започна както обикновено – около 8 ч.
Събуди се детето и държеше да му обърнем подобаващото внимание , благоверния ми даде шанс поне аз да поспя още малко, но пък синковеца хич не беше на неговото мнение. Та, след 15 минути “ Мамаааааа, таваййййййй “ и “ Мамаааааа, буди се “ се наложи да се надигна от кревата .
Добре, че милите ни хазяи ни бяха оставили прекрасен черен чай , а аз се бях запасила с мляко, та успях и да се събудя ( кафе не пия, доста успешно го заменям с черен чай с мляко, като едва ли за някой би било изненада да разбере, че открих тази неземна напитка след посещение в Англия ) …
След подмотване, закусване и обличане бяхме готови да поемем по списъка от задачи, разкриващи ни красотата на Милано .
Първа, разбира се , беше Катедралата или известна из целия свят като Дуомото.
Изграждането на катедралата е започнало през 1386 г. от архиепископ Антонио да Салудзо. Началото на строителството съвпада с идването на власт на братовчеда на архиепископа, херцог Джан Галеацо Висконти, и е предназначена като награда за благородническата и работническата класа, подтиснати от тираничния му предшественик Барнабо.
Преди да започнат реалните строителни дейности са разрушени три основни сгради: двореца на архиепископа, двореца Ординари и баптистерия на Свети Стефан; докато старата църква Санта Мария Маджоре е използвана като каменна кариера.
Ентусиазмът за огромната нова сграда бързо се разпространява сред населението и далновидният Джан Галеацо, заедно с братовчед си, събират големи дарения за текущата строителна дейност. Програмата за строителство е строго регламентирана от „Фабрика Дуомо“, която има 300 служители, начело с първия главен инженер Симоне да Орсениго. Орсениго първоначално предвижда катедралата да бъде изградена от тухла в ломбардски готически стил.
Завършено е окончателно едва през 1805 г. Първите архитекти на катедралата са Марко Солари и Джовани Солари да Карона. Тук на 26 май 1805 г. е коронясан за крал на Италия Наполеон Бонапарт.
Катедралата е изградена от бял мрамор и съдържа елементи от различните стилове, които са били на мода в течение на няколкото столетия, през които е била строена – от готиката през барока и неокласиката до неоготиката. Общата ѝ площ е 11 700 кв. м и има 3400 статуи. На върха на най-високата стрела през 1774 г. е поставена позлатена статуя на Мадоната . От покрива на катедралата, до който може да стигнат по стълбите или с асансьор, се открива гледка към целия град.
Искахме да си купим билети вчера, но се оказа, че не може. Затова първата ни работа беше да отидем в билетния център , намира се отдясно на катедралата, няма как да го сбъркате .
Вътре, обаче, става интересно … Има милион човека, които се редят по опашки . Първо трябва да се наредите на опашка за машинка за номерца, разделени според това какво искате да видите от Катедралата. Можете да разгледате само нея, нея и покрива като трябва да изберете дали искате да се качите по стълби или асансьор. Цената само за катедралата е 3 евро, за нея + стълби -12,50 , а за нея+асансьор е 16,50 . Децата под 6 години не плащат билет.
След като вземете номерче си изчаквате реда и чак тогава купувате билети.
Та мотая се аз и чакам ( домашните предвидливо ме изчакват навън ) и забелязвам три автомата за билети, които си стоят празни … Как да не ги пробвам , оказа се , че те за плащане с карти, което явно никой не иска да прави и така взех билети за около 3 минути, а огромния плюс който открихме и на входа на Катедралата е, че ви пускат от отделна врата и няма нужда да чакате новата огромна опашка. Само да отбележа, че ние бяхме там около 10 сутринта и опашката изглеждаше така :
а след около два часа така ( снимката не е моя, намерих я в нета, но не се сетих да снимам на място, а тази показва много точно колко хора чакаха ) :
Има един тънък момент, който ние не знаехме и малко ни забави, но е добре да го имате предвид. Ако сте с малки деца трябва да купите билет и за тях. Той е безплатен, но трябва да го имате по някаква причина.
Ние го разбрахме на входа от охраната, който беше много възпитан и услужлив и даже ни пусна мен и детето да влезем, докато мъжа ми отиде да вземе този безплатен билет. Дори ни направи огромна услуга като му каза да мине през някакъв специален вход и за има и няма пет минути бяхме готови.
След като успяхме да влезем интериора ни взе дъха, огромен и впечатляващ … Няма да ви отегчавам, а направо ще покажа, само да вметна, че детето заспа на втората минута вътре, а като бонус имаше и сутрешна служба, която имахме удоволствие да слушаме и гледаме :
След като разгледахме плана беше да се качим и на покрива, но се оказа, че не става с детски колички, а детето още спеше и решихме да отидем по-късно.
По същото време се обадиха и другите от компанията, че идват насам и ние трябваше да се помотаем наоколо. Хубавото беше, че имаше нещо подобно на коледен пазар, където пробвахме нещо типично за Италия – аранчини – представлят оризови топки с различен пълнеж.
Другото задължително хапване е панцероти – нещо като затворена пица, но тестото е подобно на бухти ,също с различни пълнежи.
Доволно хапнали, детето се събуди от миризмата на манджите и очевидно много харесал аранчините, тръгнахме да пообиколим наоколо .
Задължителна спирка е Галерия Виторио Емануеле II – престижна търговска галерия в центъра на Милано. Галерията носи името на първия крал на обединена Италия – Виктор Емануил II (1861 – 1878). Строителството на сградата отнема 11 години – от 1867 до 1878 г. За да бъде построена е трябвало да се разруши стара, историческа част на града. Поради това много от жителите на Милано първоначално не одобрявали проекта. Виждайки сградата, обаче, те се влюбват в нея и тя се превръща в предпочитано място за срещи. Често я наричат „Салона на Милано“. Архитектът на галерията – Джузепе Менгони – има трагична съдба. Той пада от покрива на сградата само няколко дни преди нейното откриване. Въпреки това успява да види успеха на своето творение. Търговският център има формата на кръст, висок е 47 м, а куполът му е изграден от желязо и стъкло. Пасажът свърза две от най-значимите забележителности в Милано – Миланската катедрала и операта Ла Скала. Под стъкления покрив можете да намерите множество кафенета, ресторанти, бутици, антикварни магазини и книжарници.
На входа ни посрещна голям оркестър, който поздравяше гостите на града .
Навсякъде имаше прекрасни елхи, а скрит зад една намерихме и известната мозайка на бик, за който се твърди, че ако си пожелаеш нещо и успееш да се завъртиш в пълен кръг на пета върху него то ще се изпълни .
Галерията е построена във формата на кръст, така че отсрещният вход на този, от който влязохме излиза на площад Ла Скала, където се намира известния театър със същото име, галерия Италия , кметството и статуя на Леонардо Да Винчи.
Тук отново имаше красива елха :
След тази кратка отбивка вече дойде време да се качим и на толкова популярния покрив на Дуомото. Бяхме избрали опцията качване с асансьор, защото изобщо не си представях как ще катерим стълби с детето.
Има два асансьора , от които може да се качите, ние избрахме този с по-малката опашка. Влязохме без проблем и се качихме доста бързичко. Горе ни очакваше прекрасна гледка и беше доста по-спокойно, отколкото очаквах. Нямаше много хора, ходеше се спокойно, но мен , разбира се, веднага ме хвана страха ми от високо. През няколко пътувания пробвам да се кача някъде за да видя дали не е преминал, но не … пълен ужас и сковаване … Не са за мен тези неща, въпреки красотата, която виждам 🙂 Трябва всички прозорци и места, откъдето може да паднеш да са опаковани за да се почувствам що-годе спокойна .
И все пак няма как да отрека, че малко или много си заслужаваше …
От тук вече бяхме доста изморени и решихме, че най-доброто, което можем да направим е да се приберем и да подремем няколко часа. Е, дрямката не ни се получи, но се постоплихме и починахме малко.
Вече на свечеряване излязохме да отидем да видим мястото, където е „Тайната вечеря на Леонардо „. Билети не успяхме да си купим въпреки огромното ми желание и следенето на сайта им в продължение на месеци. Нямам идея как единия ден вечерта все още не бяха пуснати билети за януари, а на другата сутрин в 8 сутринта първите две седмици на месеца вече бяха изкупени. Само мога да предполагам, че разни агенции ги изкупуват, защото официалния билет е 10 евро, а от агенция е от 40 нагоре. Както се сещате не исках да подкрепям тази порочна практика и си останахме без Леонардо …
Както и да е, хванахме метрото и слязохме на спирка Conciliazione и поехме в посока църквата Санта Мария дела Грацие. Известния стенопис не се намира в църквата, а в съседната сграда, която е чат от манастир и още с влизането ни посрещна упътваща табела 🙂
Построена е благодарение на дукът на Милано, Франческо I Сфорца, който заповядва да се построи доминикански манастир и църква на мястото, където е имало малък параклис, посветен на Дева Мария. Главен архитект е Гуинифорте Солари. Манастирът е завършен през 1469 г. Новият дук Людовико Сфорца решава църквата да бъде семеен параклис и гробница за рода Сфорца. Съпругата му Беатрис д’Есте е погребана в църквата през 1497 г.
Счита се, че апсидата на църквата е дело на Донато Браманте. Няма доказателства за това, но Браманте е живял в Милано по онова време и е цитиран в документите на църквата (за доставка на мрамор, 1494).
Наполеоновата войска използва трапезарията на манастира за конюшня през 1796 г. По-късно в помещението е складирано сено.
През нощта на 15 август 1943 г. след атака на съюзническите сили англо-американски бомбандировачи уцелват църквата и манастира. Покривът на трапезарията е унищожен, но няколко стени оцеляват, включително и тази, на която е „Тайната вечеря“. Картината била защитена с чували с пясък, но пострадва сериозно.
Района е много приятен, а самата църква е красиво осветена отвън .
Това беше и първата ни възможност да разгледаме Милано по тъмно и бяхме очаровани :
Вървяхме от църквата Санта Мария до Дуомото, където отново имаше хиляди хора, но освен тях и прекрасно представление със светлини по сградите около площада.
Приключвам разказа ни с тези снимки и започвам да подготвям следващия ден, в който бяхме във Верона …
